Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.

Обичате ли стихове? - 2

74 063
749
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кой е Чарлз Буковски и какви са реакциите към неговата поезия и проза?
  
  Чарлз Буковски е известен писател, известен със своя цинично-реалистичен стил. Неговата поезия и проза често предизвикват силни емоции у читателите, като някои я харесват, а други я мразят. Той оставя трайно впечатление у своите читатели, които изпитват силни чувства към него.
- Кои са основните теми в стихотворенията на Чарлз Буковски?
  
  Чарлз Буковски често изследва теми като любов, смърт, самота, алкохол и секс в своите стихотворения. Той представя цинично-реалистични гледни точки върху тези теми, което го прави завладяващ за читателите си.
- Какви са основните теми в стихотворенията на други автори от форума?
  
  Темите на стихотворенията във форума варират от любов и романтика до размисли за времето, миналото и бъдещето. Те също така изразяват емоции като тъга, радост и надежда. Освен това се забелязва споделяне на лични преживявания и моменти от ежедневието. Темите изследват различни аспекти на човешките емоции и вътрешни борби, често фокусирайки се върху любовта във всичките й форми (истинска, въображаема, изневяра), страх, самота и вътрешни конфликти.
- Какви са основните теми в дискусията?
- Какви са някои от характерните стилове и характеристики на поезията, обсъдени в дискусията?

# 360 14 ноем. 2006, 13:01 ч.

Мнения: 1 091

ЛЮБОВ БЕЗ ПРИТЕЖАНИЕ

Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,

облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.

Пускам си косите. Невъзможните.
Хвърлям всяка дреха полунощна.
Кончетата цвилят. Звънва кожата.
Огънна любов се ражда нощем.

Тайно ставам вещица. Прекрасна...
Кълбовидни мълнии. Гърдите ми.
Огнен дъх. Сама. А ми е тясно.
Два миража. Мокри са очите ми.

Глезени по тънки от мечтите ти.
Тялото ми. Гъдел. И събличане.
Гъсти водопади са косите ми.
Цялата съм само за... обичане.

Грабваш ме. Безбожно изкусителна.
В нощ такава никой не упреква.
Правя те на страст и въпросителни.
Глас висок през ехото оттеква.

Дълги. Тънки. Парещи. Бедрата ми.
Боси ходилца. Блестящи нокти.
Танцът, който би взривил луната,
кръгла. Сексапилна. Дива котка.

Сплитат се на змиите езиците.
Огънна червенокоска ставам.
Трънчета любов. Побягват птиците.
Точки смях. Разпръсва се жаравата.

Шепи грях. Звездулки. Тишината.
Пламъкът не иска да зарастне.
Толкова съм ярка в тъмнината.
Огнена. Любовна. И опасна съм.

Самодива

Щом ме поискаш,
ще изгориш –
като есенен лист.
Ще танцуваш
върху клада
от жертвени въглени,
ще бленуваш
ръцете, косите,
очите ми …
Ала не !
Не ще ме имаш,
понеже съм облак
и вятър,
аз съм въздух,
простор и въздишка.
Самодива съм !
Не ще ме имаш … ,
ала щом ме поискаш
изкачи най – високия връх,
намери извора чист и студен
и ме виж !
Виж как гола се къпя
в водите студени.
И как в пара
водата край мен се превръща.
Тогава открадни мойта риза,
от бяло платно изтъкана,
и я скрий, скрий я –
завинаги !
Само така ще ме имаш !
После стани
страшен и черен
хайдутин –
грабни, целуни ме !
Пожелай ме неистово !
Имай ме !
Самодивско биле –
стръкче омайниче –
откъсни само за мене.
Направи нещо чудно,
което да запомня –
ЗАВИНАГИ !
Накарай ме
аз да те искам !
Тогава ще танцуваме двамата
върху свещенната клада
от парещи въглени
с гръмкото име : ЛЮБОВ …
Тогава …
Ала ти май
не си готов ?! …
Смелост е нужна приятелю !
Смелости дързост …
Поискай ме !
Какво чакаш ?!
Поискай ме !!!

Обичала ли съм...?

