Приветско
И аз се замислям дали Яни да не смени яслата, но вече наистина незнам. Яни от две седмици си е вкъщи- АБ, кашлици, сополи, драми. Извеждаме я по слънцето, но за малко и тя търси все дечица. В понеделник живот и здраве тръгва пак на ясла. Дано устиска 3 дни без болести- после пак ще си я оставя вкъщи. Много съм се наплашила. Калина е с 2 закъснели ваксини от болести и проблемации. Надявам се другата седмица към края да е вече окончателно здрава. Вчера й спрях АБ-то и на нея. А ги наливам с вит. Ц, чай от шипки и борови връхчета, ехинацея за Яни. Няма оправия.
Яни заспива с биба. Все още. Но има светлина в тунела- на няколко пъти заспива без.
И да се пУХваля- Инка спи от две нощи без да ме буди за мляко и прочие. Но й приготвям шишенцето с мляко до възглавницата и тя сама се обслужва. И Яни на тази възраст се отказа от нощното хранене. И имаме ново постижение- миналата седмица за два дена Ина се научи да лази, на третия ден се изправи сама, на четвъртия се пусна и има 2-3 крачки сама. Много съм горда, щях да се надрискам от кеф като я видях. Но като забрави да се държи и отпраши сама по някое време пада и го приема много вътрешно и плаче обидена на мене, баща си и целия свят.
Яни все още не ИСКА да говори. Постоянно мъкне книжки и й чета, показвам картинки, но тя ме гледа и мълчи и само Ъъъ-ка. Но определено разбира- поправя ме с НЕ ако вместо "Това е купичка" кажа "Това е паничка". После отива и показва всичко на Ина "Нине, иж, бау-бауууу."
Яни не се тръшка. Навън ходи винаги хваната за ръка. По стълбите се качваме задължително за ръка. Понякога иска да се носим, но е много рядко, когато съм прекалила с разходката. И винаги тя мъкне някаква чанта със себе си. Абе общо взето е много разбрана и дисциплинирана, за разлика от Ина.
А гледам и за легла си говорите. И нали съм на всяка манджа мерудия- та да си кажа. ДЕцата все още си спят в кошарите. Спалнята я разместих и половинката заяви, че така като гледал се отворило място за още едно креватче и аз само скъцнах със зъби. Вечерно пък време е голяма веселба докато дребните заспят. Подвикват си, щипят се, бърборят нещо. Но си лягат и двете най-късно в 20 часа.
Е не може една снимка да няма от минисрещата...
До скоро от мене. Надявам се скоро да изкръшкам от работа, но сега пазя стриктно поведение, че вятърът се е усилил нещо..
ПС. Разделихме се и с втората детегледачка още на втория ден по обяд.
Не може да дадеш на двегодишно дете да закусва сутрин плодово пюре и бисквитки. А и ми донесе собствените си проблеми вкъщи. Имам си достаъчно свои, че да се тормозя и за чуждите.
И аз се замислям дали Яни да не смени яслата, но вече наистина незнам. Яни от две седмици си е вкъщи- АБ, кашлици, сополи, драми. Извеждаме я по слънцето, но за малко и тя търси все дечица. В понеделник живот и здраве тръгва пак на ясла. Дано устиска 3 дни без болести- после пак ще си я оставя вкъщи. Много съм се наплашила. Калина е с 2 закъснели ваксини от болести и проблемации. Надявам се другата седмица към края да е вече окончателно здрава. Вчера й спрях АБ-то и на нея. А ги наливам с вит. Ц, чай от шипки и борови връхчета, ехинацея за Яни. Няма оправия.
Яни заспива с биба. Все още. Но има светлина в тунела- на няколко пъти заспива без.
И да се пУХваля- Инка спи от две нощи без да ме буди за мляко и прочие. Но й приготвям шишенцето с мляко до възглавницата и тя сама се обслужва. И Яни на тази възраст се отказа от нощното хранене. И имаме ново постижение- миналата седмица за два дена Ина се научи да лази, на третия ден се изправи сама, на четвъртия се пусна и има 2-3 крачки сама. Много съм горда, щях да се надрискам от кеф като я видях. Но като забрави да се държи и отпраши сама по някое време пада и го приема много вътрешно и плаче обидена на мене, баща си и целия свят.
Яни все още не ИСКА да говори. Постоянно мъкне книжки и й чета, показвам картинки, но тя ме гледа и мълчи и само Ъъъ-ка. Но определено разбира- поправя ме с НЕ ако вместо "Това е купичка" кажа "Това е паничка". После отива и показва всичко на Ина "Нине, иж, бау-бауууу."
Яни не се тръшка. Навън ходи винаги хваната за ръка. По стълбите се качваме задължително за ръка. Понякога иска да се носим, но е много рядко, когато съм прекалила с разходката. И винаги тя мъкне някаква чанта със себе си. Абе общо взето е много разбрана и дисциплинирана, за разлика от Ина.
А гледам и за легла си говорите. И нали съм на всяка манджа мерудия- та да си кажа. ДЕцата все още си спят в кошарите. Спалнята я разместих и половинката заяви, че така като гледал се отворило място за още едно креватче и аз само скъцнах със зъби. Вечерно пък време е голяма веселба докато дребните заспят. Подвикват си, щипят се, бърборят нещо. Но си лягат и двете най-късно в 20 часа.
Е не може една снимка да няма от минисрещата...
До скоро от мене. Надявам се скоро да изкръшкам от работа, но сега пазя стриктно поведение, че вятърът се е усилил нещо..
ПС. Разделихме се и с втората детегледачка още на втория ден по обяд.
Не може да дадеш на двегодишно дете да закусва сутрин плодово пюре и бисквитки. А и ми донесе собствените си проблеми вкъщи. Имам си достаъчно свои, че да се тормозя и за чуждите. 
. За щастие вече уж се чувствам малко по-добре. Все още повръщам почти денонощно, но поне успявам да вкарам нещо различно от препечени филийки. Иначе с бебчо всичко е ОК, вече е почти 5 см. и този петък ще ходим на първата ФМ. Та тайно се надявам Марков да успее да види дали най-сетне ще ми се сбъдне мечтата за малък мъж или ще трябва да потретваме. 
Но като ви чета, това май си е в реда на нещата. Последната мода при нея е да си лапа косата и така да ни дразни. Постоянно има някой кичур заврян в устата. Направо не знам как ще я отказваме от този навик. Баща й се е заканил да я постриже късо и като нищо ще изпълни заканата си. 
Да е живо и здраво 
Да върви по бордюр на тротоара, да скача с два крака, да виси и да се катери на катерушките, да прави кълбо напред върху мека постелка и т.н. Миша знае някои основни пози от йога и ги прави. Сега е научила нови, като ме гледа. Никак не е толкова сложно, колкото изглежда на пръв поглед. Подражават във всичко 
А проблема с нощния рев на Стефан и желанието му да спи при нас го решихме, като махнахме решетката и му долепихме леглото до нашето. С голямата племенница имахме същия проблем с косата, постоянно я държахме с вързана коса и след време престана.
Та си викам само мойто ли е толкова изостанало ?!?