побърквам се от мисли

Ако това ще те успокои и аз бях като теб- бременността ми беше планирана, даже забременях в месеца,който исках, т.е от раз- изобщо началото беше повече от обещаващо Татито на 12 небе, аз уж щастлива, а какво ми стана в един момент- едни мисли като ме погнаха,че и ме стигнаха- Ами сега, какво ще правя, какво ще стане с мен ,с работата, ще се справим ли със заема, колко ще надебелея,как ще спра цигарите....10000000 въпроси и всичките ме плашеха
С времето нещата си дойдоха на мястото- качих си нужните килца, спрях цигарите, в работата приеха новината учудващо добре, да чукна на дърво сега сме в ново жилище и се справяме със заема и т.н:))
Дойде време да раждам,преносих 16 дни, но пък имах късмет да родя като зайците- с три напъна Голяма радост,голямо нещо,обаче дойде денят Изписаха ни...Прибрахме се в нас и аз като го погледнах малкото човече и се уплаших-Ами сега
С времето се оказа, че не е толкова трудно да се гледа бебе- бавно,но славно се учиш да бъдеш родител, има трудни моменти,но пък тези които те умиляват и те карат да трептиш от щастие,че си майка са повече
Относно притеснението за кърменето,ще ти кажа нещо- формата на зърната няма нищо общо с това дали ще можеш да кърмиш или не-има си решение за всичко,само да имаш кърма Освен това цеденето "като крава" не е задължително, а и с тези модерни помпи..недей да се кахъриш за глупости
Идеалното тяло-ми аз имах такова-гледката на моето тяло по бански (и аз нескромно ) никога не е била за изпускане- дълги крака, големи гърди, висока талия..айде да не прекалявам ..Качих почти 30 кг. и като пробвах това лято  (бяха минали само 3м. от раждането и бях свалила само 15 кг.) да си сложа банския и познай-горнището не ми покри и 1/2 от гърдите,а долнището не успях да го завържа Но какво от това,купих си нов бански(ето ти още един повод за пазар) отидохме на плажа,показах прелести и ааа,чудо-хората не се разбягаха с писъци ,а половинката не извърна ужасен глава..Спокойно мила, тялото да ти е най-големия проблем-с диета и спорт пак ще си имаш предишните форми,но ще си по-женствена (ето ти + от раждането).
Сега за печката,мивката, ютията и т.н- аз си гледам сама бебето, всичката домакинска работа си я върша както и преди,но нито съм залепена за печката,нито спя над мивката,да не говорим,че пералнята не се счупила от преработване
Родих през пролетта, счупих се от хайманосване по парковете, с приятели киснехме по кръчмите до 22ч. (понякога )- хем бебо доволен,че е навън,хем аз не съм затворник в къщи:) На море ходихме,на планина, сега на ски,нищо че не карам,ама за идеята Изобщо животът не спира,малко се променя,но е доста по-пълноценен в някои отношения:) Всичко е въпрос на организация, а и самото дете ще те накара доста бързо да влезнеш в ритъм:))
Така че -Спокойно, детето не обърква живота в лошия смисъл на думата:) С времето осъзнаваш,че това наистина е най-хубавото нещо,което ти се е случвало в живота:)) А,ако и татито помага- проблемът ти е никакъв:)
Наслади се на бременността си, пожелавам ти да е лека,както и раждането  

Какво нещо е суетата! И ние с мъжа ми две години правихме все неуспешни
опит,но щом видях  ,хич даже не съм се замисляла,какво ще ми се случи с
физиката.И аз бях с перфектно тяло и все още съм,въпреки,че от мен излезе
бебе 4кг.Така,че радвай се на тези хубави мигове и забрави за известно време
такива мисли,които  натоварват теб и бебчо.

Всички сме минали през тези страхове в една или друга степен.

