Децата от смесени бракове и проговарянето им

Кафе с мед, първото изречение, което написах беше по повод твоя коментар, че НИКОГА не би жертвала единия език заради другия. Коментирах думата никога. Всичко останало писах по принцип, не към теб. С това не казвам, че някога ще ти се наложи да жертваш майчиния си език, а че що се отнася до децата думи като никога и винаги имат много малка стойност, защото никой не знае какво ще му дойде до главата и колкото по-малко "канони" сам си образува, толкова по-лесно приема промените в ситуациите, в които го поставят децата. Не беше отрицателна забележка, просто коментирах.  

Абсолютно съгласна съм, с това че децата с говорни проблеми имат тези проблеми независимо дали са 1-2-3-езични или повече. Това, което аз визирах беше, че заради криворазбрани "правила" как протича двуезичното проговаряне, тези проблеми остават по-дълго скрити и после е по-трудно да се преодолеят. Това ми беше мисълта.

Дами, днес ни беше последният тест с моя Фаби; забавеното говорно развитие не се дължи на двуезичието. Не искам да тревожа излишно никого, но не чакайте прекалено дълго, не се осланяйте на това, че "има време, ще проговори" . Понякога е по-добре излишна паника, отколкото изчакване И този път майчиният инстинкт се оказа прав. при нас.

Tandoori, ясно, мерси.

Няма нищо лошо в това да се говори на детето на български и никой не казва да се жертва езика, но това е много трудно приложимо ако детето ходи по цял ден на градина и то от доста ранна възраст
пример с моя син, дадох го на градина на 1г, до тогава сме му говорили само на български, единствено телевизия на испански, след около 3 месеца ме извикаха в градината и ми обясниха, че детето не разбира какво му говорят, не разбира и другарчетата си, за говорене и дума да не става, беше постоянно изнервен и хленчещ, а по принцип е много усмихнато и лъчезарно дете
решението го взех за секунди, български винаги може да научи, но не и с цената да го виждам как страда, започнах да му говоря на испански, започна да разбира, върна се усмивката на лицето му и двамата бяхме много щастливи
сега когато вече е на 2 и половина смятам да започна да му говоря на български и винаги когато не ме разбере мога да обясня и преведа, но вече имаме един език като основа
това просто е от личен опит

Аз не бих спряла да говоря на майчиният си език с детето си, въпреки че получих подобни предложения.
За съжаление, персонала по всички тези дет.градини и училища често няма дори теоретична подготовка за двуезичието.
Говорят едно и също без дори да се замислят - само на холандски говорете и готово. Очакват от децата ни да имат речника на едно едноезично холандче, което е абсурдно на тази възраст.
Преди  години, тук по консултациите без оглед на индивидуалната ситуация са карали масово чужденците (предимно мароканци и турци тогава),
да говорят само на холандски с децата си. След няколко години, резултата се оказал потресаващ. Деца,които говорят Dutch със силен акцент, беден речник
и които не владеят и майчиният си език добре. От тогава са по-внимателни при даването на подобни съвети.

 Mini Mouse, мисля че просто си направила услуга на лелките в градината, които не им се напъва да разбират едно дете, което все още смесва езиците. И са ти напълнили главата с тъпи теории. Milla Elaine го е казала вече, опитват се да претопяват чуждоговорящите от ранна възраст И какво ще стане ако ти не знаеше испански примерно? Много ми е интересно.
А пък да е бил плачлив и нервен, защото не ти е разбирал българския, не ми се струва логично, щом си му го говорила от раждането 
Имам 2ма племенника, родени и отрасли в Берлин, с двама родители българи. Никога не са стрдадали от неразбиране в немските си градини и училища и никой не се е бъркал на родителите им какъв език говорят с децата си вкъщи. До 3тата си година приблизително и двамата смесваха езиците, и вкъщи и в градината. Но в края на краищата, това им е работата на тия лелки, да му се невиди А не да диктуват как и на какъв език да говорим с децата си.

Не исках да коментирам родителски решения, но не можах да се сдържа.
Ако правилно чета и смятам, от градината са ви казали, че детето на година и три месеца е нещастно в градината, защото не се разбира с връстниците си на испански????     

Явно испанчетата са много напред с говорното развитие...

Тандури, напълно съм съгласна с това, че двуезичието може да попречи за навременната диагностика на говорни и други проблеми.
Моите наблюдения, обаче, ме карат да мисля, че везните са по-скоро наклонени в обратната посока - напълно нормално развиващи се деца да се диагностицират рутинно, защото изостават спрямо едноезичните, дори когато това изоставане е в рамките на очакваното. А понякога, според мен, има и други фактори, които влияят на такова диагностициране, колкото и да ми се иска да избягвам тежки приказки като "асимилация".  

Допреди две години работех в чуждоезикова катедра. Всичките ми колеги бяха двуезични и повечето отглеждаха дву или многоезични деца. През периода, в които работих там, имаше общо осем деца на възраст 3-7 години. Шест бяха деца с един или двама не-американски родители и съответно неанглийски имена, две бяха бели 100% американчета с известна фамилия. Шестте с неамерикански имена до едно бяха диагностицирани с проблеми в развитието/говора. Двете американчета, въпреки че също се гледаха като двуезични (имаха гледачка еврейка) и мешаха езиците, както всички двегодишни билингвални хлапета - нямаха изоставане в развитието. Както и да го гледам, не ми харесва това разделение.

Ох, сетих се за неотдавнашна неприятна случка в една сицилианска градина, когато две моиприятелки- американка и чехкиня си вземали децата и са им направили забележка да не говорят на езиците си на малчовците си, защото другите деца не разбирали. Ами, вдигнали са ужасен скандал- на вратата, със собствените си деца говорели, кой може да им забрани да говорят какъвто си искат език със собствените синове? Освен това, всеки минава и заминава, какво ги интересува дали разбират дугите деца? И какво толкова могат да си говорят две 4 годишни малчуганчета с мамите си? Не знам какво ме чака и мен тук, аз си гледам детето у дома, на основата на моя език обяснявам евентуално неразбрана италианска дума- за италианския да му мисли баща и! Някой писа за големите семейства- слава богу, за разлика от шумните туземци нямаме тоя проблем и си живеем спокойно като северни западняци- толкова оплювани тук са уж студенината им и " самотата" им, ами аз, благодарение на свободата си да не завися от роднини и разни софри съботно-неделни и празнични успявам да прекарам сама всичкото време, което искам с дъщеря си. Е, досега не е била изолирана от тукашни деца, спонтанно превключва на италиански от български , общува си спокойно и неуморно бърбори. Дори смея да кажа, че миналото лято в Силистра беше къде-къде по-разговорлива и то на правилен български отколкото тамошните деца на нейната възраст.  Ами решили сме с мъжа ми- детска градина- чак на 4, дори на 5 години, колкото да е ходила преди училище. Всичко според мен си зависи от родителите за подготовката на местния език. Броим до десет " почти" правилно и на двата езика, познаваме половината италианска азбука.
С всичко това исках да кажа, че щом няма говорни проблеми детето нищо не пречи да си проговори и двата езика едновременно. при нас това стана на 2,5 годинки, сега ще станем след дни на 3 и смело ще продължаваме в същия дух. Поне при нас така стоят нещата. Имам приятелка в друг италиански град, детето и от 3 годишно е тръгнало на градини, а на 10, помня, че вече четеше и пишеше на български, при все, че майката е била с него само следобедите и от години само вечерите, след изнурителен труд. Според мен няма извинения да не говориш с детето си на бъгларски, дори да е само вечер и да " суичираш" на местния с татето-туземец  

така
в градината са предимно чужденци, не испанцета, там децата прекарват около 10/12 часа, както и моето, занимава се с тях психолог и логопед три пъти в седмицата и не лелки а специализиран персонал, все пак за това е една от най скъпите в града
освен това има персонал англоговоряш за да могат да се разбират с родителите на децата които не говорят испански
пак ви повтарям не смятам че съм направила услуга на "лелките" в градината, а на сина си, с мен прекарва половин час сутрин и два вечер, а там между 10 и 12 часа, за мен няма по важно от усмихнатото лице на сина ми, дори и това да е свързано с едно по късно научаване на български
как смятате по добре да знае перфектен български и да не може да разбира заобикалящите го в по голямата част от деня или просто да забавим малко българския, за да е детето добре
е аз съм си взела решението като родител, всеки сам си решава, това е най доброто за моето дете и смятам да послушам професионалистите на които съм си поверила детето

Моят опит е тотално противоположен на твоя. Едно, че се поощрява дву и триезичието без изключение, второ, винаги проявяват голямо разбиране и помагат на децата, когато имат нужда. Поне от това нямам какво да се оплача. Когато обаче има и друг проблем, дори и позитивното отношение не помага. Мисля обаче, че това е много до район, може би дори до конкретно училище. Досега никой, никога не ни е съветвал да спираме да говорим на детето на български, никой не ни е правил забележки и подобни.
Това, което се откри при Калин му влияеше отрицателно на български толкова, колкото и на английски. В класа му в киндергартен бяха 4 двуезични и 8 американчета. Калин беше диагностициран с проблеми на говора и възприятието, и още 2 американчета. Имаме много познати, които са си чисти американци и децата им пак получават логопедична помощ, дори и само заради това, че не изговарят правилно някои букви..
Явно е субективно до ситуация, но затова е добре, че споделяме тук , за да се видят и други гледни точки и ситуации. 

Mini Mouse, предвид ситуацията ти, детето ти така или иначе няма как да знае перфектен български,
то не чува достатъчно такъв. Тоест основният език е испански - 5 дни в седмицата, по 10-12 часа.
Какъв е проблема тогава? Ако детето ми е в подобна ситуация, няма да се тревожа за холандският му, а именно за българският.
И малко преди излизане сутрин и 2 часа вечер майчин език, едва ли ще навредят толкова.
На мен ми е странно това. Естествено, това наистина си е твоето дете и ти си правиш избора.

мини, ако детето остане на испански само, а родителите не говорят езика, как се оправят у дома останалите деца с родители-неиспанци? разпитала ли си ги при тях как се решава проблема с проговарянето? много ти е мъни4ко детето, боже на 1г., моето освен бабаба, да и нон, ле, не, мама и папа ,май нищо не  е казвало! изпълняваше елементарни неща, но никой не спирал да си говори на езика, бг, френски и арабски! в детската се пробваха да  ми докажат,4е не разбира местния! тя рева цял месец, не ги понасяше, не искаше да си ходя,стоях цял месец с нея на половин ден, а беше голяма на 4г! оставих я в къщи и както е решила и миликс, я пуснах направо на забава4ката на  5г.!сега  е много смешна как ги сменя  и ми превежда, като сме навън и минава на бг като не иска да ни разберат, но и ние ве4е  сме само на бг като сме сами! но на арабски 4ете перфектно и непознат текст, докато на бг език,още  не  съвсем гладко  4етенето! на латиница също 4ете, особено в скайпа,докато готвя ,кой  какво казал!

Съгласна съм. В района, от който са моите наблюдения, имаше май тенденция всички чуждоезични деца да са под един знаменател, което няма как да не доведе до грешки. При вас ситуацията явно е съвсем различна, хубаво е да се чуе такъв положителен опит.

Хайде по-толерантно и без етикети, моля!