Раждане вкъщи 6

Ами моя син сигурно вече е подготвен да акушира на жена си! 
У дома много се говори за тези неща, та си мисля, че надали ще му е нужно специален разговор по въпроса. Смятам, че за тези неща просто трябва да се говори повече, а не само в специални случаи и под сурдинка (или като се съберат тълпа жени да се надпреварват да обясняват, коя я е боляло повече и коя е страдала и раждала по-дълго  ).

   Днес е световният ден на акушерките! Благодаря ви!

Знам че е в Токуда, а като се засечем на скайпа ще питам и при кой лекар.
Признавам, че не съм гледала цялото предаване, защото не ми харесаха настроенията, но исках да видя Цвети...

Аз излиза, че съм имала голям късмет с мързелив лекар при второто раждане..Прегледа ме при приема и отиде да спи. До 20 мин. родих при акушерката без да ми диктува напъни и да ме натиска. Лекаря дойде да ме зашие само.
Сега с третото също мисля да отида последния момент.

Искам да помоля за подробности на  лс за срещата на 15(16)^-ти...  Нали не пречи, че съм в първи триместър и не съм заклета привърженичка на Домашното?

Не разбира се! Информацията е полезна за всяка бременна, независимо какво раждане си избере!  Сега ще ти пиша подробности за срещата.

Tая водещата беше ужасна Ако бях на Олга на мястото щях да си тръгна.

Явно все пак вашите майки са споделяли нещо за раждането.При мен нещата се стекоха по различен начин.У нас това е табу и никой не ми е казвал какво се случва всъщност.Даже баща ми все още казва за майка ми,когато е била бременна с мен,че била в положение и го казва тихичко да не чуя и ме поглежда изпод вежди.Та затова се образовам,както мога.

А да не говорим за бебеправене...Нашите все още сменят канала,ако някои започнат да се целуват на екрана.А ако им кажа,че ако някога забременея,ще си родя детето вкъщи,сигурно майка ми ще приложи старите си методи и ще ме напердаши.Нищо че съм на 29.

Аз имам само добри впечатления за раждането от моята майка - тя ми е казвала, че преувеличават по филмите, като крещят, че не боли толкова много, че е нещо нормално. Тя е раждала и мен и сестра ми лесно, без никакви разкъсвания. Според нея за лесните и раждания е изиграло голяма роля доброто и физическо състояние и това, че е спортувала много.
Затова и мен не ме е страх толкова от самото раждане, колкото от това, което могат да ми направят лекарите. Майка ми казва, че когато е отивала да ражда не е знаела нищо, изцяло се е доверила на лекарите, била е спокойна, защото им е вярвала. Съветва и мен така да направя - да им се доверя. От тогава обаче май много са се променили нещата, защото в момента това ми се вижда най-лошия вариант - да отидеш да раждаш без да знаеш нищо и да се довериш изцяло на лекарите. Единственото положително нещо, в случая е че ще си спокоен. Но когато майка ми е раждала, жените са раждали много по естествено. Аз вече съм направила "грешката" да се информирам и ако отида да раждам в болница няма да съм съгласна с 90% от нещата, на които ще искат да подложат мен и моето бебе. И определено няма да се чувствам там спокойна и в доверени ръце, даже напротив, според мен с прекалените си интервенции лекарите много често причиняват усложнения.

Преди са гледали на видеозон бременните, само ако са имали някакъв проблем. Сега е практика да се гледа бебето на видеозон при всяко посещение, без да е съвсем ясно дали това по някакъв начин вреди на бебето или не. Аз ходя на стандартната (тази по здравната каса) женска консултация само и досега са гледали бебчето ми само веднъж на видеозон - в 4 месец. Лекарката ме пита дали искам да го гледаме още веднъж и аз и казах, че не знам, попитах за какво е необходимо. Тя ми каза, че за да се видело как е разположено бебчето, къде е плацентата - това май са все неща, които могат да се определят и с по-естествени методи. И аз естествено започнах да се притеснявам дали бебчо е разположен правилно - да се опитвам да определя как е разположен по това, къде се чува сърцето му и къде ме ритат крачета и ръчичките. И май си беше всичко наред - сърчицето му се чува долу в ляво, рита ме в дясната половина на корема. Но аз с моите притеснения и опипвания май го обърках и от днес ме рита вече отляво, а усещам гръбчето му отдясно Май всичко обърках с моята намеса, почти като лекарите, които наредих . Сега се надявам да си се завърти както си беше и продължавам да се чудя за последния видеозон.

