Понякога спорим, но много се обичаме и по цял ден сме заедно виртуално
Даже си имаш и съгражданка от форума, а аз съм на 30км от Стара Загора по принцип, но в момента съм на към 1500 
Сега сме само на АМ. Моята свекърва по принцип БЕшЕ много свестен човек, винаги се е държала супер, много съм я уважала и бях щастлива за това. Нямам предрасъдъци към думата СВЕКЪРВА... Всичко обаче се промени щом се роди малката, КОРЕННО

Ноооооооо СВЕКИ СИ каза тежжжжката дума. ДЕТЕТО НЕ БИЛО СПОКОЙНО щОТО БИЛО ГЛАДНО, НЕ МУ СТИГАЛО МЛЯКОТО. КУПУВАЙТЕ АМ. Ей не се спря тази жена. И аз будалата неопитна не слушам майчиния си инстинкт ами по-големите, дето никога не са кърмили, а са тикали едно време в устата шишето с кисело мляко...
След няколко дни принцесата ми започна да и харесва шишенце щото по-лесно и да се дърпа от гърдата. А баба и постоянно идваше при нас и тикаше гърдата, да ми помогнела. Постоянно си менеше мнението 'Ся спри да даваш АМ да се научи на кърма' после пък 'Не я мъчи, то нямаш мляко'. Майка ти не е имала и ти нямаш. Като добавим и негативизмът и който постоянно ме подтискаше така приключи моята мисия да кърмя...
Не ми се пише повече. Не мога да си излея гнева с думи и да си го простя на самата себе си. Казала съм за следващото дете не ми трябват СЪВЕТИ от никой. Много съжалявам и ми се пълнят очите, но това е. Няма да продължавам да отегчавам темичката ни, мога да разказвам дълго.

Сега помага, постоянно ни пита от какво имаме нужда, а като се запознах с бате звънеше само, за да ни иска пари. Отплеснах се
Та тя много ми даваше акъл - била ревала вечер щот била много гладна и съм нямала кърма. Да махна котката, че не било хубаво. Да соля водата, да слагам шума от орехи
Ма как красиво я отсвирих, събра си багажа на другия ден и замина. След като се оказа ,че за месец дребната е качила 1400 гр изведнъж превключи на вълна: Ама как хубаво, че имаш кърма - та така. Сега акъл не дава хич

Моята понеже аз пък много се изринах и пъпчасах(сега вече не)все като ме видеше и ми викаше:"-Еее мати май много ги чоплиш тия пъпки",или "-Как са пъпките,май няма да се оправят скоро"(това окло 15 пъти).Аз колкото и да съм възпитана и казах че пъпките са си мои и ще си ги чопля колкото си искам!Като бременна все ми казваше колко съм напълняла,после като родих,как не съм сваляла...като все гледаше да е пред сина и,като той за мое щастие винаги я контрираше,че дори много бързо се възстановявам!Преди да се роди Ива една стотинка не беше дала за приготовленията за бебето и един път даже с цялото си нахалство ни пита:"-Е какво толкова копувате за туй бебе бе?"Ама това с един тъъъъънък изнервящ гласец,все едно аз харча само на сина и парите за щяло и нещяло!Като се роди Ива почна да и подарява едни костюмчета,като за две годишно...едни шалове и шапки,дето аз ога да си пъхна главата в тях,сто пъти и казах,че Ива има супер много дрехи,а и вече няма място големите къде да ги складирам.Мъжа ми и каза,че аско иска да прави подаръци,да даде пари и аз да преценя от какво има нужда,било то и памперси да купим с тях,козметика,гимнастика и тн.,ама не тя се прави на ударена и все дрехи и копува.Както и да е така мога да продължа добезкрай,да е жива и здрава и да не ми се мярка много много и всички сме щастливи