Обичате ли стихове? - 5

  • 101 478
  • 813
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 2 212
Полуживот

darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

И днес си отработвам ореола.
Не вярвам нито в рая, нито в Бог.
А само в отредената ми роля.
Роля на самотница и скот.
 
Отдавна съм фатално приземена.
Без връзка със далечното небе.
И всеки скитник е обречен да разделя
наличното във мен на нови две.

Наличното ми май е на привършване.
Но всеки следващ търси в мен покой.
Полуживея. Абстинентна за прегръщане...
... за дълго чакания само мой.

# 736
  • Мнения: 1 454
ester,   bouquet

# 737
  • Мнения: 603
Едни от любимите ми:  Heart Eyes

Ще те изстрадам, Любов!
И тебе!
Точно толкова,
колкото трябва...
Колко трябва ли?
Питай времето!
Аз... не смея да го задявам...
Страх ме е да не поиска
сега да му върна обратно
шепите нежност и радост,
трохите откраднато щастие...
Не давам дори и болката,
дето и днес ме разкъсва!
...
Ако не бях разпъвана -
ще можех ли
да възкръсвам?!

.....
 Много исках да се отърва от теб
да те разнищя и да те забравя
и да превърна спомена за теб в нелеп
да се обърна , да те изоставя.

Постигнах го.В очите ми сълзи
за тебе нямаше.На моите устни
за тебе думи някакви, дори лъжи
не съществуваха.Аз просто те забравих.

А в тъмни вечери , когато мислех си
"Града си спи , света пък няма да ме види "
по стария път оставих две следи
до твоя дом и стар и мил и свиден.

И не забравям още как ме боли
и нямам правото за миг да го отричам
в сърцето си тогава те убих.
С това сърце все още те обичам.

....

Душата ми... Какво ли не видя!?
Насилвах я, предавах я и мамех.
Завлякох я на края на Света...
Буквално! Носех я през рамо.
Потисках всеки неин бунт.
Озъбвах и се - тя като роптаеше.
Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг!
А после... После се разкайвах.
Възкръсваше... Добра Душа!
Прощаваше ми (мъдрите прощават),
очакваше от мен да не греша,
аз все така й обещавах...
Опитвах се. Наистина! За ден...
На следващия - пак започвах
безмилостна война в самата мен.
Опитвах се да се надскоча.
Надскочих се! И за какво?!
Щастлива ли съм? По-щастлива?
Душата ми не може без любов...
Омръзнах й. И си отива...

# 738
  • Мнения: 2 212
УсМиВка, чии са стиховете?

# 739
  • Мнения: 742

Душата ми... Какво ли не видя!?

Това е страхотно.

Ох, момичета, пише ми се, крещи ми се, пише ми се, крещи ми се, а не мога. Ни да пиша, ни да крещя.

# 740
  • Мнения: 2 212
Ели, и на мен така. Едно към едно. Няма, няма и си записвам по разни бележчици ключови думи, ама все не мога да седна да ги разпиша...защото пишейки трябва да е изкрещяващо...а не мога...вече ми е задавено чак..

# 741
  • Мнения: 1
ето нещо и от Руми. (Джеляледин Руми)

Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък.
Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал.
Танцувай насред апогея на борбата.
Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц.
Танцувай и когато си истински свободен.

# 742
  • Мнения: 1 937
ОТСЪСТВИЕ

На снимките
тя вече е заминала
помолила е съседите
да поливат котката
да се оглеждат в огледалата
от време на време
да минават
да палят лампите
и да разглеждат
снимките


Марица Колчева

П.П.:
Ох, момичета, пише ми се, крещи ми се, пише ми се, крещи ми се, а не мога. Ни да пиша, ни да крещя.
... не мога да седна да ги разпиша...защото пишейки трябва да е изкрещяващо...а не мога...вече ми е задавено чак..

да сложиш думите
под езика
да не допуснеш слабостта, отпускането
на ръката, разкривяването на буквите
заспивай върху каменния под
не мисли за костите
за коленете забрави
коленичи
не повтаряй думите. не премълчавай.
всяка сутрин мести леглото си
от едната половина на ума
в другата
вади костилките на плодовете. не премълчавай!


Пак Марица  bouquet

# 743
  • Мнения: 11 594
Aз също бях дълго време в дупка и пълна суша - не мога две стихчета да подредя като хората.
Взе да се разпролетява и ми дойде пак музата

Нарамила на вятъра къдриците,
ги вплитам в моите,
за да не ми избяга.

Премятам се.
И се задъхвам.
От полета му.

 Дъхът ми скрежен се топи
и става пролет
Разтварям се във синевата.

Харесва ми да съм любовница.

На вятъра.

# 744
  • Мнения: 1 937
Вечернице, вятърът ти отива  bouquet

# 745
  • Мнения: 2 212
Verdad, благодаря за стиховете и че откри нова поетеса (поне за мен е нова  Blush)   bouquet

# 746
  • Мнения: 155
Да, много и понякога пиша, може би съм го наследила от майка ми. Ето едно стихче  Embarassed :

Очи зелени в мен се впиват,
да, твоите са и ме изпиват,
цялата горя и сега ще споделя,
че караш ме да полетя.
Летя във светове на музика,
на сцената съм и ти си публика,
защото караш ме пред теб да бъда аз,
да, истинската аз,
тази която я имаше някога,
но която избяга някъде.
Моите очи те гледат сини,
живи и търсещи в теб любовта.
Как искам твия да съм и
заедно с теб да се поненсем
на крила някъде в наш
свят и с нас да вземем песента!
 Heart Eyes

# 747
  • Мнения: 6 315
Love happened at last,
And we entered God's paradise,
Sliding
Under the skin of the water
Like fish.
We saw the precious pearls of the sea
And were amazed.
Love happened at last
Without intimidation…with symmetry of wish.
So I gave…and you gave
And we were fair.
It happened with marvelous ease
Like writing with jasmine water,
Like a spring flowing from the ground.

Nizar Qabbani

# 748
# 749
  • Мнения: 492
Пътуване

В себе си търся разни свои подобия -
вярващи, имащи, можещи ... плачещи ...
Прескачам купищата си недоразумения
И сто объркани мои приумици
Една от моите способности за мислене ми кимва разсеяно
и бързо пресича съседната улица
Под ръбчето - сивото ръбче на онази, моята сграда
за път ме настъпва часът
Минавам бавно, дискретно и царствено
през своята витрина на времето потънала в прах
С онзи поглед по-студен и от синьото, по-дълбок и от сън,
замъглен и само в крайчеца леко смутен, че пробожда се сам
Силуетът е там - простичък, чист, строен и стегнат
Няма въпроси
Няма намек за свян или страх
Дори ръце не протяга
Аз нямам нужда от мъничко, а и всичко е ясно,
когато от себе си прося
Да се върна обратно - трохички не пазя
Стигат ми едни завещани кошмари и целия сладък мой грях

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 23:54 от mila_pa

Общи условия

Активация на акаунт