ЯНУАРСКО предстартово броене - 28

мен от 5-ти месец започна да ме боли кръста (по-точно таза)
направо имам чувството,че някой го е хванал от двете страни и го разпъва. особенно като легна и после някой трябва да ми помогне да стана. на моменти наистина много ме боли. а май и след раждането още доста време боляло. нека вече раждалите да кажат

 

Какво търси жената в мъжа:

оригинален списък (възраст 22)
1. Красив
2. Очарователен
3. Материално и финансово обезпечен
4. Внимателен слушател
5. Остроумен и духовит
6. В добра физическа форма
7. Стилно облечен
8. С вкус към красивите неща
9. Пълен с приятни изненади
10. Ярък, влюбен и романтичен любовник

... преработен списък (възраст 32)
1. Добре изглеждащ, за предпочитане с коса
2. Отваря вратата на автомобила, подава стола
3. Има достатъчно пари за приятна вечеря
4. Слуша повече, отколкото говори
5. Смее се на шегите ми
6. Носи чанти от супермаркета с лекота
7. Притежава поне една вратовръзка
8. Цени добре приготвената домашна храна
9. Сеща се за рожденни дни и годишнини
10. Готов е за нежности поне един път в седмицата

... преработен списък (възраст 42)
1. Не много грозен - плешив ОК
2. Не потегля преди да съм се качила в колата
3. Работи здраво
4. Кима като му говоря
5. Обикновено схваща смешната част във вицовете
6. В достатъчно добра форма е за да преподреди мебелите
7. Носи тениска, която поне покрива шкембето му
8. Сеща се да не купува шампанско с тапи на винт
9. Сеща се да спуска седалката на тоалетната на излизане
10. Бръсне се повечето уикенди

... преработен списък (възраст 52)
1. Поддържа космите в носа и ушите си спретнати
2. Не се уригва и не се чеше на неподходящи места пред хора
3. Не взима пари на заем прекалено често
4. Не заспива, докато му говоря
5. Не повтаря един и същи виц прекалено много пъти
6. В достатъчно добра форма е за да става от канапето през уикенда
7. Обикновено носи еднакви чорапи и чисто бельо
8. Оценява добрата вечеря, особено ако е пред телевизора
9. Спомня си името ми понякога
10. Бръсне се някои уикенди

... преработен списък (възраст 62)
1. Не плаши малки деца
2. Уцелва тоалетната чиния, спомня си къде е банята
3. Не изисква много пари за поддръжка
4. Само хърка леко като заспи
5. Помни защо се смее
6. В достатъчно добра форма е за да се изправи сам
7. Обикновено носи някакви дрехи
8. Харесва меки храни
9. Помни къде си е оставил зъбите
10. Спомня си че сега е уикенд

... преработен списък (възраст 72)
1. Диша
2. Ползва тоалетната

Точно това си мислех. Като гледам декемврийки, имали са 14 бебета до 20 ноември. Ние удържаме фронта 

За болницата съм взела Памперс 3-6 кг. Раждам все големи бебета и не смятам, че 2-5 са удачни. Освен това не съм купила цял пакет, взех 20 броя.

Стрии си имам в изобилие още от първата бременност 

Не мажа с нищо гърдите си, ходя без сутиен почти през цялата бременност.

Килограмите предполагам, че ще станат 20, докато родя 

Днес съм на ЖК. Надявах се да не дочакам датата, ама ей на. Ама то е за хубаво, знам. Смятам да си платя един УЗ, та да ми е мирна главата. Доста добре, отчетливо и достатъчно често усещам бебето, но все пак нека го видят. Мъжът ми ще дойде с мен, понеже не мога да шофирам в този лед. малката и тя се нагласи да идва, ама ще я заведа в една приятелка да играе с нейното момиченце.

Tatitt , честита придобивка. Пожелавам ти безаварийно шофиране и само на хубави места да те води!
Катинче , сега разбрах защо чакаме второ момиче .
Днес ходих на среща с лекарка при която ще раждам. Гледа ме на ехограф и потвърди, че бебето е голямо. Правиха ми запис на тонове- добри са. Каза, че към 12-13.01 ще ми назначат секцио.
Стойте си на топло и се глезете колкото можете.

minana, добра идея с козметика     Аз днес се бях засилила на фризьор, даже имах час от 11 ама като се погледнах в огледалото си казах, че съм си много хубава и така В интерес на истината не съм още за постригване, но последните дни нещо не се харесвах и бях решила да взема спешни мерки. Обаче какво нещо правят понякога маските за лице - направих си 1-2 тея дни и о, чудо, направо живнах и добих приятен за окото вид . Та така  постригването ще го оставя за началото на януари та да вляза в болница във форма и да си посрещна бебка с оформена коса

Здравейте и от мен

Радвам се, че ние удържаме фронта, знам, че накрая е тежко вече, но така е по-добре за бебчетата. Нека зорлем да не изпреварваме събитията.  

