Ирак и Ориента, който не познавате: за майки, бащи, деца и всички любознателни !

Хадил, поздравления за колоквиума и бързо оздравяване

Хадил   браво

ще те чакаме   
привет на всички  тук   

Хадил, честито! Все така успешно да взимаш всичките изпити, които ти предстоят!



Бързо оздравяване! 

ХАДИЛЧЕЕЕ

Астарта, страхотни новини  Таткото и той работи в София, нали? Хем сред приятели, хем цялото семейство заедно, какво по–хубаво от това 

Аз сега тъкмо довършвам книгата  “Анди и Маруа“ на Тоденхофър и ми е така тъжно за милите дечица.
Дядо Хаджия, предполагам за това, ХАдил не бърза с разкази от настоящето. Много мрачна ще стане темата.  Как искам Хадил да ме опровергае с положителни разкази, събития и новини от ежедневието на иракчаните. 

П.П. Радвам се, че музеят ви е харесал. Астарта, честно казано не знам дали сайта е дело на Гугл, но мисля, че е нов 

         

Благодаря на всички - това си беше само един колоквиум, но наистина дано и на изпита всичко да е наред - има още 3 години и десетина колоквиума дотогава .

Заради интереса към съвременен Ирак, ще ви разкажа за него. стават няколко текущи теми - дано не се объркам

Ирак, отдавна не е това, което беше. Не заради историята и сградите, а заради хората. Опростачването на нацията е нещо неизбежно при диктатурите, а когато диктатурата е на етническа и религиозна основа, това е нещо страшно. Докато Ирак се радваше на най-големия процент смесени бракове (между араби и кюрди и сунити и шиити) изведнъж се превърна в страна символ на религиозен разкол и етническа нетолерантност.

Как живеят хората - ами живеят, работят, женят се, умират, смеят се и плачат, като всички хора с разликата, че от време на време се чува по някоя и друга бомба, че на някои места не можеш да излезеш без хиджаб (за някои места и градове си има основание - все пак са светини, но за други места е просто кощунствена проява на потъпкване на човешките права).

В Ирак ще видите вдовицата, която меси чуждия хляб, за да изхрани децата си и младото момиче, което се продава, защото е било изнасилено и  вече му е все едно (да не решите, че само американците изнасилват – повечето изнасилвания са дело на „братята араби и мюсюлмани”, а и на иракчани от този мръсен сорт). Ще видите младежите, които работят в малките семейни магазинчета, за да могат да учат и да си осигурят бъдеще и тези, които са избрали да убиват "вероотстъпници", защото за това "богоугодно" дело се плаща много добре. Ще видите хора, които плачейки от мъка като гледат разсипията, все пак намира надежда да живеят за утрешния ден, който ще бъде белязан с желаната свобода. Ще видите и малоумници у престъпници, жалеещи за саддам и неговия режим и живеещи с надеждата да се върне онзи кошмар, защото са били облагодетелствани или защото това, което е днес им се струва още по-страшно от това, което беше.

Ще ви разкажа истории от съвременен Ирак - истории, които дават надежда и истории, които съкрушават. Преди време (05.03.2007г.) беше заложена бомба на булевард Ал Мутанабби - една от най-живописните части на Багдад - булевардът на знанието – убиха част от Ирак.
Това е много интересно място: целият булевард е изпълнен с книжарници - няма други магазини и няма книжарници с канцеларски стоки (те са чак в края на булеварда в подстъпа към един от пазарите). В началото на булеварда е една от джамиите с най-красивите куполи и минарета - синьо минаре, по което се извива дълго растение с зелени листа и жълти цветове. Тази джамия е на ъгъла на бул.Ал-Рашид и Ал-Мутанабби.

Близката част на Ал-Рашид е мястото, където ще видите старите къщи с дървените арки и издадените горни етажи, които са символ на град Басра, а не на Багдад. В долните етажи са кафенетата – едно от най-известните е Гахуат Азауи – Кафенето на Азауи, днес станало нарицателно за място за раздумка на иракчаните. Това са старите кафенета, където са свирели багдадските музиканти, наричани чалагджия (тоест чалгаджии – музиканти, които свирят на живо).

Преди да тръгна обратно за България, минахме оттам, за да си купя книги и да видя за последно това място. Тези кафенета са от онзи стар тип, в които мъжете играят табла, пушат наргиле, пият чай и кафе и там не се допускат жени. Брат ми реши да купи цигари и ме остави само за няколко минути пред магазинчето. Дали от това, че се взирах отчаяно през прозореца, за да видя какви са снимките вътре по стената на кафенето или защото, както е според брат ми имах вида на човек, търсещ нещо, от което зависи живота му, та един от мъжете, играещи табла на външната маса се обърна и ме попита: „Кого търсиш, чичовото ?”. Аз бях свикнала с тези фамилиарни обръщения, но се смутих, че човекът ме гледаше с усмивка и с такова внимание. „Никого... опитвах се да видя снимките.” – изтърсих аз. „Не си тукашна, нали?”. Лелееееееееее да знаете как ме заболя – как да не съм тукашна, по-тукашна съм от тукашните камъни даже, ама пусто животът ме остави да съм чужда и сред свои и сред чужди.

Чичкото, сякаш ме разбра... усмихна се и каза: „Дете на изгнаници си нали?”, сви ми се гърлото и само кимнах. „От старите изгнаници не от новите, нали?” (старите до 1991г., новите са от 90-те). Пак кимнах. Човекът стана, кимна на брат ми, който тъкмо излизаше от магазинчето за цигари и каза: „Ще пътувате пак ли?”, противно на навика си да не говори за лични неща, брат ми каза: „Само тя.”. Човекът пак кимна и каза, махайки с ръка към кафенето: „Елате!”. Подпря се на бастуна си и влезе в кафенето, казвайки на висок глас: „Ще влезе едно наше девойче – от старите изгнаници, да види снимките, да види кафенето.... да види Ирак.” Този човек на около 80 години заплака преди да потекат моите сълзи. „Ето това е Ирак, моето момиче – това остана, старите снимки и такива като вас – върнете се, иначе ще избледнеете като снимките, а след вас няма да има кой да се взира да види през опушените стъкла, какво има вътре.”

Булевард Ал-Мутанабби беше открит след реконструкция на 18.12.2008г. – Ирак се възражда !

Хадил,  

Разплака ме...паралелът с българските еднопосочни туристи стиска за гърлото...

И...ЧЕСТИТО!

Една от тъжните истории: един ден в болницата доведоха момиче на 17 години, което не даваше да бъде прегледано ни от жена, ни от мъж, а беше видимо в тежко състояние.

Виждайки ме, детето незнайно защо реши, че с мен ще й бъде по-лесно или пък, поне няма да я поучавам .  Прегледах я, назначих терапията и все пак реших, че не е лошо да й кажа, че животът, който води няма да доведе до добро... не я осъдих, но тя ме погледна не с безочието, което обикновено виждаме от подобни момичета, а със силна болка... „Имала си късмет, станала си лекарка. Имаш си родители, имаш си семейство, което да се грижи за теб... имаш си неопетненото име пред  хората.”

Разказа ми как е била изнасилена, защото била шиитка... а всъщност, майка й е шиитка, а баща й сунит, но е бил убит по време на войната с Иран... ето така саддам й отне бащата, а псевдо-пазителите на ислямския морал й отнеха живота. Изпростелият народ как да реагира – „търсила си го е. Уличница, никаквица ... вероотстъпничка...” всичко, което се сетите и което няма нищо общо с религията и общочовешките ценности.

И така след като получила етикет, без да е извършила нищо, като е била отхвърлена от обществото... тя става такава, каквато казват... ако повториш една лъжа хиляда пъти, тя става истина.

По стечение на обстоятелства, за които не искам да говоря, момичето успя да си уреди живота в друг град, да завърши и вече да е омъжена и да чака дете... но не всички истории завършват щастливо.  Ето това също е Ирак.

Иначе в момента иракското население страда от зверски режим на електричеството, водата, от ширеща се корупция и беззаконие, от ширеща се излишна ислямизация, която няма нищо общо с исляма, а с политиката на саудитска арабия и иран. Ето това е Ирак с две думи. В следващите постове ще ви разкажа за някои все още запазени стари начини на обработка на медта и други занаяти, от нашето културно наследство.

Най-важното, което трябва да се помни за истинските иракчани е, че никой от нас не приема да чуе: „горките иракчани”. Нещо, което ни различава от други народи, които няма да назовавам (визирам арабски страни).

http://www.aljazeera.net/mritems/images/2008/2/15/1_765776_1_34.jpg
http://www.aljazeera.net/mritems/images/2004/11/24/1_512009_1_34.jpg
http://cache.daylife.com/imageserve/04Q04HDgSHeSm/610x.jpg
http://cache.daylife.com/imageserve/03SB0N25t10zM/340x.jpg

Хадил много ти благодаря за разказа.

Аз се надявам, че надеждата на мъдрия иракски народ не е загубена. Имах миналата година в групата си специализанти иракски момчета, които като ги попитам за родината им огънчетата светваха в очите им и започваха да разказват оживено и разпалено като за нещо съкровенно и незаменимо. Те бяха събрани от различни религиозни течения (сюнити и шиити) имаше и двама кюрди, които наистина се държаха малко резервирано в началото но в процеса на работа винаги ги размествах в различни екипи с другите и накрая мисля, че си тръгнаха като приятели.

Разплакаме ме,Хадил.Искрено се надявам,не  сигурна съм,че по света има още много иракчани като теб(невероятна личност си,не знам за кои път вече го пиша).И вие заедно ще възродите родината си.

Хайде да почерпя и тук. Днес по традиция в нашето семейство в чест на св. Сава правим погача. Та ето това измайсторих днес:

Мандайците са представителите на едно древно религиозно течение, което населява южните гранични области между днешните Ирак и Иран. Те не са нито християни, нито евреи, нито мюсюлмани, нито зороастрийци, макар да имат допирни точки с всички, запазвайки някои религиозни характеристики на населението от долното течение на Тигър и Ефрат. Имат характерен език - мандайски, който е един от диалектите на арамейския, все още използван и от част от иранското население.

Те са представители на прото-религиозна общност, считат че са преки наследници на Адам и са първите получили преки наставления за религията си. Последният им пророк е Йоан Кръстител, затова някои ги наричат "кръщаващи се" - баптисти, което води до грешка с християните баптисти. Наричани са "християни на Св.Йоан" и "мугасила" - измиващите се.

Няма да ви отегчавам с исторически данни. ако все пак на някой му е интересно мога да му пратя после информацията. Сега ще ви напиша нещо интересно за тях. Какви са религиозните вярвания на мандайците и за моралния им кодекс.

1. Монотеистична вяра.
2. Адам се счита за първият мандаец, който получава религиозните си наставления директно от Бог.
3. Последен пророк и учител е Йоан Кръстител.
4. Само Бог може да отнеме живот - мандаец никога не бива да отнема живот.
5. Имат развита система, в която кръщението във вода е основно религиозно тайнство.
6. Бракът и децата са на висока почит.
7. Има стриктни правила относно храната, която ядат.
8. Нямат символи, идоли или образи, на които да се молят.
9. Неделя е свещеният ден на мандайците (освен специфичните религиозни празници).

Текстове относно кодекса на поведение:

"И когато вие, избраните, давате милостиня, не го провъзгласявайте никому. Ако кажете някому, значи не сте дали нищо. Когато давате милостиня с дясната ръка, нека лявата да не знае и когато давате с лявата - дясната да не знае. Който дава милостиня и го обявява, нему ще бъде отречено направеното добро и ще му бъде отказана наградата."

"Блажени са ония, които слушат и вярват."

"Всички неща, които са омразни вам, не ги правете на ближния си."

"Почитайте майка си и баща си и по-възрастните си братя, като бащи."

"Бъдете перфектни и верни: не се отклонявайте от думите си и не възлюбвайте лъжата и неверните думи."

"Ако имате деца, когато отраснат ги научете на мъдростта на истината и нека се скитат по пътя на Куста (истината). Ако не ги научите, ще бъдете прокълнати като виновни в Дома на присъдата (Съдния ден), а ако ги научите, а те не се научат, тогава сами носят отговорност за греховете си."

"Вземете си жена и създайте семейство, така че светът да може да се множи чрез вас."

"Не обичайте златото или среброто или имуществото от този свят, защото този свят е дошъл от нищото и там ще се върне и всички негови принадлежности ще бъдат изоставени."

"Дай хляб, вода и подслон за бедните и преследвани хора, които страдат от някакво преследване."

"Не блудствай и недей да развратничиш, не пей и не танцувай. Не оставяй сърцето си да бъде съблазнено от Сатаната, чийто свят е изпълнен с магия, измама и съблазън."

"Не пийте кръвта на животните, не яжте мъртво, бременно или отглеждащо малките си, животно. Не яжте и обездвижено или паднало животно или такова атакувано от друго диво животно. Яжте само такива заклани с нож, измити, изчистени, пречистени и сготвени."

"Не се кланяйте на Сатаната, на идоли, на образи, на всичко грешно. Който го направи ще гори вечно в Ада до Съдния ден или докато Всевишният пожелае."

Хадил,базкрайно благодаря за интересните разкази.

Тъжно, много тъжно! Дано имат шанс хората и поживеят в по-добро време. Ама тези, които са дошли и са си отишли без да разберат и да усетят нищо хубаво........... Не знам вече, каква съвест трябва да имаш, за да подлагаш народа си на такива изпитания.
Хадил, искам да те попитам нещо, тъй като ти имаш база за сравнение. Вярно е че и тук и там си има плюсове и минуси. Въпроса ми е свързан изключително с възпитанието и израстването, като човек. Къде смяташ, че са по-добри, човечни и съпричастни към хората? Тук/Европа или там?
А тези мандайци, как се приемат от мюсюлманите? Общуват ли помежду си или си живеят в тяхна затворена общност? Колко са приблизително, като население и с какво предимно се занимават?
Извинявай ако прекалявам с въпросите! 

Rali_buba, израстването без много социални ограничения е преимущество на западни общества. У нас сме ограничени от много обществени норми, които са и добри и лоши - има такива, които съхраняват много добри неща у индивида и такива, които го претопяват или го тласкат към нещо ширещо се у нас - общественото лицемерие.

Що се отнася до мандайците в Ирак те са най-мирната общност. Никога не създават конфликти и са добре приемани. В интерес на истината мюсюлманите би трябвало да приемат всеки. Който не може да приеме различните има проблем в религиозността си, така че не можем да съдим вярата. Като население мандайците са много малко за съжаление, само около 70 хиляди. Известни са като изключително начетена общност и като едни от най-изкусните златари редом с евреите и арменците.

ако ви се чете може да погледнете статията в wikipedia. не е много подробна, но не е толкова лоша. http://en.wikipedia.org/wiki/Mandaeism
ако търсите нещо на български, пишете мандейци не мандайци. аз използвам арабската транскрипция, макар у нас да ги наричат "собба".