Струват ли си жертвите и усилията, които полагаме за мъжете?

... вече


"Светнах"се, че смисъл от жертви няма... преди всичко съм жертва на собственото си его.. от тогава насам ... всички заживели спокойно и щастливо!

Това което си изброила за старанието да изглеждаш добре......никога не съм го правила заради някого,а за себе си.Има една приказка че за да се харесаш на другите,преди всичко трябва сам да се харесваш.За всичко останало ще ти отговоря че дълбоко се съмнявам някой мъж да е доволен от всичко,а ти когато правиш нещо не го прави с тази цел да бъдеш одобрена и да очакваш същото в замяна.Загубена кауза е.

Бъркаш. Всичко това - за да изглеждаме добре в нашите си, собствени очи.

За всичко останало. НЕ.

Непрекъснатите козметични и естетични манипулации, някои от тях доста болезнени, безкрайните диети, за да влезем в норма, изтощителните часове във фитнеса в опити да стопим паласките и оформим перфектната талия... - Тези неща ги правя само за себе си и за собственото си самочувствие, добро състояние и себеуважение. При това, не държа да изглеждам като модел - напротив - имам си мои критерии и се съобразявам с тях.
... старанието ни винаги да сме перфектни, да сме добри готвачки,перачки, чистачки, домакини... - Това никога няма да бъда, дори и за себе си (какво ли пък оствава за друг човек).
... да знаем сто и една пози в секса... - Това пък най-вече го правя за себе си и за собственото си удоволствие.
... да сме винаги в форма... - От к'ъв зор. Не съм робот.
... да сме страхотни майки и съпруги,... - Това не става с усилия - дано да съм, но това е субективно - ако мъжът ми и децата ми ме харесват такава, ОК. Ако не, мога да правя компромиси в това отношение.
... но и да работим и печелим пари за да не ни обвиняват в мързел... –Работя за себе си и за собствените си цели, мечти и т.н. Ако някой седне да ми дава квалификации, просто няма място в живота ми.
... да се правим че харесваме неговите приятели , когато в действителност не ги понасяме... - Общувам само и единствено с хора, които са ми приятни. А и всеки от нас има собствени интереси и някои отделни приятели. Не сме залепени като гербови марки.
... да поставяме мнението му на пиадестал... - Държа на своето мнение и зачитам чуждото, без да лъжа, ако не съм съгласна с него.
... гласно да му признаваме колко е велик, да се радваме на успехите му в работата... - Ако заслужава, да. Ако не, критикувам.
... когато той често не забелязва нашите... - Ако е така, това не е "моят" човек.
... да спотаяваме често огорчението и разочарованието, за да не съсипем "приказката"... - Не искам да живея в приказки, защото в тях всичко е фалшиво. Искам да живея в реалност, която ми харесва.
... Дръпната, устата, вечната дрязга, която никой не понася. ... - Всеки човек е чешит, по принцип. Но е добре и да се намира баланс, защото сме част от обществото и не живеем сами в гората. Старая се да заявявам нуждите и позицията си, но да не навлизам в чуждите граници...


 

Всъщност, в живота няма бутон "Restart" и живеенето за другите рядко прави човека щастлив. Предпочитам да съм егоист и да щадя себе си, вместо да театралнича.

Дойдохме си на думата!

Кратко, точно и ясно: НЕ!

Я чакай малко. Какво искаш да кажеш - че една жена прави тия неща, първо за да си хване мъж, и после - за да го задържи? И просто се изключва възможността да ги прави за себе си, чисто и просто защото тя самата се чувства по-добре от това? Не съм съгласна.
А ако има жени, които го правят заради мъже, не ги разбирам - никакви жертви и усилия няма да го впечатлят, още по-малко пък ще го спрат, ако е решил да я зареже или да й изневерява.

Има, за съжаление. Такъв бутон Restart. Изневиделица идва моментът за натискането му и осъзнаването, че ако сам не се грижиш за себе си, ако сам не се гледаш, не се глезиш, няма кой.
(Не визирам малките деца.)
Всичко останало е едно голямо  

Е, къде е този бутон?!
Ако до 50-годишна възраст живееш за половинката си и никога не поставяш себе си на първо място; ако пренебрегваш себа си постоянно...
После никога не можеш да си пак на 20 или на 30 и да започнеш отначало - нова професия, нов стил на живот, нови забавления...
По-скоро има бутон "Пауза", когато осъзнаваш всичко, но понякога е късно...

Авторката наистина трябва да е доста млада, щото изброеното ми граничи с абсурда-плод на дълбоко насадени комплекси и неправилно възпитание..

Поне в някви супер ранни младежки години и първи връзки и аз съм се чувствала подобно на нея..
В мига, в който осъзнах че това как изглеждам и как ме възприемат си зависи единствено и само от мен- т.е получаваш в пъти повече уважение когато го правиш и жовееш за себе си, а не заради "него"..животът ми и всичко тръгна в правилната възходяща посока..)

В момента нищо не ми идва наум, което да правя само за мъжа ми т.е.  жертви

От тия всички неща, които си изброила и съм почернила, съм си избрала няколко, в които съм най-добра . Въобще нямам амбиции да съм супержената, която описа, аз да не съм машина   А това пък в червено никога не го правя-изливам си мъката и яда и после ми олеква. Пък и сексът след скандал е по-забавен

Ми, къде ли? За мен лично беше, когато ми съобщиха диагнозата ми. Ела да видиш как си рестартирах живота. И няма значение нито половинки, нито цели, нито възраст, нито професия, забавления...
И защо да е късно... Никога не е късно...

И аз тъй, а мислих, мислих...
И го измислих- заради всички, с които живея се опитвам да посмекча малко нрава си. Ама и на мен взе да ми харесва.
И ми е много сладък мъжът ми като каже: "Ама не се притеснявай. Прекрасна си!" . А аз огледало си имам.

Ох, и аз не правя такива неща, много съм проклета, пфу... 
А че им се ще, ще им се, спор няма.