Публикувана: 24 окт. 2007, 12:09 ч.
Последно мнение: 18 май 2008, 18:57 ч.

Обичате ли стихове? - 4

72 347
779
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми в стиховете, споделени във форума?
  
  Страниците на форума са изпълнени с поезия, която изследва различни емоции и теми като любов, загуба, самота, страст, раздяла, обич, искреност и вътрешни борби. Поезията разкрива дълбоки емоции и вътрешни преживявания чрез стиховете на участниците във форума.
- Какви са някои от поетичните техники, използвани в стиховете?
  
  В стихотворенията се използват поетични техники като метафори, сравнения, алегории, рими, асонсанси и алитерации. Тези техники се използват за изразяване на емоции и създаване на поетична образност.
- Кои са някои от авторите на стихове, публикувани във форума?
  
  Сред авторите на публикуваните стихове във форума са Маргарита Петкова, Яснота Иван Методиев, Хулио Кортасар, Петър Анастасов, Н. Лилиев и Д. Дамянов. Техните стихове предлагат различни гледни точки към любовта, страданието и вътрешните борби на човешката душа.
- Как членовете на форума се чувстват относно правописните грешки в публикуваните стихове?
- Какво е мнението на форумните членове за поета Маргарита Петковa и нейните стихове?

# 690 19 апр. 2008, 19:27 ч.

София
Мнения: 1 173

Прагове II

От моя прозорец до зимата

са няколко разсеяни жеста,

три неприбрани саксии и

куп неупотребени любопитства.

Не смея да протегна нетърпението.

Толкова съм далеч от началото.

# 691 19 апр. 2008, 19:45 ч.

Пристанището на шейсетте кораба.
Мнения: 239

Double with Cream bouquet

# 692 19 апр. 2008, 22:36 ч.

Мнения: 5 370

Това е гарата Разделна.
Вземи палтото си, вземи
И свойта палавост неделна,
Вземи чадъра – вън вали.
Вземи ръцете си от скута,
Усмивката си прибери,
Вземи последната минута,
А те са всъщност – три.
Стопли с дъха си огледало,
Изрепетирай болката,
О, как се смее твойто тяло –
Излишен смях, излишен смях.
И срещата ни бе безцелна –
Излишен миг в банален влак
Това е гарата Разделна.
Дано те срещна утре пак.

* *

*

Над бездна заставам без крила,
Затварям очи над пропастта.
Стигам до някъде, а после пак – назад,
Няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
За да политна към теб сега в града,
А ме разделя крачка от твоя поглед син
С глухото ехо скрито дълбоко някъде вътре в теб.
Спускам се ниско в бездната на очите ти,
Но се разбивам там, в скалите
И се превръщам в лед.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
Да те прегърна и да стопя леда.

# 693 20 апр. 2008, 10:36 ч.

Мнения: X

Изповед на Ева

Толкова много съм лъгана,
че вече намразих мъжете!
Изпратят те само до ъгъла
и си измият ръцете.
Забравят думи изречени,
докосване и преживяно.
Помнят, че си разсъблечена,
постигната и обладана...
Любовта е до тук! И романа!
Ветреят се бели листа...
И както водата през длани,
изтичат мечта след мечта...
Разбираш! Била си наивна!
Сляпа със зрящи очи!
Не любов! Авантюра обидна!
Тест за мъжка потентност си ти!
Проклинаш през сълзи мъжете,
уморено си лягаш сама
и заключваш отново сърцето,
но ключът е в мъжка ръка!
Някой ден ще отвориш вратата
твойта рана щом отболи,
ще преглъщаш жадно лъжата-
Бог за него те сътвори!

# 694 20 апр. 2008, 17:53 ч.

Мнения: 113

Интимно е...

Интимно е да пазиш в себе си
изгреви и залези видяни някога,
да имаш своя песен -
любима песен
или пък стих...
Интимно е да помниш
детските си пакости,
усмивката на майка си,
да си останал с монети дребни
в своя джоб,
да познаваш цвета на очите
на любима жена...
... да имаш дълга коса...
Не ми се сърдете,
че съм малко потаен сега -
така пазя в себе си
милион интимни неща.

# 695 20 апр. 2008, 19:11 ч.

СОФИЯ
Мнения: 4 131

Цитат на: Нали Мъжете Не Плачат в нд, 20 апр 2008, 17:53

Изцяло го свързвам с теб Hug

# 696 21 апр. 2008, 07:27 ч.

Мнения: 492

Специален поздрав за Нали Мъжете Не Плачат Wink

Мъжете не плачат

Бедняшки квартал,
и кофи, и кал -
мъглива и влажна е късната есен.

Играят деца,
поправят кола,
припада отчаяно ранната вечер.

Към къщи върви,
и пак без пари...
(той чакаше днеска да вземе заплата)

От вчера неял,
от студ пребледнял,
със дупка в обувката - там, на петата.

По остарата скула
клепачът тълкулва
самотно, настръхнало топче от влага.

Не беше сълза,
а просто...така...
Нали всички знаят - Мъжете не плачат!

Радост Даскалова (regina)

# 697 21 апр. 2008, 13:11 ч.

София
Мнения: 1 173

Тя сложи в куфара
червената си рокля,
дългите коси,
обувките със тънък глезен,
походката на котка,
албумите на Кени Джи.
Добави книга
с морски приключения,
билет за лунапарк,
тесте мечти,
наръчник
за скандално поведение,
колекция
от падащи звезди.
Затвори куфара
и го прибра във себе си.
Ключа остави под сърцето.
За всеки случай.

***

Всичко, което прави
един ден различен от друг
си ти.
Гласът,
който кара телефонната слушалка
да вибрира от очакване.
Погледът,
който кара презрамките
на червената ми рокля
да падат от раменете.

templier

# 698 21 апр. 2008, 17:06 ч.

Мнения: 649

Вик, на болка радост и страх
светът ме тегли навън,
със топли нежни ръце, ме изважда.

Сам, поемам въздух сега
опиянен аз крещя,
усещам колко съм жив и се раждам.
Мамо, родих се с твойте сълзи.

Днес за първи път те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?

Жив, със кръв от твоята кръв
и плът от твоята плът,
живот от твоя живот ще живея.
Мамо, родих се с твойте сълзи.

Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,
колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?

# 699 21 апр. 2008, 18:10 ч.

Пристанището на шейсетте кораба.
Мнения: 239

БЕЗ ЛЮБОВ
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
Блага Димитрова

# 700 21 апр. 2008, 19:46 ч.

Мнения: 113

Цитат на: mila_pa в пн, 21 апр 2008, 07:27

Специален поздрав за Нали Мъжете Не Плачат Wink

Мъжете не плачат
...................

Благодаря... много е силно... Hug

# 701 21 апр. 2008, 23:52 ч.

Мнения: 492

Ти ли си?

Късметът ли е кацнал плахо
на крайчеца на моята сляпа вежда
или твоята усмивка отдалеч ме гали ...
Съдбата ли разплита злато
от една наежена до болка прежда
или желанието ти яростно ме пали ...
Нощта ли е замряла и е дневна
заслушана във разкази нечувани
или с поглед осветил си ми едно небе ...
Вятърът ли с дъх на ръж и мента
вика гласове забравено изгубени
или ти си паднал като риза в моите нозе ...
Гордостта ли мИга стреснато
сринала последната висока кула
или ти следиш на косъм стъпките ми меки ...
Любовта ли е така гротескна
скъсаните си сандали пак обула
или коленичил ти ме каниш – топла и лека ...

# 702 22 апр. 2008, 08:00 ч.

Мнения: 2 247

mila-pa

винаги ме изненадваш много приятно Heart Eyes

нещо на Михаил Белчев...най-любимите ми песни са по негов текст-прекланям му се

От много, много отдалеч

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

# 703 22 апр. 2008, 10:00 ч.

Мнения: X

Обич

Все към теб ли вървял съм, не зная.
Колко време? И вечно на път.
Аз видях рождества, но и смърт.
Аз съм плакал във малката стая,
и съм чакал да дойдеш наверно.
Колко време? Кога те открих?
Беше зима. Небето бе черно,
и снегът ме затрупваше тих.
Тих и ласкав... И целият в бяло,
щях да стана аз снежен човек-
без утеха, без край и начало,
без да чувам ни зов, ни ек...
И живота ми щеше да мине
настрани от света многоок.
Щеше в мен докрай да изстине
Всяка вяра във близък и в Бог.
Ти тогава дойде. И остана.
Ти във шепи живота ми сгря,
и в небето -довчерашна рана-
аз видях как изгрява зора.
Аз и птици дочух, и дървета.
Аз усетих как никне трева.
Пак се връщаше в мене полето,
по което и днеска вървя.
Не, не зная какво ще се случи,
но в човешкия бърз кръговрат
имам теб -значи целия свят.
И на обич сърцето се учи.

# 704 22 апр. 2008, 15:06 ч.

Мнения: 649

Седни по-близо и не крий от мен

цигарата си с пръстите несръчни

Ти ставаш вече мъж от този ден

и моят път от твоя се отлъчва.

Знам, чакаш радост да ти подаря,

та леки да са първите ти крачки.

Не ще му кажеш днес „благодаря”.

Подаръкът сега не е играчка.

С какво да те зарадвам, сине мой?

И днес денят е труден като вчера.

Все още има в песните ни вой.

Все още във живота има черно.

Сирени още вият и смъртта

след самолетните ята се влачи.

Все още има гладни по света

и някъде сираци още плачат.

По пътищата злобата седи

и завистта във локвите се стича.

Разкаляната алчност още бди.

Пази се, сине, дяволски привлича.

Охолството ограбва мъдростта

и с подлости убива добрината.

Отровена, загива верността

към хората, създали топлината.

Не в пътя лек ще срещнеш радостта,

а в пътища, които сам изграждаш.

Знам, скъпа е на всеки младостта,

но щастието в болката се ражда.

Аз пътищата си преминах пеш –

все срещу ветровете, без да мигна.

Съдбата ми крещеше: „Ще се спреш”.

Помогнаха ми хората да стигна.

Недей гази в калта за „много хляб”.

Човек и с малък къшей се наяжда.

Недей да коленичиш като слаб

пред всяка локва в страшната си жажда.

Ще бъдеш, синко, истински щастлив,

когато спреш, задъхан от умора.

И бързай, вечно няма да си жив.

Животът се живее между хора.

Стани човек от огън и от плът.

Не стой, където въздухът те души.

От стъпките в неравния си път

сам ехото да можеш да послушаш.

До плач да стигнат мъжките очи,

дори сърцето младо да изстине,

върви така, че диря да личи,

по дирите ти други да преминат.

Препоръчани теми

Спешно Невролог в София - доц.Марко Клисурски , проф Марин Даскалов

Консултации с ерготерапевт

С камера и телефон на път, или фотоспомени от близки и далечни места - 2

615
Фотография

Кой какво сервира вчера? Кой какво ще готви днес? - Тема N° 1 - 2026 година

Причина:

Причина: