Обичате ли стихове? - 6

  • 64 667
  • 831
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 80
Когато те измислих се уплаших!
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи!
Когато те измислих, цял изтръпнах:
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина!
Когато те измислих се побърках:
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила!
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.

Дамян Дамянов

# 601
  • Мнения: 80
ПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!


Незнам кой е автора,но много ми харесва smile3525

# 602
  • Мнения: 80
Ще те обичам, ала няма да те имам,
ще те целувам може би насън.
Ще бъда тъжен винаги отвътре,
макар че ще съм същия отвън.
Ще те обичам ала няма да съм с тебе,
когато чувстваш ти, че си сама -
мечтата за очите и дъха ти,
ще оживява само във съня.
Ще те обичам! Огънят не ще загасне,
дано го видиш в моите очи!
Ала и двамата до болка знаем,
че истината може да горчи…

Все още те обичам много силно,
все още искам вечно да си с мен!
Едва ли някога ще си призная,
че ти осмисляш всеки празен ден.
Все още те обичам до полуда, все още!
Но умира нещо в мен -
дори да ме обичаш по принуда,
душата ти ще бъде като в плен!
Все още те обичам и разбирам,
че глупости съм вършил до сега.
Дано ми позволиш да ти докажа,
че и глупакът има си душа…

Прости ми че опитах да те търся
и в тъмното с протегнати ръце,
а дори за миг не се досетих,
че всъщност ти си в моето сърце.

Божидар Костов

# 603
  • Мнения: 80
ПРОЕКЦИЯ

Aко бях те познала в средата на своето лято,

ако бях те погалила, както се гали дете,

ако бях ти признала, че косата ми вечер е златна

и че нощем я режа, а при изгрев отново расте;

ако бях те завързала с нея за всички въпроси –

триста дяволски възли, а отговор – нито един;

ако бях вътре в теб и така, разпиляна и боса,

между две тишини бях попитала: “Искаш ли син?”;

ако можех да бъда така магнетично щастлива,

че да тръгнеш след мен като огън след суха трева;

ако дишах чрез теб, а пък ти просто тъй си отидеш –

щях ли днес да съм жива, кажи ми, след всичко това?...

Анелия Гешева   bouquet

# 604
  • Мнения: 8
  bouquet много хубаво!!!!

# 605
  • Мнения: 94
kipronka_82 имаш брилянтен вкус за хубави стихове!

# 606
  • Мнения: 80
kipronka_82 имаш брилянтен вкус за хубави стихове!

Благодаря ти,Elica Wink

# 607
  • Мнения: 94
Не е комплимент!Всичко,което публикуваш(независимоот авторите даже) ме вдъхновява!

# 608
  • Мнения: 977
Прекрасна тема!  bouquet
Ето и едно мое любимо,може и да го има на някоя страница...

Човек се ражда за да е добър
и себе си на други да раздава,
но често там под лунния бакър
е плакал сам от другите раняван...

А всеки има свой измислен блян
след който може цял живот да тича
той през света минава неразбран
обичал силно,ала необичан...

И озлобен,настръхнал влиза в бой
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнава той
в излишни битки колко е загубил...

Последна редакция: ср, 21 окт 2009, 09:24 от sisko77

# 609
  • Мнения: 94
Прекрасно и много ритмично стихотворение.Лее се като музика..

# 610
  • на пясъка при черупките от миди
  • Мнения: 1 304
Целувка
Задъхана.
Жадно поета.
Изпита набързо.
Повторила грях.
Внезапно донесла вълшебство, което
в безсънните нощи тъй дълго мечтах.
Взривила в сърцето ми
нежност таена.
Надвила
и разум,
и болка,
и свян.
Отдавна желана.
И трудно родена...

Аз цял живот
с нея живях

Това го намерих в един любопитен сайт за "сомнамбули" Simple Smile Стори ми се красиво описание на целувка  Heart Eyes

# 611
  • Мнения: 9
да Simple Smile

Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.

# 612
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
Вдишвания
В напрегнатото ежедневие
съм порцеланово чуплива -
неуверена съм.
И всяко ново вдишване е
част
от умъртяващия ритъм
на артериите ми.
Подобно сляпа котка
във клетката на гълъбите,
пристъпвам по дъската
на вниманието...
Ръка, с паничка мляко -
се протяга към глада ми.
А истинската плячка
татуира
мисълта ми във червено.
Разбирам, че
не мога да летя.
Изядени усещания  ми присядат.
До птиците умират чувствата ми за вина.

Силва Грийн

# 613
  • Мнения: 94
Не бях добра, а пареща трева.
Коприва... бурен в късна есен.
Заниците ми - сивата мъгла,
премесена с море и плесен.
Не бях добра, а капеща слана.
И окосих с дъха си тази песен.
В съня ми бе дъждовна вечерта.
Денят ми болка във навехнат глезен.
И стенеща. Издрана тишина.
Захлупена под одър да не шава.
Ни бяла, нито синя съм сега,
а огнена, изплетена жарава.
Разпънах я отдавна гордостта.
И ослепялото във мен прогледна.
Как искам да съм много по-добра!
Но все така оставам си безбродна.
И диря в спомените си сълза,
която да пречисти същността ми,
но все така не знам кога,
ще мога да се върна у дома си.
Не бях добра. И днес не съм
щом с бурите крещя в съня си.
И коленичила в единствени нозе
със вятъра нашепвам любовта си.

Джейни Тодорова

# 614
  • Мнения: 211
Страхотно Hug

Общи условия

Активация на акаунт