Раждане вкъщи 6

Питах ги някъде преди около месец, били са на почти 3 годинки  Ако детето ви бърбори и разбира повече може и по-рано сигурно 

Здравейте момичета
Аз продължавам да чета и да се интересувам от раждането във всичките му аспекти. Чета и добри и лоши отзиви, за да мога да си направя сама преценка и избор, когато му дойде времето (все още не съм бременна). Аз поне вече разбрах, че раждането не боли и че е нещо красиво.

Цялото това четене обаче ме накара да се замисля за едно нещо. Около мен има много млади момичета, някои от тях родили, на някои им предстои в близко бъдеще. Тези, които родиха, влязоха в болница, без въобще да са информирани какво ще става там. Просто те си знаят от техните майки, че раждането боли и за миг не са се поразровили да прочетат дали има друг начин за раждане. Тези, които не са родили още, също са на това мнение: "раждането боли, лекарите са боговое, те знаят да раждат, жените не". Дори днес една позната ме попита - ти на кого би повярвала, на твоя лекар или на някакви жени, които въобще не знаят за какво става въпрос". Е вярвайте ми, не ми помогнаха доводите, че тези някакви жени, са раждали жени и много добре знаят, а моя лекар (уважавам си много гинеколога), не е раждал ни един път и въобще не знае как става.

От няколко дни просто се чудя, как може да има въобще такова закостеняло мислене. Как може цели поколения да сме отгледани по един и същи начин и дори никое младо момиче да не се замисли редно ли е това, което става. А само като се замисля за момичетата около мен - една заразена с хипатит Б по време на раждане, на друга й скачаха по корема, на трета сумати и шевове и после инфекции, на друга секцио, после инфекции и др. проблеми. Ума ми не го побира, как след толкова случки продължават да вярват на доктори, как може сами да се подлагат на такива мъчения.
Не знам защо в момента ви занимавам с тези мои мисли, които са доста разхвърляни. Исках дори да пусна тема за информирания избор преди раждане, но се отказах, може би поради същата тази причина, че не мога да си подредя мислите.
Истината е, че искам да накарам поне моите познати да се замислят за това, какво става с тях в този хубав момент в живота им, а явно съм безсилна. Дори сега попаднах на една статия в която се обясняваше как раждането си е болезнено, как таткото пречи и т.н. все неща, на които една бъдеща родилка много лесно би повярвала, заради това, което знае от нейни приятелки.
Извинявам се за дългия и объркан пост, но тези мисли ме глождят от няколко дни и чак ме хваща яд, когато срещу мен почнат да грачат куп жени, че едва ли не съм луда да си мисля, че раждането не боли, лесно е и не е това, което е. Дори срещнах толкова незапознати жени, за които раждането е това, което докторите кажат.

deskatta, разбирам, че мислиш всички тези неща от най-добри подбуди.   

Само че, нали знаеш - пътят към ада е постлан с добри намерения. Познатите ти предполагам са достатъчно  големи и умни, имат очи и уши, а и мозък, и могат сами да вземат решение за себе си. За тях, за тяхната физика, техните страхове, за техните желания най-доброто раждане може да е съвсем различно от най-доброто за теб. Няма единствен и перфектен начин да се ражда.

Ти не би искала някоя добронамерена приятелка да се опита да ти уреди секцио, защото е чела и чувала, че това е най-доброто, нали?

Няма нужда да спасяваш хората от самите  тях. Направи най-доброто за себе си и остави твоят пример да им влияе ненатрапчиво.

fata, много интересна случка!

Деската,и аз съм донякъде съгласна с Лилибон.Ако знаеш,че раждането ти ще бъде безболезнено-то ще бъде такова независимо от обстоятелствата,които се подредят.Болката тръгва от главата на жената и от там плъзва по цялото тяло.Раждането има много общо със сексуалността на една жена,а тя се гради от самия миг,в който е била зачената.

Фата,моята (голяма) дъщеря е близнаци (само по зодия).Когато я попитах още на 2 какво помни от корема ми и помни ли нещо преди това тя ме погледна с дълбоко недоверие,но при нея рационализмът винаги е надделявал.Според мен секциото и отношението към нея веднага след раждането са я травмирали така дълбоко,че са оставили едни от най-дълбоките черти в характера и-страхът да не се изгуби и недоверието към хората.Опасявам се,че никога повече няма да мога да я върна там...в дълбините на съзнанието и.

