САМО за фенове на Стивън Кинг! - 3 част

При тази формулировка на въпроса ти, deadface ти е отговорил правилно. Ако изключим болднатото от мен, на прима виста се сещам за "Горски цар", на Гьоте. А първообразът на "ТО" /огромен, древен, женски паяк/, като цяло се припокрива, с този на Толкин, от "Властелинът". Намирам, че и Кастанеда му е оказал огромно влияние - който е чел и двамата, няма как да не направи връзка.

За мен, това че черпи идеи от други автори, не е плагиатство. Не се сещам за тема в литературата, която да не е експлоатирана и доразвивана от десетки автори. Харесва ми, че се старае да замазва клишетата и пречупва всичко през достъпният си, характерен стил, но в нюансите - прекалява понякога.
/Пример за нагло плагиатство, е Дан Браун с "Шифърът на Леонардо", която е подробен преразказ за широката аудитория, на  по-сухият и фактологичен роман "Светата кръв и Свещеният Граал" -  имах щастистието да прочета, когато излезе за първи път у нас, преди десетина години./

ПП. Ето я и баладата на Гьоте - "Горски цар". Не съм сигурна, но мисля че преводът от немски, е на Григор Ленков.

Горски цар

 Кой в мрака препуска на вихрен жребец?
 Баща със невръстния свой младенец.
 Притиска той крехкото детско телце
 и нежно го топли до свойто сърце.

 -Защо тъй се стресна, юнако, мой мил?
 -Виж, татко, там Горския цар се е скрил!
  Видя ли? С корона е той, опашат.
 -Не сине, мъгла е над горския свят.

 Ела с мен, момченце, знам чудни игри!
 Аз имам вълшебни дворци пещери.
 И пъстри цветя на брега ми цъфтят,
 там дрешки от злато за тебе тъкат.

 - Не чуваш ли, татко, не чуваш ли ти
   как ласкаво Горския цар ми шепти?
 - Не бой се, дете, успокой се, мълчи.
   Там вятърът в сухите листи фучи.

- Не искаш ли с мене да дойдеш, дете?
  виж, моите щерки, тъй мили са те!
  И с теб ще лудуват, ще вият хорце
  и теб ще приспиват на своите ръце.

- Не виждаш ли, татко, не виждаш ли как
  кръжат дъщерите му в гъстия мрак?
- Да, виждам ги, сине - край тъмния път
  върбите прегърбени, черни стърчат.

- Обичам те, мил си ми, няма покой!
  С добро ли, със зло ли - ще бъдеш ти мой!
- Той сграбчи, ме, татко, той стиска..Боли!
  Пронизват ме, татко, очите му зли.

 Бащата препуска, бащата лети,
 детето се мята, детето крещи.
 По-бързо, по-бързо! Най-сетне - домът!
 В ръцете му мъртъв лежеше синът.
 

Лелеле, какви интересни постове са се наредили...

Започвам подред 

Deadface, благодаря!

Кали, много полезно инфо за "Цар Плъх"  Заинтригува ме още повече. Ще я прочета гаранция. За разказа "Аз съм вратата"  точно преди няколко дни го четох и бях писала, че ми подейства  Брутален е . На мен "Начин на оцеляване" е направо лекичък в сравнение с този.  В "Играта на Джералд" и в 7 част на Кулата имаше сцени, които са ми действали подобно.

Няма ме, няма как да ти върви бавно "ТО" Това е шедьовър. Изчакай малко да ти мине вълнението покрай Разхадката - безспорно уникалана книга, и дерзай с Пениуайз  . Това е книга, която съм чела в един много труден период от живота си, направо ме спаси. Та затова за мен си има и сантиментална стойност 

Наталия, сигурно е същия чичко. Дразня им се на спекулацията и монополизма на това площадче. Същия този ми се хвалеше за колко пари бил продал Цикъла и "Торба с кости", като отношението му към хората купили книгите е като към пълни глупаци. Ей затова 

Вивиан, ти си щастливка уникални книги ти предстои да прочетеш 

И аз като Кали изключвам "ТО" и "Тъмната кула", моите 10 без номерация са:

Подпалвачката
Гробище за домашни любимци
Сияние
Сейлъмс Лот
Град Отчаяние
Талисманът
Мъртвата зона
Сблъсъск
Дългата разходка
Сърца в Атлантида

И сигурна съм и "Безсъние" ще се нареди тук, макар, че съм чела само 1 част. Все пак в нея Кинг казва В "ТО" е Дери на децата, в "Безсъние" е Дери на старчоците

Най-точният превод е съпротива, отпор.

Заглавието на романа идва от текста на песента на Брус Спрингстийн "Jungleland", който е поместен в началото на книгата след предговора на Кинг. Ето го английският текст:

 Outside the street's on fire
 In a real death waltz.
 Between what's flesh and fantasy
 And the poets down here
 Don't write nothin at all
 They just stand back and let it all be
 And in the quick of the night
 They reach for their moment
 And try to make an honest stand
 But they wind up wounded
 Not even dead
 Tonight inJungleLand.
 -BruceSpringsteen

Както виждате, думата "stand" се среща два пъти в текста - веднъж като глагол и веднъж като съществително. В българското издание шестият стих, който съдържа думата "stand", е преведен като "просто седят безучастни", което отговаря на истината, защото "stand back" означава "стоя настрани", "не се меся". А деветият стих, в който също се среща думата "stand", е преведен като "готвят се за честен сблъсък", което не е много точно - трябва да е "и се мъчат да окажат честна (справедлива) съпротива". А защо "съпротива" / "отпор", а не "сблъсък", ще разберете, ако разгледате внимателно всички значения на английската дума. За "сблъсък" американците не използват "stand", а други думи - "clash", "collision", "conflict", "crash" и т.н. (в зависимост от контекста).

А "Оцеляването" (както е преведен едноименния филм) е по-близо до оригиналното заглавие от "Сблъсък" (въпреки че пак е неточно), защото в книгата хората оказват съпротива (дават отпор) на злото (в лицето на супервируса и Рандал Флаг), за да оцелеят и доброто (човечеството) да възтържествува.

*


В края на "То" Пениуайз действително се превръща в гигантски паяк - това е формата, която е най-близка до истинския му облик и най-лесна за възприемане от човешкото съзнание. Но не е истинската му форма. Пениуайз не е изцяло материален, той съществува на поне две места/измерения едновременно - в нашия свят и в Тодаш (пространството между световете). Всъщност, образът му в нашия свят е нещо като пречупено отражение на истинската му същност, която се намира в Тодаш и е прекалено странна, чужда, непонятна и ужасяваща за човешкия разум, който не може да я възприеме, затова я оприличава на паяк. Мисля, че първообразът на Пениуайз не е вдъхновен от гигантския паяк Корубана, а е почерпен от произведенията на Лъвкрафт за Великите древни - извънземни/богове, чийто облик е също толкова чужд на човешките представи (и респективно безкрайно ужасяващ), че който ги зърне - полудява.
Иначе прототип на То в облика му на танцуващ клоун е серийният убиец Джон Уейн Гейси, който е известен като "Клоунът-убиец", защото е участвал в детски партита, облечен и гримиран като клоуна Пого.

Като цяло съм съгласна с теб, но не пречи да помислим, защо само и единствено под паякообразната си форма, "То" може да се размножава и приемайки я, физически подлежи на унищожение? Размножаването не е ли процес, изключващ  "неистинска" форма, целящ единствено възпроизвеждане?
Клоунът за мен е първообраз, но второстепенен /благодаря ти за препратката към Джон Уейн Гейси , научих нещо ново/. Човешките страхове, сами по себе си, имат облик и в определени рамки са предвидими и предсказуеми- ликът на тоталният, атавистичен, парализиращ и непознат ужас, считам, че е  индивидуален. Няма как да ме уплаши нещо, тотално непознато - без да ми въздейства психически, спрямо някакъв познат модел. Затова е "ТО" е многолико, аморфно и гъвкаво, но идентично с хорските страхове.
"Мъртвешките светлини", сами по себе си, какво са? На по-късен етап, успешно ги е вмъкнал в "Салът", който неизменно свързам с култовото "Обичаш ли?" /Нона, Протокът и др./

Може и да бъркам, но мисля, че съм чела в интервюта на С.К., където е признавал, че му оказват влияние автори като: Толкин, Лъвкравт, По, Рей Бредбъри  и др..

И леко закачливо да попитам - Не ви ли се струва, че протопитът на костенурката от "ТО", е от "Приказка без край"? Огромна, древна, добра и ... дементна.

ПП. За моят топ 10 трябва да помисля, поне ден. Определено ме учудва, че "Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк", не присъства във вашите класации /до тук/. Поне ме утешава факта, че филмът е №1, от доста време в IMDb

Прототип на костенурката може спокойно да е Великата А'Туин от поредицата "Светът на диска" на Тери Пратчет, първата книга от която излиза през същата година, през която е издадена за пръв път на английски и "Приказка без край" - 1983 г. А защо Кинг да не е взел идеята от митовете и легендите на различни народи? Китайците, североамериканските индианци и цял куп други народи имат предания, според които светът е възникнал от или се крепи на гигантска костенурка. Костенурката е била почитана и в древна Месопотамия като символ на богинята на земята Еа.

Кинг е повлиян от много и най-различни автори, но най-много идеи сякаш е заимствал от Лъвкрафт и Брам Стокър.

Мъртвешките светлини (deadlights) се явяват синоним на Тодаш - мястото, на което се намира истинската форма на Пениуайз; в "deadlights" изчезва и Пурпурният крал, когато е победен от Ралф в "Безсъние". Очевидно става дума за друго измерение.

Пениуайз не подлежи на унищожение във физическата си форма, защото това не е истинската му форма. Истинската му форма (същност) се намира в Тодаш. Бил унищожава физическото му проявление в нашия свят, но реално не го убива, защото истинската му същност се намира в мъртвешките светлини.

Въпросната класация беше за най-добрите романи на Кинг, не знам защо всички набъркаха новелите и разказите му в нея. "Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк" е новела, не е роман.

Мерси за линка за разказите!

Като почнах да ви чета разбрах колко съм изостанала.А също и че моят поглед към Кинг е много по-детски,тогава му бях най-сериозна читателка.Още си спомням какви кошмари имах от "Гробище за домашни любимци" и как постоянно гледах в сифона на ваната като се къпех след като изгледах "То ".Имам мноооого да наваксвам.
"Зеленият път" е... много ме трогна лично мен.
Свалям шапка на Стивън Кинг, че успява да пише  толкова разнообразни романи.Най-вече ,че работата опира не само до страхотното му въображение,но и начинът ,по който описва всичко- толкова заинтригуващо,но и леко неутрално.

Ще те корегирам - стоваше върос за книга, не за роман. Или поне аз така разбрах  !
Затова си позволих да включа в моята класация и новели, а разказите ги споменах отделно от всичко.

Много интересни мнения и анализи сте изказали  !
deadface, за пореден път ще кажа - удоволствие е да чета постовете ти    !

daniabc, този "Горски цар" много ми хараса, точно по моя вкус! Благодаря, че сподели  !

Да, права си. Просто аз под книги разбирам романите му, защото в САЩ има и разкази, издадени като отделни книги (My Pretty Pony, Dolan's Cadillac, Umney's Last Case, The New Lieutenant's Rap и пр.), плюс това новелите, включени в "Особени сезони", "Четири след полунощ" и "Сърца в атлантида", както и тези, пръснати из сборниците му с разкази, са били издадени за пръв път именно като част от тези сборници, а не като самостоятелни книги.

В сборника с разкази "Нощни приказки" от Джон Конъли има един доста добър разказ, посветен на Горския цар  

Току-що попаднах на нещо интересно  
Някой (не помня кой) беше писал в темата, че търси поредицата Тъмната кула. В книжен пазар се продават 8-те книги на корична цена и както пише в описанието състоянието е отлично.
А че цената е корична съм сигурен, защото си купих цялата поредица от Славейков преди няколко месеца и ми излезе 103 лв. за всички 8 книги.

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=20668& … D0%B0%D1%81%D1%82
 

Темата нещо позамря..четете ли?

Вчера гледах по новините връчването на някакви награди - в хорър жанра.Но чух- недочух,защото щерката пееше
"Здрач " спечели за фентъзи
Май имаше някава сбирка на български клубове Един момък раздаваше награди за авторски неща..deadface ,да не беше ти това?Е,ако искаш не казвай де...

Ех, това съм го пропуснала, но се надявам deadface  да каже мноооого подробности!

Нати, обещах да прочета разказа "Начин на оцеляване" ... готова съм 
Мнение ли ... 
Ох, ми не знам какво да кажа - шокиращ, ужасен, потресаващ! Зачудих се какво би направил човек, изпаднал в подобна ситуация  Честно казано, замислих се и за себе си ... но може би при търсенето на решение, превес е оказала и професията на героя. Ох, тежък разказ, и много истински. Както повечето истории на С.Кинг, все са свързани с реални страхове и житейски ситуации.
Баш те удря в десетката, както се казва 

Ха така Виви,виждаш ли,ти поне беше психически настроена,то не би писане и повтаряне за този разказ( предимно от мен  ), а аз без и да предполагам дори за какво става дума, направо с чук ме уради някой по главата,забравих и разкази и книги и всичко..
Сега съм се настроила за другия,за вратата,погледнах го,само няколко странички е и все си викам тази вечер ще го чета и все отлагам

Аз пък снощи прочетох "Дружество "Отказване с гаранция", бррррр, както си пушех и ми загорча в устата при последното изречение

Даа, последното изречение е черешката на тортата!  Страхотен разказ, особено ако го прочетеш когато решиш да спираш цигарите 

Нат, вярно, аз вече хем бях психически подготвена, хем и знаех за какво става горе долу въпрос от вашите коментари, но както е написан и емоциите, които усещаш, докато го четеш, направо тръпки те побиват.
Хайде като прочетеш "Аз съм вратата" после да кажеш как ти се е видял 

Със сигурност не съм бил аз, не членувам в клубове, плюс това не харесвам "Здрач".

*

По разказа "Начин на оцеляване" в момента се снима късометражен (25-30 мин.) филм. Като го завършат ще пусна линк.