На моя колежка й се случи нещо подобно, разбра чак в 6-и месец, по ритниците на бебето. Тя роди първата си дъщеря и кърми на поискване, и съответно в началото за бременност не се притесняваше. Само че заченала още на втория месец след раждането. И понеже беше много наедряла по време на първата бременност, изобщо не предположи, че в корема има някой...Сега двете й деца са с 10 месеца разлика, родени в една и съща година и в момента са в една и съща група на детската градина. Викат им близнаците
А по повод на това, че подсъзнанието може да прикрива симптоми, да ви разкажа и моят опит: Първото бебе се опитвахме да заченем почти половин година, безуспешно. То не бяха тестове за овулация, после тестове за бременност от 7-мия ден след овулацията, фоликулометрия и какво ли още не. В месецът, в който съм заченала, пак бях на проследяване на доминиращия фоликул, но той не се спука - АГ-то остесе - ановулаторен цикъл, и ме успокои, че другият месец може да е моят месец. Аз бях ужасно разочарована, не стига, че не става бебе, ами вече и овулация нямам. По този повод реших този месец да се отдам на забавления - то не бяха купони всяка нощ, бесни танци по дискотеки, и като за капак реших да правя един много тежък преход и да катеря заледените върхове по планините. Между другото "ми дойде", ама само 2-3 капки, и край. После това се оказа имплантационно кървене, ама кой да предположи. Та така продължих с натоварванията до времето за следващата фоликулометрия, но тогава, след едно изкачване на връх, силно прокървих. Отивам на доки, а тя ми казва, че има плоден сак. И неспукания фоликул си е там, как съм забременяла - не е ясно. За съжаление изгубих бебето. Ако ми беше дори минало през ума, че този МЦ с толкова оскъдно кървене не е нормално да е цикъл, щях да се кротна и може би щях да износя бебето...Ако Левски беше с ботуши...