Харуки Мураками

  • 42 566
  • 303
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 4 070
На български все още излизат (тромаво и с опосредствен превод през английски, няма преводачи от оригинал) книги на Мураками от 80-те.
Това http://en.wikipedia.org/wiki/1Q84 е последният му роман, който дълго време се превежда на английски, публикацията му предстои в края на годината. За български превод е много рано да се говори, а и има голям хаос в чисто хронологичното му представяне у нас.


... Самоцитирам се, защото имах щастието да прочета Първата книга от 1Q84  Peace
Препоръчвам силно. Дано я видим в български превод скоро (не знаех, че в Япония в деня на издаването си е била веднага изчерпана, Втори том бил разпродаден в 3,5 млн, а Трети - в рамките на няколко дни).
оооо, аз я чакам с нетърпение, четох за нея в страницата му във ФБ...чакам със същото нетърпение и разкази някакви да преведат.
А тая Дива овца така ме изкефи- почти я прочетох, надявам се и др.част да е толкова добра колкото тази. Тоя автор ми е легнал на сърцето- толкова много ме впечатляват книгите му.

# 181
  • Мнения: 6 913
Tsugumi, благодаря за споделеното впечатление и препоръка. Hug

Gundie, aз имам сборника разкази "The Elephant Vanishes" (италианското издание под заглавието "L'elefante scomparso e altri racconti"), писани между годините 1983-1990.
Препоръчвам, разказите успяха да ме грабнат и бих казала, че с тях направих "пробива" си при Мураками. Peace
Преди много години бях започнала и изоставих "Спутник" и чак сега наскоро реших пак да опитам да чета този автор.
Мисля, че всички разкази се намират лесно в интернет, но на английски. Тук списък по заглавия.

с какво ви е спечелил така Харуки Мураками
На този въпрос бих отговорила, че ми допада сюрреализма.

# 182
  • Мнения: 4 070
Tsugumi, благодаря за споделеното впечатление и препоръка. Hug

Gundie, aз имам сборника разкази "The Elephant Vanishes" (италианското издание под заглавието "L'elefante scomparso e altri racconti"), писани между годините 1983-1990.
Препоръчвам, разказите успяха да ме грабнат и бих казала, че с тях направих "пробива" си при Мураками. Peace
Преди много години бях започнала и изоставих "Спутник" и чак сега наскоро реших пак да опитам да чета този автор.
Мисля, че всички разкази се намират лесно в интернет, но на английски. Тук списък по заглавия.

с какво ви е спечелил така Харуки Мураками
На този въпрос бих отговорила, че ми допада сюрреализма.
нееее, искам на българскииииииии newsm80 newsm26 smile3529

# 183
  • Мнения: 2 617
Аз харесах веднага "Норвежка гора" - купих я в годината, в която я издадоха (беше около Коледа на 2005 год.) За мен е най-"смилаемата" книга на Мураками за "общо ползване". (Въпреки че и "На запад от границата... " също е прекрасна за екранизация и много романтична.)
Препрочитала съм я многократно в различни етапи (прочитът на първия път обаче с нищо не може да се сравни). Филмът го имам отдавна с интервю на режисьора (той споменава, че Мураками, който поначало не се съгласява на екранизации, този път е склонил лесно). Все още се боя да го гледам.
"Кафка на плажа" ми вървя най-трудно, може би защото е смятана за най-популярната му книга. А и се появи в много преломен за мен период.
Най-бързо прочетох "птицата с пружина". Много обичам поредицата за Човека-овца. After Dark почти не ме докосна (казват, че била любимата на съпругата на Мураками).
Започнах да чета отново "Танцувай, танцувай, танцувай" - този път на български език.
Той има и много документални неща, като Underground.

На български аз бих се радвала на превод от японски език. Болно ми става, че практически вече няма издания на японски автори, както преди 90-те, а тази литература е много развиваща се.

