Публикувана: 19 май 2008, 08:12 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2009, 13:52 ч.

Обичате ли стихове? - 5

101 476
813
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са някои характеристики на пост във форум?
Какви са постовете с поезия и стихотворения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда поезия, стихове, изразяване на емоции, лични творби, тъга, любов, мъгла и силни емоции и връзката им с природата. Темите включват произведения от различни автори като Мадлен Алгафари, Елвис Пресли, Богдан Дичев, Маргарито Петков и Габриел Мисраел. Темите обхващат любов, мълчание, самота , младост , сбогуване с морето , живот , страст , болка и тъга.
- Какви са някои характеристики на пост във форум?
  
  Постовете във форума обикновено са емоционални, изразяващи силни чувства и се фокусират върху лични преживявания като тъга, любов, страст и силни връзки с природата. Те обхващат теми като любов, тъга, сблъсъци с реалността и вътрешни борби. Често използват поетичен език, метафори и ярки образи за изразяване на дълбоки емоции и вътрешни мисли.
- Какви са постовете с поезия и стихотворения?
  
  Постовете с поезия и стихотворения са израз на емоции, мисли и вътрешни преживявания, които авторите споделят във формата на поетичен текст. Те обхващат теми като любов, болка, раздяла, самоанализ и вътрешни борби, които се изразяват чрез метафори, символика и изразителен език.
- Кои са основните теми в публикациите?
- Какви са основните стилове и изразни средства, използвани в публикациите?

# 240 13 авг. 2008, 11:36 ч.

Мнения: 1 937

(банално)
Този откъснaт ъгъл
от лист
боде междуребренно...,
и без дъх...,
... някaк бaнaлно
след
последнa цигaрa
с вкусa нa
устните й,
с вкусa
нa
устните му.
Защото.

Не четеше писмата й.
А после сгъваше от тишината оригами.

***
(кхъ...)
Понякогa ми се искa
дa обърнa всичко с глaвaтa нaдолу...,
зa дa ходя по облaци
или просто зa дa пaднa нa небето.

elena k. (kult)

# 241 13 авг. 2008, 15:18 ч.

Мнения: 187

Сватбения ден
Да!Аз съм в бяло,цялата в коприна,
в очите ми блестят сълзи,усмихвам се на всеки,но на сила
и нещо в гърлото гори!
Как шумно хората се смеят,
след малко ще пристигне той,
ще ме прегърне и и ще каже:
-Хайде,мила,
истрий сълзите си
бъди герой!
Сред хората се движим двама
обсипани с целувки и цветя,
усмихвам се единствено на мама,
с каква надейда ме изпраща тя!
Едно дете към него приближава
"Вземете-казва-тез цветя,
един човек ви пожелава
щастлив живот със таз жена!"
Изтръпвам,цяла пребледняла,
изтръгвам розите със вик,
една бележка-малка,бяла
лежи в ръцете му без плик.
Без думи,
с неговото име-
най-хубавото име на света,
което днес немога да повтарям,
защото съм омъжена жена!

мове и да се повтарям,но не съм изчела всичко.това мисля че беше на Давид Ожадия newsm78

# 242 13 авг. 2008, 15:24 ч.

Мнения: 283

Две точки в безкрайността
Сред хорския безброй
Там някъде се движи Тя
Там някъде се движи Той

Но ето че случайността
Прошепна тихо - Стой
И каза тя - „Това е Той”
А той - „Това е Тя”

И тръгват двамата на път
На право без завой
Във двуеточие вървят
Щастливи Тя и Той.

# 243 13 авг. 2008, 16:54 ч.

Мнения: 498

Висока катедрална нощ...

Проклето слънце. Пукната пара
се търколи горещо по асфалта.
А после ни се случи вечерта.
Голямата любов. Започна малка.

Висока катедрално тиха нощ
запали своя фар, откъм морето.
Почувствах се добър. И станах лош,
след толкова пропуснати доверия.

Не устоях. Във шепи я държах.
И губех дъх в узрелите й устни.
Отхапах от поредната луна,
когато… като изгрев ме напусна.

Павлина Йосева

# 244 13 авг. 2008, 20:45 ч.

Мнения: 6

Обожавам стихотворения!!!
Живей измислице любов - Дамян Дамянов ми е лубимата книга!!!
Видях че има доста негови стихове, за това ще му изневеря newsm47

ЛЕКА НОЩ

Пърси Бис Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Поздрави на създателката на темата smile3525

и искрено ме радва колко много стихове има newsm44

# 245 13 авг. 2008, 22:20 ч.

Мнения: 2 212

Малко Евтим Евтимов от мен:

***
Отново питаш колко те обичам,
отново аз объркано стоя.
Дори на смърт когато ме обричат,
аз стъпките последни не броя.

