Постоянно кърмене, едва издържам...

sugar baby 

Точно. 

Режим не съм се мъчила никога да ѝ създавам. Кърмя на поискване и за мен това е най-естественото, неангажиращо и лесно нещо. Никога не съм следила часовник става ли въпрос за кърмене, следях знаците на детето. Тя сама си изгради режим, който не ме устройва много, много, ама имам ли избор? Тя е по-будуваща следобед, а бебешоците, с които успявам да се срещнем понякога, се събират само сутрин. Здраве да е.
Никога не съм се терзала с мисли дали ще имам кърма, дали ще съм добра майка, ще се справя ли... Доверявах се на инстинктите си, за ужас на майка ми, медицинско лице от старата школа, и ЛЛ на дъщеря ми каза, че се справям перфектно с отглеждането ѝ.

Така е добре! Но аз чета за масовото нощно спане на кърмачето до майката и при всяко размърдване и размъркване му се дава цицата да суче... и майката дори не се разбужда, (камо ли да рачита знаците, които бебето и дава в момента)... примръкване..., цица..., примрънкване..., цица... И така и през деня... И накрая заглавието:"Помощ! Кърмим се постоянно, едва издържам..., как да се справя...!?"Е, това не разбирам и няма да го разбера!
А иначе гореописаното ако се спазва, то това ще се случва периодично и бебето ще си изгради режима само! И ще огладнява переодично, дали на 2, 3 или четири часа, няма значение! Както му е на бебето добре. И никой не говори за режим до минутката! Той е ориентировъчен. Но създава у бебето сигурност, а у майката комфорт и хубави емоции от отглеждането А не чувство на безпомощност, безкраен кръговрат и т.н....

Аз спя така с дъщеря си откакто се е родила. Този начин намирам за удобен и по този начин всички се наспиваме вкъщи. Давам и да суче също и за успокоение или от скука, но това си е мое, лично решение. Дъщеря ми изгради един вътрешен ритъм с времето на кърмене и бодърстване без да и налагам каквото и да е - това, означава, че спи, когато иска, яде когато, каквото и колкото иска, винаги е спала през нощта, никога не ми се е налагало да я разнасям по стаите в полу - заспало състояние , освен, ако не е болна.
Не може да си сигурна, че режима създава чувство на комфорт у детето, това, че е удобен за родителите е безспорно. Бебетата нямат усета за време, който ние имаме и при тях смисъла на "Ще ядеш, ще спиш след половин час" им се губи.
Да се съобразявам с нуждите на дъщеря ми, без да и налагам своята воля и желания се оказва поне за мен най-лесният начин за бебегледане.

Sylvana, разбира се, че всяка майка решава за себе си и за бебето си по какъв начин ще се гледат, ще се захранват и ще се възпитават. Както се казва: "Всеки сам си носи кръста!"
Тук може да споделяме, да обменяме опит и да си казваме личните си мнения, но не и да се налагаме и упрекваме тези, който не мислят и не правят като нас 
Аз лично се дразня, не от това, че някоя майка е решила да кърми на поискване, например, а защото налага този метод като единствено правилния  И така по всяка друга тема! Сподели, но не упреквай тези, които не го правят като теб! Пък било в момента модерно... Модите се менят...
Четете, преценяйте и решете за себе си...

И аз не одобрявам това, особено изказвания, които целят да упрекнат и без това ошашканата майка за нейните решения. Написах горния пост за да покажа, че всичко, което спомага за това семейството да е отпочинало, бодро и всички да се разбират е добро. Понякога майките не търсят съвети за дадена ситуация, а по-скоро разбиране и подкрепа. Това дали са на режим или не са бели кахъри. Очевидно е, че на майката и е трудно с честото кърмене, а като и обясняваме, че да следва нуждите на бебето си е прецедент за това, че е уморена не помагаме по този начин.

Смятам, че психичното състояние на майката е точно толкова важно, колкото и гладът на детето. Ето защо определено не подържам тезата за кърмене на поискване. Има някои гладници, които биха висяли по 24 часа на гърда. Естествено, сега е супер модерно да се кърми на поискване, но когато това води едва ли не до психически срив дали е добре както за майката, така и за бебето.

E, моят беше от тия гладници, но чак пък психически срив... Добре съм си, благодаря. Малко се бях поизморила, когато споделих в темата, но ето, нещата малко по-късно вече са по-добре, има почивка, човекът попорасна, откри и други интересни неща освен мама и поразреди кърменето. 

Доста нестабилен трябва да си, за да доведе точно това до психически срив.

Второ такова имам - дето иска да суче постоянно. Ми щом иска, нека суче. Както някой писа, това не продължава вовеки. В момента и вблизките месец-два то има нужда само от това- да суче и да чувства мама. После вече нещата малко по малко се променят.
Всеки си знае, нямапротив режшма,за когото това създава добро чувство. Аз се ужасявам от мисълта за режим, имам чувството, че ще се задуша. Да,понякога кърмя буквално постоянно, но особено с бебе под 40 дни, не бих си и позволила да рискувам лактацията с режими.

Абе, това е така, спор няма, но ...ако имате баби на разположение, татковци през деня и т.н. е ОК, ама като си сама и "малкото" голямо пак чака на теб, едва ли ще продължиш така спокойно да си кърмиш постоянно...
Доста ми беше трудно в този период, беше ми приятно, но на моменти много се изнервях, че трябваше да се разкъсам, а физически беше невъзможно и всичко правех кърмейки малката, голямата все чакаше и едва се справях с една ръка /голямата все пак беше тогава на 2.5 години и й трябваше помощ, не, че не искаше сама, де  /

Баби вкъщи нямам (и не искам), таткото помага,но работи все пак и повечето време го няма.Двамата си ги гледам, че и на работа ходя с тях(ама те навън са по-послушни). Баткото ми все пак е малко по-голям, де, половин година си има значение. Иначе,разбира се, ако трябва нещо него да оправя,а бебето се дере и си чака цица-утешителка, просто му се налага да си почака.
Това е засега така,де - само две седмици, откакто сме си вкъщи, ще видим занапред.

