Кое ви затруднява най-много

агресията и заниманията гласувах, щото ми е трудно аз да ги занимавам. сами си се занимават доста добре, но включа ли се и аз тсава страшно и виковете почват.

Като че ли най-трудно ми беше с приспиването поради простата причина, че изобщо не спяха по едно и също време като бебета. А се приспивахме и на ръце. Храненето беше забавно - купа с двойна порция и редувам - една лъжица на единия, една на другия. В опциите за гласуване не го видях, но най-големия ужас беше като проходиха да ги извеждам сама - с коланите за прохождане в парка - единия дърпа на една страна, другия на друга и на втората минута вече пълзят по алеите 

нашите са големи вече на 5 и половина но ни е най -трудно с агресията много се карат двамата и си удрят някое друго шамарче а иначе с момчето ни малко трудно храненето иска да яде само сандвичи и вафлички какво ли не сме пробвали... 

Гласувах за къпането, защото ми идват много и двамата да изкъпя, масаж, обличане; уши, нос... След втория направо съм скапана. Спасява ме само, че после сядам да кърмя (ама те вече за 5 минутки приключват  )
Основния проблем обаче си е заспиването и неспокойният сън.
С времето сигурно всичко се променя - скоро ще ги къпя заедно и ще е забавно; дано и да спят

Моите дечица след месец стават на 2г. и най-много сега ме тормози агресията между тях. Карат се за всевъзможни глупости и това много ме изнервя. До преди 1г. най-много ме измъчваше неспокойния сън и постоянния рев. Слава Богу всяко нещо с времето си и всичко става по-лесно.

Здравейте и от мен - гласувах за излизането.Децата ми са на 2 год. и това ми е най трудно засега.Гледам си ги сама откакто са родени,нямам никакви други трудности.jивея в малък град и няма толкова детски площадки.Обичат много на разходка,но са кротки до момента в който ги сваля от количката,от там на татък всеки хуква в посока ,която поиска и става стра6но.А най ми е приятно къпането защото това е задълjението на тати.

И за мен извеждането, вече не сме с количка и схемата е от колата в парка или място на закрито, където е безопасно да ги пусна.
Хванати за ръка е за много кратко или единия ще е гушнат или двамата едновременно , което предвид килограмите вече е невъзможно...Да е жива и здрава яслата, че не знам как щях да оцелея 

 Опрeдeлeно извeжданeто, вeчe са доста тeжки, а и аз нe съм от най-здравитe, също и хранeнeто навън.

Въпросът май е към майки на по-големи близнаци, но да се включа и аз.  Приспиването е много сложно при нас. Иначе ми е трудно да ангажирам вниманието им с каквото и да било. Толкова са малки, а толкова бързо се отегчават от сега... как ще бъде занапред - идея нямам.

Гласувах за спането, извеждането и аргесията между децата.

Започнаха да спят по цяла нощ чак на  2 години и 2-3 месеца, до тогава се будеха по 4-8 пъти на нощ всеки и то с рев и по различно време. Тъкмо лягах след единия и втория надаваше глас

Не смеех да ги извеждам сама до 2 години и половина, че даже и до 3. Посто си имах някакъв вътрешен страх. Сега си ме слушат навън горе-долу, изключая когато решават умишлено да ме ядосат  и се затичат към улицата. Но пък често докато се занимавам се единия на площадката за няма и 1-2 минути става инцидент с другия. Главно с Ели. Един път точно така летя от най-горната част на една пързалка, та после беше като еднорог-китаец

За агресита има цяла тема, няма какво да се повтарям, там всичко съм написала.

Бих включила още борба за вниманието на мама, болестите и наистина заниманията на децата, ако не ходят на ясла/градина. Ако не ходят дори за няколко дни изперколясват вкъщи, с каквото и да ги занимавам

С храненето- в началото имаха рефлукс, но след годинката отшумя и при двамата. Кърменето ми беше ужасно досадно, имах чевството, че съм станала дойна крава, все някой ми висеше на циците. Добре че имах само до 4-тия месец кърма, иначе не знам как щях да издържа Сега ядат като за световно, в градината са очудени как може толкова слаби деца да ядат толкова Хранят се сами, вадят си от храдилника сами, сипват си мляко и вода сами, мажат филии и т.н.

Къпането докато бяха малки ми беше трудно, но към година и половина вече им пълнех ваната една педя и се плацикаха под надзор. Така започнахме да убиваме по половин час и по този начин да се успокояват за вечеря след това. До скоро ги къпех заедно, но започнаха да дивеят много и да скачат от ръба на ваната, така че сега се къпят само с душа. Моята роля е да наглася водата и да им сипя шампоан на гъбките. Те се търкат, аз само гръбчетата и после плакна.

Обличат се сами като цяло. Въобще големия зор е до годинка- годинка и половина, после нещата чувствително се облекчават за родителя, но лека -полека. Сега вече към 4-тата година виждам, че са си станали самостоятелни хора и разбират от дума в общия случай.

Последния ми успех беше да ги науча да си забъсват сами дупетата след ходене по голяма нужда, но вече и с това се оправят много успешно и ми отпадна и този ангажимент, а и вече не стискат до прибиране вкъщи. Обслужват се в градината сами

Веднага след раждането - храненето. Сучеха точно през три часа, но го правеха с разлика от час и нещо и ми разказваха играта. Докато не спряха да си искат нощем, не ми се е събирало повече от половин час сън наведнъж.
Сега пу-пу нямаме други проблеми, освен извеждането - пусна ли ги, моментално хукват в различни посоки.


mishlentzе:
"Последния ми успех беше да ги науча да си забъсват сами дупетата след ходене по голяма нужда, но вече и с това се оправят много успешно и ми отпадна и този ангажимент"

Боже, колко ти завиждам...за нас засега е успех, че вече си казват...

Здравейте!На мен най-трудно ми беше първите 3 месеца със храненето!1час цедене със помпичката,1 час хранене едната и 1 час другата,като ядяха на 3 часа!Просто нямах време за сън ,добре че съпруга ми беше до мен!Със съня не сме имали проблеми защото още от бебета ги научихме да си заспиват сами на нощната лампа и сега пият си млякото  слагаме ги в леглата и излизаме от стаята и те си заспиват!За агресията за сега не са се карали или сбивали за нещо,може би са още малки?Според мен най-важното е да им се изгради режим още от малки и да се спазва, след това е лесно.Поне при нас е лесно със режим!

Момичета с по-малки близначета, все по-лесно става нататък Но пък всеки период си има неговите грижи, първите месеци е кърменето и спането, после прохождането, после махане на биби и пампи. Аз с пампите се справих само благодарение на яслата и бабите. Разделихме ги за един месец при двете баби и те ги научиха, защото решиха да се състезават помежду си От всичко аз бях най-щастливата Чак сега се оплаквам от агресия, после ще дойде първи клас Има си време за всичко, въпроса е ,че нещата стават по-лесни. Поне за мен е така

Моите тризнаци вече са на 11г. имам и кака на 12г. и от опит мога да кажа, че всичко се преживява, само да са здрави дечицата. Сега дори ми е мъчно и ми липсва времето, когато бяха малки, въпреки че си ги гледам сама . А най-трудно за мен винаги е било да бъда в един и същи момент с четири различни настроения, за да получи всеки заслужаващото !

Ето от такова мнение имах нужда. Благодаря, мишленце!

Снощи сме ги приспивали 3.5ч. Всеки един от тях тъкмо заспи и след малко се буди. Тези зъбки докато изникнат - ще ни се такова фамилията.