Аз с риск да прозвуча не в тон с темата искам да се разгранича от това изкаване. Не всички сме минали през тези страхове. Страховете ми бяха свързани с възможни аномалии и заболявания на бебето, с рисковете от усложнения при раждането, с това дали ще съумея да опазя, отгледам и възпитам това дете, което години наред ще бъде зависимо изцяло от мен.
Съгласна съм.
аАко съдя от ника ти си набор 86 и може би не си се наживяла и насладила на себе си още, но според мен това момиче има по-различна нужда от помощ, отколкото да чува, че тези "притеснения" са нормални. Ми не са нормални за мене, няма лошо да се стремиш да се запазиш във форма, но след двугодишни опити не ми се струва много редно само това да те вълнува. Та тя никъде в поста не споменава да се тревожи дали ще износи бебето, макар че трудното забременяване не е гаранция за тежка бременност.
Моя съвет е да проведе много дълъг разговор с мъжа си, в който да се убеди, че възможните промени в тялото й няма да променят отношението му към нея, да се опита да прихване от неговото щастие и да се успокои, че той ще помага до толкова, че тя да има време за солариум, фризьор, козметик и маникюр.

Е,момичета,хайде да не съдим бъдещото майче.Да си призная и аз се зачудих,че притесненията й са свързани със самата нея,а не с това дали ще роди здраво бебче и дали ще се справя добре с отглеждането.Но има време да почуства и тя майчинския инстинкт.Похвално,че въпреки страховете си е решила да стане майка.Има толкова жени(и аз познавам такава),които изобщо не искат да станат майки(за дорбо или лошо).

Ако оставим настрана, че повечето промени в тялото може и да не ти се случат(а и ареолите след като потъмнеят след това си връщат нормалния цвят), то замисли се върху това:

Тялото ти така или иначе ще се промени, всеки човек остарява, случва се какво ли не. Ще си простиш ли че заради суета си останала без деца?

изобщо не се притеснявай аз след раждането си изглеждам перфектно,нямам нито един излишен килограм по себе си.Така че се радвай на бременността си килограмите се свалят

  и за мене са странни "тревогите ти", ситуацията при нас е същата 2 години опити и пох 2-те чертички,главата ми щеше да се пръсне от въпроси:Дали ще се развива нормално(бременността)?Дали ще съм добра майка ?И тем подобни глупости...
Харесвам големите си ореоли,ОБОЖАВАМ ГОЛЯМАТА СИ ПУПА макар ,че е най-нормалното нещо на света за мене бременността е чудо!Така ми става мило като си помисля ,че ще има малко човече което ще е част и от двама та с мъжа ми...ей сега се чувствам жена

и относно външния вид ела да видиш сестра ми и моята колежка и двете са с деца на по 2 години.... е въобще не им личи ,че са раждали 

Поради една или друга причина - не си била подготвена все още за бременността. Никой няма право да те съди - за мен тези мисли са нещо естествено, а ти просто си откровена да ги изречеш (за разлика от повечето, които се правят, че такива страхове никога не са им минавали през главата).
Успокой се защото след раждането обикновено всичко се оправя (при повечето възстановяването не идва след дълго). В един момент тялото ти ще стане пак същото (бъди сигурна в това), но освен всичко - ще си имаш и нещо безценно - бебче      

Здравейте, аз още дори не съм се решила да пробвам за бебе, въпреки че се замислям, но и аз изпитвам подобни страхове. За килограмите е ясно, че могат да се свалят, но проблемът с интимния живот след раждането ми изглежда най-страшен  Наистина ли ако те срежат по време нараждането, след това удоволствието от секса и оргазмите си остават същите? Нали режат точно най-вайните мускули и нерви, струва ми се ужасно... И не бих отишла да раждам в болница, ако знам, че това може да се случи. Може да ви се струва смешно, но като знам, че след три дни без интимни занимания изпадам в истерия    и мисълта за месеци или години възстановяване ме плаши много.

mimitu86, не мисли за тези неща! 9 месеца са достатъчно време да осъзнаеш какво се случва. Когато видиш малкото си човече на ехограф, когато чуеш сърчицето му и усетиш как се движи в теб страховете ти ще изчезнат  . Ако имате възможност и таткото да присъства на тези моменти и да видиш какво щастие е изписано на лицето му, със сигурност ще забравиш всички притеснения и тревоги. А и знаѝ, че в момента в коѝто тялото ти започне да се преобразява за таткото ще си наѝ-хубава и секси    Желая ти лека бременност и наѝ-хубавото бебче!