Аз съм от онези дето кърмят на всяко помрънкване (не сме спали в едно легло) и имам спокойно, добричко и усмихнато дете. Винаги съм го носила на ръце, когато аз си поискам, защото ако чакам да се разреве за да го взема, има да чакааам . Че за какво са ми тези гърди, за къде да ги пазя, ако не за най-важния мъж в живота ми ! Кърмила съм на всевъзможни места, по всяко време, сезон и климат. Не мога да си представя да си усложнявам живота с друсане по час и половина, докато ми се откачат ръцете, при положение, че цицката го успокоява или приспива за 10 мин. Аз си спя перфектно като се храним легнали. Аз съм от онези дето усещат как им слиза млякото, как им се вдига окситоцина. Става ми толкова приятно като засуче, отпускам се и заспивам за час-два, после го връщам в кошарата. Като яде, си яде по 20 мин, но като беше новороден съм го кърмила по 25 пъти на денонощие първия месец. После започна да спи по 5-6-7 часа вечер (вече по 9ч), без да съм го учила, не съм го будила да яде, нито съм го ограничавала през другото време. На бебето не му пука дали чиниите са измити, дрехите са сгънати и косата ми е сресана. Първите 6 месеца след като родих, нищо не съм чистила вкъщи. Мъжът ми миеше чинии сутрин преди работа, през ден пускаше прахосмукачка, пералня, в неделя миеше банята и така. Нашата работа с бебо, беше да си цокаме, да си пеем песнички и да се разхождаме по 6-7 часа в парка. На 4м сучеше по 10-15 пъти на ден, по 60-70мл (знам, защото го теглех преди и след всяко кърмене, по съвет на консултанти и доктори). Никога не е бил лаком, не е гълтал въздух, не е имал колики, човека си хапваше лежерно, по малко, когато му душа сака.


sugar baby , бебетата на АМ не са по-различни от кърмените, що се отнася до "скоковете на растежа". От поста ти някой може да остане с впечатление, че това е привилегия само на кърмачетата .


mamanagogo, гледах един репортаж за детенце в Англия, което на 1.5г тежеше 30кг, а на 3 годинки вече беше 50кг. Освен това на 3г беше високо 113см, ако не се лъжа. Изследванията на кръвта и всичко що бяха издърпали от тялото му, бяха изрядни. В крайна сметка, единствено генетичните са дали отговор на родителите. Някакъв рядък генетичен синдром, според който се очаква детето да мине 2 метра височина и 150кг тегло, в зряла възраст. Ако имате средства, може би е добре да направите такива и на вашето момче. Но определено не мисля, че има нещо общо с кърменето. Та кърмата е 88% вода.


Предполагам, че с тригодишните момиченца си ОК, в такъв случай? 

За деца до/на 1-2 годинки, не може да става дума за "разглезване". Дете под 3 години не може да носи отговорност за действията си, и не бива да му се търси такава. Просто психиката му не е узряла за това. Това е време в което само се повтарят до откат правилата докато даде ефект (на 4г ).

Аз друго не разбирам - ами преди да ги заченете тези деца, не ви ли беше ясно, че поне една година няма да спите както сте спали преди това?!?!?! На всички мои познати, мъжете им активно участват в среднощните приспивания. Ами като сте толкова убедени, че детето не реве от глад, дайте го на баща му в 2 сутринта да го приспи без цица. Ама той бил утре на работа? Ми да не го беше правил! Много мои познати така хубаво си доспиват. Като почне някой да ми обяснява разни неща "за улеснение на майката" и ми прилошава. Няма по-голямо улеснение от задоволеното бебе!

Сисчи, голямо браво, че си удържала на своето в името на добруването на детето!

Извинявам се за фермана. Само в заключение искам да кажа, че гледната ми точка е изцяло базирана на живота с едно дете. Ако са две, при това с малка разлика - представям си, че е съвсем друг филм. За мен идеалната разлика е 5 години, ама когато дойде .

Изчетох цялата тема и искам да кажа, че уважавам мнението на всички. Все пак, клоня към мамите, които се опитват да въведат поне малко ред в кърменето. През денят кърмя средно на 2-3 часа и знам,че даже и да нямам изцедено мляко мога да оставя бозайника на татко си за да заведа сестра му на гимнастика за 1ч30, или да отида сама до магазина, или просто да се помотам за час-два (каква съм егоистка, нали???). Казват, че майката трябва да има и малко лично време...при мен наистина е малко
Вечер бебчо се глези повече. Почне ли да мрънка и хоп цица, но без изобщо да е гладен. Цокне 2-3 пъти и заспи, и така на всеки 2 часа.  Тържествено заявявам, че аз така го научих, за да не буди сестра си. Ако тя е будна, значи всички са будни.
Та в тоя ред на мисли споделям режима при бебетата, но в никакъв случай не съм върла противничка на постоянното кърмене. Който както иска да си кърми. Майките най-добре си знаят бебчовците и се нагаждат според нуждите им.
И последно, само да добавя, че даже и да съм създала някакъв миниатюрен режим на моят син, никога, ама никога не го оставям да реве от глад  , защото не му е дошло времето за ядене.
Радвам се на спокойно и задоволено бебе, каквото беше и дъщеря ми. 
Извинявам се за романа...