Ох, момичета, да ви споделя моите емоционални терзания...
Все по-често се замислям как ми се ходи на работа, че не ми се седи вкъщи. Някак като не правя нищо по цял ден и не се чувствам пълноценна. Информирам се редовно как вървят нещата в офиса, но просто не е същото... не участвам в развитието на нещата, в разработката на новите идеи, а просто научавам какво и докъде е стигнало..
А още не съм родила.  
От друга страна искам да имам дете откакто станах на 17 години. И това винаги е било едно доста осъзнато желание при мен. Зачеването на това бебе дойде в един много особен момент - в който нещата или трябваше тотално да се объркат, или всичко да почне на чисто и да се оправи. Е, по-скоро е второто. Знам, че няма нищо случайно и че всичко се случва с причина. Че Господ си знае работата... И наистина страшно много искам това дете и вече го обичам.. Всеки път като шавне, като ме ритне, като се попремести... като си гледам клипчетата от ФМ. Виждам наистина плодът на най-голямата любов в живота ми..
Но просто... разкъсвам се между това да бъда отдадена майка, която постоянно е до детето си и не се занимава с нищо странично и собствената си нужда от личностно усъвършенстване и развитие...
Естествено, има го и другото - нямаме кой знае каква финансова сигурност (то кой ли я има в днешно време?!), докато мъжът ми започне работа по професията си, ще мине поне година...И аз просто имам нуждата да знам, че върша нещо, че работя, че се боря.
Другото, което е, че това с което се занимавах преди да забременея, а и после, също ми е вид рожба. И ми е гузно, че малко съм го оставила настрани...
Знам, че след като родя ще ми се наложи рано да се върна на работа. Отчасти заради финанси, отчасти заради самата мен. Но тогава какво ще правя с бебка? Как ще се справям с двете неща?
Знам, че сега няма смисъл да го мисля - ще стане като приказката за нероден Петко. И знам, че когато трябва всичко ще се нареди. Че ще изникне правилното решение.
Но аз съм си такава - непрекъснато се тормозя за бъдещето и се чудя кое как да го направя, и умирам от страх да не сбъркам...

Благодаря на майчетата, които ме прочетоха  
Ако има някоя от вас, която някога (или сега) да е имала подобни чуденки, ще се радвам да драсне два реда.

Стойте си на топло, глезете се (независимо първа или следваща бременност) и гнездете  

  И аз така.   

Разгледах много хубави снимки, картини и коледни украси... Прекрасни сте! 

И аз много се радвам, че удържахме фронта да не бързаме с ражданията. 

Копнеж, и на мене ми се работи! Работя у дома и много си обичам работата...Имам толкова много идеи, проекти и интересни неща, които да правя... Сега с бебето знам, че всичко ще се забави, ама каквото - такова. Имам чувството, че през бременността ми мозъкът работи едва на половината в сравнение с преди... Явно енергията се насочва за развитието на бебето и не остава много-много за друго. Но приемам нещата такива, каквито са. Бременността ме научи на много неща. Едно от тях е по-голямо търпение.  И въпреки всичко, ще се постарая да си продължавам колкото мога с работата ми. Пък ще видим доколко ще успея, нали все пак грижите за бебето ще са най-важни.

 

Аз явно съм повредена, но хич не ми се ходи на работа.....и второто смятам да си го гледам поне до 2 години. Да ви кажа, предпочитам да се ядосвам на моето дете, отколкото на лелката в кафенето или на някой идиот, че ми е сякъл пътя или ми е надрал колата, колегиалните отношения изобщо няма да ги споменавам ....предпочитам да съм до детето си, отколкото с часове да вися в задръстванията, на отиване и връщане от работа.....предпочитам мен да гушкат и целуват децата ми, докато ги приспивам на обяд и докато ги разхождам на въздух, и аз да им дам първите годинки възпитание отколкото някой непозната лелка, баба или яслата. Колкото до финансите, те все не стигат, ще се справим някак

Днес май съм от спамърките....

