Паническо разстройство - част 4

На мен ми помогна да. Само, разбира се трябва да си намериш добър лекар. Всъщност беше не само боцкане с иглички, ами и вендузи, и някакви камъни ми слага, и масаж.Доволна съм. 10 процедури правих.

Здравейте, момичета! Казвам се Десислава.
Току що изчетох голяма част от писанията ви и реших да се регистрирам веднага.
Вчера навърших 23 години, а от днес съм с диагноза паническо разстройство/ силни натрапчиви и постоянни мисли , като симптомите причиняват силна депресия.
Симптоми имам от месец може би - но в последните две седмици се влошиха до крайност и се наложи да взема спешни мерки. Натрапчивостта ми се изразява в мислене за смъртта - най-вече за моята смърт, както и тази на близките ми. Времето за мен лети като дните ми се струват секунди, а изминалите години са "вчера". Постоянно мисля за това, че един ден ще умра и няма да ме има никога повече на този свят. Знам, че звучи нелепо, осъзнавам безпочвеността на мислите си, но са по-силни от мен. Всичко обръщам в часове, минути, секунди. Когато стана сутрин не мисля за събитията през деня, а за това, че когато този ден отмине (а той ще отмине много бързо), ще се приближа с още един ден към края на живота си. Не мога да правя нищо - не се храня, излизам насила, не чистя, не готвя, не мога да чета, не мога да провеждам заниманията си (в момента имам държавна практика по предучилищна и начална педагогика и не мога нормално да си водя часовете, затова и спрях да ходя). Плача и чакам да стане време за лягане, защото само в съня намирам утеха. Но пък сънувам ужасни кошмари, бълнувам и се потя страшно много насън. Гади ми се и имам пориви на повръщане.
Днес отидох на психиатър и ми изписа три вида лекарства - Ципралекс, Флуанксол, Транксен. Започвам да ги пия от утре. Много, много искам да се оправя. Имам чудесни приятелки, имам приятел от 5 години, имам и страхотна майка, която ми помага много. Тази година завършвам и допреди тези събития се чувствах добре. Не разбирам какво става, наистина... Тъжно е и е жалко. Хем искам да се оправя, хем ми е толкова зле, че понякога искам да заспя и да не се събуждам никога. Мислите за смъртта и за бързото минаване на живота ме притискат и задушават. Пречат ми да живея нормално. Пречат ми да бъда аз.
Благодаря ви за вниманието и ви желая само и единствено крепко здраве!

 Здравейте момичета! Отдавна не съм писала, но ви следя и чета и с гордост мога да заявя,че просто се чувствам добре!_dess_ Аз съм една година по-голяма от теб( не че е  от значение),а майка на почти 4 годишно детенце и миналото лято изживях най- големия кошмар в живота се, който ти си описала. Бъди сигурна,че всичко ще отмине, събирай се с  хора, мисли за хубавите мигове които ти предстоят,  макар и да ти се струва много трудно да го правиш. Аз също намирах утеха в ноща макар и кошмарите да не ме остваяха на мира,а като се събудех започвах да си мисля колко ми е лошо и как ми се гади , колко ужасен ще е деня ми.Сега като се замисля това за  страха от старостта, смъртта май го минава всеки,но ние просто  се задълбочаваме много в това и се самоизмъчваме.Та кой се е родил без да умре?То просто е неизбежно. Радвай се на всеки ден,лекарствата ще ти помогнат да се справиш, но дай и ти нещо от себе си като се помъчиш да мислиш за хубави неща!И ти ще успееш  ,както аз успях и победих страховете си!

Здравейте.
Пали явно пак не съм прочела нещо,ама нали съм куку .....важно е да се излекуваме.
Новото лекарство не ми действа добре,направо съм дебилна,отпусната и земята да се сцепи хич не ми пука.Май сгреших като казах на лекаря че пак съм нервна и агресивна а то е било ПМ синдром сега се чудя дали да го спра като съм го взимала един път само или да намаля дозата.Срам ме е да се обадя,а и по телефона надали ще се сети коя съм.Вие какво ще кажете?