Дори когато стигам до победа,
печалбите си не броя. Вървя.
Душата ми сега те гледа, гледа,
поискала единствено това.

***
Все ли в тоя кръг света кръжи -
просто среща ли събира двама?
Повече от туй ми предложи -
нещо по-дълбоко и голямо.

Аз стоя до тебе мълчешком
и тревога скрита ме пробожда.
Ако любовта е само дом,
по-добре при мен да не дохожда.

***
А щом е наша майка любовта,
защо понякога тъй лоша става?
Запалва огън - да ни стопля тя,
а после всичко с него овъглява.

Проправи път през някой връх голям,
а после го превръща на разпятие.
... А аз от една легенда стара знам,
че бог Сатурн изяждал си децата.

# 246 14 авг. 2008, 13:34 ч.

Мнения: 19

ОБИКНОВЕН ПЪТ
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !

Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !

Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !

Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !

Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !

Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !

# 247 14 авг. 2008, 18:10 ч.

Мнения: 492

Ти, който си в мрежата

Кой ли ни Господ събра и случайно ли,
някъде там, анонимни, във мрежата,
да си превързваме раните,
мислите да си подреждаме?
Някакви хора, без форма, без тяло,
странно отдадени и без лице,
себе си идват да кажат,
сбрани единствено във стихове.
И се вълнуваме, плачем, мечтаем,
в чужди животи и истини,
цели вселени от себе си правим,
полу-наистина, полу-измислено.
Във виртуалното думи редим,
пластове страст или чувства,
в късните нощи не спим -
съществувание или изкуство?
После наивно и плахо се питаме,
в "Лични бележки", дали сме добре...
Ей това, как го наричате, питам ви,
психотерапия ли, или не?
Мисля, че не за поезия, точно,
в мрежата сме виртуално събрани,
а си опазваме, някак, душите, задочно,
с капчица още човешко внимание...

Радост Даскалова (regina)

# 248 15 авг. 2008, 07:51 ч.

Мнения: 492

Посвещение

Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.

Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки, разплакани,
все ти пишат любовни писма.

Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, а аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.

Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.

Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.

Балчо Балчев

# 249 15 авг. 2008, 15:48 ч.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

# 250 20 авг. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 2 212

Порочно

За кой ли път ме палиш
с неугасващия огън
в пръстите ти скрит.
Впиваш жадно
устните си в мен.
Издишваш,
а си пълен с моя аромат.
Постигаш своята наслада,
когато аз съм вече
само пепел.

П.П. Внимание! И аз също водя до пристрастяване.

# 251 20 авг. 2008, 23:20 ч.

Мнения: 498

Не вярвам в падащи звезди

Строши скрижалите със мъртви правила
Които забраняват ти да ме обичаш.
С кокичета застилам ложе в бездната
И чувам-мой живот- ме ти наричаш.

Умиращо дихание на смъртен грях-
Дали бе гордост или ...друго нещо?!
Втечнява костите ми.Ронят се на прах.
Пътека до луната правят. Свещи

Ще паля в цвят лилавочер до вечността-
Да осветяват пътя ми към тебе.
Заключен си в кристална сфера - празнота.
Да бъдеш мой- това е труден жребий.

Моли се-трябва непременно да я спрем-
Разрухата, която ни разделя.
Вървя по тръни, а звездите са харем.
Султанът на небето в мен се цели.

Не искам да съм падналата му звезда-
Красива, но безумно ексцентрична.
Не искам да съм вечна.Ти и любовта
в кръвта ми сте. Това е много лично.

И ако трябва непростена ще умра,
За да възкръсна в твоето дете след време,
което ще обичаш нежно до смъртта,
която пак от тебе ще ме вземе.
Gentiana

# 252 21 авг. 2008, 17:08 ч.

Мнения: 2 212

Математически синтаксис

Изчислих те.
В уравнение
от две известни
и безброй неизвестни
намерих равното.
Нула.
С теб свършва всичко...
... и всичко започва.
Имагинерно число си.
Обратна реалност.
Нула плюс Любов
под общ знаменател.
Математика.
Или просто синтаксис...
...на чувствата.

alisa