Здравейте мили момичета!
Не съм сигурна дали тук е правилното място да пусна темата, но сметнах, че поне не е грешното! Не зная дали има подобна тема, но си признавам, че и не ми остава време да ровя! На кратко или не ето и моята история:
Ако имате слаби нерви, по-добре не четете този пост! Въпреки че съм спестила много неща, ако сте бременна по-добре не четете!
Държа да предупредя, че това не е реклама на Майчин дом – Варна, а един от начините да благодаря на екипа на д-р Яков за това, че ме има и че синът ми няма да расте без майка!
Нека започна с ЖК, която беше в Майчин дом – Варна. Не бях убедена, че Майчин дом е добрия избор за мен, въпреки това се записах за ЖК и исках с времето да видя дали е добра идея да родя там! На нашия лекар попаднах съвсем случайно и то благодарение на некъдърните лекари в Бургас! Просто отидах в МД на преглед за установяване на бременност и нашия док беше дежурен! Попитах го към кой лекар да се обърна за ЖК, а той ми препоръча да се консултирам с интернет! Нямаше самочувствието да каже избери мен! Четах много по форумите и търсих мнение за всички гинеколози! Нали знаете, че за всеки лекар има и добри и лоши мнения, е за д-р Георгиев имаше само добри мнения! Не намерих нито едно лошо! Тогава реших, че това е моя лекар! Като погледна днес назад си мисля, че това е бил много съдбоносен избор! Д-р Георгиев ме извика след няколко седмици за още един преглед. Когато отидах ми направи впечатление на много лъчезарен човек, винаги усмихнат и в добро настроение! Казах му, че искам той да наблюдава бременността ми! Ако само знаеше какво го очаква... сигурно нямаше да се съгласи!
Бременността протече нормално, без оплаквания и усложнения! Е само веднъж се наложи да вземам антибиотик, но това си е малка грижа!
Да не пропусна да спомена Снежи Петкова. Тя ми беше наблюдаващата акушерка! Много мил човек, винаги готова да помогне и да отговори на въпросите ми! Толкова съм и благодарна!
И така, минаха девет месеца и почти на финалната права док ми каза, че според него до края на май ще родя! Аз се стреснах, уж бях готова за големия ден... Да ама не! Психически не се бях подготвила и се надявах да си откараме до термин, така и аз ще имам време да се поготвя за малкия човек! Еми откарахме до термин, даже се преносихме четири дена! На 19-ти юни док каза вечерта да отида да ме приемат в болницата нямало повече да чакаме мъника да се накани! Излязах от кабинета и като ревнах.... не мога да спра! Голям страх от болницата! Като повечето момичета и аз до сега никога не бях влизала в болница, но пък имаше и още нещо! Лошо предчувствие и чувство на тревога! Тогава си мислех, че е в резултат на страха от неизвестното! Към осем вечерта ме закараха в болницата и започнаха онези дълги прегледи преди приемането! А аз хлипам и цивря....Текат ми сълзите и се надявам таткото да не влиза в стаята, че да не ме види! В един момент приключиха с прегледите и ми казаха да си облека нощницата! Оставиха ме сама и хайде пак рев! Тръгнах да влизам в отделението и пак рев...
Заведаха ме в оперативната стая. Имаше пет легла, избрах си това, че хем да им е лесно на акушерките, хем да мога да гледам телевизия...то и без това мозъка друго не може да възприема.. Сложиха ми абокат, взеха ми кръв и ме оставиха! Към един ми сложиха вагинална таблетка за узряване на маточната шиика и ми казаха, че след час два ще усетя контракции! ОК, викам си аз, я по-добре да спя, че не се знае колко ще продължи раждането! И заспах! По едно време докараха едно момиче. Събудих се, но после пак заспах, а от контракциите и помен няма...Едно голямо нищо! Събудих се към четири часа, защото другото момиче взе много да шава и да стене. После пак заспах, а контракции...хм какво трябва да е това? Пак нищо! Чак до към 7 сутринта! Тогава се събудих и вече имах ясна представа какво е контракция! Но беше търпимо, пък и аз нали на болка търпя.... Дойде дежурния лекар прегледа ме и ме изпрати в предродина зала! Според мен беше много рано ама като са решили... Взех си само телефона с мен като си мислех, че ще изкарам доста време там и от скука щях да си говоря с приятели! Да ама не познах, почти веднага контракциите започнаха да се усилват и за около 30 минути бяха на ръба на търпимостта! Нали уж търпя на болка... Да ама не! Крещях като изтървана, хем ме беше срам, хем ме болеше! Ама болката се оказа по-силна от срама! Към 7:30 ми се обади таткото, който бил в чакалнята и ме е чувал! Аз съм му казала само, че много ме боли и че не мога да говоря! Прегледа ме дежурния лекар, та чак и ми се скара за състоянието в което съм изпаднала! Краката ми трепереха и едвам идържах минута по гръб! Сякаш на една страна не болеше толкова много! Взеха да следят тоновете на бебето и се оказа, че и там положението не е розово! Към осем часа контракциите вече бяха без почивка и минаваха границата на търпимостта... Тогава дойде моя лекар, прегледа ме и каза, че имаме разкритие! Сложиха ми абоката за спиналната аналгезия и ми пукнаха околоплодния мехур! Разкритието стана веднага цели пет сантиметра! Най-накрая си получих дозата упойка и си отдъхнах! Анестезиоложката много ми се радваше! Много и хареса, че не съм с обикновенна нощница, а със сатенена! Харесвала жени със стил! Д-р Добрева се опитваше да ме разсее преди да ми сложи упойката, и май за момент успя! Докато ми слагаше аботака нямах контракции и болките спряха! Както и да е! Изместиха ме в родилна зала, а аз вече нищо не усещах и бях готова да си ходя вкъщи! Усещах само върха на контракцията и един единствен напън! Наложи се лекаря да ми казва кога са напъните! Тогава се появи другия ми ангел пазител, акушерката Рени! Обясни ми как да напъвам, направихме пробно три напъна и бяхме готови за истинската работа! Лекаря вика „Контракция”, а Рени „Напъвай”! Аз уж напъвам, според Рени за оценка три и половина! После пак още три напъна и моя мъник се роди! Чух да казват, че пъпната връв е тънка, но така и не попитах защо! Сложиха малката топка на корема ми, а аз се изцъклих, защото не очаквах, че всичко свърши! Мъника беше син и целия мръсен! Педиатърката го взе и чух да казва „Това не трябваше да става точно сега!” Не знам какво не трябваше да става, но се притесних! Аспирираха му нослето и устат и човечето измяука! Отпуснах се и се зачудих дали мога да поспя малко. Изведнъж ми се доспа, а може и да съм заспала! Чух само док да казва, че вади плацентата! По едно време ми каза, че започва да ме шие, защото съм се разкъсала сама! Аз си лежах търпеливо обадих се тук там и това е! По едно време, док ме натисна по корема и усетих нещо да изпльоква! Натисна пак и пак „Пльок!” Установиха, че нещо не е както трябва!
От тук нещата се объркаха безобразно! Приспаха ме за да направят ревизия! В един момент си спомням как се виждам да се нося на бял облак и в този момент ми мина мисълта „Аз умрях ли?” Много се изплаших от тази си мисъл и в този момент отворих очи! В залата имаше много хора, поне десет човека! Всички със сериозни лица! Питах ги „Колко съм зле?”, никой не ми отговори! Тогава попитах „Много ли съм зле?” и д-р Добрева ми каза, че съм добре, да не се притеснявам! А аз знаех, че нещата са много зле! Питаха ме дали искам да видя бебето. Показаха ми го и това ме мотивира да се боря! Помислих си, че съм го видяла само за пет секунди и не мога да умирам! Тогава д-р Георгиев ми обясни какво е положението: матката не контрахира и се налага животоспасяваща операция! Щели да направят опит да я спасят, но можело да се наложи и да я отстранят! Каза ми, че няма да мога да имам други деца!Моят оговор беше:”Правете каквото е необходимо”! Каза ми да се обадя на някой да дойде! Обадих се на нашия татко, казах му да дойде, но само той! Подготвиха ме и ме сложиха на количката, в коридора видях Георги, милия беше бял като платно и очите му бяха пълни със сълзи! Разрешиха му да влезе и аз го питах, дали са му казали какво става! Той ми каза да! Откараха ме в операционна и после се събудих в оперативната стая! Видях Георги да идва към мен! Първото, което попитах беше дали са ми отсранили матката, той ми отговори да! После забелязах, че имам по два абоката на ръка и един на крака! Във всеки се вливаха паралелно по два системи! От тогава до днес се възстановявам! Имаше още една инфаркна ситуация, но и там извадихме късмет и нещата се развиха добре!
Оказа се, че матката ми е ленива и поради тази причина аз нямах никакви контракции по време на бременността, бебето не беше се смъкнало до последно в малкия таз! Също на това са се дължали силните контракции преди раждането и поради тази причина съм получила ужасен кръвоизлив! Наложи се да ми приливат кръв! Общо 27 банки кръв и кръвна плазма! Безброй много банки с глюкоза, антибиотици, обезболяващи и какво ли още не! Освен това бях вързана към апаратура, която постоянно мерише кръвно, правеше ЕКГ, мереше сатурация и пулс! Имах щастието да съм и с катетър... Бях удостоена и с епизотомия и операция! Най-важното за мен от този момент нататък беша да се възстановя! Не беше лесно и днес не е лесно, но нямам право да се предавам! Даден ми е втори шанс и смятам да се възползвам от него!
