Раждане вкъщи 6

  • 44 106
  • 732
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 11 509
Фата, същата история е, от немските новини, но аз по-късно се усетих  hahaha

# 571
  • Мнения: 3 869
Фата, много ти благодаря за кометара към историята!!! Така добре обяснява защо е жизнено-важно дори доносени бебета да са с маките си в първите минути/часове..

# 572
  • Мнения: 3 638
Да, коментапрът посочва страшно интересни неща. В крайна сметка наистина природата е помислила за всичко и понякога най-естественота и проста реакция е много по-добра от модерните апаратури.
Сега като се замислям естествената реакция на животните е също да остават до малките си дори с часове, когато са безжизнени... И самите хора като естествена реакция прегръщаме до сърцето си този, който си отива, сякаш, за да му предадем от нашата топлина  Sad Какъв късмет за това бебе, че майката е успяла да последва инстинкта си и се е намирала на място където са й "позволили" да го направи. Случайно попаднах веднъж на откъс в една книга, който иструктираше болничният персонал как да се държи при загуба на новородено с родителите. И си спомних за историята на една мама на ненодосени близначета от БГ, починали след раждането, коато дори не беше успяла даги види и да ги докосне  Cry Не ти ги дават дори да ги погребеш! Просто нечовешко отношение!

# 573
  • Мнения: 4 150
Цитат
И си спомних за историята на една мама на ненодосени близначета от БГ, починали след раждането, коато дори не беше успяла даги види и да ги докосне   Не ти ги дават дори да ги погребеш! Просто нечовешко отношение

Дали са били починали наистина?
Имам познат,чйито брат близнак бил починал при раждането,а майката не спря да тьрси детето си докато не го намери живо след 25 години.Оказа се,че е бил продаден.
Ватикана сьщо има много тьмни катакомби и перверзии с порьчани деца.

# 574
  • Мнения: 1
Здравейте и от мен,

Чета ви, не съм от пишещите, но се надявам да приложа прочетеното, когато му дойде времето.
Благодаря на всички за споделеното.

# 575
  • Мнения: 656
Дами, сайтът purebirth-australia.com нещо не е валиден... отварят се разни неща за Австралия, но нищо общо с раждането... А така исках да видя разни неща за подготовката за домашно раждане, за плацентата... На този етап ми е любопитно чисто практично как се прерязва пъпната връв; нали след раждане аспирират бебето в болницата - дали и как става това вкъщи? И всъщност нужно ли е? И ... още нещо - бебетата нали не дишат, докато са вътре. Мислех си, че почват да дишат след като прережат пъпната връв. Но някои попрочетени неща ме карат да си мисля, че не е така - кога всъщност почват да дишат бебетата с белите си дробове?  Blush
Простете идиотските ми въпроси, хич нищо не знам за раждането и след това...  Embarassed  А и вероятно сте ги разяснявали тези неща или пък има коментари някъде по първа страница... Четох разни истории за домашни раждания, които са страшно вдъхновяващи, но ми липсват чисто прагматичните елементи... А това, което си мислех, че ще отговори на въпросите ми, не ми се отваря... Може и само да ме насочите къде да чета..
Simple Smile

# 576
  • Мнения: 557
Усмихнатото виж тук: http://web.archive.org/web/20080718195252/http://purebirth-australia.com/
Това е архив на сайта.

# 577
  • Мнения: 656

Супер! Много ти благодаря!  Grinning

# 578
  • Мнения: 762
Усмихнатото ,принципно относно притесненията за "непродишалото новородено" аз съм на мнение,че ако не отрежеш пъпната връв веднага няма практическо значение дали и кога започва да диша новороденото,защото то продължава да получава кислород от плацентата.
За пъпната връв-ние я прегорихме,за да я прекъснем, след като бяхме сигурни,че нито тя,нито плацентата са нужни на бебето повече.Така ми се струва най-хигиенично в домашни условия на мен.За  аспирирането на новородено-по принцип щом се извади бебето е добре да се постави с коремчето надолу (с лицето надолу),за да изтекат евентуалните неща,с които може да е пълно нослето.Освен това можеш да изсмучеш ако ти се стори несигурно да разчиташ само на гравитацията.Аз съм много гнуслива и по принцип не ми се нравеше метода с изсмукването,но когато видях моето бебче всяка погнуса ми мина и дори без да има нужда го направих-просто,за да съм сигурна,че нищо не е останало. Simple Smile
Иначе за плацентата има мит,че ако изяде родилката парче от нея организмът и ще се самопрочисти (от хормоните) и ако е останало нещо опасно в нея след раждането-то ще се изхвърли само.Има някои жени,които я изсушават и я пият като хранителна добавка заради хормоните в нея,а други я готвят.Аз лично я дарих на земята.Вярвам,че тя е подарък от всички жени,които са раждали преди мен (повечето,от които са в земята също).Вярвам,че благодарение на тях една родилка никога не е в опасност по-голяма от тази,с която би се справила сама.

