да израстнеш през 90-те

И ние я скъсвахме тази игра. И още една , май че се казваше Island. Тогава все още бях пушачка и толкова бях вманиачена по тези игри, че блъсках енергично копчетата на машинарийката ( играех я на телевизора, не на компютър ), а цигарата висеше от ъгъла на устата ми ( стил Жан Габен ).  

Сериалът , който следях в несвяст тогава ( освен Касандрата ) беше " Джовисна " . Вярвайте, още имам спомени от него, ако не друго, поне си спомням главния герой на име Ориноко. Благодарение на него винаги се сещам за езерото в кръстословиците.  

И Туин Пийкс разбира се. Все още след толкова много години не мога да го проумея.  

А ако се върнем малко назад ? Сериалът " Октопод " и Корадо Катани ? Колко го харесвах само...

И най - най - най големия феномен за мен ( и тогава и сега и завинаги ), но уви твърдо от 80-те, " Междузвездни войни "  и продълженията, Хан Соло, бозавия Люк ( тогава най - желания мъж на света )..о детство мое !!!  

Да допълня, докато пишех, споменахте Кашпировски..хахах..сега си спомням и аз как седях зяпнала към екрана, чакаща нещо да се случи, което не стана разбира се..

На мен с връзки баща ми ми беше взел ботуши от Добрич- 3-4 номера по-големи, ама единствените, които е имало в магазина и единствения шанс да имам зимни обувки. Това беше в първи клас- после и във втори ги носих! И какво, бяхме зле облечени, обаче не ни вълнуваше това.

1992 си купихме първото видео, беше голяма радост. Първият филм, който гледахме на него беше "Сам вкъщи".

Eх, Azzy ще те зарадвам значи.
 Името на актьора е Хенри Сото.

Ориноко не е ли река?  

Набор 78 съм. През 1990 навърших 12. Помня повечето изброени от вас неща. Помня и кризата през 90-та - как висях по опашки в студената зима часове наред, за да ми дадат само 1 кило нещо си с купони.
Цветен телевизор не помня от кога имамхме, май още в началото на 80-те, с нанасянето в новия апартамент, но видео си купихме чак в края на 1992 от Дупница. А малко преди това сменихме цветния ТВ "В. Търново" с модерен Самсунг  
Компютър баща ми купи в края на 1993...и всички във входа го обявиха за луд...за какво му било туй чудо, толкоз пари за такава непотребна глупост и т.н. ; а тогава той хал хабер си нямаше как се използва де; но явно е бил далновиден човекът, купуваше си литература и се самообразова, сега (вече на 58) е доста напред с материала (а като се сетя, че като е бил на 6 са им прекарвали радио в селото и то обществено, пък за ТВ никой не си е и помислял   ).
С интернет започнах да боравя през 1998-1999, в първите ми студенстски години, в обществените зали на и около ВИНС-а.
А през 1997, когато бях 11-ти клас, за сефте имахме часове по информатика...на Правец 8. И никой не ми вярваше, че аз, понеже имам копютър в къщи (тогава 3 битов, под ДОС, с версия на Уиндоус 3.11   ), хабер си нямах от Правец-а.

Единственото ми по-сериозно провинение беше, че пропуших...с цигарите на дребно. Или стоях цяла седмица гладна, за да спестя за Асос, вместо да пуша смотаната Фемина   После си хванах мъжО и той ме снабдяваше с Лъки, Ротманс...  

Брат ми беше маниак на тема картинки от дъвки турбо - пазеше ги като светиня.
Като ни прекараха местната кабеларка бяхме на върха на сладоледа от щастие.

Имам обаче и не малко спомени и от комунистическите 80...чавдарка и пионерка бях, само комсомолка не станах, че смениха режима. Аааа...и режима на тока помня, все на детското го спираха.

За Президента Желев крещахме в захлас...а най-много ми липсват безгрижните и спокойни игри лятото до късно пред блока.

Първите ми електронни игри бяха едни черно-бели с Вълак от Ну-погоди как събира някакви яйца и една друга - стреляха се едни патки. После ми купиха от оказион някаква вносна, австрийска, волейбол, ама цветна 

Може и река да е.. важното е няколко букви да ми подскажат. Но Ориноко си е пича на Джовисна.  

"Октопод" го даваха и преди 90-те, имам много бегли спомени, но наскоро си припомних музиката, страхотна- на Енио Мориконе! Освен това даваха "Гулденбургови", "Завръщане в рая" и "Птиците умират сами" (по Ефир 2),  беше ми много интересно, бях влюбена в Ричард Чембърлейн и Австралия!

Австралийският "Завръщане в Рая", немският "Хотел РАй".

Много свежа тема. Май и аз съм от децата на `90-те, през въпросната година бях първолаче 
"Супер Марио" беше абсолютен ВРЪХ  , миришештите листчета и салфетките бяха средство за размяна. А помните ли "Плодчетата", "Мариан Първата", истинските костенурки   
Най-тежките години за нашите родители, които ние си спомняме с най-голямо умиление...не е ли интересна човешката психика 

И аз бях, адски неприятно ми подейства новината , че Чембърлейн е гей, някак си разруши нещо в мен, като се замисля именно детските ми копнежи...

Ау, много е красив. Зарадва ме, много благодаря
А на другия красавец как му беше името, помниш ли?
Той в много сериали играе и той може да се нареди в челните редици на моята класация за мъжкари.

И "Завръщане в рая" беше прекрасен филм.

 Освалдо Риос, Слави му беше направил пародия в Каналето - Асфалто Риос.
Е тогава не беше само Слави, а Кукувци преди да се разделят.

Освалдо Риос ли?

Този филм за жената, която я хвърлиха на крокодилите ли беше?
Босле се завърна като Тара...

И аз бях първи клас точно 90та. )
Не помня обаче гладни години, като изключим реденето по разни опашки. Баща ми тогава изкарваше доста пари и в следващите 5г. също.
Имали сме и 1-2гладни години....като дете ги усетих по това, че спряха да се купуват вафли, шоколади, кроасани със стековете, както и всякакви др. подобни неща, детска му работа.

А като заговорихме за компютрите....работила съм на текстообработваща програма Микротекст, за която 99% от моите набори не са и чували, че и от по-големите. ) Чак после излезе първата  версия на Wndows у нас. )))