Струват ли си жертвите и усилията, които полагаме за мъжете?

Какво ви става, бе хора 

Какви усилия, аз да не съм му майка. Единствените неща,които може да се каже,че правя за него е да му пъхам дрехите в пералнята/сушилнята/гардероба,което така или иначе ще правя и за моите, или  пък готвенето, което също бихправила,дали ще сготвя 1 или 2 пържоли, чушки или мусака все ми е тая.
Да не би ако съм без мъж да се запусна? Напротив, повечето хора му отпускат края точно като се "установят"с някой и се почувстват сигурни.

е, щом е философско-комична, та дори и леко утопична,  да си кажа - такова жУвотно дето ти описваш нЕма или аз поне не познавам жена, която прави гореизброеното. 

Ти това дето си го описала аз не знам дали за мъжа на живота си ще го направя, какво остава за някой друг.   

Не говоря само за тези, които са "бракувани", а изобщо. Дали го правим защото сме омъжени/обвързани или защото сме сами,но оглеждащи се, все тая.
И да, повечето жени не си признават че правят гореизброените неща. Не и в прав текст. Мъжете не бива да знаят, колко ни пука. 

Де ги такива жени, които правят горепосоченото, защото аз не познавам ни една.

Категорично не ги правя и хич не ми пука кой ме чете . То всъщност и да ме прочете  ми,като ме погледне до него и веднага ще види нещо съвсем различно от описаното от теб:)
Ако наистина мислиш това си на около 18 предполагам.

  Аз познавам. И освен всичко друго мъжът й я кара да спи с кума им пред него- да си правят тройка де. И тя го прави и това заради него

Мне, близо си, но бъркаш с няколко години:).
Може и да се заблуждавам. Но определено познавам жени, които робуват на такива схващания.

Ще ти отговоря, защото смятам, че на годините, на които съм, не мога да бъда категорична дали съм срещнала мъжа на живота си:

Относно усилията, които полагам за външния си вид - ами правя го за себе си. Правила съм го и преди да го срещна, а също и когато съм била сама.
Усилия за битовизми не полагам. Готвачка, чистачка, перачка и т.н. не съм и не съм претендирала да бъда. Предупредих го в началото (както и всичките си бивши, с които съм имала перспективи за сериозна връзка). Прие го, не търси старание от мен в тази насока. Има хора, на които им се плаща да упражняват тези професии, възползваме се от този факт.
За секса - обожавам го и не приемам научаването на нови неща като задължение, а като разнообразие за мен самата, а от там - и за сексуалния ми партньор. С други думи - правя секс с желание и кеф, а не по задължение.
Парите - правя това, което мога и което ми харесва, а то е добре платено. Не го правя от мързел, а от желание. Всъщност, в момента работим заедно, в общ бизнес и определено никой от нас не мързелува.
Майка и съпруга не съм, само живееща на семейни начала, така че по тази точка не мога да се произнеса.
Приятелите му до един са ми приятни, така че и по това не мога да се произнеса. Мнения на пиедестал не поставям, дори и своите собствени. Като цяло съм против лъжите в една връзка, а това за приятелите и мненията, както го описваш си е лъжа.
За успехите - радвам се за неговите и той за моите.

В заключение, единствените усилия, които полагам за някого са за мен самата - да бъда бъда човека, който искам да бъда. Ако този от отсрещната страна харесва човекът, който съм и аз на свой ред го харесвам - перфектно. Ако не - не мога да се кривя и да съм друга - преживявала съм го, не се получава, затова се отказах от тази перспектива.

