Подсъзнанието може всичко 20 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Текстът на филма на Дийпак Чопра - "Как да опознаем Бог", идва до Вас, благодарение на Дани Аврамова  


Дийпак Чопра "Как да опознаем Бог"  

 
"Искам   да знам какво мисли Бог, останалото са детайли"  Алберт  Айнщайн

В  началото  Бог създал Небето   и   Земята.  Земята   нямала   форма, била пуста. Тъмнина се спускала над бездната и духът Божий
 се носел над водите.Когато хората излязоха за пръв път в орбита около Земята,носеха със себе си
идеята за Бог.Заедно с прогреса на технологиите,вдъхновението, което ги придружаваше беше многовековно.
За всички, не само за онези астронавти в пространството това беше едно духовно пътуване.
И рече Бог, да бъде твърда земя и видя Бог, че беше добро.

Когато онази нощ гледах небето си задавах вечните въпроси По някаква случайност
ли сме тук?Или съществува един Създател,една Божествена Сила.
Векове  наред  човечеството е   търсило   отговори.  Кой стои  зад   мирозданието?
Съществува  ли Бог? И ако съществува, той притеснява ли се за нас?
Придружете ме в едно пътуване, в което ще разследваме тези въпроси.
Това е пътуването на Душата към Тайната на Тайните,  магията и вълшебството  на съществуването.
Елате с мен в едно пътуване  към Божият замисъл.