Дая, елате на срещата на 16-ти следобед - ще ти покажем къде ти е бебчето и как е разположено; ако има нужда да се донамества как може да му помогнете и пр. И плацентата можем да опредилим с добра точност къде е, но затова трябва ти дадеш информация. Иначе, ако решите за домашно раждане и ако ще си по-спокойна може да го направиш този УЗ за 2 мин. е достатъчно!

Благодаря Мег, с радост ще дойдем!

Хубаво е че не са се срамували да те направят,нали? 

Дая,че не е полезен ултразвука-това е повече от ясно,но с всички тези мобилни телефони и комуникации около нас това да ти е най-малкия проблем.
По-скоро тълкуванието на лекарката може да ти навреди.За това ако си правиш-не го прави съвсем накрая-нека има малко време докато си възстановиш баланса и връзката с бебето.

Много точно казано!!! Много!!! Самият изобретател на УЗ за тези цели твърди, че най-големият риск от използването му е в разчитането на картината!!!

Момичета, понеже много ми допадат настроението и отношението към бременността и раждането тук,
много държа на мнението ви относно ФМ, БХС...
Аз съм на приличната възраст 35+ и се чудя дали всъщност се налага да се правят тези изследвания.
От една страна разбирам, че е хубаво да се направят, за да се вземат мерки при евентуални аномалии,
но се плаша повече от това да не ме объркат нещо и всеят смут в размътената ми глава с разни цифри, проценти, близки и далечни граници...
Какво ще ме посъветвате?

Ти правилно си преценила, че могат да ти ги разтълкуват грешно резултатите и да те вкарат в някакъв филм.

Мисля, че първо е добре да помислиш какво би направила, ако разбереш, че детето е с някаква непоправима аномалия. Би ли го задържала или не. Ако нямаш намерение да правиш аборт по такива причини, а да износиш детето, мисля, че нямаш нужда от подобни изследвания. Особено пък от БХС-то, което само по себе си е само статистическо изследване. Също, дори да се стигне до амниоцентеза, тя пак не ти дава 100% гаранция. Има не един и два случая, когято амниоцентезата твърди, че детето е болно, а всъщност не е и обратното. Добре е да помислиш над тези неща и кои рискове би поела, ако мога така да се изразя.

Аз евентуално бих направила само една фетална морфология при специалист, който наистина вижда, а не си прави свободни интерпретации от некадърност или с цел да ти измъкне още пари. И то защото, ако има проблем евентуално бих могла да се опитам да го оправя с хомеопатия, ТЕС или други алтернативни средства.

И аз съм с навършени 34, карам 35-та година.Но не мисля да правя БХС.За мен това е тото 2.
На една фетална ще отида.
А относно ражданията на мама....ами типични болнични.Аз съм се родила бързо, но си е имало окситоцин, предизвикали са раждането, скачали са й по корема.
С брат ми, одина преди мен, голяма глава, заклещил се,на косъм да изпуснат и него и нея.Много шевове и дълго възстановяване.Друго не помни.Това 74-75 та година.
За това е много наплашена и й се струва безумие да родя в къщи, смята че всички случаи нещо ще се обърка.

Аз също мисля като Нощни очи - ако човек е сигурен в себе си, ако има вътрешното усещане, че всичко е наред, няма нужда от изследвания. Ако пък нещо го притеснява, по-добре е да намери специалист и изследване, на които би се доверил - за едни е ФМ, за други може да е сканиране на аурата примерно... Важното е да сме щастливи с изборите, които правим.
Някъде прочетох, че за амниоцинтезата била определана възраст 35 г. понеже статистически било доказано, че рискът от аборт след процедурата и рискът от синдром на Даун след тази възраст се изравняват. Статистическият риск от аборт е 1-2% - всеки сам следва да си прецени кой риск го притеснява повече. Освен всичко друго, в живота ни няма случайни нища - някои неща се случват със или без наше действие или бездействи, други можем до голяма степен да повлияем, но най-вече можем да приемам случващото се и да направим най-доброто от него.