.... докато не го намери живо след 25 години...
Една много добра причина да не раждаш в болница.  Confused

# 579
  • Мнения: 557
Усмихнатото Аз съм чела, че бебетата започват да дишат със собствените си бели дробове, когато им се задейства дихателния рефлекс. Това обикновено става, когато телцето им смени средата. На много места пише, че този рефлекс се задейства, когато която и да е част от тялото на бебето се докосне до въздуха. На други твърдят, че има значение и смяната на темепратурата и т.н.
Всъщност, никъде не съм чела еднозначен отговор на въпроса, но за себе си го обяснявам - при смяна на средата и шока от смяната.
Ако имаш други практически въпроси, на които не намираш отговори - пиши и питай. Ще отговаряме до колкото знаем  Simple Smile
Успех!

# 580
  • Мнения: 2 185
Дихателният рефлекс се задейства при контакт на коя да е част от тялото на бебето с въздуха, както и от по-ниска температура от телесната. Затова при водно раждане има 2 много важни изисквания- басейнът да е достатично дълбок ( за да се избегне преждевременен контакт с въздуха) и водата да е с телесна температура.
На Алек му отне около минута и половина- две (!) преди да успее да поеме въздух, затова е хубаво, не  ами направо задължително да не се реже веднага пъпната връв. Ако бяхме в болница като нищо щяха веднага да я срежат и да се чудят после как да го реанимират  Stop . Пъпната връв я срязахме час и половина-два след като беше роден, през това време си дишаше без проблеми  Peace .

Относно аспирирането - или начинът, който е посочила Дими, или се използват едни аспиратори, приличат на помпички за изсмукване на назален секрет ( разбирай сопол  Laughing ), но са малко по-големи.

# 581
  • Мнения: 3 638
На този етап ми е любопитно чисто практично как се прерязва пъпната връв; нали след раждане аспирират бебето в болницата - дали и как става това вкъщи?
Simple Smile


В тукашните болници (Холандия) не аспирират бебето. Щом излезе веднага ти го подават и ти го слагат на гърдите.  Simple Smile Пъпната връв я режат след това - демек не е практика във всички болници   Naughty Ако ще трябва да раждам сега бих опитала да си поема сама бебчето, но при първо раждане и с всичките притеснения за раждане на близнаци въобще не ми и мина през ума  ooooh! Първата наистина й бяха нужни няколко мига, за да почне да диша, чак питах акушерката дали диша. Втората излезе със широко отворени очи и плачеше...

Между другото докато децата ви са все още малки, но говорят опитайте да ги попитате дали си спомнят за коремчето на мама. Четох го в една книга за близнаци и изненадващо за самата мен като ги попитах едната нищо не каза, но другата каза, че било тъмно, била отгоре и я било страх и се сви като в утробата  Simple Smile Тя наистина беше отгоре и се уплаши като пукнаха мехура на сестричката й, почна да й бие силно сърчицето...Ако ми го беше разказал някой не бих повярвала!

Последна редакция: чт, 02 сеп 2010, 00:32 от fata ®

# 582
  • Мнения: 405
Фата, стана ми много интересно.
На каква възраст бяха като ги попита?

# 583
  • Мнения: 705
Вижте какво намерих в компютъра си за аспирацията:

"В “Ръководството по реанимация” от 2005г. на Европейския Съвет по Реанимация (ЕСР) четем, че бебетата, които се нуждаят от каквите и да са реанимационни мерки са сравнително малко. Описани са и грижите, които в общия случай трябва да се положат за бебето непосредствено след раждането. А те включват само подсушаване, покриване с топла завивка и контакт кожа-до-кожа с майката. ЕСР дефинира нуждата от аспириране само в случай на обструкция на дихателните пътища от твърда субстанция или кръв, като подчертава, че агресивното фарингеално аспириране може да доведе до забавяне на спонтанното започване на дишането, както и да причини ларингеален спазъм и вагална брадикардия. Други потенциални проблеми са сърдечна аритмия и пулмонарен артериален вазоспазъм.Всъщност при слизането на бебето в родилния канал, натискът, който вагината оказва върху торакса, подпомага изчистването на секретите от горните дихателни пътища на бебето и рутинното аспириране не е препоръчително. Аспирирането е наложително само когато в амниотичната течност е наличен гъст мекониум, както и ако бебето изпитва затруднения при спонтанното изчистване на горните дихателни пътища. Като следствие ларингоскопията и интубирането също не трябва да се извършват рутинно, а само при респираторен дистрес.
В препоръките на Американската Асоциация по Педиатрия (ААП) за началото на кърменето се подчертава важността да се избягват всякакви рутинни и ненужни интервенции, каквито са аспирирането на носа и устата на бебето. Изследвания сочат, че те пречат на иначе естествено проявяващия се интерес към сукането през първия час след раждането."
За късното клампиране има много информация на много места в интернет. По-късно може да извадя няколко линка.

Фата, това което казваш е много интересно. Гледах в някакъв филм как деца подреждаха елементи от болничната стая, пресъздавайки с точност обстановката по време на раждането си. Беше някакъв вид терапия за децата, но за жалост не си спомням кой беше филмът.
 

# 584
  • София
  • Мнения: 12 860
  фата много интересно, ще попитам и каките, но те са вече доста големи, а и проговориха доста късно...

Общи условия

Активация на акаунт