Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

Обичате ли стихове? - 4

72 348
779
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

# 660 15 апр. 2008, 10:22 ч.

Мнения: 113

Цитат на: МЕРЕЛИН в вт, 15 апр 2008, 10:19

В неделя сутринта (не много рано),

все още топла, сънена и истинска,

се мъча да завия с одеялото

щастливите си сънища и мисли....

Очарователно е това.......

# 661 15 апр. 2008, 10:28 ч.

Мнения: 2 247

Таня Пенчева е....очарователна-доста от нея има в темата-...и в мен Sunglasses

# 662 15 апр. 2008, 10:29 ч.

Мнения: 113

Цитат на: МЕРЕЛИН в вт, 15 апр 2008, 10:28

Таня Пенчева е....очарователна-доста от нея има в темата-...и в мен Sunglasses

Помислих, че е твое.........
...няма значение....... за теб... bouquet

# 663 15 апр. 2008, 11:55 ч.

Мнения: X

Горделивите -
ние -
не питаме никога.
В резултат -
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа "обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите -
ние -
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

Миряна Башева

# 664 15 апр. 2008, 12:46 ч.

Мнения: 113

Устните ти...
... и първото ми докосване до тях...
... след миг не знаех вече
как да спра...
И там не те събличах бавно...
Мокър бях...
А ти с поглед - моя рана.
Днес...
... след месеци
на чакане един за друг
в детственици се превърнахме
и как
искам пак да съм пиян,
пиян от соковете на дивачка,
пуснала коса
по голото си рамо...
А когато се случи,
ден или нощ,
средите ни да се повторят,
горко на недрата на топлата стая...
Дивачке при мене те искам...
Под роклята бяла
наднича мъничко свян...
Сега те сънувам...
Дивачке дари ми отново
безкрая.

# 665 15 апр. 2008, 14:29 ч.

Мнения: 2 212

***
Хубава съм, когато
те гледам любовно..
Или може би беше обратното?...
Всъщност няма значение
в какъв точно ред ми се случва
да съм хубава и да те обичам...
Просто едното
не може без другото!

# 666 15 апр. 2008, 18:19 ч.

Мнения: 742

Тих и влажен, брега вие гръб
и отърква се в дланите пенести
на вълната, подгънала ръб
на ръкавите с бели дантели.
И ухае на мокро. Треви
са полегнали сластно под вятъра.
Заревото с любов ги гори,
а морето с атлаз се намята.
Щур, по пясъка рие с нозе
понеделнишки дъжд- отпочинал.
(Всяка капка мечтае да се
прероди във море.) Без причина
корморани, изпънали врат
над вълните се щурат изнервени.
Фар проблясва и праща ми хлад-
свеж и лек, като дъх на сирени.
Хоризонта, гримиран в ръжда
всеки миг ще избухне във пламъци.
Сепнат, вятъра смита дъжда
и отвя всички облачни замъци.
Изсветля.

# 667 15 апр. 2008, 21:27 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 283

Обичам го

Той ми каза, че не е искал
да ме запомни.
Че не съм била истинска.
И не съм удобна.
Че не съм като тия, другите,
заслепените.
И изобщо не си е струвало
да е с мене.
Каза ми, че съм глупава
и наивна.
А е толкова млад и мургав.
И се усмихва.
И не иска да ме познава.
И ми се мръщи.
А на мен какво ми остава?
Аз съм си същата.
И понякога го сънувам.
По момичешки.
Знам, че никак не си струва.
Но го обичам.

ariel

*Безумието слива и Различните*

Изхвърлих от сърцето недостатъчното,
(сякаш имах нужда от отмиване.)
От думи изродих се във очакване,
(Дъхът ти ме изплакваше с наивност)
Освободих косата си от шнолата
(А загорча ми вятърът през плитките...)
В смях нахлузих слабостта си. Голата.
(Безумието слива и различните.)
Вървя назад, да стигна до началото,
(Грешките се стапяли в зародиш)
където всеки вярва и в невярваното...
(и където ен-ти път прохождаш...)
Изхвърлих от сърцето недостатъчното
(Думите без длани не плътнеят...)
... но тайно в мен (изхвърлен) те очаквам-
да върнеш шнолата ми...

