побърквам се от мисли

Още не си женена /предполагам а и не е задължително/, не си бременна, не си си износила бременността, незнаеш как ще родиш, незнаеш дали ще има цепване при тебе и още куп други неща, и се чудиш как ще изживееш оргазъм........ СЛЕД 

Един съвет - не раждай скоро.....твъъъъъъъъъъъъъъъъъъъърде рано ти е. Звучиш много смешно.
Ето аз съм една от майките изпитали оргазъм СЛЕД 
 Никога не съм предполага колко хубав може да е секса след раждането - отрази ми се в мнооооооого положителна посока.

Не като преди, а много по-хубав стана секса за мен след раждането, това да ви е кахъра...
Колкото до тялото, почти всичко си се възстановява нормално за 3-4 месеца при нормални обстоятелства.

Ninghizhidda ако някоя жена е спряла да чувства оргазъм заради раждането, за мен причината е чисто психологическа. (Не че съм чувала да има такива де )
Никой не може да ти даде гаранция, че няма да има хирургическа намеса по време на раждането, а дори и да няма, че няма да има разскъсвания.
Клипчета с раждане не съм гледала.

Ninghizhidda, не знам точно как са ме рязали, ама беше бая, след първото раждане ок. 3 седмици бях на легло в къщи - ставах само да се храня и до 00. Обаче с времето всичко си зарастна както трябва и сексът след като се възстанових и ми се възстанови цикъла стана по-добър и от преди. При второто раждане епизиотомията беше на същото място, но по-малка и се възстанових 10 пъти по-бързо и леко.

До авторката, млада си, объркана и явно не си била готова за бебе. Обаче има и много плюсове в твоя случай - млада си, имаш време да родиш, да си отгледаш детето и после да градиш кариера и т.н. А нещата, които си описала може изобщо да не ти се случат! Да, време за себе си ще имаш много по-малко, но пък да имаш дете е такова щастие! А пък ако имате баби наоколо, или финансово можете да си позволите бавачка, нищо не ти пречи да си осигуряваш време и за себе си.
За кг. - не е задължително като мен да качваш по 20-30кила, има жени като родят изобщо не им личи, аз бях с плоски зърна и въпреки това кърмих 2мата си сина общо 4г. почти. Така че махни тези мисли и се наслаждавай на следващите месеци, защото са уникални.

Ми първо, на мен епизиотомия не ми се наложи. Второ може и аз да съм сбъркана, ама на мен оргазмите ми идват "отвътре" така да кажа, а ако дойдат отвън са свързани с по-различно място Това си е за мене и аз проблеми с оргазмите след раждането не съм имала
Рика, може и да ти се струвам крайна, ама да се опитваш да забременееш 2 години и да не си подготвена за бременността ми се струва малко нелепо. Момичето, ако ника й може да е показателен, е на 23, аз забременях планирано на 22. Че всички сме различни е факт, но за мен си има определени граници и норми извън които различното минава първо към странно, а после към ненормално.

Според мен няма човек,който малко или много да не се притеснява от това така важно събитие...едни се притесняват за бебето,други не го осъзнават още и мислят повече за себе си.Всичко зависи от човека..Ако съдя по ника ти,съм горе долу на твойта възраст,реших да забременея и то пък взе че стана от първия път.. а някак си все си мислех, че не става толкова лесно..Аз също изглеждах доста добре и уж много се радвах на всички дечица и бебенца и уж много исках и аз да съм майка,а като видях двете чертички меко казано ми причерня...за секунди изникнаха хиляди въпроси - килограми,смотани широки дрехи и куп притеснения подобни на твоите,че и още от финансово естество...Мъжът ми дори се уплаши,че не искам бебето,понеже в момента в който видех малко дете да тича нагоре надолу,изпадах в ужас,извръщах глава докато той им с радва и т.н. НО всичко това докато не чух след няколко седмици сърчицето му,бавно всичко започна да ми се изяснява,а да не говорим и за първото ритниче..вярвай ми няма да има по-щастлива от теб в този момент..промяната естествено не идва от раз,става постепенно,поне при мен беше така,но промяна винаги има...както извръщах глава от бебетата,сега само това гледам и си представям как ли ще изглежда моето,как ли ще му се радвам и гушкам, а любимата ми реклама е на Тео бебе( тази с малкия Оги )
И определено не мисля,че ще изглеждаш зле след като родиш.Щом сега си с хубави мерки,значи възстановяването ще е по лесно,а пък като се има в предвид и това че си все още млада.Имам приятелки,които в момента изглеждат много по-добре от преди - по-слаби са в сравнение с преди,но пък вече са и истински жени..И те си мислеха,че след раждането живота ще свърши едва ли не,но ела да видиш като оставят децата на някоя баба или на мъжа си как вилнеят по баровете ( естествено по-рядко,но пък така казват,че е по-сладко)...Така че горе главата и знай,че това да носиш дете в теб е божи дар...радвай се че можеш да се насладиш на този миг...има жени,които никога не успяват
Лека бременност ти желая!  