Аз ще ти отговоря директно. Струва си всичко това, което си изброила, само ако този, за който си се старал направи така, че да разбереш, че е разбрал. Ако ме разбра 
Аз правя много от нещата, които си изброила, с малка разлика в домакинството. Къщата ми е перфектна почти 99% от времето. Аз подреждам и оправям, но за омразното чистене си плащам веднъж седмично. Скоро обясних на мъжа ми, че не смятам вече да готвя, защото 2 часа предпочитам да прекарам не пред печката, а в разходка с детето. Всички се храним навън. Мисля, че така дори печеля повече уважение.
Ходя през ден на фитнес, посещавам козметици, фризьори и т.н. но го правя предимно за собствения вътрешен мир. Несъмнено моето самочувствие се отразява на неговото отношение към мен.
Казваш "жертви". Всяко нещо, което приемам за жертва гледам да го изкореня от ежедневието си. Т.е. моята философия е, че нищо, което ме кара да се чувствам нещастна и жертвеница не заслужава усилията ми. Изключение е детето разбира се.
Много е важно да сме честни с партньорите си.
Пример от последния уикенд от нашия дом:
Мъжът ми, който е ловец  каза "На всички мои колеги съпругите им им приготвят, нарязват храната и я опаковат, само ти не го правиш"
Аз отговорих "Аз съм ти обяснила, че не изпитвам най-топли чувства към това да те няма 2 дни всяка седмица, затова не бих подпомагала тази дейност по никакъв начин. Хайде сега прриготви си храната за пореден път и наслука".
След което мъжът ми остана даже доволен, че все още го обичам много, честна съм с него и предпочитам да е вкъщи, отколкото да ми предоставя свободно време за "плетене", както се казва в известния виц 
Относно това дали послъгваме понякога и преувеличаваме, за да ги накараме да се чувстват по-силни и по-мъжествени - разбира се, че си заслужава. Аз лично смятам, че жената като по-чувствителна  и взираща се и разбираща нещата трябва да върти настроенията в дома (винаги да е спокойно, уютно). Винаги правя един комплимент повече отколкото е необходим, хваля го, стимулирам го, но ако той започне да се възползва от това, лека полека го свалям на предното стъпало. Но това е формулата за нашето съжителство..при съседите сигурно практиката е съвършено различна   

- Ха, че аз диетите не ги пазя заради мъжа си. Ама хич. Пазя ги заради себе си и за да се чувствам добре в собствената си кожа.
- Работя не защото той иска, а защото на мен така ми харесва. И мисля, че на него това не му пречи.
- Не се пъна да се радвам на успехите му. Когато ги има, наистина се радвам, искрено.
- Пред приятелите му, които не харесвам, естествено, държа се прилично. Но иначе не му спестявам мнението си за тях.

Не.
Бих посъветвала всяка жена, която си задава подобен въпрос да спре да се върти като обезумяла, да поседне кротичко със себе си и да си помисли какво иска ТЯ от живота си.
Ако поддържа външния си вид, това да бъде поради собственото удовлетворение от нейната привлекателност.
Ако работи, това да бъде поради нейната собствена реализация и финсова стабилност и независимост.
Ако се вижда с приятели, това да бъде с хора, които носят удоволствие от общуването и приятелството.
Ако поддържа дома си, нека бъде, защото носи удоволствие и удоветворение от уюта и комфорта, който носи хармонията на дома, в който човек си почива и възвръща силите си и отглежда децата си.

Авторът мъж ли е?
Въпросът ми се струва абсурден, ако го задава жена.

Аз не се грижа за външния си вид, заради някого. А от останалите неща, правя само и единствено тези, които ми доставят удоволствие. Мъжът ми /уж съм намерила "моят си"/ или който и да е друг мъж, ако чака да махам в екстаз с уши при неговото появяване, много ще има да почака...

Моят мъж скоро призна истинската причина да е избрал точно мен - това, че не съм го гледала като кученце, като предишната му приятелка и не съм се опитвала да го убедя, че животът ми зависи от него, а съм можела в една голяма компания от непознати да излъчвам самочувствие и увереност, сякаш съм си само вкъщи, без да очаквам той да се прави на клоун и да ме забавлява. Та така. Ако правя нещо за себе си, за дома ни, за семейството ни и т.н, го правя за собственото си удоволствие и за да зарадвам семейството си. Ако му правя комплименти и го подкрепям, правя го от любов. Ако нещо не ми харесва в действията или решенията му, няма сила да изразя разочарование, критика или каквото и да е. Когато приказката е истинска, тя няма да се развали от липсата на грим, от разхвърляната къща или от някоя по-остра дума...

Azzy,    

к ви жертви,к ви 5 лева?