Привет
Аз да ви кажа вчера бях много добре-естествено изключвам сутринта където бях напрегната и нервна във фирмата.
След това цял ден бях супре,преливах от енергия.Обиколих си блокчетата,седях малко и в градската градина до Дунава и си се прибрах към 14.След това отидох взех малкия от градина,обиколих с него 10-на абоната дето ми бяха останали и пак в градската уж да си поиграе.Това дете ми изцеди силите-постоянно прави фасони и се сърди.Първо децата не му допадали на люлките и катерушките и се разсърди,После уж да се разходим да видим Дунава,стигнахме до там и се фръцна и се започна едно тичане до катерушките обратно.Там зор да се качи на една ракета,аз естествено не му позволих,защото си го представям как ще падне от горе.Заигра се с едни деца и се качи на един голям слон пързалка.От там почна да пищи,че го е страх да се пусне.А на мен пред очите ми докато се спускаше беше картинката-как ще се метне или на страни или ще си строши главата...Както и да е пусна се,дръпнах го и си тръгнахме....Такива гледки и такива качвания не мога да търпя.Свекър ми му позволява да се качури на всякъде,но на мен ми става лошо и започвам да си мисля глупости веднага.И това не е от сега...Как да превъзмогна тоз страх,че нещо ще му се случи,ако се люлее силно,ако се качи на някоя по-високо катерушка и т.н.

Йо и аз търся отговор на тези въпроси,същата съм като видя че се качват и ми става лошо подкосяват ми се краката и почвам да викам,качвам се по пързалки катерушки,майките ми се смеят,то си е и за смях с тези кг моите,ама пусто ужас изпитвам.

Точно това и аз вчера гледах-как само аз викам и подвиквам като истеричка''слез,не се качвай,ще паднеш,прибирам те'' А другите си седят по пейките и си говорят та дори и не ги поглеждат къде и какво правят
А,аз каква съм вече незнам-постоянно съм на крак,постоянно дудням-естетвено отгвори получавам много''омръзна ми,ти бъди спокойна аз така ще направя,не се притеснявай и пр. му идват на устата на устатника''


До сега е сеял с мен цветя,казвам ви имах чувството,че нарочно прави това което му забранявам...След малко ще ходим до магазина,а на мене от сега ми е свито,защото знам как и какво ще си напазарува-въпреки,че уж сме се разбрали ,че ще вземем едно нещо само.

Няма какво да добавя същото е

Здравейте,аз съм една от вас!Тази болест депресията е нещо ужасно.Миналото лято след лечение с антибиотик започнаха моите проблеми.В началото не знаех какво ми е,имаше ми нещо но всички изследвания бяха отлични.След лутане по доктори и мъчения най-накрая докторка невроложка установи какво ми е и ми постави диагноза депресия.Имах агорафобия-не можех да излизам навън от страх,че ще ми стане лошо,че ще се появи някоя паническа атака.Лекарствата които ми изписа са -софанакс и серопрам,започнаха да действат веднага след приема,което беше много хубаво защото не се издържаше на болките и ужаса.Всичко беше ок,след 6 месечно лечение вече бях много добре и решихме с д-ката да започнем да намаляме дозата.Сега от 3 седмици ми е зле д-ката ми каза,че това било някакъв синдром на отнемане който се получавал при спиране на лекарствата и ми каза "трябва да имаш воля и да издържиш",но как да издържа като болката в гърдите е ужасна,сякаш имам някаква тежест и немога да си взема въздух точно като риба на сухо и пак ме ми се излиза и си стоя вкъщи затворена в това хубаво време от страх,че ще ми стане лошо като изляза.Някои от вас пил ли е тези лекарства или поне кажете как ви се отрази спирането на антидепресантите.Чух,че софанакса се спирал много трудно ако продължава така да не мода да си взимам въздух и да ме страх да излизам и да оставам самичка мисля да потърся др лекар.
П.п.и да кажа че от 4 месеца пия хомеопатични и само се обаждам на докторката и я питам от тях ли е,защото те нали хомеопатичните засилват симптомите на болеста,но и тя каза за синдрома на отнемането
Дайте съвет и кажете как да се излекувам искам пак да бъда предишния човек

Ох момичета пак съм с едни паранои,няма да се оправя сигурно.Сега пък от няколко дни постоянно се оригвам и се чудя да нямам някой рак на стомаха,много ме е страх и една тежест имам в гърдите,чак не мога да дишам.

Денислава,то и аз се оригвам,ама още не ми е дошла мухата,че ми има нещо.Много често като съм в къщи,уж тихомълком да се оригна/че да не се излагам пред свекър ми,въпреки,че той е много свестен и никога не ми е казал нищо или ще каже/,а така звучно го изкарвам,че сигурно и съседите ме чуват

Евико Защо не отидеш при психиатър?

Аз да ви кажа какво съм решила-снощи съм накарала моя мъж да ми свали ''Тайната'' и още няколко филма.И съм решила да отида утре/че днес незнам дали ще успея/да си купя''Подсъснанието може всичко'' и още няколко книги които ги изрових от нета.Та вместо да спя наобяд,мисля да почета малко...Спането от проблемите ми не ме спасява,та ако успея да устискам да не лягам на обяд ще чета.

Да чукам що годе добре съм,не ме схващало тези дни,явно и хаповете вече ми действат-ще направя месец след седмица някъде от как ги пия.Но онези страхове-от нова атака,лошите мисли като изляза с детето,треперенето в магазини,онова гадно усещене което усещам като има мнохо хора покрай мен и страха да не избухна пред хора остава
Незнам за тез страхове хаповете ще ми помогнат ли,незнам дали това мое добро състояние дали няма да е само по време на прием на хаповете.

смях ти се с глас на поста обаче все едно се смея на себе си
бе не давам нищо да ме заболи, особено ако болките се повтарят на едно и също място.
имам чувство че съм обречена и почвам да се държа като такава
мен ми правиха една манипулацийка с двудневен престой в болницата.лекарката ми прави ПКК с диференциално, биохимия и всичко друго, казва че нищо ми няма.обаче утре ще си видя на епикризата, щото не и вярвам.искам да попитам има ли и други дето имат невралгия отляво на ребрата и гърба?мен ме почва там когато съм най-зле с мислите

Аз. Миналата година като започна всичко ме болеше адски в ляво по ребрата и отзад плешката и лявата ръка. Ходих малко на физиотерапия, масаж на гърба и пих обезболяващи, но нищо. Поотмина от само-себе си като спрях да мисля за болести. Сега пак ме наболява, но много по-малко. Лошото беше, че най-много ме болеше в сърдечната област и аз си представях какви ли не глупости.
Деснислава спри да мислиш за болести, т.е спри да се самонаблюдаваш, знам че това е много трудно, особено когато те боли, но това е начина. Насочи вниманието си към нещо друго. Щом с изследванията ти всичко е наред, всичко е от главата.
Виждам, че Йо спи на обед, а мен ме съветваше психотерапевката да се опитам да не спя на обяд, за да си подобря качеството на нощния сън. Е, ако сте имали атака, то тогава няма начин, организма е много изтощен и има нужда от незабавна почивка.
Аз сега съм с много гаден синузит и главоболие от това, а утре ще пътувам надалеч. Много ме яд, че не отидох на УНГ, поне да ми предпишат лечение, а и да ми поставят диагноза. Сега има да си мъча главата с глупави представи....

Пали,аз имам болки и схващания от към дясната плешка-но сега не съм имала...Имам в предвид преди,вероятно всичко е навързано,защото докато си анализирам стигам до извода,че всичко ми се е трупало с години и така....
Пример:по-миналото лято съм с невероятен главобол,тъмнеее ми пред очите,ама главата можеше да ме боли със седмици...Невроложката ми предписа някакви-от който си бях жив дрогаж.Тя вика на нерви,па мигрена па ....Аз викам искам ЯМР,за да нямам аденом на хипофизата.Дигам се аз отивам в Царица Йоанна и правя ЯМР-нищо ми няма,е от тогава глава ме е боляло,но не така както тогава

barfly Аз спя,защото сутрин докато ида за един час на работа и се връщам като изцедена.Жив ходещ парцал съм,ако не легна да спя.
Та в тази връзка ще питам психиатърката,дали да не увеличим на цяло хапче Ривотрила,защото там ми е сковано,нервно и избухливо-това ходене до работата ми е шаш и паника.


Аз да ви се похваля,взех си ''подсъзнанието може всичко'' и ''Да излекуваме тревожността,депресията и стреса без лекарства и психоанализа''....Не погледнах дали имаше книгата''Излекувай живота си''-сега гледам части от филма и ме грабна....споделят се истории и случки,но трябва да го гледам без детето..

Йо и аз съм на тази тематика,много ми помагат,повдигат ми духа.Едно се иска постоянство.
Пали пиши за епикризата.
На мен ми е изписано различно лекарство за симптома"изкарва ме извън нерви".