Радвам се, че се въстановява всичко след това при повечето Явно просто мен ме е страх от това, че може да ме срежат...
За другите проблеми на авторката мисля, че ако са близки със съпруга и, ще се справят. И все пак смятам, че ще се успокои повече, ако говори с гинеколог или някакъв консултант, за да се осведоми как най-добре да се грижи за себе си и бебето по-време на бременността. Идеята за училище за бременни ми се струва за спокойствието на родителите Все пак е нормално да си загрижен за собственото си тяло и да можеш да получиш някъде информация.

На мен ми звучиш така все едно ще раждаш, за да задържиш съпруга си понеже той иска дете.
Не съм убедена, че ти искаш... но очевидно нямаш смелостта да го кажеш на съпруга си.
Аз бях станала близо 70кг. хипопотам. Не бях тежала повече от 49кг. през живота си. Не можех да се гледам. И честно казано не се и гледах в огледалото. Обаче аз знаех, че искам дете и целта оправдаваше средствата. Знаех, че ще стана грозна и дебела и че после ще имам да свалям н-брой килограми. Бях се примирила и че може да ми излязат стрии на неподозирани от мен места.
Е, килограмите ги свалих. И вече се гледам в огледалото. И от стрии се отървах с изключение на няколко на д-то. Сега не ми личи, че съм раждала. Но се се бях приготвила за всички възможни поражения, за да не се разочаровам после. Имах късмет просто - дано и ти да имаш. 

Напълно нормално е да ти минават и подобни мисли. Тялото ти ще се промени малко или много, но няколко месеца след раждането ще се доближиш отново до перфектното тяло Вземи си кремове против стрии, може да започнеш йора за бременни или плуване, нещо не особено натоварващо. Гърдите ти ще се променят, независимо дали кърмиш или не, но не е казано, че трябва да станат разплути 
Аз лично 6 месеца след 2рото си раждане изглеждам почти като преди да забременя с 1вото си дете. Но този път факта, че кърмя ми помогна за по-бързото прибиране на корема, отслабнах бързо и се чувствам много добре. Неоформените зърна не пречат на кърмене - има много информация по темата в кърмаческия форум - заслужава си да прочетеш.
И едно нормално раждане, без усложнения няма да навреди на сексуалния ти живот, при мен след ражданията секса е много по .. пълноценен и задоволителен

И всички тъмни краски ще изчезнат в  мига, в който видиш малката точица на екрана на ехографа и/или усетиш първото ритниче, чуеш детското сърчице. А тялото ти съвсем не е задължително да се промени към лошо, особено ако се грижиш правилно за себе си.

Бубче, ти си преждевременно помъдряла, мила, но това само ние си го знаем   
Не с всички, обаче се случва така...

При мен 2-те чертички се появиха в първия месец на опити, но това не ми попречи да се побъркам от страх и притеснения най-вече от неизвестното. 
Чувствах се много повече момиче, отколкото жена, която ще има дете.
За външността си не съм се тревожила - очаквах, че мога да кача много килограми, както се е случило с майка ми, например, но пък имах и светлите принмери на жени, останали си абсолютно същите след раждането.
Имах късмет да съм от втория тип - качих само 10кг, а 2-3 месеца след раждането си възвърнах формата напълно и в момента съм 50кг, както винаги. Стрии нямам никакви, освен 1-2 по гърдите, които също скоро си възвърнаха нормалните размери и едва достигам 75Б, въпреки, че кърмя вече почти година и половина. 
Успокой се, дишай и се наслаждавай на бременността си!
Всичко ще бъде наред, а в това, че резултатът си струва всякакви жертви и несгоди, мисля, няма нужда да те убеждавам!

Аз още не съм изпитала оргазъм "както преди", щото сега са по-различни- по-добри отпреди. Не се оплаквам. Освен това досега съм възприемала оргазма като функция на нервите, а не на мускулите- но може би съм се заблуждавала...

Аз нямам епизиотомия, имах вътрешни шевове. Докторът реши да прояви творчество и да върже една панделка повече от необходимото- един добър бонус от раждането.

Това, което всеки мъж и жена трябва да знаят- важните елементи са на 12 часа. На 6 часа няма нищо, и да се реже, къса и шие, след това зараства като ново, че и по-добре.