Katinche, ама то не са 3 седмици, а 2... аз в момента съм в 38-а, а от сряда минавам в 39-та... не гледай какво пише лентичката, тя показва навършени седмици. Та мисълта ми е, че малката си е напълно доносена, изобщо не и е рано да се ражда, стига тя така да си е решила. Имам пример с една декемврийка (eta), която какво ли не направи, за да излезне бебето по-рано, но накрая то си дойде на термин. Та си мисля, че бебетата си знаят работата. А на мен ми се ражда вече, защото тези контракции доста ме мъчат, а и с това мое разкритие си мисля, че просто трябва да се случи...
Иначе от сутринта гладя и успях да изгладя само обиколниците и 3те комплекта чаршафчета... много пипкава работа, ама може би и аз се престаравам Кеф ми прави..  
Пък и алтернативата е да чистя, че довечера ще имаме гости живот и здраве, а пък гладенето повече ми харесва  
За работата... не ми се връща изобщо, искам си времето с бебето и направо не знам как ще се отделя като дойде моментът...

Катинче, то и на мен ми се иска да съм си само до детенце, да му отделям цялото време на света, да се гушкаме, възпитаваме, разхождаме и т.н., и т.н.
Но няма да се чувствам спокойна, ако си остана вкъщи, а всичко останало остане на самотек...
При мен нещата седят така, че не работя за никого, а се опитвам с една приятелка да развиваме нещо сами. А това, оказа се, е доста по-сложно и трудоемко.

Сънрайз, късметлийка си, че може да си работиш от вкъщи! 

Ири, и аз си спомням историята на ета.  Така го разказваше, че се чувствах много съпричастна с нея, нищо че не ми беше (и все още не е) раждането на дневен ред.

Здравейте, мили дами!


Отдавна не съм писала, признавам, че дори не влизах в темата. По някое време с пълна сила осъзнах, че не мога да съм вечно бременна и, че трябва да се ражда това дете. Тогава ме обхвана такава паника, че напълно в мой стил целенасочено избягвах всичко, свързано с предстоящото раждане, дори тази тема, която болезнено ми напомняше за това. Трябваше ми време, за да свикна с мисълта, че трябва да приема естествения ход на нещата и да се поуспокоя, че всичко ще  е наред.
Извинете ме за дългото отсъствие!

Нещата около мен - вчера бяхме на запис на тонове. Имам контракции, които не усещам, но апарата отчете. Отдадохме го на дългото пътуване до болницата. Разкритие нямам никакво.
Добрата новина за мен е, че най-сетне са отворили новото родилно отделение в една частна клиника в Плевен. Вече почти се бях примирила, че това няма да се случи, докато съм бременна. Сега нещата се променят, ще раждам там. Вчера ходихме да огледаме. Една много мила и внимателна акушерка ни разведе. Останах очарована от залите и стаите. Няма нищо пропуснато. Това, което ми направи най-силно впечатление - два нови кувиоза, екип от неонатолози - известни специалисти, акушерка, която се грижи за само една родилка по време на целия престой и е на нейно разположение по всяко време, консултанти по кърмене. Общо взето, там ще получа най-необходимите знания за това, как се гледа новородено. Не трябва да нося нищо, само дрешки за бебето.
За раждането - ще ми бъде позволено да се разхождам през цялото време, докато дойде ред на същинското раждане. Съпругът ми също може да присъства в предродилна зала.
Обстановката там е много топла и уютна, радвам се, че ще мога да си осигуря спокойствието, от което имам нужда, за да успея да се концентрирам върху родовия процес.
Сега съм доста по-спокойна и определено по-подготвена.

Гледам, коментирали сте стриите. За мое огромно учудване, нямам нито една стрия. По време на пубертета ми се появиха няколко по бедрата, но почти не си личат. Бях убедена, че съм предразположена към образуването им, но не се случи. Факт е, че се мазах от колената, до бюста, след всяка баня. Възможно е това да е причината.

Хубав ден на всички!
  

Момичета искам да ви питам за мнение за д-р. Цанкова в Майчин дом. Днес бях на среща с нея, но доста отрицателни мнения за нея чета, та ме е разтресла треска. В голяма чуденка съм и не знам какво да правя.

Здравейте!

Хоуп,радвам се,че писа,защото много те мислех,радвам се,че си добре 

Копнеж,преди да се роди Влади,се чувствах по абсолютно същия начин,защото мразех да стоя вкъщи без да правя нищо,обаче,в момента,в който се роди той забравих и работа и всичко,а пък да не ти казвам,че второто си го пожелах от мъжа ми само и само да не се връщам на работа-просто открих своето призвание и нещото,което умея най-добре-да гледам децата си,да съм до тях непрекъснато-това е моята работа!

Момичета,да ви питам,като лежите,започва ли да ви стяга корема и да се чудите накъде да се завъртите?

Хоуп 
Радвам се, че писа 
Това, което разказваш за новото родилно отделение, в което ще раждаш, звучи направо като мечта! Дано някой ден бъде така навсякъде, и ако не ние, то поне нашите дъщери да могат да раждат в такива условия и това да не се счита за нещо изключително...

Присъединявам се към спамърския отбор днес