Обичате ли стихове? - 5

Това не еточно стих но много ми допада надявам се че не е грешка че го пускам тук Ако е извинявам се предварително
Беше  ден Излязох на разходка и срещнах един   сеПокани ме на После отидохме у тях След 9 месеца разбрах че съм Трябваше да се От там нататък всеки ден трябваше да   Времето за бебето дойде Изписаха ни и се започна 

Само не разбрах горното какво трябва да бъде? Стих е ясно, че не е, но какво...разказ по картинки....

На който както му харесва така да го приема и аз незнам какво точно е

          На А.
И всяка твоя дума,
е като капка в океан,
не чувам, не виждам,
не искам и да знам!

Каква ли лъжа
сътворил си там,
в далечната Америка
останал навярно сам.

Пеперудата крилата си
ще ми даде,
но достатъчно силни
ли ще са те?

От тук да отлетя,
осиротялата си душа
от теб да спася.....

от V.

Елка Василева
из стихосбирката "В скута на сянката"

ЛЯТОТО
Ще зазимее в лятното кафе.
Чадърите се стягат във вериги.
Където тихо шепнехме си с теб,
парче от стар афиш ще ни намига.
И всичко ще е толкоз нереално,
че споменът за лятото ще тръгне
забързано след стъпките ни кални,
но ние ще сме свърнали зад ъгъла...
И то ще види само силуетите
на двама омърлушени самотници,
които са забравили, че дрехите
не стигат на човек да му е топло.
...Столовете са мокри. Там, под стряхата
допушва своя фас настръхнал юноша.
Ужасно рано си отиде лятото.
И сигурно за него ми е тъжно...
-------

СЛЕДЛЮБОВ
Ще си отиде тихо и внезапно
мъжът, когото исках да обикна.
Ще страда сам, ще пие сред тълпата,
за да удави нощните си мисли.
Ще си отиде, без да обвинява.
Ще ме спаси от себе си, когато
се умори от обич да прощава
дубльорството в познатия спектакъл.
От жал ще си отиде, не от друго
в мига, когато мога да излъжа,
че с него ми е много, много хубаво,
но просто бързам,
ах, как страшно бързам...
Ще си отиде. Аз ще го изпратя,
а той ще ме целуне, както винаги...
Затуй, че подарих му глътка лято
ще благославя, или ще проклина...?
---

от нета
автор: Sheetal

Ограбени

Ела - ще ти погледам на кафе-
ще седнем с теб на масата във хола;
ще бъде по-горчиво от страха,
по-парещо от нелечима болка.
Ще бъде понеделник. Ще вали.
(защото май така е по сценарий).
Дъждът е пленник в тъжните очи,
а нашите отдавна го познават.
Ще седнем с теб.. От другата страна
скандално ще нахлуе тишината.
Часовникът ще спре да вярва в нас;
стрелките му от гняв ще се прехапят,
(когато счупи бъдещето!). Там,
зад чашите ще бъде много тъмно.
Ще видя после блато покрай храм
и пътища от шипки и от стръмно.
Ще плисне любовта ти по ръба..
Утайката в кафето ще прелее.
На пода ще се слеят две петна..

А две посоки в нас ще се раздЕлят..
---

Уличница

Да, аз съм уличница- както ме наричаш,
защото всички улици са мои,
вървят през мен вулгарно-неприлични,
привличат ме до край
до изнемога..
И винаги съм адски безпосочна,
такава...разпиляна и бездомна.
Наподобявам скитница, защото
примирието НЕ е моят дом.
Разбираш ли - не нося и часовник,
понеже да флиртувам с вечността
изглежда е любимото ми хоби-
типично е за улична жена,
продала се за нещо скъпо,
което е мечтала до сълзИ.
Е, аз ще се продам - престъпно
на Вятъра. А ти ме спри
и ако дръзнеш даже ме застреляй
с едната си (добра) праволинейност,
натрапена като потребна вещ,
която пазиш винаги до тебе.

Но ти ще видиш как ще прелъстя
последните ти стъпки по тротоара,
прилежно запечатали дъха
на всичките погубени желания,
които си убивал ужасЕно
от страх, че вече даже нямаш сили
да понесеш щастливото. Но мен,
но мен така не можеш да убиеш.
Да, улична съм - жалка и ненужна
за твоето изискано сърце.
Душата ми е уличница всъщност,
защото няма никога да спре
да търси най-щастливите посоки,
а твоята ще бъде предразсъдък -
притиснат под нозете ти, защото

след утре ще е вече твърде късно...
----

Едноетажно
...И кой лъжец твърдеше в песента,
че детството било едноетажно -
сега, когато тия стъпълА,
минават през петите ми протяжно
(и хищно ги ограбват, за да спрат),
изпили разточително следите
да нямам никакъв обратен път,
по който да се върна. Питам
кога и как съм стигнала дотук
и как се пренасели самотата
с очакване за някой светъл ключ
и някоя забравена врата,
която да ме пусне да изляза
от стегнатия дом на старостта,
да се катурне циганското лято
край побелелите ми дни така..
Възмургава да бъде всяка стъпка,
макар и недодръзнала съвсем.
И синьото да идва на закуска,
нахлуло през умората край мен...
Сега, когато вече равновесна,
рисувам зад очите си врата,
деветият етаж са страховете,
деветият живот е бял мираж..
Припомням си, че няма асансьори,
а песните - пораснало-наивни;
(сега..когато с никого не споря)
Дано поне прозорците ми стигнат...
-----

Точки
Събирам тишината си на части.
Отсреща нечий дъжд танцува бос..
и стърже неприлично по стъклата
(и по очите ми!). Дълбая точки,
каквито разпиляхме помежду ни
и чакам Краят сам да ни се случи.
Не ми е тъжно. Сигурно от скука
съм свила устни. Въздухът е сипкав
от всички обещания за дишане,
с които се разминах без причина.
Ти пак си писал в мене..
пак си писал..
Седя и мисля как да се достигна.
Рисувам недовършени стрелки
(към себе си) с лилАви тебешири
върху завесите.. Дали стои
Кафето за наивници зад ъгъла(?),
където да запратя любовта си,
когато се препъне в твоя глас.
Не ми е тъжно. Просто ми е тясно.

Дъждът отсреща май се изваля...
---

ГАРА ЗА ЛУДИ

Останаха ми блатните кокичета
и мътните води на тишината,
и хилавото вчерашно "обичам те",
осъмнало на гарата за луди
в очакване на следващия влак
и следващото глупаво пътуване
към нечия душа, която вече
от чакане е станала на спирка...

Разбрах, че сфетофарът е предател
и дългото червено не е съмване,
откраднало очите ми , когато
сълзИте се обесиха след теб..
Забравил си как вярвахме наивно,
че всеки труден път е много истински,
а всъщност , че посоките са криви,
не виждахме съвсем..
(..или не искахме..)

И аз ще спра от утре да си спомням,
(когато за последно се избистря)
къде се е отструнило сърцето
и колко струва бялото и чистото..
И тия сини гривни против уроки
дали ще ме опазят от несбъдване ..?
Зад мен е само - гарата за луди..
Ще чакам някой влак да ме завърне...
----


Приютена
Събуждаш се с умората до себе си,
/макар че е приятелка нощта ти/,
но пак не си могла да спиш
от глупавия бяг на вятъра,
заблъскал самотата ти по гънките
и дълго непреборил сляпото,
което ти отнемаше света,
облякло разумa ти в чувство.

Усещаш, че очите ти са пропасти,
затрупани с измамни хоризонти.
Забравила, изглежда, че ще носиш
докрай „проклетата” си рокля
от счупени надежди и сърца,
която нямаш воля да захвърлиш,
напълно убедена, че сълзИте
не винаги ще означават „тъжно”..

Утъпкани са вече и пътеките
от навика да бъдеш безпогрешна,
изминала жадуваните улици
с цената на допуснатите грешки,
дори когато будейки се виждаш
пред себе си затръшнати врати,
там всички катинари са поличби,
че утре вече няма да боли..

Домогваш се отново до пространство,
където си оставила смеха си,
събудена от виещите клАксони
ще бързаш да отключиш младостта си
с онези длани, същите които
си сбирала пред прашната икона.
Когато и ключалките се счупят,
ще бъдеш приютена и свободна

***

Спирах се!

Спирам се!

Спрях се…

Така звуча.

Неубедително за себе си,

вероятно детинско за теб,

разбъркани са чувствата и мислите,

защото зная че няма “напред”.

Няма после,

няма ще ти се обадя,

няма събота вечер,

дъжд, очакване, страст.

Така трябва да е,

така е,

но защо не разбрах.

Не ми пречи,

отърсвам се,

забравят се и по важни неща,

от прегръдки и целувки,

и усещания,

просто "забравянето" ще го направим пак.

Но нагарча парченце

/дано да го виждаш/

и преди, и сега-

на 100% не можеш да твърдиш че си ме имал,

защото ти не вярваш в любовта.
 

Катюша, великолепно е. Усещам го, разбирам го, браво   

Ясно ми е – невъзможно е 
да предизвикаме случване.
Технически не е сложно,
ала какво ще получим?
Аз- още някоя рана 
(мога да нося на много,
но ми омръзна да храня
ония чакали двуноги)
Ти- младостта ми, естествено.
(Жалко, и тя е на свършване-
скоро житейската плесен
вените ми ще прекърши)
После настъпва времето
на хладните извинения.
(Как да поема бремето
на предстоящи съмнения?)
Нощем ще търсим устните,
сутрин  очите ще бягат.
А във душите ни пусти
гняв и тъга ще си лягат.



Ester, Fam, Every me (и още дузина!) - липсвате 

Катюша, много приятна изненада 

Всичко, което прави
един ден различен от друг
си ти.
Гласът,
който кара телефонната слушалка
да вибрира от очакване.
Погледът,
който кара презрамките
на червената ми рокля
да падат от раменете.

templier

      Много ми хареса! Това е за теб!     

***

Ще изпера.
Ще изгладя прищявките ти.
Ще извадя
трънчетата от душата ти.
И ако не съм,
съвсем не съм
и никак не съм уморена
ще се разкажа
в стръмното на очите ти.
Ще се заиграя
ей така, между другото,
с вълчото ти желание
да имаш жертва.
Тази игра
отдавна ми е любима.
Ще те подведа
и над гола поляна
ще окача луната,
за да чуя
как през себе си виеш.
Единаците
са лесни за убиване...

kristi

---

Не знам на кого е. Теа, помагай!

Устните ми празни думи ще изричат
и жадни ще останат те,
ако от твоите вода не пият,
ако не целунат твоето лице.

Студено ми е, не чувствам топлина
не си до мен а ти си мойто слънце.
Днес съм по-студен и от студа.
По-малък чувствам сe от зрънце.

Аз зная моят път до тебе води,
но съм сляп без твоите лъчи.
Духът ми в мрак от теб създаден броди
и търси твоите очи.

Вода съм но съм жаден.
И съм въздух но се задушавам.
Изгрев съм но ето че залязвам.
Защото луна съм аз а ти си слънце.

Caungardh

Мисля, че няма нужда от представяне:

Я вас любил: любовь еще, быть может,

В душе моей угасла не совсем;

Но пусть она вас больше не тревожит;

Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,

То робостью, то ревностью томим;

Я вас любил так искренно, так нежно,

Как дай вам бог любимой быть другим.

На този автор

И това е негово:

Да те нося в ръце,
на кръстопът,
сред тъмните ти вени.

Да бъдеш прерязваща
небесна линия в
устните ми.
Да си пъпната връв на
вплетените ни очи.
По коленете ми
да се стича твоето
речно
дихание.
Да ухая на теб,
току-що съблякъл
луната.
Да ухаеш на
узряла приказка.
Сред косите ми
да се сгушва
премръзналото ти
неверие.
И капки отлежала вяра
да пълнят гънките
на
лактите.
Да съм нафора,
която
тайно наднича
от зениците ти.
Да бъда топъл извор ...
и ще ме
отпиеш
в третото утро на
скрития копнеж
един миг,
преди
зазоряване.

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.