Раждане вкъщи 6

Имаме си още едно домашно бебе тия дни
Те ще бъдат доста този и следващия месец, така че мисля само да споменавам тук, пък ако родителите решат да пишат подробности, всички много ще се радваме    

Честито на късметлийското бебе и щастливите му родители(и братче или сестриче, ако има)!      Браво!
Ще се надявам и очаквам с нетърпение да прочета как се е случило това щастливо събитие. 

Момичета, по-долу е "разказът" за раждането у дома във Варна преди 10-ина дни  .

ЕДНО ОТ ЧУДЕСАТА В ЖИВОТА

Навярно винаги ще помня преживяването в нощта,
когато сляха се два свята, изгоря една звезда и посрещнах утрото с дете в ръка.

Започна се като потъване на бебето в мен,
Като сбогуване с утробния му дом и сгушване към малката врата,
която да го преведе в света и в неговия рожден ден.
Следобедът отмина, също вечерта в очакване пред чудната врата.
И щом заспаха всички хора и деца, а в небосклона засия луна,
започнаха разтрисащи промени, сякаш вълшебно, концентрирано трептене.
Вратата чудна възприе молбата на моето дете.
Започна да се стяга, да се разширява, да се подготвя път да му даде.
И аз помагах, сине, да не чакаш дълго и мек и лесен да е твоят път:
дишах бавно и дълбоко, благодарейки за родилната вълна
и молейки да съм уверена и силна, живот да ти даря!
Една след друга идваха вълните и аз се подчинявах на мощта им.
А между тях почивах, пих вода, спокойно чаках следващите с помощта им.
Благословено чедо мое, знай какво се случи докато те чаках:
звездичка прелетя простора нощен и го озари с последния си блясък!
На тази падаща звезда си пожелах
с любов и в хармония и здрав да те родя!
Напразно дирех още падащи звезди тогаз,
че нямаше друго по-важно пожелание за нас.
Свещени трепети и животворни спазми продължаваха да ме връхлитат
и в топла вана потопена облекчение изпитах.
След туй как бързо почна всичко да се случва:
пет напъна за тапата и за мехура, и още пет да те получа!
Тъй нежно, миличък, през мен премина,
държах те и не вярвах: …вече сме двамина!
Завихме те и гушнах те и оттогава все така:
копнеем цялото семейство да те обгърнем с топлина!
Предишната ти дойка- моята плацента,
полекичка излезе, с ласка по корема.
И още е със нас, в градината ни закопана,
за да излъчва информация и помощ да ти дава.

Момичета, щом видя пак звезда да пада,
ще пожелая и за вас такова раждане-награда!

Мили момичета,
Навярно сте очаквали един хронологично подреден и ясен разказ, едно упътване, което да можете да следвате.
Но това е начинът, по който аз преживях моето раждане: като една поезия! Така ви го и споделям с пожеланието той да ви зареди с вдъхновение! Вдъхновението, което носи увереност, че сме дарени със силата да родим естествено…. както толкова много поколения наши баби и прамайки!

прекрасно е 

Много нежно!   

О, възхитителен разказ!!!   

Пак да вляза в ролята на добър вестител - имаме още едно домашно момиченце тази сутрин   
Да е жива и здрава, лакомо бебе и голяма хубавица на мама и татко!! 

 
Тук е толкова поетично и бебевалежно! Вдъхновяващо! 
Благодарна съм, че има жени, за които спомена за раждането ще остане като прекрасно изживяване, каквото и трябва да бъде...за всяка жена!

Честито момиченце - да дари с много усмивки мама и тате!!!   

Още разкази, моля! Добрите вести от този тип никога не са в повече!  Очаквам включване!

Една от най-хубавите теми в този форум!
Дано има все повече такива новини тук, и разбира се, честито на новите родители      !!!

Разплакахте ме  Да са ви живи и здрави дечицата и дано повече жени научат за вашето преживяване! 

Наистина прекрасен разказ, едно вълшебно раждане 
Посрещнали сте малкото човече в атмосфера на любов и радост.

За моето раждане за съжаление не мога да споделя такъв хубав разказ, защото не можах да се преборя със страха. Постоянно се питах това нормално ли е, всичко наред ли е, добре ли е бебчо. Затова и не можах да го усетя по такъв приказен начин. И когато нещата станаха по-интензивни реших, че не мога да се справя сама и имам нужда от помощ и отидох в Майчин дом. Не мога и да кажа, че не съм доволна от раждането си, защото тялото ми се справи перфектно с него, единствено умът ми ми попречи това да бъде красиво и нежно преживяване. Благодарение на прекараната вкъщи активна част на моето раждане, когато отидох в болницата имах 6-7 см разкритие, бебе слязло хубаво надолу (това слизане го усетих вкъщи и помислих че бебчо вече излиза, но явно е имало още ) и хубави силни контракции, които дори страхът ми не можеше да спре. Така си спестих системата с окситоцин. Единствено ми сложиха инжекция с нош-па или някакво там болкоуспокояващо. За час и половина разкритието ми стана пълно. За съжаление не ме изчакаха да усетя естествени напъни. Караха ме да напъвам по три пъти на всяка контракция. Родих прекрасното си момченце за три контракции, като на втората ми направиха епизотомия. За съжаление не можах да се спася от нея, както и от още разкъсвания.
Това, за което най-много съжалявам са изпуснатите първи моменти със сина ми. Оказа се, че в Майчин дом само във ВИП стаите бебетата са при майките, а в другите ги дават през 3 часа за по един час на майките за кърмене. Моето детенце се роди вечерта в 23 ч и ми го дадоха чак на следващия ден в 10 ч. Целия първи ден се опитвах безуспешно да го кърмя, а педиатрите там му пробутваха шишета с адаптирано мляко, защото още не съм имала кърма. Аз имах капчици коластра и знаейки колко полезна е тя за него се мъчех да го кърмя. Но той беше толкова заспал и нахранен от това адаптирано мляко, че въобще не успявах да го разсъня хубаво за да суче. За щастие на втория ден имаше обучение на консултанти по кърмене, които идваха да ни гледат как кърмим и ако имаме проблем ни викаха консултант по кърмене. Единствено заради тях не съжалявам, че родих в Майчин дом, защото те наистина много ми помогнаха. Оттогава кърмя Дани успешно Бях и единствената майка в болницата, която настояваше да си храни тя детето през нощта, а не да го хранят с адаптирано мляко. Положението с кърменето в болницата ми се стори много зле, защото от около 20 бебета само 2-3 бяха само на кърма, всички други се дохранваха или изцяло хранеха с адаптирани млека. Единствено доктор Попиванова се опитваше да промени нещата като караше дежурните педиатри да дават по-често бебетата на майките и нейните консултанти, които много помагат напрактика.

Чак когато се прибрах вкъщи успях да се отпусна и истинси да се порадвам на Дани. И чак сега, когато се сещам за неговото раждане осъзнавам какво прекрасно чудо е то, въпреки че не стана така, както си го представях и исках.

Daja
Мисля, че си се справила страхотно!   

 Даже радвам се че колежките са помогнали и имаш здраво и хубаво бебче, макар да не се е развило всичко както си очаквала. А една от обучаващите се, но незнам дали е била тогава на практиката е и самата Мег 
 Страшно се радвам на разказчетата на родилите майки, аз винаги ще съжалявам отчасти за моите две раждания, но това не ми пречи да чета тук и да се радвам на прекрасните раждания на останалите.

Спокойно, Дая! Следващия път ще си много по-уверена в себе си и бебчо 

Поздрави на прекрасните майки, които осъзнават нуждите на децата си!!!

Много трудно намерих темата,но да се похваля и тук,че на 07.07.2010 си родих вкъщи едно ценно и прекрасно съкровище.
Благодаря на всички от този форум за ценната информация и линкове.

Дими, поздравления и тук! 

Наистина сме занемарили темата, защото всичко относно домашното раждане в БГ е вече много по-организирано и се наложи друг формат на работа; но койт търси, винаги ще стигне където трябва 

Твоето раждане беше първото HBAC за тази година, последвано от още едно такова неодавна, а до края на месеца очакваме и трето
Септември пък ще донесе едно домашно раждане след две оперативни преди това БРАВО, момичета!!!