Момичета, аз съм далеч от мисълта да карам моите познати да раждат в къщи. Просто се чудя как въобще без да са запознати махат с лека ръка и казват това са лудости.
До преди време и аз бях на едно мнение с тях, поради простата причина, че това е начина, за който аз съм слушала през целия си съзнателен живот. Просто ме е яд, че на няколко поколения подред, така са промити мозъците, че дори и човек да иска, не е по силите му да проумее някаква друга идея (ако мога така въобще да го нарека естественото раждане). Ей това ме е яд. А уж човек се учи докато е жив.
Съгласна съм, че за всеки идеалите са различни, но как може човек да изгради идеал, като познава само едно нещо. Как можеш да разбереш, кое е най-доброто за теб, ако не си видял всичките страни на даден проблем.
Ей такива миси ме вълнуват тез дни.
А аз на вас мога само да съм благодарна за споделените истории, за това че успях да науча доста неща от вас      

За да се напълни чашата на познанието, първо трябва да се изпразни... или поне да е била поне малко празна. 

Дааа..... всеки има свои пътища за извървяване!

Има една мъдра мисъл - Когато ученикът е готов - Учителя се появява.

дойде ли им времето на хората около теб - ще стигнат до тази информация, бъди готова да помогнеш, но само ако някой изрази желание, защото не знаеш какви опитности е решила да премине душата на този човек или пък на бебо, което е решило да дойде при него!

Трудно е да устояваш понякога да помагаш, но наистина е най-важно себе си да усъвършенстваш и чрез личния си пример да показваш...

Деската, напълно те разбирам! Преди няколко дни говорих с една бременна в 7-ми месец колежка - от друг отдел е, но си се засичаме.. И я разпитах къде, как ще ражда.. Щяло да бъде секцио, защото е с дискова херния и щели да го извадят около 2 седмици по-рано!! При което аз попитах - не може ли да изчакат поне до някакви контракции... или поне да е по-близо до термина, 2 седмици ми се виждат много... 100 пъти повтори, че те са специалисти и те знаят.. което уж си е така... така де - отказах се накрая - все пак целта ми не е била да я убеждавам, исках просто да вметна идеята и ако вземе, че се съгласи с мен, да я окуража да си измоли по-късно секцио... Но, уви.. 

Иначе съм абсолютно съгласна с Лилибон (и другите момичета), че всеки си преценява, доверява се или на интуиция, или на лекар, а в честия случай те не си противоречат.. И е добре майката да ражда така, както тя чувства, че е редно.. трябва да е спокойна, уверена.. това, мисля, че е много важно... Мисля, че на нас, родилите секцио, въпреки желанието за естествено раждане, точно тази спокойност и увереност ни е отнета и затова се чувстваме така зле сега (то това малко за другата тема де, смесих нещата, но.. такава съм си - изпадам си в словоизлияния понякога  ; но пък желанието за раждане вкъщи всъщност си е точно търсене на това спокойствие, от което имаме нужда).

...и намирането му.

Аз все пак вярвам,че децата сами си избират начина да се появят на този свят.100 % съм сигурна,че голяма ми дъщеря сама си избра секциото,както и че малката ми "позволи" да си родя както си мечтаех.Просто трябва да говорим с децата преди да се родят,за да имаме желаните безпроблемни раждания.

Meg!   поздравления, голям успех е, че ще има и обучени лица за помагане на домашни раждания (но и вие самите си знаете, колко голямо е това). И нали не съм раждала в къщи, се въждържам от писане, въпреки, че тук е много приятно място, се появиха толкова въпроси.... но ще следя развитието. Успехи и занапред!  

Деската - подобни размисли имах и аз. Късмет, че не раждах в България. Но и аз от майка ми знам, че и двете й раждания са били болезнени, след изтекли води, 10 часа в предродилна с ужасни болки, влизат , излизат, не ти обръщат внимание....и т.н. И не ми го побира главата, как родилната помощ в различните държави е с различия като между екватора и южния полюс.  А и думите на баща ми кънтят в ушите ми - беше най-хубавото бебе, което бях виждал ( лекар беше) когато майка ти те  показа през прозореца на 2 рия етаж на Майчин дом. Направо зловещо ми звучи сега. По-добре от Лилибон няма как да го кажа - направи най-доброто за себе си!  

ЧЕСТИТО на родителите на първото домашно бебе след 2 секцио в България!!!
Още една "невъзможна" мисия завърши с прекрасно раждане и още по-прекрасно бебе!!

Знаех си, че ще успее.

Еее, страхотна новина! Браво на малкият мъж и на страхотните му родители!
Да е жив и здрав той и цялото му голямо семейство! 

eйййй страхотно вдъхновяващо 

Браво на смелата мама и на цялото семейство обич 

Честито, честито!      
Изключително съм вдъхновена, радостна и благословена от техния успех!
Да е здрав малкият им син и да ги дарява с много слънчеви емоции!