Я се ориентирай.Няма !!! 
Или може би: Японката от Китай ?!
Или може би: Японката от Китай ?!
- Публикувана: 29 юни 2006, 15:03 ч.
- Последно мнение: 13 май 2007, 22:02 ч.
Обичате ли стихове? - 2
Мечтател
Радой Ралин
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
Бързам за някакъв краен квартал
и разсъждавам развълнувано:
Аз не желая живот застоял,
нито спокойно огнище.
Вечно бих искал
да крача през локви и кал
и да нямам със себе си нищо.
Нека гърдите ми реже с трион
завистливата кашлица.
Нека дъжд и листа
върху мен да се ронят;
аз ще крача, ще крача.
Ако имам нещо скъпо в света,
това са непознатите улици...
Аз вървя, аз вървя, аз вървя
и вятъра нещо одумвам.
О, не желая да живея сто години,
да си имам къща, старица и внучета.
Нека млад, нека двайсетгодишен загина,
но бъдещето да предвкуся.
И така безпричинно да умра,
като крача, покосен да се стрепна,
с усмивка, предизвикана от радост
и притиснати весело клепки.
Тогава
моят приятел -
недоволникът вятър -
ще изфучи от тъга.
А старият залез, мъдър и притворен,
нека наставнически пак си говори
върху трупа ми млад и силен:
"Колко бе смешен мечтател, мой миличък!"
1941
няма такова стихотворение,нооо можеш ти да напишеш 
Радой Ралин
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
Бързам за някакъв краен квартал
и разсъждавам развълнувано:
Аз не желая живот застоял,
нито спокойно огнище.
Вечно бих искал
да крача през локви и кал
и да нямам със себе си нищо.
Нека гърдите ми реже с трион
завистливата кашлица.
Нека дъжд и листа
върху мен да се ронят;
аз ще крача, ще крача.
Ако имам нещо скъпо в света,
това са непознатите улици...
Аз вървя, аз вървя, аз вървя
и вятъра нещо одумвам.
О, не желая да живея сто години,
да си имам къща, старица и внучета.
Нека млад, нека двайсетгодишен загина,
но бъдещето да предвкуся.
И така безпричинно да умра,
като крача, покосен да се стрепна,
с усмивка, предизвикана от радост
и притиснати весело клепки.
Тогава
моят приятел -
недоволникът вятър -
ще изфучи от тъга.
А старият залез, мъдър и притворен,
нека наставнически пак си говори
върху трупа ми млад и силен:
"Колко бе смешен мечтател, мой миличък!"
1941
Японката от Китай ?!
Всичко е производно на информацията!
Хайде! Гради си въздушните кулички.
Вдъхновявай се! Непълнолетна старице.
Изумявай се! Поетично.
Светът е сцена.
Шекспир е мъдър.
Шекспир е мъртъв.
Нишки. Завеса продрана.
Животът мой блуден - скалъпен сценарии.
Аз го написах. Не! Грешка - извезах.
Защо е разнищен тогава?
От страх да не сбъркам все с молив го пишех.
А той си отишъл.
Богат живот.
На информация.
Какво ли значи да те обичат?
Хайде! Гради си въздушните кулички.
Вдъхновявай се! Непълнолетна старице.
Изумявай се! Поетично.
Светът е сцена.
Шекспир е мъдър.
Шекспир е мъртъв.
Нишки. Завеса продрана.
Животът мой блуден - скалъпен сценарии.
Аз го написах. Не! Грешка - извезах.
Защо е разнищен тогава?
От страх да не сбъркам все с молив го пишех.
А той си отишъл.
Богат живот.
На информация.
Какво ли значи да те обичат?
"...Натоварих се с един огромен букет, най-големия, какъвто съм носил. Но в родилния дом не давали да се внасят цветя.
Свирнах с уста.
Жена ми моментално се появи. Не бе забравила ергенския ми сигнал. После тя изчезна и след минута се показа наново в ръцете с малкото наше бебче. То ревеше, то се давеше и тя пак го прибра.
Мое малко детенце, какви са ти очичките, какво ти е нослето, какви ти са устенцата ? И защо плачеш така горчиво и неутешимо, мое детенце ? Така ли плачат всички новородени ? Или само ти, моя рожбо ? ..."
1964, март
из "Ще дойде детето" / лирична повест /
Радой Ралин
Много хубаво сме свикнали
да не казваме "Обичам те"
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
щом от някого си тръгваме.
"Искам те" - неангажиращо
"Искам те" е необвързващо
става лесно...
Лампите угасват бързо
и във тъмното на стаята
без преструвки, без "Обичам те"
две минути след "Желая те"
...ставаме и се обличаме....
да не казваме "Обичам те"
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно
щом от някого си тръгваме.
"Искам те" - неангажиращо
"Искам те" е необвързващо
става лесно...
Лампите угасват бързо
и във тъмното на стаята
без преструвки, без "Обичам те"
две минути след "Желая те"
...ставаме и се обличаме....
някой сеща ли се кой е автора?
според моите ученически лексикони това също е на Р.Р. но не намирам нищо в гугъл,така че може и да е грешка
Понякога ще идвам в съня ти като нискан и нечакан гост
не ме оставяй ти отвън на пътя
вратите не залоствай.
Ще вляза тихо,кротко ще приседна
ще вперя поглед в мрака да те видя,
когато се наситя да те гледам ще стана и ще си отида.
Това ми е любимо,обаче от кой е
не ме оставяй ти отвън на пътя
вратите не залоствай.
Ще вляза тихо,кротко ще приседна
ще вперя поглед в мрака да те видя,
когато се наситя да те гледам ще стана и ще си отида.
Това ми е любимо,обаче от кой е
НЕКА ДА БЪДЕ
Вземи ръцете ми, те ще изваят
най-нежната ласка в светлина и сатен
и всяко докосване за здравей или сбогом
нека бъде прегръдка за мен.
Вземи нозете ми, те ще те носят
в най-черната бездна, в най-светлия ден.
Нека щом пред тях е пристанала,
всяка пътека да води към мен.
Вземи и очите ми, пий от зората
в тях отразила миг озарен,
всяка глътка отпита с наслада
нека бъде "Наздраве" за мен.
Вземи от устните мойта усмивка
затопляй с дъха й деня уморен
всяко докосване, топло и нежно,
нека бъде целувка за мен.
Вземи и душата ми и сякаш от песен
светът ще бъде с добро променен.
Чуй песента. Ако ти я запееш,
нека бъде изпята за мен.
Вземи и сърцето ми, докосни го със устни,
то ще се пръсне със тласък свиреп.
Ако все пак остане една цяла частица,
тя ще бъде любовта ми към теб.
Вземи ръцете ми, те ще изваят
най-нежната ласка в светлина и сатен
и всяко докосване за здравей или сбогом
нека бъде прегръдка за мен.
Вземи нозете ми, те ще те носят
в най-черната бездна, в най-светлия ден.
Нека щом пред тях е пристанала,
всяка пътека да води към мен.
Вземи и очите ми, пий от зората
в тях отразила миг озарен,
всяка глътка отпита с наслада
нека бъде "Наздраве" за мен.
Вземи от устните мойта усмивка
затопляй с дъха й деня уморен
всяко докосване, топло и нежно,
нека бъде целувка за мен.
Вземи и душата ми и сякаш от песен
светът ще бъде с добро променен.
Чуй песента. Ако ти я запееш,
нека бъде изпята за мен.
Вземи и сърцето ми, докосни го със устни,
то ще се пръсне със тласък свиреп.
Ако все пак остане една цяла частица,
тя ще бъде любовта ми към теб.
ИКОНА
Щом вдигна очи към безкрая
света да видя чрез теб, обич моя,
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Болка свирепа сълза щом отрони
и душата пред тебе до кости разголя,
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Сърцето ли в ритъм луд затанцува
и търси сърце далеч от покоя,
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Когато падам без сили и злоба
без вяра за туй, за което се боря
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Не искай молби, поискай ми вярност,
че аз живея чрез теб и за теб,
поискай всичко, само не искай
да се моля, любов, за минутка от теб.
В живота храм искам без грях да живея,
искам с Бога на "ти" да говоря
и ти за мене да бъдеш икона,
пред която да вярвам, а не да се моля.
Щом вдигна очи към безкрая
света да видя чрез теб, обич моя,
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Болка свирепа сълза щом отрони
и душата пред тебе до кости разголя,
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Сърцето ли в ритъм луд затанцува
и търси сърце далеч от покоя,
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Когато падам без сили и злоба
без вяра за туй, за което се боря
поискай всичко, само не искай
за миг от теб, любов, да се моля.
Не искай молби, поискай ми вярност,
че аз живея чрез теб и за теб,
поискай всичко, само не искай
да се моля, любов, за минутка от теб.
В живота храм искам без грях да живея,
искам с Бога на "ти" да говоря
и ти за мене да бъдеш икона,
пред която да вярвам, а не да се моля.
Нефертити от Люлин
Безумният фотограф я бе снимал
от най-кривите ъгли, с най-долното осветление.
Бръчките, с които още не беше свикнала
(защото много отскоро ги имаше),
бяха макро,
и онова петънце на зъба й,
горен трети ляв,
и сивите сенки под тъмно сините й очи;
опита се да я снима дебела,
по-ниска от допустимото,
да я направи някак… нормална…
“Светът не е готов, не и за толкова много…”
мърмореше в тъмната стаичка фотографът,
а ръцете му трепереха от притеснението,
че всичката тая смазваща красота
е излязла от студиото му
и се движи свободно
по улиците
на
София.
Ванина Иванова
Светла Караянева - Морфология на очакването
Вчера се върнах (мин. св.),
но ти беше заминал (мин. предв.),
Ако знаех (мин. несв.), щях да... (бъд. в мин.).
Сега съм оставила всичко (мин. неопр.) и те чакам.
Пет минали времена и сегашно,
до което така и не стигам.
Безумният фотограф я бе снимал
от най-кривите ъгли, с най-долното осветление.
Бръчките, с които още не беше свикнала
(защото много отскоро ги имаше),
бяха макро,
и онова петънце на зъба й,
горен трети ляв,
и сивите сенки под тъмно сините й очи;
опита се да я снима дебела,
по-ниска от допустимото,
да я направи някак… нормална…
“Светът не е готов, не и за толкова много…”
мърмореше в тъмната стаичка фотографът,
а ръцете му трепереха от притеснението,
че всичката тая смазваща красота
е излязла от студиото му
и се движи свободно
по улиците
на
София.
Ванина Иванова
Светла Караянева - Морфология на очакването
Вчера се върнах (мин. св.),
но ти беше заминал (мин. предв.),
Ако знаех (мин. несв.), щях да... (бъд. в мин.).
Сега съм оставила всичко (мин. неопр.) и те чакам.
Пет минали времена и сегашно,
до което така и не стигам.