Ако някога прочетеш това ...
Прости ми, че нахлух в живота ти
Прости ми, че посмях да го
обърна наопаки, да го променя
Прости, че ти позволих да ме видиш
толкова уязвима, наранена
Вярвам, че научих се да следвам
сърцето си, желанията си
Не се страхувам да бъда сама -
макар и тежко, не е непосилно
Душата е ценен дар - разбрах...
не можеш на всеки да я даваш...
Не можеш от други да я взимаш.
Тя е свята. Душата е подарък...
А обичта е свобода, аз знам -
не съм обичала, моето е егоизъм
Предпочитам да чакам, да бъда
свободна, да бъда себе си
Преди да нахлуя в нечии живот,
да го обърна наопаки... и да се
заблуждавам, че завинаги ще
оставя отпечатък в душата му...

Последна редакция: вт, 14 ное 2006, 13:06 от nepopravimka

# 361 14 ноем. 2006, 13:10 ч.

Мнения: 4 572

Момичета и момчета, от доста време търся едно стихотворение, а не знам нито заглавието, нито автора. Ако някой се сеща нещо, нека пише, моля. Оригиналът е на руски и завършва така:

Что это красота?
Сосуд, в котором пустоте,
Или огонь, мерцающий в посуде?

А превода на български:

Какво е красотата?
Съд, в който зъзне пустош ли е тя,
или припламнала в съда жарава.

# 362 14 ноем. 2006, 14:07 ч.

Мнения: 1 091

Некрасивая девочка

Среди других играющих детей
Она напоминает лягушонка.
Заправлена в трусы худая рубашонка,
Колечки рыжеватые кудрей
Рассыпаны, рот длинен, зубки кривы,
Черты лица остры и некрасивы.
Двум мальчуганам, сверстникам ее,
Отцы купили по велосипеду.
Сегодня мальчики, не торопясь к обеду,
Гоняют по двору, забывши про нее,
Она ж за ними бегает по следу.
Чужая радость также, как своя,
Томит ее и вон из сердца рвется,
И девочка ликует и смеется,
Охваченная счастьем бытия.

Ни тени зависти, ни умысла худого
Еще не знает это существо.
Ей все на свете так безмерно ново,
Так живо все, что для других мертво!
И не хочу я думать, наблюдая,
Что будет день, когда она, рыдая,
Увидит с ужасом, что посреди подруг
Она всего лишь бедная дурнушка!
Мне верить хочется, что сердце не игрушка,
Сломать его едва ли можно вдруг!
Мне верить хочется, что чистый этот пламень,
Который в глубине ее горит,
Всю боль свою один переболит
И перетопит самый тяжкий камень!
И пусть черты ее нехороши
И нечем ей прельстить воображенье, -
Младенческая грация души
Уже сквозит в любом ее движенье.
А если это так, то что есть красота
И почему ее обожествляют люди?
Сосуд она, в котором пустота,
Или огонь, мерцающий в сосуде?

# 363 14 ноем. 2006, 16:37 ч.

Мнения: 1 080

ето две мои Confused

Тъгата ,която е спътник мой -
неизменна .
Тъгата, която ме буди от сън
разтърсва ме здраво със своите лапи и
хили се нагло -страшно зъбато .
Не зная защо се е впила и смуче ,
дори и когато красивото слънце ме гали в утрото
с нежни лъчи тя пак ми смее и в моето щастие
изсмуква с напукани устни мойте сълзи.
---
Да обвиняваш ,да мразиш ,да хулиш
себе си в мрак да потулиш .За да
живееш.Смехът ти в жар да угасва
плачът да разяжда очите ти ,всеки залък
да бъде камък ,всяка глътка потоп в(ъв )гърдите ти
.Да изгаряш.Да тлееш .Да молиш - значи ли че просто живееш ?!

# 364 14 ноем. 2006, 20:29 ч.

Мнения: 2 212

Щом търсиш трайност

Блага Димитрова

Приятелство между жена и мъж.
Вълнение, зарито в корена,
а на открито -
спокойствие и ведрина.
Кръстоската на погледите
не дава разрушителна искра.
Замлъкването внезапно
не пронизва с гръм.
Ръцете суеверно все заобикалят
подривното докосване.
За да не стигнат отчуждени до раздяла,
избягват двама близостта.

Приятелство между жена и мъж?
Целувка на душите, представи си,
която трае цял живот.
Не я разяжда ревност,
пресищане не я заплашва,
ни разстояние, ни време,
ни страх, ни изневяра
над тази вярност нямат власт.
Надмогване на сляпата природа.
В такава връзка противоестествена -
каква естественост и свобода!

Приятелство между жена и мъж.
Да не повярваш.
Най-висшата игра със огъня.
Оплождане взаимно на духа.
На този тих и звезден пламък
премръзналите пръсти аз си грея,
опарени от хищната любов.
Изтръпвам от самото недокосване,
от липсата на клетви -
пълна с вяра.
Над тъмните въртопи на страстта
се извисява този вечноснежен връх,
загатващ за неземния ни произход.

А някъде дълбоко в корена
коварно, потайно, влажно, земно
гризе една тъга...

# 365 15 ноем. 2006, 18:38 ч.

Мнения: 1 543

Почина преди няколко дена един приятел,без да предполага,че това са последните му мигове е чел ето това:

Рзамрази се.Рухнаха мътни потоци.
Стана катастрофално наводнение.
И рекоха:
-Проклето да е слънцето!

.....................

Има нещо ненормално в този свят,
отчаяно крача по нашата нежна планета:
половината човечество умира от глад,другата половина пази диета.

....................

синина.Гълабите мътят
в дулата на оръдията.
Бдете:първият изстрел ще бъде
с яйцата на мира!

...........................

Номера световни,нови,вехти...
Друго ми е странно всеки път:
първо укротяват лъвовете,
после ги дресират да реват!

................

най-красивата къща в града!
Завист наоколо и възторзи...
Но и на нейната врата
вчера разлепиха некролози.

.......................

Не казвайте лоши думи на раздяла.
Съберете цялото си мъжество
и всичката си нежност-и бъдете
внимателни като в началото.

...........................

Каква красива есен!Всъщност:
каква красива смърт.
Да можехме и ний така
красиво да умираме....

................

# 366 15 ноем. 2006, 22:14 ч.

Мнения: 74

# 367 17 ноем. 2006, 22:05 ч.

UK
Мнения: 4 139

Откъсни ми узряла луна
И свали ми звезда от Безкрая
Прошепни ми "За мен си една"
И за други не искам да зная

Доведи ми ти слънце сред нощ
Или вятъра, да си играя
И кажи ми "Обичам те още"
И за други не искам да зная

Намери ми от пясък море
И на пътя средата и края
И признай ми "Със теб съм добре"
И за други не искам да зная

Заведи ме на облак над нас
Покажи ми вратите на Рая
И ще знаеш че твоя съм аз
И за други не искам да зная

# 368 19 ноем. 2006, 10:52 ч.

София
Мнения: 2 671

# 369 20 ноем. 2006, 08:44 ч.

Мнения: 2 677

Обичам страшно много стихове! Heart Eyes

Любими са ми Вапцаров и Смирненски.

Ето едно и от мен:

Очакване

Хладен вятър нашепва за свежест,
за утихващи бури и сняг,
аз към тебе вървя цяла вечност,
да те срещна на пролетен праг.

Как ухае гората на младост!
Тъмни облаци бягат далеч.
Унесена в своята радост,
аз прегръщам земята и теб.

Аз прегръщам най-святото чувство,
що донесе на мен пролетта,
потопена в ухания пъстри,
пак докосвам с очи любовта.

# 370 20 ноем. 2006, 13:15 ч.

Монтана
Мнения: 1 025

И ако мигом замълчите
сред тая нежна тишина
ще чуйте там в далечината
тревожни стъпки на жена.

Въпросами е кой е автора и как се казва стихотворението.
Дали са го на дъщеря ми от детската градина да го учи наизус а тя е на 5.5 години.

# 371 20 ноем. 2006, 13:33 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 647

да не би да е Валери Петров....... newsm78

# 372 22 ноем. 2006, 00:14 ч.

Пристанището на шейсетте кораба.
Мнения: 239

Тази тема е просто най -хубавото нещо тук защото тук намерих любимите си стихотворения който имах в една тетрадка като ученичка и после тя някъде се изгуби, но най ми беше тъжно за едно което все се опитвах да намеря и тук го открих
Константин Симонов

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

1941

# 373 22 ноем. 2006, 00:19 ч.

Пристанището на шейсетте кораба.
Мнения: 239

Стефан Цанев

на Ц.М.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си

ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.

ето нещо което също ми харесва много

# 374 22 ноем. 2006, 01:01 ч.

Мнения: 2 694

Солетке, тази вечер с "Жди меня" на Симонов и първото на Стефан Цанев (не знам дали знаеш, че Мишо Белчев изпълнява това стихотворение като песен...) направо ме разплака, но се радвам, че това се случи. Благодаря ти за това, че пусна тези стихове! (а на другите - извинение за офтопика... )

Препоръчани теми

Търся електронна книга - 55

В момента чета ... 99

За тези, които четат любовни романи № 49

Новости на книжния пазар: скоро очакваме...наскоро излезе... 2

Причина:

Причина: