САМО за фенове на Стивън Кинг! - 3 част

Леле, как съм могла да забравя за този разказ   ! УНИКАЛЕН!!!
Четох го като студентка и си представих как НЯМА човек на тази земя, който да може да филмира ТОЗИ разказ.
Като уточнение към тези мои мисли - завършила съм кино-режисура!


Тази поредица съчетава ВСИЧКИ жанрове и лично аз не бих се наела да я класифицирам към някой конкретен!
Най-точната дума, която може да се даде за нея е ШЕДЬОВЪР и спираме до тук   !
Добре дошъл/ла в темичката, Пътешественик, дано ти хареса сред нас  !

Сегаааа! След като положението е толкова отчайващо с "Град Отчаяние" и не виждам никаква перспектива скоро да се сдобия с тази книга  , да взема да направя и генералната грешка да гледам филма първо, поне да знам за какво става въпрос!
Ще умувам дали, въпреки че се точи в момента....

Някой питаше аз Лъвкрафт, когото Кинг нарича "най-добрият писател на ужаси на 20-ти век". Това е един от най-любимите ми писатели, чел съм всичко негово и ви го препоръчвам горещо. Различава се доста от Кинг, но между прозата им има и сходни неща. Всъщност, това не е изненадващо, защото Лъвкрафт е един от учителите на Кинг. Кралят е почерпил доста идеи и похвати от творчеството му - нещо, което се забелязва съвсем ясно в разказа "Джирусълъмс лот" ("Понякога те се завръщат") и в "Н." ("Малко след залеза"). За разлика от Кинг, Лъвкрафт пише предимно за непознатия, космически ужас (извънземни раси, зли богове, демони, паралелни вселени и пр.), а разказите му (той има 1 роман, 5-6 новели и над 70 разказа) се отличават с неповторимата си мрачна и зловеща атмосфера.

И като стана дума за новия сборник на Кинг - моите фаворити в него са "Велотренажор", "Н." и "Натясно", като последният е изключително брутален с описанията си "Бягащото момиче" също е много добър, но не е толкова оригинален. "Велотренажор", "Н." и "Натясно" обаче са гениални, приличат на по-ранните разкази на Кинг и са сред най-добрите неща, които някога е писал. А "Н." напомня не само на романа "Великият бог Пан" на Артър Макен (Мейкън или Махен, не е много сигурно как се произнася), но и на някои произведения на Лъвкрафт и Кларк Аштън Смит, което е много впечатляващо. Малко писатели могат да пишат като тях.

Впрочем, радвам се, че интервюто ми с Адриан Лазаровски ви е харесало и се надявам да сте оценили не само отговорите, но и въпросите :р

Аз пък мисля че е точно обратното - между прозите им няма нищо общо, ако под проза се разбира литературния изказ и стил, както и похвата на разказване. Стилът на Кинг идва от комиксите, които са го вдъхновили в ранна детска възраст. Лавкрафт има повече общо с прозата на 19в.
Докато тематично са много близки - "непознатия космически ужас" го има и в "То", и в "Мъглата", и в "Томичукалата", ако щеш и в Тъмната Кула, под формата на Рандал Флаг и неговите превъплъщения и т.н. Заради неговите превъплъщения именно произведенията на Кинг попадат в категорията "ужаси",  а не "драма", нали.  Просто е оставен на заден план, защото в края на 20в публиката има интерес към друг стил на поднасяне на информацията. На първа линия са хората и човешките изживявания, а "космическия ужас" е двигателят на действието.
 В този смисъл, не мисля че Лавкрафт е подходящо четиво за госпожи(ци)те които още дочитат Дан Браун и се захласват в приключенията на Шопахоличката.  С две думи, отбягвайте, много е старомодно и няма да ви хареса (прилича на Едгар Алан По).
За по-престрашилите се, предлагам да изгледат филмчета като "The Hounting of Hill House" (с Катрин Зита Джоунс и Лиъм Нийсън), Ринг, и новата версия на Екзорсистът. 

Дет' се вика, знам си аз кого да питам  !


Аз харесвам По и със сигурност ще взема да прочета нещо от Лъвкрафт.

Нати, трогнала си ме до сълзи  ! Ще ти пиша по-късно, че сега закъснявам.

Защо така сега ... 
Аз страшно харесвам старомодното, което пък не ми пречи да разпускам с Шопахоличката, и да прочета нещо на Лъвкрафт (ако имам това щастие да ми попадне, търся).

