Здравейте на всички мами 
От много време се каня да споделя моята история и все не успявам. Ето сега използвам спокойствието докато децата спят, за да разкажа за нас и най-вече да вдъхна кураж на момичетата, на които им предстои най-прекрасното събитие съвсем скоро - срещата с двете/трите сбъднати мечти!
След 2годишна борба и 4ти опит Ин витро на 15ти февруари 2009 видяхме нашата точица. Не след дълго разбрахме, че сме благословени и живот и здраве средата на Октомври чакаме 2 бебенца - едничката яйцеклетка, която върнаха докторите се беше разделила на две и очаквахме нашите еднояйчни близначки. Бременността ми беше прекрасна - най-прекрасното изживяване, но изпълнена с страх от оставащите месеци и постоянни въпроси. До последно нямах никаква индикация за ранно раждане, но едната госпожица реши, че не и се стои повече в корема на мама и за 1 седмица слезе толкова ниско долу, че предизвика 6 см разкритие. На 26 Август 2009, в 31ва г.с. и 4 дни родих моите две момиченца - Константина 1910 гр и Димана 1870 гр.
Борбата да направя възможно всичко най докато дечицата ми са в болница започна на същия ден. Дните минаваха, я кърма не слизаше. Опита ми с кърменето беше нулев и не бях успяла да прочета кърмаческата библиотека (оставих я за последния ми месец от бременността, но уви не остана време). Минаха 4 дни от операцията, а аз отделях едва няколко капки от всяка гърда. Започнах да пиша във форума и да се моля някой да ми помогне. В МД акушерките отказаха да ми дават съвети - нямало смисъл, недоносените деца се изписват минимум месец преди термин и няма да успея да съхраня кърмата си и да предизвикам достатъчно добра лактация, за да ги изхранвам. Никога няма да забравя тогава съветите на доц. Слънчева от Неонатологията - "Цеди всяка капка, замразявай, носи на бебета. Имаш шанс да успееш" . Към онзи момент със съвети се включваше редовно Айла (на която дължа основно това да се кърмим и до момента) и момичетата от кърмаческия форум.
Изписаха ме на 7мия ден и се прибрах вкъщи...сама.... чувството е ужасно и на никой не го пожелавам! И тогава реших - единственото полезно и ценно , което мога да направя през периода, в който ги няма бебета- да се погрижа да имам достатъчно кърма. Започнах да се цедя 8 пъти на ден. Всекидневно ходих 4 пъти до болницата и носех необходимото количество, останалото замразявах. Ставах 2 пъти през нощта - според режима на бебетата - в 01:00 и в 04:00. Пиех много течности, 3 вида лактогонни чайове, хапвах след всяко кърмене.
Кърмата дойде постепенно. До към 10тия- 12ти ден изцеждах по 40-60 мл от двете гърди , в последствие количеството се увеличаваше. Дажбата на децата до изписването им не беше много - по 50 мл на хранене. Аз цедях по 150-200 мл, в зависимост колко време имах. Най-много цедях през нощта.
В болницата бебетата изкараха 4 седмици (изписаха ни на 20ти Септември). Всички акушерки ме съветваха на не пробвам бебетата на гърда, защото това ги изморявало много, ще започнат да свалят грамчета (при недоносените всеки ден е въпрос на вдигнати грамчета 5,10, 20... колкото толкова - имаше моменти, в които и на задържано тегло се радвах, само да не сваляха). Освен това ми казаха че сукателния рефлекс се развива месец преди термин - 35та, 36та седмица и на този етап няма как да ги кърмя от гърда. 10 дни преди да ни изпишат, едната девойка - Константина вече беше 2 кг (спадна до 1720 грама). Тук е време да отбележа, че те спаднаха драстично след раждането, особено Димана (1660грама), тъй като се захрани трудно. Един ден реших да експериментирам и в часа на храненето я сложих на гърда- намери се една невероятна акушерка- Калина, която ми помогна, а не ме обезнадежди! Косето засука без всякакви проблеми. Хранеше се много по-добре от колкото с биберон и от онзи ден, биберона остана на заден план - използвахме го само за вода!
Димана прояде от гърда деня, в който си дойдохме вкъщи. Беше ме страх да я кърмя там, тъй като наистина първите дни когато бебетата хапваха от гърда не успяваха да вдигнат грамове (изхабяват най-много енерия, в сравнение с храненето от сонда и от биберон)...а изписвнето беше на 30 грама разстояние (изписваха бебетата 2100-2200 грама).
До ден днешен децата ми са изцяло на кърма и се моля да продължава така още дълго! Скоро ни се наложи да излезем и оставихме кърма в шише - е излизането ни пропадна, тъй като се върнахме малко след като излязохме, защото и двете деца категорично бяха отказали да ядат от биберон. Така и до днес!
Децата наддават повече от добре. Днес Константина е 4600грама , а Димана 4400грама. Наддават м/у 900гр и 1000гр на месец.
Не се отказвайте пред нищо, когато идва момента да решите как да храните вашите съкровища. Всичко е възможно. Нека трудностите ви стимулират да дадете всичко от себе си и да опитате всичко възможно! При много от нас да се изхранват близнаци на кърма е напълно възможно, само трябва да се потрудим и ние! Ако ли път не изцяло, то колкото се може повече хранения да са майчино мляко!
За мен лично най-великото усещане през целия ми съзнателен живот е онова в момента когато храня децата си!Пожелавам успех в това начинание на всяка бъдеща и настояща мама!