А що се отнася до моите ангели хранители – никога няма да ги забравя: Д-р Георгиев, д-р Яков, д-р Добрева, Акушерката Рени и всички други лекари и акушерки, който се грижеха за мен и за моя малък Александър докато бяхме в болницата! Това са хората на които дължа живота си! Това са моите ангели пазители! Това са хората заради, които днес моя Алекс има майка!
И накрая дали съм убедена, че Майчин дом беше правилното място за мен? ДА! Ако се наложи пак бих отишла там!
Наскоро Георги ме пита ако знаех какво ме чака дали бих се съгласила да мина през всичко! Казах му да! Крайния резултат си заслужава, пък имам безрезервно доверие на лекарите в Майчин дом – Варна! Добре, че и за миг не повярвах на разни завистници и не отидах в АГ или Окръжна! Там последните две миналата година е имало по един такъв случай, за съжаление и двата са били с фатален край! А аз оцелях и то в Майчин дом – Варна! Как после да не го препоръчаш на познати и приятели! Д-р Яков споделил, че в своята практика от двадесет години имал общо три такива случая, аз съм първата която оцелява! Е как после да не съм благодарна?
Дългичко стана, но това което преживях не е никак малко... Та искам да започна тази тема с надеждата и други подобни случай да споделят опит! Аз съм нова с този проблем и нямам никаква идея какво да очаквам и за какво да внимавам! Психическата трявма е огромна и според лекарите споделянето е добро лекарство...дано да е достатъчно оправдание за огромния пост!
Не съм сигурна дали тук е правилното място да пусна темата, но сметнах, че поне не е грешното! Не зная дали има подобна тема, но си признавам, че и не ми остава време да ровя! На кратко или не ето и моята история:
Ако имате слаби нерви, по-добре не четете този пост! Въпреки че съм спестила много неща, ако сте бременна по-добре не четете!
Държа да предупредя, че това не е реклама на Майчин дом – Варна, а един от начините да благодаря на екипа на д-р Яков за това, че ме има и че синът ми няма да расте без майка!
Нека започна с ЖК, която беше в Майчин дом – Варна. Не бях убедена, че Майчин дом е добрия избор за мен, въпреки това се записах за ЖК и исках с времето да видя дали е добра идея да родя там! На нашия лекар попаднах съвсем случайно и то благодарение на некъдърните лекари в Бургас! Просто отидах в МД на преглед за установяване на бременност и нашия док беше дежурен! Попитах го към кой лекар да се обърна за ЖК, а той ми препоръча да се консултирам с интернет! Нямаше самочувствието да каже избери мен! Четах много по форумите и търсих мнение за всички гинеколози! Нали знаете, че за всеки лекар има и добри и лоши мнения, е за д-р Георгиев имаше само добри мнения! Не намерих нито едно лошо! Тогава реших, че това е моя лекар! Като погледна днес назад си мисля, че това е бил много съдбоносен избор! Д-р Георгиев ме извика след няколко седмици за още един преглед. Когато отидах ми направи впечатление на много лъчезарен човек, винаги усмихнат и в добро настроение! Казах му, че искам той да наблюдава бременността ми! Ако само знаеше какво го очаква... сигурно нямаше да се съгласи!
Бременността протече нормално, без оплаквания и усложнения! Е само веднъж се наложи да вземам антибиотик, но това си е малка грижа!
Да не пропусна да спомена Снежи Петкова. Тя ми беше наблюдаващата акушерка! Много мил човек, винаги готова да помогне и да отговори на въпросите ми! Толкова съм и благодарна!
И така, минаха девет месеца и почти на финалната права док ми каза, че според него до края на май ще родя! Аз се стреснах, уж бях готова за големия ден... Да ама не! Психически не се бях подготвила и се надявах да си откараме до термин, така и аз ще имам време да се поготвя за малкия човек! Еми откарахме до термин, даже се преносихме четири дена! На 19-ти юни док каза вечерта да отида да ме приемат в болницата нямало повече да чакаме мъника да се накани! Излязах от кабинета и като ревнах.... не мога да спра! Голям страх от болницата! Като повечето момичета и аз до сега никога не бях влизала в болница, но пък имаше и още нещо! Лошо предчувствие и чувство на тревога! Тогава си мислех, че е в резултат на страха от неизвестното! Към осем вечерта ме закараха в болницата и започнаха онези дълги прегледи преди приемането! А аз хлипам и цивря....Текат ми сълзите и се надявам таткото да не влиза в стаята, че да не ме види! В един момент приключиха с прегледите и ми казаха да си облека нощницата! Оставиха ме сама и хайде пак рев! Тръгнах да влизам в отделението и пак рев...
Заведаха ме в оперативната стая. Имаше пет легла, избрах си това, че хем да им е лесно на акушерките, хем да мога да гледам телевизия...то и без това мозъка друго не може да възприема.. Сложиха ми абокат, взеха ми кръв и ме оставиха! Към един ми сложиха вагинална таблетка за узряване на маточната шиика и ми казаха, че след час два ще усетя контракции! ОК, викам си аз, я по-добре да спя, че не се знае колко ще продължи раждането! И заспах! По едно време докараха едно момиче. Събудих се, но после пак заспах, а от контракциите и помен няма...Едно голямо нищо! Събудих се към четири часа, защото другото момиче взе много да шава и да стене. После пак заспах, а контракции...хм какво трябва да е това? Пак нищо! Чак до към 7 сутринта! Тогава се събудих и вече имах ясна представа какво е контракция! Но беше търпимо, пък и аз нали на болка търпя.... Дойде дежурния лекар прегледа ме и ме изпрати в предродина зала! Според мен беше много рано ама като са решили... Взех си само телефона с мен като си мислех, че ще изкарам доста време там и от скука щях да си говоря с приятели! Да ама не познах, почти веднага контракциите започнаха да се усилват и за около 30 минути бяха на ръба на търпимостта! Нали уж търпя на болка... Да ама не! Крещях като изтървана, хем ме беше срам, хем ме болеше! Ама болката се оказа по-силна от срама! Към 7:30 ми се обади таткото, който бил в чакалнята и ме е чувал! Аз съм му казала само, че много ме боли и че не мога да говоря! Прегледа ме дежурния лекар, та чак и ми се скара за състоянието в което съм изпаднала! Краката ми трепереха и едвам идържах минута по гръб! Сякаш на една страна не болеше толкова много! Взеха да следят тоновете на бебето и се оказа, че и там положението не е розово! Към осем часа контракциите вече бяха без почивка и минаваха границата на търпимостта... Тогава дойде моя лекар, прегледа ме и каза, че имаме разкритие! Сложиха ми абоката за спиналната аналгезия и ми пукнаха околоплодния мехур! Разкритието стана веднага цели пет сантиметра! Най-накрая си получих дозата упойка и си отдъхнах! Анестезиоложката много ми се радваше! Много и хареса, че не съм с обикновенна нощница, а със сатенена! Харесвала жени със стил! Д-р Добрева се опитваше да ме разсее преди да ми сложи упойката, и май за момент успя! Докато ми слагаше аботака нямах контракции и болките спряха! Както и да е! Изместиха ме в родилна зала, а аз вече нищо не усещах и бях готова да си ходя вкъщи! Усещах само върха на контракцията и един единствен напън! Наложи се лекаря да ми казва кога са напъните! Тогава се появи другия ми ангел пазител, акушерката Рени! Обясни ми как да напъвам, направихме пробно три напъна и бяхме готови за истинската работа! Лекаря вика „Контракция”, а Рени „Напъвай”! Аз уж напъвам, според Рени за оценка три и половина! После пак още три напъна и моя мъник се роди! Чух да казват, че пъпната връв е тънка, но така и не попитах защо! Сложиха малката топка на корема ми, а аз се изцъклих, защото не очаквах, че всичко свърши! Мъника беше син и целия мръсен! Педиатърката го взе и чух да казва „Това не трябваше да става точно сега!” Не знам какво не трябваше да става, но се притесних! Аспирираха му нослето и устат и човечето измяука! Отпуснах се и се зачудих дали мога да поспя малко. Изведнъж ми се доспа, а може и да съм заспала! Чух само док да казва, че вади плацентата! По едно време ми каза, че започва да ме шие, защото съм се разкъсала сама! Аз си лежах търпеливо обадих се тук там и това е! По едно време, док ме натисна по корема и усетих нещо да изпльоква! Натисна пак и пак „Пльок!” Установиха, че нещо не е както трябва!
