Как да излъжем съдебната система?!

Тук не става въпрос да се излъже съдебната система, а де се докаже на съда влиянието на бащата върху децата. Ако майката е борбена личност и реши да се натовари и с това, намира си добър адвокат, има агенция за закрила на детето, детски психолози и т.н. Дали ще успее да ограничи контактите на децата с бащата, това е друг въпрос. Но пък един добър детски психолог може да помогне на детенцето да преодолее този стрес, в който живее.

Това вече е направено - психолог, ограничени контакти ... Бащата ги вижда един път месечно. След всяка среща момичецето заеква и е мнооого стресирано. Е да, майката го води на психолог, детето се посъвзема за броени дни до следващата среща. Омагьосан кръг! Единственото спасение е да се отнемат правата на въпросния. По канален ред това е кажи речи отопия. Но все пак ми се иска да знам, има ли подобни прецеденти. Колко е труден този път и има ли шанс да бъде извървян? Залогът е голям и според мен си струва!!!

Чак сега виждам темата и се извинявам, че ще отговоря късно.

Разбира се, че има начинИ!
*Най-малкото майката може да наложи срещите да стават само в нейно присъствие и сред хора - в парка на пример.
*Има ли документ от психолога на детето?
*Нека следващия път като получава детето да бъде придружена от социален работник или адвокат, а най-добре и двете за да видят тези хора за какво става на въпрос.
*Може ли да води детето при личния лекар след всяко посещение? ако да, то тогава направо там и да иска бележка за състоянието на детето.
*Подава жалба в отдел закрила на детето.
*Свързва се с Анимус или друга организация тясно свързана с домашното насили от където ще я посъветват какво точно да направи и как да го направи.

Няма смисъл да се борите за отмяна на правата на бащата! Той сам ще се откаже като види че му се скастрят крилцата 

Като за начало аз лично бих казала, че детето не го давам и ако иска да го вижда то това ще става само в мое присъствие. Ако откаже да му каже че това са условията, ако иска да ги приема, ако ли не да ходи по инстанции и да се бори срещу решението ми. Разбира се майката трябва да има документацията спомената по-горе (медицинско, доклад от психолог и т.н.) при наличието на доказателства че бащата вреди на детето, майката може сама да обърне закона в нейна полза. Ако той наистина се заинати и подаде жалба то тогава тя има черно на бяло доказателства и причини за взетото от нея решение. Той обаче няма да посмее, защотопо този начин сам ще се набута у шамарите 
Това се сещам като съвети за сега
Дано нещо помогне и успех

Киара, много благодаря за адекватните съвети! Мамата следи темата и разчита именно на подобни мнения!

И аз да повторя: като за начало нека срещите между бащата и детето да са с присъствието на майката. Лесно е да я посъветваме, но как ще го изпълни тя, незнам... Нека да пробва като твърдо му заяви, че ще вижда детето само в нейно присъствие. Нека той да върви да се оплаква където ще.

Milenna, нали и аз това казвам 

Изпълнението също е много лесно. Най-трудната част от цялата работа е майката да превъзмогне страха си от мъжа. Нека намери сили в себе си! Нега се насили. Да си каже че го прави в името на детето. Да вдигне гордо глава, да пусне защитната стена и дирекно се изправи пред него и му го заяви с най-неприклонния тон който може. Да не се огъва! Да не спори с него! Да не се обяснява! Кратко, точно и ясно!

Аз казах нещо подобно на това:

Ако искаш да виждаш детето, от сега нататък това ще става само и единствено в мое присъствие! Не искам да спорим, нямам намерение да обяснявам причините за решението си! Според мен като майка, това е най-правилното решение и така ще бъде! Не те питам дали го искаш или удобряваш. Казвам ти как ще бъде и ако не ти харесва, има инстанции към които можеш да се обърнеш за да промениш това. Докато на получиш съдебно решение играта ще е по моите правила!

От там последва едно фучене, бучене и какви ли не убиди и заплахи... Изслушах без да кажа дума. Накрая казах: Ами това са моите изисквания! Ако искаш!