# 184
  • Мнения: 4 070
"Норвежка гора " я четох много скоро и малко по-малко ми хареса от другите, които бях чела- малко ми беше по-депресираща от колкото ми понася, но определено и тя ми хареса. На мен не ми влияе това до колко е популярна една книга/филм. "Птицата с пружина" е първата книга, която прочетох и тя определено ми е сред фаворитите, много ми допадна и ми вървеше лесно , гладко , бързо. "На юг от границата" и за мен е най- смислената, аз бих се изразила - обикновенна и реалистична по-скоро. Тя ми беше странна с друго- някак си всякаш не  се случи нищо, въпреки случките и събитията в живота на главния герой. "Кафка на плажа " много ми хареса, но не и в началото...отначало бях зациклила на един момент и понеже беше втората книга, която четях се бях разочаровала малко, но в един момент ми потръгна и така ме плени,че накрая не ми се искаше да свършва, тя беше някак вълшебна, заради оня човек, койот предизвика дъжд от риби. Скоро четох и "Страната на чудесата"- за мен тя беше като приказка и определено по-скоро страна на чудесата, въпреки че доста ми беше жал за сянката.
Бих чела всичко негово с интерес и чакам с нетърпение нови преводи, а и още не съм си купила "Спутника", което ме радва, защото за сега има още нещо негово, което нямам.

# 185
  • Мнения: 2 617
"Норвежка гора " я четох много скоро и малко по-малко ми хареса от другите, които бях чела- малко ми беше по-депресираща от колкото ми понася, но определено и тя ми хареса. На мен не ми влияе това до колко е популярна една книга/филм. "Птицата с пружина" е първата книга, която прочетох и тя определено ми е сред фаворитите, много ми допадна и ми вървеше лесно , гладко , бързо. "На юг от границата" и за мен е най- смислената, аз бих се изразила - обикновенна и реалистична по-скоро. Тя ми беше странна с друго- някак си всякаш не  се случи нищо, въпреки случките и събитията в живота на главния герой. "Кафка на плажа " много ми хареса, но не и в началото...отначало бях зациклила на един момент и понеже беше втората книга, която четях се бях разочаровала малко, но в един момент ми потръгна и така ме плени,че накрая не ми се искаше да свършва, тя беше някак вълшебна, заради оня човек, койот предизвика дъжд от риби. Скоро четох и "Страната на чудесата"- за мен тя беше като приказка и определено по-скоро страна на чудесата, въпреки че доста ми беше жал за сянката.
Бих чела всичко негово с интерес и чакам с нетърпение нови преводи, а и още не съм си купила "Спутника", което ме радва, защото за сега има още нещо негово, което нямам.
Изразих се в смисъл, че очакванията ми бяха по-различни към "Кафка на плажа"; имах и лични причини за това в онзи момент. Сега мисля друго.
Освен това, имам по-различно отношение към Мураками предвид, че чета отдавна и изключително японска литература, така че нямах нужда от известността на някой, за да подходя към него (що се отнася тази страна Simple Smile ).
Не съм се изразила вероятно правилно "На юг... " не е най-"смислената" му книга за мен, а една от нах-"удобните" за голям екран и широка публика.
В Мураками (и друг път съм казвала в този форум и не искам повече да се повтарям) има и използване на много японски традиционни вярвания. Не ми се отваря темата за духовете или за кухнята, които са също много литературно-японски Simple Smile

# 186
  • Sofia
  • Мнения: 820
Tsugumi ,когато имаш  желание и настроение , би ли споделила с  почитателите на Мураками за японските традиционни вярвания Peace

# 187
  • Мнения: 2 617
Желание имам, но е много, а и не смятам, че бих била дори частично изчерпателна.
Достатъчно е да се обърне внимание на това, че има няколко постоянни теми и персонажи в книгите му: призраци/духове/друг свят, включително паралелен; котка; първо лице единствено число... Много шинтоизъм в екстериора и будизъм в изживяванията.
Ще ми се да оставя всеки да извърви непредубеден своя път към този автор, според това, какво открива за себе си. Има и много други добри съвременни японски автори, но той сякаш се съхрани да не робува на славата, като така я покори; не си позволи да е комерсиален, а се првърна в продаваем.
По-интересно е, защо се харесва, след като си остава "японски", на читателска публика, която е ощетена и ограничена (не по своя вина) от досег с тази литература?!
  bouquet

# 188
  • Мнения: 6 913
първо лице единствено число...
Tsugumi, може ли да кажеш по-подробно какво имаш предвид тук? Тъкмо това първо лице единствено число ми направи много силно впечатление в "L'arte di correre" (What I Talk About When I Talk About Running), която обаче не съм довършила още, само в началото съм. Даже мислих за това и се чудих защо толкова се впечатлявам от многото "аз", предвид това, че книгата се води нещо като автобиографична. Започнах да си мисля, че може би имам проблем с голямото си его, до толкова че нечие чуждо ми пречи и ми се натрапва?! Mr. Green Laughing

# 189
  • Мнения: 2 617
първо лице единствено число...
Tsugumi, може ли да кажеш по-подробно какво имаш предвид тук? Тъкмо това първо лице единствено число ми направи много силно впечатление в "L'arte di correre" (What I Talk About When I Talk About Running), която обаче не съм довършила още, само в началото съм. Даже мислих за това и се чудих защо толкова се впечатлявам от многото "аз", предвид това, че книгата се води нещо като автобиографична. Започнах да си мисля, че може би имам проблем с голямото си его, до толкова че нечие чуждо ми пречи и ми се натрапва?! Mr. Green Laughing
Твърде самокритично Wink Би могла да мислиш и в друга насока: ето, моето голямо "АЗ" ('его" звучи твърде мащабно) среща големите "аз" на толкова други хора, които са решили да споделят това с толкова други - следователно не съм сама в един свят от толкова големи първи лица, единствено число.
Писах го набързо вчера, не обичам да налагам свои наблюдения на други: ако те са забелязали сходното, значи техният път ни е довел до обща точка, което не означава, че тряба да я интерпретираме еднакво. В такъв случай винаги идват на помощ за пример Кандински, белият триъгълник на бял фон и "Новите дрехи на царя".
Сигурно звучи неясно, но предпочитам всеки сам да открие своя Мураками. И не забравяйте неговия събрат със същата фамилия - отново наш съвременник Simple Smile Кой знае, нашите позаспали издатели може да се сетят да публикуват и него.

# 190
  • Мнения: 6 913
не обичам да налагам свои наблюдения на други: ако те са забелязали сходното, значи техният път ни е довел до обща точка, което не означава, че тряба да я интерпретираме еднакво.
Разбира се, но ми се искаше да разбера дали първото лице, ед. число представлява някакво специално измерение в японската литература изобщо, не само при Мураками? Нали от 'използване на много японски традиционни вярвания' стигнахме до този въпрос. Simple Smile


следователно не съм сама в един свят от толкова големи първи лица, единствено число.
Хехе, това ми хареса. Simple Smile))))


П.П. Малевич и белия квадрат на бял фон? Simple Smile

# 191
  • Мнения: 2 617
Не, не мисля, че е характерно за по-старите литературни форми (доколко аз-овата форма е продукт на модернизма), не че не се среща и при тях: например, "Нечакана повест" на Ниджо, която е автобиографична. В това отношение, Изокът и Западът си приличат (във формите, не в темите).
Появи се по повод особеностите на творбите на Мураками, а не по-повод традицията (започвайки от нещо, не знаем, докъде можем да стигнем Wink ).

# 192
  • Пловдив
  • Мнения: 1 912
Tsugumi, много интересно е това, което разказа  Hug
Чела съм всичко на БГ от Мураками. Кой друг японски автор би ми препоръчала?
Може и да не е японски, но да е нещо в подобен стил  Simple Smile

# 193
  • Мнения: 4 070
Аз вече съм на втората част на овцата,т.е. "Танцувай, танцувай, танцувай" и тя също много ми харесва. Определено мога да кажа,че Първата част на книгата ми е вече фаворит определено.
Аз съм чела едни "Японски загадки"- те са като приказки, вероятно повечето от вас ги знаят, имам и една книга за чаената церемония и всички тия неща ми допадат доста, като цяло японците много ми харесват.

# 194
  • Мнения: 285
Присъединявам се към темата и с интерес ще следя мненията ви относно творчеството на този писател. Първата ми книга от него " На юг от границата , на запад от слънцто" много ми хареса . Преди малко се зачетох в " Спутник , моя любов " , която я има качена в Читанката само за да видя дали ще ми се понрави и дали евентуално да си я купя . Хареса ми и дори сега искам да продалжа да чета .  Simple Smile Има нещо много пленяващо в начина по който автора разказва и сега искам да чета , да чета и пак да чета ....

Общи условия

Активация на акаунт