От тук нещата се объркаха безобразно! Приспаха ме за да направят ревизия! В един момент си спомням как се виждам да се нося на бял облак и в този момент ми мина мисълта „Аз умрях ли?” Много се изплаших от тази си мисъл и в този момент отворих очи! В залата имаше много хора, поне десет човека! Всички със сериозни лица! Питах ги „Колко съм зле?”, никой не ми отговори! Тогава попитах „Много ли съм зле?” и д-р Добрева ми каза, че съм добре, да не се притеснявам! А аз знаех, че нещата са много зле! Питаха ме дали искам да видя бебето. Показаха ми го и това ме мотивира да се боря! Помислих си, че съм го видяла само за пет секунди и не мога да умирам! Тогава д-р Георгиев ми обясни какво е положението: матката не контрахира и се налага животоспасяваща операция! Щели да направят опит да я спасят, но можело да се наложи и да я отстранят! Каза ми, че няма да мога да имам други деца!Моят оговор беше:”Правете каквото е необходимо”! Каза ми да се обадя на някой да дойде! Обадих се на нашия татко, казах му да дойде, но само той! Подготвиха ме и ме сложиха на количката, в коридора видях Георги, милия беше бял като платно и очите му бяха пълни със сълзи! Разрешиха му да влезе и аз го питах, дали са му казали какво става! Той ми каза да! Откараха ме в операционна и после се събудих в оперативната стая! Видях Георги да идва към мен! Първото, което попитах беше дали са ми отсранили матката, той ми отговори да! После забелязах, че имам по два абоката на ръка и един на крака! Във всеки се вливаха паралелно по два системи! От тогава до днес се възстановявам! Имаше още една инфаркна ситуация, но и там извадихме късмет и нещата се развиха добре!
Оказа се, че матката ми е ленива и поради тази причина аз нямах никакви контракции по време на бременността, бебето не беше се смъкнало до последно в малкия таз! Също на това са се дължали силните контракции преди раждането и поради тази причина съм получила ужасен кръвоизлив! Наложи се да ми приливат кръв! Общо 27 банки кръв и кръвна плазма! Безброй много банки с глюкоза, антибиотици, обезболяващи и какво ли още не! Освен това бях вързана към апаратура, която постоянно мерише кръвно, правеше ЕКГ, мереше сатурация и пулс! Имах щастието да съм и с катетър... Бях удостоена и с епизотомия и операция! Най-важното за мен от този момент нататък беша да се възстановя! Не беше лесно и днес не е лесно, но нямам право да се предавам! Даден ми е втори шанс и смятам да се възползвам от него!
А що се отнася до моите ангели хранители – никога няма да ги забравя: Д-р Георгиев, д-р Яков, д-р Добрева, Акушерката Рени и всички други лекари и акушерки, който се грижеха за мен и за моя малък Александър докато бяхме в болницата! Това са хората на които дължа живота си! Това са моите ангели пазители! Това са хората заради, които днес моя Алекс има майка!
И накрая дали съм убедена, че Майчин дом беше правилното място за мен? ДА! Ако се наложи пак бих отишла там!
Наскоро Георги ме пита ако знаех какво ме чака дали бих се съгласила да мина през всичко! Казах му да! Крайния резултат си заслужава, пък имам безрезервно доверие на лекарите в Майчин дом – Варна! Добре, че и за миг не повярвах на разни завистници и не отидах в АГ или Окръжна! Там последните две миналата година е имало по един такъв случай, за съжаление и двата са били с фатален край! А аз оцелях и то в Майчин дом – Варна! Как после да не го препоръчаш на познати и приятели! Д-р Яков споделил, че в своята практика от двадесет години имал общо три такива случая, аз съм първата която оцелява! Е как после да не съм благодарна?
Дългичко стана, но това което преживях не е никак малко... Та искам да започна тази тема с надеждата и други подобни случай да споделят опит! Аз съм нова с този проблем и нямам никаква идея какво да очаквам и за какво да внимавам! Психическата трявма е огромна и според лекарите споделянето е добро лекарство...дано да е достатъчно оправдание за огромния пост!
, ти си много силно мамче.
, предният ден бях на ехограф , но моята лекарка не видя проблема с плацентата 
Едва ме спасиха мен и детето , с голям кръвоизлив , преливаха ми кръв , но аз бях и с огромна миома , която предизвика този проблем , но сега се радвам на палавото си момченце , защото знам , че въпреки всичко го имам , а толкова го чааааках и благодарение на Д-р Ташкова от АГ Шумен сме на бял свят с него и това ме кара да живея добре и без матка , на ли си имам него и милият ми съпруг , който се грижи за нас 
И сега , като ме видят в родилно и патологична бременност ми викат : Ето , това е майката героиня , но аз мисля , че всички майки сме героини , след като сме родили деца и успяваме в този тежък живот да си ги гледаме и грижим за тях . Да сме живи и здрави само - това е най- важното 