Иначе- майчинството може да ти се струва ужасно, ако имаш усещането, че ти се случва. Става прекрасно, когато се заемеш с него активно. Вярно, началната бременност е период, в който сякаш биологията ти изиграва лоша шега и нищо не можеш да направиш. Поне си смени начина на хранене към по-здравословен, лакирай си ноктите и спри да четеш/гледаш страшни истории за раждане. Остави ги за 9 месец- тогава няма да ти пука. Всичко на малки порции.

Споко, като отворих темата, все едно гледах себе си на 10 август 2008 г.

Много са си ми добре оргазмите,а сега съм в най добрата си форма от когато и да било.
Аз съм малко странен човек,ама хич не ги разбирам тези глупости,или искате да сте майки с всичките неудобства което ще ви донесе това или си изберете друг път за да сте щастливи.

Нищо подобно. Перинеумът си е просто мускул. На всичкото отгоре 90 процента от жените са с клиторен оргазъм, а не вагинален.
Сексът след раждането е мнооооого по-хубав и повярвай ми, мъжът ти няма да направи никаква разлика.

Към авторката - и аз така се чувствах, но....мога да ти покажа как изглеждам след 2 деца, а не едно. Ако хубавото ти тяло е природен дар, така и ще си остане. Още на 3-4-я месец при това. За гърдите също не се притеснявай, природата всичко е измислила. Ще се прибере кожата после, а гърдите ти ,когато са пълни, ще бъдат прекрасни. Ако и стрии нямаш, а тялото ти няма нужда от упражнения - бъди щастлива. Малко сме така.
Но...................... Аз пък ще кажа и друго. Отдавна вече не ми пука, гледам просто да изглеждам добре без да залитам в крайности. Наложи се да ми извадят единия бъбрек. Щастлива съм, че съм жива!!! Това е най-важното. И слава Богу се случи след като родих децата си. Иначе..... не знам

Не съм прочела всичко , което сте написали , прочетох само поста от авторката и просто реших да отговоря веднага, верно повлияна от чувства (дано не обидя някои , ще прочета какво сте писали и ако преценя ще изтрия неща от поста си).
Искам 1-во да кажа, че не обичам да укорявам и да се меся на никoй, но честно казано това което е писано ми е прекалено егоистично.
Аз съм на 22 г. , родих на 21. Детето не беше предвидо, случи се и беше най-хубавата изненада в живота ми. С баща му не бяхме мислили за толкова сериозна стъпка.Бяхме свикнали да сме постоянно по дискотеки, ексурзии, с приятели. Не живеехме и заедно. Когато видяхме 2-те чертички той беше много объркан е признавам си и аз също. Когато отидохме на лекар и му саобших че със сигурност сам бременна той първоначално се двоумеше както и да е прие че ще става баща , решихме да се оженим и ще имаме дете. Изкарах много тежка бременност, бях тормозена непрекъснаро от родителите на съпруга си,респективно от самия него. Постоянно бях по болници и само се молех детето ми да се роди живо и здраво.Раждането ми беше кошмарно, в последствие разбрах че лекарят е излязъл и е казал на съпруга ми\\\"не знам какво да правим изтърваме ги\\\".Родих,детето ми слава на Бога е живо и здраво .
Следдтвията от раждането почти 2 години след това още ги има. 2 месеца след раждането не можех да стоя правя и да вървя (охлъзване и разширяване на таза), при секс получавам дискомфорт(всичко ми е изсипано там отдолу), гърдите ми поувишана(малкия беше като помпа,имах кърма за трижнаци), корема ми не е идеално плосък, моята гордост, имам лекозабележими стрий.
Преди да родя, колкото и нескромно да звучи,нямаше мъж който да не се обърне след мен. Е сега се случва. Не съм перфектна , не съм като преди, но всичко това е поправи-спорт,диети,медицина.Единственото непоправимо са думите:\\\"Няма да може да имате деца\\\".
От както съм родила почти на 100% гледам детето си сама(мъжа ми е тук само събота и неделя,родителите ми работят до късно, на свекърите не мога да разчитам никога).
И тези неща не ти ги казвам да те обезнадеждя,а напротив.Истината наистина е такава, че когато видиш малкия човек, когато се грижиш за него, когато ти се усмихне, прегърне или целуне, забравяш всичко което си трябвала да изтърпиш докато се появи. Не съм го вярвала преди да стана майка. Мислих че това са измишльотини на жени , които се изкарват перфектни майки.
Дори и в момента си гушкам малкия човек и всички болежки , които получих по време на бремеността и след раждането не ми правят впечатление.
Искрено мога да кажа , че преди живеех за себе си, а сега живея заради сина си.
Мога още много да пиша, но не намирам смисъл , ако срещу мен стои един абсолютно егоистичен човек.