От много време се каня да споделя моята история и все не успявам. Ето сега използвам спокойствието докато децата спят, за да разкажа за нас и най-вече да вдъхна кураж на момичетата, на които им предстои най-прекрасното събитие съвсем скоро - срещата с двете/трите сбъднати мечти!
След 2годишна борба и 4ти опит Ин витро на 15ти февруари 2009 видяхме нашата точица. Не след дълго разбрахме, че сме благословени и живот и здраве средата на Октомври чакаме 2 бебенца - едничката яйцеклетка, която върнаха докторите се беше разделила на две и очаквахме нашите еднояйчни близначки. Бременността ми беше прекрасна - най-прекрасното изживяване, но изпълнена с страх от оставащите месеци и постоянни въпроси. До последно нямах никаква индикация за ранно раждане, но едната госпожица реши, че не и се стои повече в корема на мама и за 1 седмица слезе толкова ниско долу, че предизвика 6 см разкритие. На 26 Август 2009, в 31ва г.с. и 4 дни родих моите две момиченца - Константина 1910 гр и Димана 1870 гр.
Борбата да направя възможно всичко най докато дечицата ми са в болница започна на същия ден. Дните минаваха, я кърма не слизаше. Опита ми с кърменето беше нулев и не бях успяла да прочета кърмаческата библиотека (оставих я за последния ми месец от бременността, но уви не остана време). Минаха 4 дни от операцията, а аз отделях едва няколко капки от всяка гърда. Започнах да пиша във форума и да се моля някой да ми помогне. В МД акушерките отказаха да ми дават съвети - нямало смисъл, недоносените деца се изписват минимум месец преди термин и няма да успея да съхраня кърмата си и да предизвикам достатъчно добра лактация, за да ги изхранвам. Никога няма да забравя тогава съветите на доц. Слънчева от Неонатологията - "Цеди всяка капка, замразявай, носи на бебета. Имаш шанс да успееш" . Към онзи момент със съвети се включваше редовно Айла (на която дължа основно това да се кърмим и до момента) и момичетата от кърмаческия форум.
Изписаха ме на 7мия ден и се прибрах вкъщи...сама.... чувството е ужасно и на никой не го пожелавам! И тогава реших - единственото полезно и ценно , което мога да направя през периода, в който ги няма бебета- да се погрижа да имам достатъчно кърма. Започнах да се цедя 8 пъти на ден. Всекидневно ходих 4 пъти до болницата и носех необходимото количество, останалото замразявах. Ставах 2 пъти през нощта - според режима на бебетата - в 01:00 и в 04:00. Пиех много течности, 3 вида лактогонни чайове, хапвах след всяко кърмене.
Кърмата дойде постепенно. До към 10тия- 12ти ден изцеждах по 40-60 мл от двете гърди , в последствие количеството се увеличаваше. Дажбата на децата до изписването им не беше много - по 50 мл на хранене. Аз цедях по 150-200 мл, в зависимост колко време имах. Най-много цедях през нощта.
В болницата бебетата изкараха 4 седмици (изписаха ни на 20ти Септември). Всички акушерки ме съветваха на не пробвам бебетата на гърда, защото това ги изморявало много, ще започнат да свалят грамчета (при недоносените всеки ден е въпрос на вдигнати грамчета 5,10, 20... колкото толкова - имаше моменти, в които и на задържано тегло се радвах, само да не сваляха). Освен това ми казаха че сукателния рефлекс се развива месец преди термин - 35та, 36та седмица и на този етап няма как да ги кърмя от гърда. 10 дни преди да ни изпишат, едната девойка - Константина вече беше 2 кг (спадна до 1720 грама). Тук е време да отбележа, че те спаднаха драстично след раждането, особено Димана (1660грама), тъй като се захрани трудно. Един ден реших да експериментирам и в часа на храненето я сложих на гърда- намери се една невероятна акушерка- Калина, която ми помогна, а не ме обезнадежди! Косето засука без всякакви проблеми. Хранеше се много по-добре от колкото с биберон и от онзи ден, биберона остана на заден план - използвахме го само за вода!
Димана прояде от гърда деня, в който си дойдохме вкъщи. Беше ме страх да я кърмя там, тъй като наистина първите дни когато бебетата хапваха от гърда не успяваха да вдигнат грамове (изхабяват най-много енерия, в сравнение с храненето от сонда и от биберон)...а изписвнето беше на 30 грама разстояние (изписваха бебетата 2100-2200 грама).
До ден днешен децата ми са изцяло на кърма и се моля да продължава така още дълго! Скоро ни се наложи да излезем и оставихме кърма в шише - е излизането ни пропадна, тъй като се върнахме малко след като излязохме, защото и двете деца категорично бяха отказали да ядат от биберон. Така и до днес!
Децата наддават повече от добре. Днес Константина е 4600грама , а Димана 4400грама. Наддават м/у 900гр и 1000гр на месец.
Не се отказвайте пред нищо, когато идва момента да решите как да храните вашите съкровища. Всичко е възможно. Нека трудностите ви стимулират да дадете всичко от себе си и да опитате всичко възможно! При много от нас да се изхранват близнаци на кърма е напълно възможно, само трябва да се потрудим и ние! Ако ли път не изцяло, то колкото се може повече хранения да са майчино мляко!
За мен лично най-великото усещане през целия ми съзнателен живот е онова в момента когато храня децата си!Пожелавам успех в това начинание на всяка бъдеща и настояща мама!
Браво! 
Поздравявам те за упоритостта и мотивацията! 