Конти, много голямо благодаря за линка на Град Отчаяние!   

Кали, прочети първо книгата, наистина е страхотна  Ще си развалиш удоволствието да прочетеш едно от най-най-страхотните му неща (според мен)

А къде е това интервю на deadface с Лазаровски, пропуснала съм го ...

Deadface, излишно е да казвам, че въпросите от интервюто с А.Лазаровски бяха най-малкото професионално зададени, премерени, неизискващи излишна информация, систематични и предизвикващи вълнуващи читателя отговори, а когато са зададени от човек, който не просто си върши работата, а влага и личен интерес (в моралния смисъл на думата), тогава резултатът е този, в който се убедихме и ние, или поне аз, незнам другите дали са го чели. Извинявай, малко ми е неловко, тъй като не ми е в стила да правя комплименти на мъже, но в случая мисля точно това, което изложих.
А що се отнася до Лъвкрафт, определено предизвикахте интереса ми. Ако библиографията му е изчерпателно изброена в поста на deaface "(той има 1 роман, 5-6 новели и над 70 разказа)" , предполагам няма да е трудно да се набави. Очевидно следващата ми спирка ще е Лъфкрафт. Тази сутрин пък като се рових в килера, изкочи "Драконови сълзи" на Д.Кунц, мислех, че нямам нищо негово, но тази явно съм я купила преди години и може би ще прочета и нея. В находката присъстваше и "Пилето" на Уилям Уортън, спомням си, че тази книга беше една от любимите ми. Някой да я е чел? Не е в жанр хорър, по-скоро драма, но по невероятен начин е описано душевното и умствено състояние на един младеж, чиято мечта е да лети и то не в тялото на човек, а на птица, и начините, по които реализира мечтата си. Май ще трябва да я прочета за трети път.
... Подозирам, че тук един друг се зарибяваме по едни и същи книги, и скоро ще се превърнем (не)волно в тайно общество на четящите.
Кали, ако толкова се изкушаваш да гледаш "Град Отчаяние", а в същото време държиш първо да прочетеш книгата, има я в електронен вариант, аз си я дръпнах, заедно с "Отмъстителите", но не ми е комфортно да чета от екран, най-вероятно ще ги разпечатам.

Ха така ,наредихме я.. .И аз съм в кюпа И Дан Браун харесвам,но и По съм  чела с удоволствие, пък сега след всичките Здрачове така съм се размекнала ,че само ми трябва Лавкрафт
И доста от старомодните и класическите книги обожавам направо..

И аз съм изпуснала интервюто Уж чета внимателно темата..

Конти,какъв е този килер,все изкача нещо оттам?Що ли и аз си нямам такъв 

Нат, с теб сме едни "литературни помиари"  , вкусовете ни са идентични. 
Може би Лъвкрафт не е за нас  което разпали още повече и без това съществуващия ми интерес към неговото творчество.

Това отдавна съм го забелязала .Затова като ми хареса книга,първо на теб я препоръчвам

Днес имах път към НДК и направо целенасочено се шмугнах в Панаира на книгата. Нямах много време да разглеждам така както си обичам - бавно и спокойно, но буквално за 10 мин. се сдобих с 3 нови книги  и бързам да се похваля.
Новата на Дан Браун - колкото и комерсиален автор да е, на мен ми харесва как пише и историите му също са ми интересни. Нямаше как да пропусна да си купя и новото книжле.
Втората книга е новата на Алън Фолсъм "Протоколът Адриан". Само прочетох от резюмето, че героят е Никълъс Мартин (същият от "Претендентът" и "Завещанието на Макиавели") и това ми беше напълно достатъчно да я взема и нея. Дори не знаех, че има нова издадена книга на автора.
И третата, която стоеше точно до тази на Фолсъм и нямаше как да не я забележа, е "На юг от Брод Стрийт" на Пат Конрой. Който е чел "Принцът на приливите" на същия автор, ще ме разбере и защо купих тази. Нямам никаква представа дали книгата е хубава, но авторът й определено пише разкошно и очаквам да е нещо стойностно. Пък и от тези отстъпки, които правят по време на Панаира, просто е грехота да не се възползва човек.
Сега и трите книги ги дадох на родителите и сестра ми, да си разделят кой какво ще чете, защото аз съм на вълна "Томинокърс" и няма да си я прекъсна  ! Пък ще им дойде реда на новичките.
Само ме хвана яд, че ме изстреляха непредвидено на работа и не можах да си купя "Малко след залеза", а главно заради нея отидох на Панира. Не успях да намеря къде са Бард и Плеяда, а нямах време да обикалям навсякъде. Утре пак ще отида, вече на спокойствие да си разгледам, че и на детенце да видя някоя детска книжка.

Хайде, ще ви послушам и няма да гледам филма, обещавам  !

Кали, честити нови книжки, с удоволствие да си четеш 

Разкажи какви отстъпки правят на панаира, не съм ходила сигурно от три години ... 

Разбира се, че между прозата им има сходни неща. Под проза разбирам всички елементи на прозата, а именно - герои, сюжет, теми, обстановка, атмосфера/настроение, стил, изказ (ако приемем, че изказът не е част от стила) и т.н. Като изказ със сигурност нямат нищо общо - Лъвкрафт е живял през първата половина на 20 век, а оттогава американският английски се е променил много, променили са се и схващанията за литературен изказ (преди писателите са се стремили нарочно прозата им да звучи архаично, а днес редовно използват жаргони, диалекти и всякакви модерни думички). Колкото до стила - някои творби на Кинг и Лъвкрафт определено си приличат в стилово отношение, примерно разказите "Джирусълъмс лот" и "Н.", които са сходни не само стилово, но и тематично, сюжетно и пр. с определени произведения на Лъвкрафт (ако прочетеш "Плъхове в стените" на Л. и "Джирусълъмс лот" на К. един след друг, несъмнено ще намериш много прилики в първата половина на двата разказа) и т.н. Тематични прилики в творчеството им има доста, ти вече посочи няколко, но Лъвкрафт пише главно за непознатия, космически ужас, докато Кинг открива ужас и в ежедневието, което ни заобикаля (Гняв, Дългата разходка, Куджо, Пътна мрежа, Бягащият човек, Мизъри, Играта на Джералд, Долорес, и т.н. - всеки от тези романи е ужасяващ с темите и идеите си, но в тях няма нищо свръхестествено, нищо космическо. Ужасът от ежедневието присъства дори и в свръхестествените му книги /загубата на домашен любимец при трагичен инцидент - Гробище за домашни любимци, семейното насилие - Сияние, Роуз Мадър, жестокостта на децата - Кери, То/). Кинг е взаимствал от Лъвкрафт доста идеи, освен това е взаимствал начина, по който Лъвкрафт поднася свръхестественото на читателя - малко по малко, на малки глътки, с много подробни описания и детайли, за да звучи по-убедително. И ето още една прилика между стила им - и двамата са много подробни и обръщат внимание и на най-дребните неща.

Ако очаквате да откриете в лицето на Лъвкрафт втори Кинг, ще се разочаровате - все пак творчеството им е доста различно. Въпреки това, ако харесвате добре разказаните, интересни свръхестевени истории, ако дългите изречения, архаичните думи и подробните описания не ви плашат и искате да прочетете нещо, от което по гърба ви ще полазят тръпки, Лъвкрафт определено е вашият човек.

*

"Пилето" на Уилям Уортън (някой питаше за нея) е много добър психологически роман и забележително изследване на лудостта, но е единствената книга на Уилям Уортън, която ми хареса. След нея пробвах още две - "Татко" и "Илюзии", - но нещо не можаха да ме грабнат. Но "Пилето" определено си заслужава да бъде прочетена.

Deadface, аз питах за "Пилето" на Уортън. Благодаря за коментара.
Хей, тези, които сте ходили на Панаира на книгата, споделете нещо интересно, което сте видели.

Ще се четеееее  !

Вив, на всеки щанд има различна отстъпка - варира между 15% и 30%  от коричната цена. Най-добре е да се пита на място колко точно е отстъпката за конкретното издателство, продавачите си казват. Книгата на Дан Браун струва 20лв., аз я купих за 16. Двете други книги струваха общо 35лв., а ги купих за 28 - на едно издателство са (забравих го кое е), за това го пиша общо за двете. Взех си и една брошурка с нови издания от щанда с Дан Браун и там си пише, че в рамките на Панаира правят отстъпки между 25-30%. И така излиза по груби сметки, че за цената на 2 книги аз имам 3, което никак не е малко.

Ауу- 15 - 30 %..Това си е супер отстъпка 
Аз ще отида в събота.Списъкът ми е зашеметяващо дълъг
Имало и разни намалени книги по 5 лв ,оттам също може да изкочи нещо интересно..