И да онемееш.

Лора Димитрова(lorsa)

# 668 16 апр. 2008, 08:32 ч.

Мнения: 3 405

Цитат на: е-лист в вт, 15 апр 2008, 18:19

... изсветля

имам същото усещане за изгрев, прекрасно е, чудесен стих

един пролетен от мен:

Слънце, радост, рози бели,
тихи звуци, синева.
Тънки облаци - дантели,
млада, гъвкава трева.
Ромон на поточе чисто,
цвят на ябълки, ухай.
Куп лъчи, лъчи сребристи
и усмихнат месец май.
Пепруди, вятър нежен,
птици- приказни ята.
И простор - красив, безбрежен.
И любов и красота.

16.05.1990 г

Последна редакция: ср, 16 апр 2008, 08:38 от Анджелина

# 669 16 апр. 2008, 08:44 ч.

Мнения: 2 154

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев

# 670 16 апр. 2008, 08:46 ч.

Мнения: 2 154

Те не говорят, моите очи...

Тe не говорят, моите очи,

два извора, пресекнали навеки,

те не говорят, моите очи.

Те не изплитат ленти от лъчи,

към вечността забравени пътеки,

те не изплитат ленти от лъчи.

Изгубени сред мрака на скръбта,

следят те плахия полет на птици,

залутани сред мрака на нощта.

Пред тях се слагат траурни венци,

те виждат безотрадни колесници

и безнадеждно скъпи мъртъвци.

# 671 16 апр. 2008, 08:48 ч.

Мнения: 2 154

Роса ли градините ръси...

РОСА ли градините ръси,

коса ли звънти в самота?

Аз чувам унесен в съня си:

трепти незаспала мечта.

На вас ли, вълни, се обажда,

на тебе ли, звездно море?

Тя с лунния блясък се ражда

и с модрата утрина мре.

И нейните вихрени стъпи

се губят безшумно в нощта

и будят желания скъпи,

и в шемет унасят света.

Тя в морската пяна се ражда,

под белия лунен покров,

и пали в душите ни жажда,

безумната жажда: любов.

# 672 16 апр. 2008, 09:01 ч.

Мнения: 2 154

Остави ме най-после сама!...

Остави ме най-после сама!

Цял ден вървиш след мене —

Когато мълча и когато говоря,

По улицата и у дома,

От мига на събуждането

До мига на съня...

Усещам те, без да те виждам.

Знам какво ми казваш,

Макар че не чувам гласа ти.

Ще избягам от теб!

— Да остана най-после сама —

Без твоите ръце в ръцете ми,

Без твоите очи в очите ми,

Без твоята душа — в моята;

Тогава ще си поема дъх,

Ще спусна клепачи —

Да си почина най-сетне от теб,

Дето цял ден вървиш по петите ми...

А когато отворя очи,

Най-напред ще попитам:

„Къде си?

Не ме оставяй сама!“

# 673 16 апр. 2008, 09:08 ч.

Мнения: 2 154

Това е най-любимото ми:

Ти

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен,
Да знаеш това,
Което и аз не зная,
Да се втурваш в света
Като в големи води
И да преплуваш докрай,
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря.
И пак силата ти да не ми тежи
Да си въздух,
Когато крилете разтварям!

Станка Пенчева

# 674 16 апр. 2008, 09:13 ч.

гр.София
Мнения: 362

ето едно хубаво стихче, незная от кой но ми харесва

За Любовта
Няма такава любов – пропиляна.
Няма любов по погрешка – каприз.
Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск...
Всичко, което ти казах е вярно.
Всичко, което направих – за теб.
Висчко, което получих в замяна...
Всичко запазих и всичко приех.
Има надежда, която лекува.
Има подслон за бездомни души.
Има Любов – Любовта съществува.
Има я даже когато грешим.
Само понякога леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога тя си отива.
Само понякога много боли.

Препоръчани теми

Спешно Невролог в София - доц.Марко Клисурски , проф Марин Даскалов

Консултации с ерготерапевт

С камера и телефон на път, или фотоспомени от близки и далечни места - 2

619
Фотография

Кой какво сервира вчера? Кой какво ще готви днес? - Тема N° 1 - 2026 година

Причина:

Причина: