Сама с новородено ?

Може и без помощ,вси4ко е до организация.Откакто ни изписаха от болницата сама гледам Ема.Аз не исках никой да ми помага.Съпруга ми не можа да си вземе бащинство и се справях и все още се справям сама.Пък и не е 4ак толкова трудно колкото казват накои.И аз си представях,4е ще е много трудно,но категори4но отказах помощ от бабите.Най-много ми тежеше депресията,но тя отмина за 2 мес някъде.Споко вси4ко ще се нареди.Леко раждане и здраво беб4е  

Аз също отказах помощ,и честно казано въобще нямах нужда от такава.

Ще се справиш и аз бях като теб и мислех ,че никога няма да се справя,но не е така ще видиш

Няма страшно ,ще се оправиш 300-пъти по-добре ако си самичка отколкото с,, помощници,, Само акълища да ти дават. и да ти се врът в ръцете Е няма да ти е лесно в началото ,но ще си свикнеш и няма да искаш после никои да ти помага  Леко раждане и кротко бебче  

майка ми беше при мен само 10 дена ,а както се вижда имам и малко дете тогава 2 годишно ,примерно бебето има колики и заспиваме спокойно към 5 , а другия става в 7  , свикнах ,нищо не ме плаши вече

Аз все още продължавам да съм си сама и си ми е много добре  
Достатъчна ще ти е помощта на таткото  

Честно казано, предпочитах да не ми се меси никой и сама да си го гледам - така и стана. Още от самото начало парирах всички опити за напътствия и съвети, бях се информирала достатъчно за всичко, което касае бебето, а и все пак имам педи за въпроси, в случай на нужда.

Ето една хубава форма на помощ: някой да ти сготви за 3-4 дни напред, но все любими неща. Това го направи майка ми.

Дори и тя обаче, повъртеше ли се повече около бебето, всяваше в мен доза несигурност, от която никоя млада майка няма нужда.

Едва ли ще направиш фатална грешка с бебето, а за важните въпроси си има педиатър.

Помощта на таткото е незаменима- коя баба щеше да хвърчи из София с колата и да носи тежки торби с покупки?

А бебе се къпе по-лесно и от котка, щото не драска и не хапе.

Самичка е по-добре.
Наскоро дори една приятелка ми сподели, че от много помощ/от двете баби/...изобщо не е успяла да усети детето си първата седмица...защото се оказало, че /за да може да си почине/ бабите й носели бебчето само за да го храни, а после те го приспивали и гледали...помощ помощ...обаче тя така изобщо не можела да се сближи с детето...и т.н.
Няма нищо толкова страшно, не се притеснявай, остави се бебчето да те води, то ще ти покаже как да го гледаш, след първите две-три седмици вече ще разчиташ всеки негов знак безпогрешно!
Здраво бебче ти пожелавам!

Спокойно, може и без помощници.
Така или иначе и да има помощник, все в един момент ще си тръгне и пак остава въпросът - ами сега?
Докато си още бременна, прочети какво се обсъжда в кърмаческия форум и в отчетните на майки с бебета на по 1-2-3 месеца.
Въпросите, които възникват, е много вероятно да възникнат и при теб.
Още в родилното ще се научиш да държиш бебето. С измиването все ще се справиш и без учебник
С обличането - ще свикнеш, макар че някои бебета доста се сърдят при смяна на дрехите.
В началото към грижите спада почистването на пъпчето. Почиства се с марличка и медицински спирт и се пудри с топоцин или сулфатиацол.
Стигаме до нещата, които могат да те разтревожат:
- Достатъчно ли яде бебето? - броят наакани и напишкани памперси ще те ориентира.
- Колко често да го храня? - колкото пъти огладнява
- Гърдите ми омекват - имам ли кърма? - да, има, но се е регулирала
- Дупето на бебето се е подсекло - оставяй го да постои голичко, ако може да се изака на тоалетна хартия, докато е разсъблечено, почисти и намажи с цинков крем... Ако стои на въздух, подсеченото минава бързо. Цинковият крем, който не попива, пази кожата, и цинкът убива микробите.
Набележи си още акива въпроси и си ги запиши ако трябва.
Ако си подготвена със знания, ще си по-сигурна в себе си.
Не се престаравай в домакинстването. Не е момента да готвиш сложни неща. Гледай да почиваш, докато бебето спи.

При мен знаеш ли как беше - много се дразнех от мераците на бабите да мият и обличат бебето. Не ми беше приятно никой да го пипа, изобщо дразнех се от всички, с изкл. на таткото. Така че помощниците по-скоро ми идваха в повече.
А и понякога внасят излишен смут. Примерно, бебето ака 8 пъти на ден и повръща след ядене, което ще рече, млякото му стига и остава... а помощниците почват да всяват смут "ама дали имаш достатъчно кърма..." "дали ти е хранителна кърмата" (нехранителна кърма няма - това е най-голямата глупост), и тн, и тн.
Така че наблягай на положителните страни - няма никой да ти се пречка, може да спиш през деня, няма да те объркват с излишни съвети и да ти разместват нещата в кухнята и тн...
Леко раждане и кротко бебе ти желая

Нищо не е толкова страшно колкото изглежда От бременеенето, през раждането, та чак до първия ден с новородено вкъщи
Майка ми също ме предупреждаваше от средата на бременността ми, че ще си вземе отпуска, когато родя... За да не й чупя кефа не й казах нищо.. Взе си отпуската и идваше да обядваме най-често. Не й давах да прави нищо за бебето, ако искаше можеше да я гушка (колкото и да не му беше приятно на детето ), но само толкова.
Всъщност това, че в болницата бебка беше с мен от третия ден ми помогна страшно много... Там ми я дадоха с уговорката да не я връщам   Вкъщи вече бях свикнала сякаш я гледам от години. Леко раждане ти желая

На двадесетия ден останах абсолютно самичка  Двете баби болни, таткото извън страната. Не беше страшно, трудно, но беше изморително та дрънка.

Не се тревожи  Аз до около 6 месец си гледах дребния напълно сама, мъжа ми си ходеше на работа ежедневно, да не говорим че той работи по 10 часа средно. И аз в началото си мислех че няма да се справя, ама се оправях някак, даже и работех от вкъщи. Така си бях подредила задълженията, че имах време за бебето, за домакинстване, че и за работа Всичко е въпрос на организация

Не се притеснявай ще се справиш
Сега може да ти изглежда доста трудно ,но ще видиш ,че всичко ще си дойде на мястото.

Трябва ти увереност и спокойствие.

от много помощници накаря нещата излизат извън контрол.

При нас само таткото ми помагаше 10 дни и това беше.

И така първо бебе,на 11-тия му месец -пак бременна.После с големия тумбак,в най-големите жеги,пак тичаща след едно супер енергично и палаво момченце на 1,6години.А сега съм  и с  още едно малко бебче.И все сама .Ама свикнах.Създадох си организация-какво кога да правя и кое дете по-напред да подхвана .
Когато спят и аз се опитвам да почивам.Гледам да готвя нещо лесничко,за да не ми отнема време.

Аз останах сама в къщи първите месеци с детето и оцеляхме и двете. То, наличието на баби не е гаранция за успех   Аз си мислех, че нищо не мога и нищо не знам, даже сънувах, преди да родя, че детето гладува, защото не знам как да го храня, пък гладна не си е лягала. Сама я къпя и обличам от първата вечер - нито я изпуснах, нито причиних щети. Сигурна съм, че и ти ще се справиш. Попрочети разни неща,подготви си литература ако искаш, в болницата разпитвай за всичко, за което се сетиш, намери педиатър и спокойно. Много бързо ще се 'окопитиш"