Да помогнем на Чани - момчето загубило и двата си крака при падане ...
Скъпи приятели, моля ви за вашето внимание за един мой много близък приятел. Вижте по долу за какво става въпрос и, който е съпричастен моля да помогне! Благодаря за подкрепата и разбирането

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Да помогнем на Чани
Здравейте,
Предстои да прочетете една кофти история за един свестен човек или казано по-конкретно – историята на Чано. Ще започна от самото начало. Александър Мирославов Воденичаров (Чано или Чани, както всички го знаем) е роден на 30.04.1982 г. в София. Приятели сме от квартала, където отрастнахме заедно. Сега, когато си мисля за онези години, какви ли не спомени изникват в съзнанието ми. Но носталгичните емоции са предмет на един друг разказ.
След като премина основното образнование в кварталното даскало, Чано показа голямо постоянство и в гимназиалните пубертетски уроци – превърна се в отличник на всички купони, зубър в дисциплината „преследвач на нежната (понякога не толкова нежна) половинка” и душата на всяка компания, в която попадаше.. Който го познава, отлично знае, че това е един от най-свежите типове. Който не го познава, е пропуснал много.
По неволя или не съвсем, нашият „абориген” замина при своите себеподобни в Австралия - да живее и да се изучава... с две думи - да става човек. В лудата конкуренция на гореспоменатите аборигени той успя да влезе специалност „Международен бизнес”. Отново основен образователен подход бе принципът на опитът. В австралийския си период, Чано обиколи доста страни и континенти. Видя свят, както се казва! Намери си много нови приятели, смени няколко работи, на последната от които се задържа дълго, за да финансира обучението си.
Седем години не се беше връщал в БГ и всички му давахме зор да си дойде за една ваканцийка. И той взе, че се появи изневиделица. Майка му ми звъни един ден (някъде началото на 2007-а) и вика „брат му - Кирето Балкански, отива да го вземе от летището”. Идвал си Чано за няколко месеца да ни види... а аз с разтуптяно сърце го придружих. Стояхме там, разлафвахме на изхода на терминала и чакахме да се появи малкия Чани (както си го спомняхме до преди да замине). И по едно време излиза един такъв строен младеж, със зелени (много ми заприличаха на униформени) къси панталонки, ризка и кепе, изправен като струна. Гледа напред с реещ поглед и перфектен загар (беше минал през Виетнам малко, да види как са лайфа и девойките там). Абе за малко да не го позная – видя се, че си беше станал человек. Направихме няколко силни нощи, припомнихме си старите кръчми и заведения в Софето, разцепихме се както се полага и така.
Тук ставам сериозен! За съжаление на 03.04.2007г. Чани претърпя много тежка катастрофа – падна с мотор и буквално се потроши. Повече от 10 дни лекарите от клиниката по реанимация към ВМА - София се бориха за живота му, докато той беше в кома. Благодарение на техните усилия и грижи той остана жив и с всичкия си, но за съжаление се наложи ампутация и на двата му крака точно под сгъвката на коляното. Остана в болница три месеца. След това се прибра вкъщи и започна да се съвзема... за съжаление в инвалидна количка. През януари 2008-а започна протезиране с всички най-добри протезни компоненти налични от внос за България. Това стана със събрани собствени средства на семейството, роднини, близки и заеми от приятели.
Първите месеци, напълно разбираемо, му беше много трудно. Изобщо не знаеше за какво става въпрос. Хората от квартала (и не само) бяхме постоянно до него. В началото само слагаше протезите и се опитваше да се изправи с една проходилка. Но след дългия престой на легло, и после в количката, мускулите му бяха изиграли лоша шега. Лека-полека започна да ходи с проходилката, после с патерици, но много внимателно. Един ден (може би след година от катастрофата) му казах – „виж кво, май френд, земи се в ръце, страх не страх, почвай да ходиш тука в коридора без патерици”. А що се отнася до волята, то той е Човекът. Намери сили и с течение на времето проходи отново свободно.
Та така, Чано направи първи стъпки с първоначалните протези (които са тежки и само за учене). Уви, този успех бе много кратък, тъй като започна разкъсване на пластиката (присадената кожа) и разраняване на чуканите. Той се върна в инвалидната количка. След направените прегледи и многобройни консултации с водещи специалисти в протезирането, се стигна до единодушното заключение, че единственият начин да проходи е вакуумното протезиране, което от 10 г. се прави успешно от немската фирма “Otto Bock”, гр. Дудерщат, Германия.
Идеята на всичко дотук бе, че тези протези, щеш-не щеш, си струват едни 31.000 евро. Чано трябва да отиде в Дудерщат за около 30 дни, през които да му се направят изследвания, да му се вземе отливка по най-модерен начин (с гипс и лазер), да се направят протезите и да се настроят след първите няколко дни носене.
Той, семейството и ние (приятелите му) ще сме ви безкрайно благодарни ако имате желанието и възможността да помогнете на един млад и интелигентен човек да проходи, да завърши образованието си и... да си върне живота... до колкото това е възможно.
С цел набиране на необходимите средства бе учредена Фондация на негово име - "Александър Воденичаров" – чрез която се надяваме да успеем да съберем заедно с Вас нужната сума.
Сметките, по които можете да изпратите Вашите дарения, са:
„Юробанк И ЕФ Джи България” АД, клон Лозенец
BIC: BPBIBGSF
BGN – IBAN: BG 80BPBI 79401061138101
EURO – IBAN: BG 62BPBI 79401461138101
Предварително Ви благодарим за проявената съпричастност и човечност!
**********************
Допълнителна информация:
- Ако ползвате facebook, търсете за "Да помогнем на Чани".