Кои важни мускули и нерви ти режат по-точно, ако раждаш сеццио ти режат корема и матката, а те нямат много общо със секса, ако раждаш нормално нищо не ти режат, евентуално се прави епизиотомоя, но това е цепване на кожата от външната страна, да се опитам да се изразя по-образно. Едното няма обще с другото. Секса след секцио може да се поднови 3 седмици след операцията, ако няма усложнения, а след нормално раждане, след като свършат лохиите, ако вече нямаш шевове и болка. Едиснтвения дискомфорт в началото е сухотата при самия полов акт, но за това си има овлажняващи гелове.
Хора, забременяването и раждането не са края на нечий живот, а началото на живота на вашето собствено дете!

Според мен пък не е нормално да се притесняваш чак толкова много за това, че ще изгубиш перфектното си тяло и гърди и т.н.
Подреди си приоритетите, ако всичко това за което се притесняваш е по-важно от бебето ти, то знаеш какво да направиш, за да го предотвратиш.
Според мен твоите притеснения са едни абсолютни глупости. Извинявам се, не искам да те обидя, но така мисля. Кой каза, че точно така ще стане с тялото ти. Може много лесно да си възвърнеш фигурата. За безсънните нощи, липса на време за себе си и т.н. зависи от бебето. При мен беше така, но сега когато е по-голяма,не бебе, всичко е по-лесно. С това искам да кажа, че бременността и първата година на бебето са период, и то много кратък. Възползвай се да го изживееш пълноценно!! А не в мисли за глупости.

Бубчето, с риск да се разрази спор (което не желая да става), според мен си малко крайна - всички сме различни, емоциите ни са различни и по различен начин преживяваме различните ситуации   в този ред на мисли, смятам, че е съвсем в реда на нещата едно толкова младо момиче като авторката, да се изплаши, като види двете чертички. вярно е, аз също не съм имала притеснения за тялото си, а по-скоро дали всичко ще е наред с бебето, но не мисля че нейните емоции в случая са показателни за "подготовката" й. в крайна сметка никой не се ражда научен да бъде майка. аз пък смятам, че независимо от 2 години опити за бебе, тя не го е приемала така, както би го приела ако беше на 30г и бяха правили 2 години опити. някак си на 20 години светът изглежда по-различен, или сте забравили?    и все пак това не я прави лоша майка от раз, че така да я заклеймяваме, убедена съм, че след месец-два тези й тревоги ще са забравени и ще мисли само дали й е живо и здраво бебето. познавам няколко момичета, които са се плашили като нея и в момента са чудесни, любящи и грижовни мамета.
недейте така да я нападате и да заключавате дали е готова или не, спрямо собствения си мироглед, а си дайте сметка, че хората наистина сме различни.   според мен тя в момента има нужа от малко подкрепа, малко насочване и наистина - разговор с любимия, който да разсее черните й мисли. нека да я подкрепим, за да няма накрая едно нещастно момиче, нещастно дете и да не изреждам други, по-неприятни сценарии. нека бъдем толерантни, тя беше достатъчно откровена, като й се скараме, само ще се отдръпне и още повече ще се отдаде на самовнушения и глупави притеснения.    

Написах за епизиотомоята, при която се режат мускулите на перинеума. Точно те участват в оргазма на жените, затова ми се струва ужасно. И ако може някоя от майките да отговори, не само кога е започнала да прави секс, но и кога отново си е изпитала оргазъм, както преди   Двете са доста различни
Може би ако се разреши и в България да се ражда вкъщи, бих пробвала, но от лекарите, които биха ме срязали определено ме е страх.

Точно затова според мен страхът и е възникнал след гледането на клипчета с раждане. И това е съвсем нормално. Затова предполагам иска информация от тези, които вече са го преживели.