Обичате ли стихове? - 4

Черни невени

Дори сега, на сън,
ако съзра под дрехата й двата портокала
с цвета на старо злато и лицето като звездна нощ,
снагата, в огън изкована,пронизана от острието, любовта що носи —
на младите години първата любов —
сърцето си в снега туптящо бих заровил.

 Дори сега,
ако съзра в очите-лотоси онази немощ,родена под сладостното бреме — младостта,
аз пак протегнал бих изстрадали ръце,
от устните й пак ще пия упояващото вино
като пчела, политнала на воля,
която се опива с мед на крехки лилии.

 Дори сега,
ако съзра в очите чакащи безумна болка.
ланити, хлътнали и побледнели
от треската на нашата раздяла,
поднесъл бих аз любовта си със венец цветя,
нощта би станала любовник мургав,
върху гърдите на деня глава обронил.

 Дори сега
в душата си, що повече не чака, аз съзирам
все образа изчезнал, все халките златни,
звънтящи в допира до малките магнолиеви листи,
и снежнобялата и мека кожа, по която
бях писал с устните си пламенни куплети,
каквито вече няма да запея.

 Дори сега
смъртта донася трепета на посивели мигли,
на тъмни и безжизнени очи,
скръбта на нейната снага, от морна радост повалена
и за утеха малките цветчета, дето тръпнеха
под булото на нейните гърди,
а в мъката — устата, от целувки влажна.

 Дори сега
я чувам да мълви за слабостта си, най-достойна
най-силно да ме люби. Виждам хорицата дребни
които за сребро продаваха робини по тържищата,
в талази затлъстяла плът очи да свиват;
но нея някой принц от градовете морски не откупи
в студеното си ложе да я отведе. О, моя малка,
до мене като празнична одежда ти се долепи тогаз.

 Дори сега
обичам черните очи със ласка свилена,
ту в смях потънали, ту в скръб,
клепачите, що сладка сянка хвърлят,
когато погледа й нежен засенят.
Обичам устните й с аромата сочен на цветя,
вълните на косата й, от дим по-мека,
смеха й, в който изумруди палаво блестят.

 Дори сега
те виждам — с леки пръсти галеше косата ми,
в една се бяха слели двете ни души, —
а споменът пламтящ говореше чрез тебе:
„О, виждала съм как, луната щом се скрие,
робините на Рати се отдават на любов,
а после се отпускат най-безгрижно и заспиват
под тежките, от злато изковани канделабри.“

Превод от санскритски - английски - български.

***
Достатъчно дълго гоних вятъра.
Време е сега и ти да ме погониш.

***
Обичам ръцете ти - силните.
И очите ти - тъмните.
И устните - хищните.
И болката, която ми носиш обичам.
Съща като теб -
силна, тъмна, хищна.

Ер малък

Ер малък е единствената буква,
коята може да опише
начина ми на обичане -
да обичам значи да се чувствам
с(ъ)вършена.

***
Близостта ти е най-силна,
когато я предусещам.

Плача

Видях днес един дядо как падна ...
И потекоха по лицето ми топли реки.
Онази улица се изви безпощадна.
Защо ли не спира в мен да вали?

Не желая да бъда толкова мъничка.
И не искам да гледам през моите очи.
Хлипащо плачат късните сънища.
Пак сама се затварям и килийно боли.

Знам, че слънцето ще смени тъмнината.
Но ще капят сълзите безкрайни нощес.
Знам, че дядото продължил е нататък.
Знам, ще плача и за другите паднали днес.

Нещо от старите тетрадки-Христо Фотев,моя любим поет

Ти би могъл да бъдеш весел,
и така си весел всеки час,
как иначе ти би понесъл
да си писател във Бургас.

Бях млад и по-жесток от гларус,
несправедлив-не знаех аз
оная скръб,любов и ярост
да си писател във Бургас.

И днес аз тая чест понесъл
с най-властния и нежен глас
ти заповядвам да си весел
и да останеш във Бургас.

Пази ни ти от скръб и завист,
от смърт и от сълзлив екстаз.
С любов,мой скъпи и с ненавист-
твой Христо Фотев от Бургас.

И още- Владимир Голев


Сбогуване с лятото

Отиде си...И слънцето.И пясъка.
И плажа с пъстроцветните мъниста.
Сънувайте вълни и морски плясък,
тъгувайте,
плачете,ако искате.

Отиде си...Настръхналите вечери
по камъните лягат,като кучета.
Не чакайте,не го зовете вече-
лятото изтече като ручей.

Така жадуващи неповторимото,
желаем да го върнеме обратно.
Но то е в своя бяг неумолимо
и като всяко чудо-еднократно.



Преди години Мими Иванова имаше чудесна песен по тези стихове,за съжаление не мога да я открия.

Истинско ми е...

Радвам се,че харесват старите стихове,качеството няма остаряване.

Завръщане в Бургас

Бургас-това е морска гара
със пасажери,уморени от таланта си.
Бургас на моята душа е фара,
разпалван от въздишки на изселници.

Бургас е улица незабравима,
Бургас е "Капитанска среща"
и твърде плахо,даже и незримо
Бургас за мене се досеща.

Дойдох.И кланям ти се до земята.
До морското равнище ти се кланям.
И моля те,не ме отблъсквай,само
ме целуни с разплакания вятър.

Валентин Панайотов


Повечето автори са били ученици,когато са ги писали,аз съм ги събирала от списание "Родна реч"
Но и сега ме вълнуват.

Твоя свят
е като мида...
Скрит,       
           потаен,
                        невидим...
Мами той
              да го разкрия,
скътал бисер
                      е любим.
Но защо е този страх
                                в очите...
Не, не съм кинжал...
Искам аз да съм морето,
в дълбините
твойте тайни приласкал. 

страхотно 

страхотно е, поздравления

Благодаря



Пролетно спасение

Цветни стъпки ме надничат.
Две дъги в очите ми искрят.
Птича песен дръзко ме съблича.
И повлича ме в танц светът.

Пролет ли е или орисия?
Жива ли е хъркащата ми душа?
Реката ли ми дава къс стихия?
Тревата ли избожда старата тъга?

Слънцето ми сгрява самотата.
Лек ветрец ме съживява с дъх.
Полята вливат ми от красотата.
Пролетно спасение за болен дух.

Пролет ли е или орисия?
Сънувам ли или наистина летя?
Задъхва ли ме влюбена магия?
Раждам ли се или вишнево цъфтя?

Много ми хареса

много ми харесва темата, обичам да я чета, зареждаме положително, прегръдка за всички 

За теб, моя любов

Отидох на пазара за цветя
и купих цвете за теб, моя любов.

Отидох на пазара за птици
и купих птица за теб, моя любов.

Отидох в железарията
и купих вериги за теб, моя любов.

А после
отидох на пазара за роби
и те търсих, но не те намерих, моя любов.

Жак Превер

Ох, много е хубаво