Ирак и Ориента, който не познавате: за майки, бащи, деца и всички любознателни !

я да питам - някой да е мяркал Миг незабравим - нещо ми се губи от хоризонта, макар че май си гледа фермата.

Ми то с тия ферми глава не могат да дигнат тия фермери от фейсбука. 

дядо хаджия, все ми се ще да ти зарадвам окото - ето нещо за теб:
http://img112.imageshack.us/img112/229/7252samirremmo2ne7.jpg
http://img513.imageshack.us/img513/8667/7253samirremmo3yg4.jpg
http://img111.imageshack.us/img111/540/7761musros1we8.jpg
http://img337.imageshack.us/img337/268/7762musros2lj3.jpg
http://img256.imageshack.us/img256/8014/dsc0094vt3.jpg
http://img514.imageshack.us/img514/263/dsc0096bh5.jpg
http://img511.imageshack.us/img511/4669/dsc99vb7.jpg
http://img339.imageshack.us/img339/17/dsc0135ax6.jpg
http://img512.imageshack.us/img512/6544/335d1tt5.jpg
http://img144.imageshack.us/img144/4947/38c31gs8.jpg
http://img204.imageshack.us/img204/6430/28015pv1.jpg
http://img233.imageshack.us/img233/6141/2039uj1.jpg
http://img517.imageshack.us/img517/6254/fullsilvergrid34g7mm215si3.jpg
http://img250.imageshack.us/img250/1760/fullsterling25g6mmhd4.jpg

А какви пари са приблизително? Не съм Делта, но бих се възползвала, ако има възможност за поръчка и не са безумно скъпи

ще ги проверя  и ще ти кажа - със сигурност ще намерим начин да не са много скъпи, а нищо, че не си Делта  - предложението важи за всички, които са си харесали нещо.

ОК.Чакам по реда на историческата хронология следващия интересен разказ.

aaaaaa, сега по хронологията, нали ! е няма пък - ще разкажа за 1958г. - по наложената от теб хронология... ама какво да се прави, нали работим по желание на клиента. 

Хадиииииил, кога е първия самолет да Багдат - отивам да си купя броеница веднага.
Даже съм си харесал тука от моделите една две.

Скъпа Хадил,
Благодаря за резюмето на основните събития в Ирак през 20-и век, а също и за споделените снимки и разкази за улиците на Багдад. Различни са от клишетата, които гледаме по новините. Тематата за новинарските клишета ми е много болна. Медиите като че ли отразяват това, което хората очакват да видят, а не се стремят към обективно показване на действителността. Никога не съм гледала филм или репортаж за Ирак, в който да се види как хората се борят, за да живеят живота си нормално въпреки обстоятелствата. То и репортажите на големите медии за България неизменно завършват с дядо на магаре или с циганска каруца...
Прииска ми се да ида и аз на улицата с книжарниците.

Традиционните облекла, които показваш, са невероятни. С известно неудобство и аз се нареждам сред проявяващите интерес към красотите. Не стига, че искаме всеки ден да ни разказваш по нещо, не стига, че имаш тежка работа и изпити, ами сега и посреднически търговски услуги да те караме да развиваш... 

Въпреки материални прогрес, монархията не успява да спечели обществената подкрепа и в частност доверието на младото поколение. Преди революцията в ирак се усеща недостиг на просветени лидери, способни да започнат прогрес и да заслужат публично доверие. Младите политици предлагат подобно лидерство, но по-старите политици отказват и предприемат една непопулярна външна политика, включително алианса с Великобритания чрез Багдадския пакт и опозиция на създаването на Обединена Арабска Република.

Неуспехът на младите граждани да получат власт предизвиква загриженост сред някои по-млади офицери, които поради изискванията на военната дисциплина, да не се включват в политиката, се назовават "Свободните офицери". те започват да организират тайни групи, които обсъждат революционни планове. Броят на свободните офицери е сравнително малък, но имат значителен брой симпатизанти. те работят на така наречения клетъчен принцип - малки групи, в които идентичността на всеки е тайна. единствено централната организация е била известна на всички свободни офицери, тъй като те са били своего рода лидери. Централната организация се състояла от 14 дуи, чийто водач бил Абдулкарим Касем (той бил и с нй-висок военен чин).

От няколкото предложени планове, най-удачен се оказва този на касем и неговият близък съмишленик Абделсалам Ареф (по-късно този човек опетнява славата си и умира безчестно). Генералният щаб на армията издава заповед (на 14.07.1958г.) за насочване на бригадата на Абделсалам Ареф към Йордания, за да подпомогне йорданските сили срещу израелските заплахи. Бригаден генерал Касем, който командва друга бригада, получава заповед да охранява войските насочили се към Йордания. Двамата с Ареф решават, че по пътя към Йордания бригадите ще минат през Багдад и ще завладеят града.

На 14-ти юли революционните сили завземат столицата, обявяват падането на монархията и провъзгласяват републиката. водещите членове на кралското семейство, включително кралят и принцът-престолонаследник, биват екзекутирани. Генерал Нури (Нури Алсаид - премиер на кралското правителство - етнически турчин, останка от османската армия. изведен от дома на едно също турско по произход търговско семейство, където се е крил преоблечен в женски дрехи) е убит по време на безредиците. Касем като водач на революцията, съставя кабинет, който сам оглавява, а освен това поема поста главнокомандващ на националните сили. За да е сигурен, че контролира отбраната, той назначава Ареф за министър на на вътрешните работи и зам.командир на националните сили. Съветът по управление, съставен от трима души представялва реално управляващата институция.

Предварителната конституция, декларира Ирак като "родина за араби и кюрди", но държавата остава неделима част от арабската нация. Ирак е обявен за република с официална религия исляма. Цялата законодателна и изпълнителна власт е съсредоточена в Съвета по суверенитет и правителството. скоро става ясно, че властта е концентрирана в ръцете на Касем, подкрепян от армията.

Започва развитието на конфликтите между офицерите - първо между Ареф и Касем, а по-късно между Касем и привържениците му. Ареф подкрепя пан-арабизма и настоява Ирак да влезе в рамките на Обединената Арабска Република. Касем остро се възпротивява на тази идея, както и на пан-кюрдската и пан-комунистическата идея (макар Ирак да подържа добри отношения със съветския съюз, а и комунистическата партия в Ирак /няма нищо общо с комунистите в Европа като диктатури/. Той счита, че споменатите пан-доктрини стресират Иракската идентичност и вътрешно единство. Ареф е отстранен от властта през октомври, но през 1959г. властта на Касем е заплашена от други фактори. Той се опитва да привлече общественото внимание към външните въпроси и заявява позицията на Ирак за непризнаване суверенитета на Кувейт през 1961г. Това води до конфликт не само с Великобритания и Кувейт, но и с останалите арабски държави. Освен това започват преговорите с Иракската петролна компания за увеличаване на иракските права над петрола, но поради много тежките изисквания, които налага, преговорите пропадат през 1961г. Общественият акон номер 80, с който се забранява предоставяне на концесии на чужди фирми и обявява прехвърляне контрол върху всички въпроси, свързани с петрола на Ирак национална петролна компания, е капката преляла търпението на арабите и на великите сили - не може Ирак да бъде толкова силен и независим (припомнете си България по времето на Златния век на Симеон Велики - не може да има толкова силна държава на Балканите   ).

До 1963г. Касем успява да изолира вътрешната и външната политика на Ирак от останалия свят, за да реши вътрешните си проблеми (макар да е интересен фактът, че поддържа контакт със СССР, а в същото време подтиска иракските комунисти, които пък го подкрепят заради национално ангажираната му политика). Това вече е началото на края на Ирак - развива се иракската фракция на Баас (ирония на съдбата - едно от значенията на баас е възраждане) - стига се до превратът и "черния февруари" 1963г. - Касем е екзекутиран.

Един допълнителен щрих - Касем умира само с ризата на гърба си - не притежава нито дом, нито нещо ценно. Отказва да даде жилище на сестра си останала вдовица с думите: "Ще получиш, когато получат и останалите вдовици." - той наистина осигурява домове за вдовиците. Губи любовта на живота си преди да се омъжи за нея и остава ерген. Министър в неговото правителство е др.Назиха Алдилеми, за която вече пуснах пост в магребската тема. Касем построява квартали, които и досега носят старите си имена, свързани със професионалните синдикати, на които са били раздадени. Единствено квартал "Революцията" всячески се опитват да го променят на Садр-сити (дано никога не успеят   ... достатъчно унижение е, че беше назован  "градът на Садам")

В следващия пост очаквайте периода 1963-1968г. прелюдия към Апокалипсиса.



Една от най-великите личности в иракската история спи в кабинета си, за да може винаги да е на разположение в най-тежките дни. Една от най-всеотдайните личности, която с доброто си намерение да даде шанс на заговорниците, пощади живота, както на собствените си, така и на народа си, убийци. Мир на праха му и дано Господ му опрости този грях пред иракския народ - трябваше да екзекутира саддам навреме, някои твари не заслужават живот. Това е човекът казал на народа си: "Аз изглеждам диктатор, само докато Ирак си стъпи на краката, но не забравяйте, че съм военен - другояче не мога. Като си свърша работата, тогава е ваш ред !"

спокойно дядо хаджия - ще те уредим, само кажи кои си хареса, пък дано ги намерим.
Хуанита Банана - включвам те в списъка. ще говоря с родата да видим каква ще я свършат.

Моля,аз съм си любопитна,затова и питам,не налагам хронология,но те разбирам,че така ти е по лесно.Както решиш Хадил,каквото и да разкажеш,каквато и хронология да ползваш ,все ще чета.
Понеже си още учаща,пък аз отдавна съм приключила със следването ,честит ти празник Хадил,весело изкараване.

Честит празник на всички настоящи и бивши студенти (на мен пък си ми е празник, нищо че завърших преди почти 10 години ). Весело изкарване довечера . Аз ще почета празника с бебешко парти

Хадил, голямо благодаря за готовността за съдействие . Ето ти идея за един процъфтяващ българо-иракски бизнес .

Новинарските репортажи от Ирак, поне тези на българските телевизии, показват само разрушения, мизерия, дрипави и изгладнели хора. Мъжът ми ме убеждаваше, че всъщност реалната картина е доста по-различна. Не че ги няма и тези неща, но има и доста различен облик, който не знам защо не се показва никога. Приемах думите му с недоверие докато не се видяхме с две момчета, които бяха тръгнали на екскурзия в Европа. Имащи добра работа, обличащи се европейски, любезни и внимателни, и ми показаха много снимки от Багдад. Снимките бяха акцентувани върху красивите места, а не върху разрушенията. Така погледнато впечатлението, което ми създадоха беше коренно противоположно на наслагваното от медиите.

Моми4ета, тези дрехи и на мен много ми харесаха, та се разрових малко в гуугл. Намерих интересни статии (на английски).
Става дума за Иракската модна къща, в която работят 307 дизайнери, шива4и, артисти, модели с една цел - да създават дрехи, носещи духа на облеклата носени по тези земи през последните 5000 години.
Тези дрехи нямат цена (нужна е около година за изработката на пове4ето от тях) / тяхната цел е да запазят и пкажат културатното наследство. 
Самата модна къща е създадена през 1970 година, но в периода след 2003 пове4ето дрехи са разграбени, сградата, в коятп се помещават е разрушена..."I was numb. Thirty-three years of work had been destroyed in one day. The dresses had been stolen or burnt. Everything was in ruins. It was ugly and empty. I was in shock. This is my home and my family and it had been plundered and ruined."
Но хората, работещи там не се отказват, събират се отново и запо4ват вси4ко наново, от нулата. 4етири години по/късно те имат 50 нови рокли, имат няколко ревюта зад гърба си, и дори са готови да представят творенията си на 3апад   

Това е кратко рез'ме, цялата статия е тук  http://www.sawfnews.com/fashion/46243.aspx , и пове4е снимки от едно тяхно реву по слу4ай деня на Жената http://news.xinhuanet.com/english/2009-03/09/content_10977416_3.htm

Това е още едно потвърждение към думите на Астарта и Хадил, 4е Ирак се възражда . 

Весел празник на вси4ки бивши, настоящи или бъдещи студенти 

права си Айа, но няколко модни къщи в момента правят подобни модели, за масовия купувач, така че има шанс да се намери нещо подобно. трябва да се има предвид, че такава дреха се носи много рядко. дизайнерите, които се опитват да вкарат дрехите в масова употреба (особено тези от втория пост) са тези, които изработват костюмите за фигурите в Багдадския музей.