Дойдох в Съединените Щати през 1970 г.Управляваше Никсън.Беше по времето на Виетнамската война
и клането при Кени Стейд.Бийтълс издадоха последният си албум.Първото място, което посетих
беше Лас Вегас.Спечелих 1500 долара,което сравнено с 9 долара,които носех от Индия,беше все едно бях
спечелил от лотарията.Чувствах еуфория.Но когато се събудих
на следващото утро имаше нещо, което ме изпълваше с недоволство въпреки моят късмет,
не се чувствах реализиран.
Дойдох в САЩ, като лекар, зада довърша образованието си.Една от първите ми задачи беше
да потвърдя смъртта на един човек,който беше умрял от огнестрелни рани.
Когато видях онзи човек,който беше жив само миг преди това се запитах:
Какво ли се е случило с неговата душа.
Милиони вярват, че се срещаме с Бога лице в лице след смъртта си.Но в много духовни традиции,
пътят за опознаване на Бога се отправя към нашият вътрешен свят.Това е валидно и захристиянският мистицизъмВ Библията се казва:
"В мир ще ме познаеш,че аз съм твой Бог" Ако Бог съществува.Той позволява да стават трагедииот всякакъв вид. Защо?За някои катастрофите,само засилват връзката с Бога. Бог се превръща в един неизчерпаем извор на сила и надежда.Без Бога, мизерията на живота
може да стане непоносима. Но този Бог — покровител може да бъде жесток и непреклонен.Това божество, което еднакво обича и наказва като един родител,какъвто го възприемахме, когато сме били деца. Но ако Бог, не ни пази от опасностите , както го правеха нашите родител защо да му се подчиняваме. Страхът разбира се е един отговор и всички религии са прибавили тоз компонент към идеологията си.Трагедиите могат да ни накарат да повярваме, че Бог ни е изоставил и за това Бог също е изоставен.Хората желаят един Бог,който съвпада с начина им на живот.Един Бог, който да задоволява техните необходимости премахва несигурността им прави нещо за тях.Искат Бог да бъде тук, не на някакво далечно място. Ако Бог е между нас и не си даваме сметка? Бог е дълбоко уважаван и почитан. И невидим в същото време. Милиони продължават да го обожават както някога. Обещават да се държат добре, за да зарадват Бога. Въздържат се от вярата, че Бог е един феномен в нас самите. Убедени са, че е някъде навън седнал там някъде на небето. Тази несигурност е част от една епоха на съмнение, в която живеем. В която скептицизъма е по-дълбок от вярата. Скептиците отхвърлят идеята за един невидим Бог. Липсата на външен Бог не изключва възможността за един Бог, който ще завърши революцията от вътре. Да кажем, че е възможно дасе свържем с един вътрешен Бог.Включително да задълбочим тази връзка да станем едно с него. Когато това се случи, можем да кажем,че човек се е запознал с Бога.Това вътрешно присъствие е също така създателят на космоса. Нарича се мистицизъм. Един обикновен човек, когато погледне дълбоко в себе си може да намери мистерията на това, което обръща хаоса в звезди, галактики и нашето собствено съществуване.Тук технологията не може да ни помогне. Бог не е сбор от данни, в действителност цялата вселена е само знак за съществуването на Бог. Най-легитимният отговор на въпроса:  Съществува ли Бог?  Ще бъде:  Кой задава този въпрос? Наблюдаващият, който е съставна част от това, което наблюдава. Ако това, което наблюдава е красиво то също е и божествено. Дали това е спираловидна мъглявината или нещо друго. Погледни окото, което те гледа.
Вместо Бог да е една фантазия както го виждахме в миналото, мистиците казват, че вселената е една фантазия и само Бог е реален. Когато човек опознае Бога, може да преодолее страха от смъртта. Да потвърди съществуването на душата да й даде едно абсолютно значение в живота си.След векове опознаване на Бога, посредством вярата може би сме подготвени директно да разберем безкрайният разум.В нашият свят можем да си помислим, че Бог не можем да го открием никъде. Скептиците могат да се запитат: Защо да вярвам в един Бог, който не вярва в мен?  Бог чува ли ни? Можем да се изгубим в догадки. Само с вярата ще намерим ли пътя? Религиите се различаватв мнението си за близостта на Бога и неговите чувства. Но голяма част от духовните традиции твърдят, че Бог прави чудеса. Той е извор на любовта. Красотата и истината са дъщери на Бога. Това е един много съществен елемент. От началото на религиите на запад е било очевидно, че Бог присъства по някакъв начин което на еврейски е познато като "Шехина" - Светлина. Шехина се представя в светлината заобикаляща ангелите, в блаженството, което се излъчва от лицата на светиите. Ако Бог има някакво присъствие може да бъде доказано. Това е ключова точка, защото в другите аспекти Бог е невидим и недостижим. Но какво може да ни накара да повярваме в едно доброжелателно духовно същество, когато през вековете е пролята толкова кръв в името на религията. Нуждаем се от един модел, който да вдъхнови религията ,но да не се вижда като преклонен пред нея. Човешкото желание, да разбере божественият ред на универсума е древно, започнало с митологията. За да разберат света цивилизациите създавали митологията ,за да определят произхода на съществуването си. Митологиите описвали акта на сътворението, за да се предпазят от непознатото. Давали едно обяснен на необяснимото.Историите от митологията са вдъхновени от темите прототипове за любов, раждане, смърт, живот след смъртта,съдбата на грешниците,светиите и героите.Героите са били хора и богове от предишните цивилизации. Някои от тези духовни истории произлизат от една много древна цивилизация. Едно тайнствено място заобиколено с разкази за безсмъртие и прераждане.
Мистичният свят на Древен Египет. Река Нил символизира цикъла на живота, където слънцето изгрява върху храмовете на източният брягкоито са отдадени на бога на слънцето - Ра.На западният бряг, слънцето залязва върху величествените гробници построени в чест на пътуването към другият живот. Тук разкрих един духовен свят от легендарни същества. Една от трите най-важни фигури в египетската митология е Изида, богинята, която символизира плодородието и магията. Нейният съпруг - Озирис бил уби и разкъсан на 14 парчета, разпръснати по цялата египетска земя. Могъщите заклинания на Изида реконструирали тялото на Озирис. Озирис се превърнал в Бог на подземният свят и съдия на човешките души след смъртта им.Трето божество Хорус - син на Изида и Озирис. Хорус е представен с един сокол ,който владеел небесата. Така в началото на историята, неправдата, справедливостта и прераждането проникнали в мисълта на запада В античен Египет живота след смъртта изглеждал по-реален от земният да се подготвят за онзи живот било най-важното. Фараоните били убедени, че душата, която не вярва в смъртта никога не умира.
Днес психолозите продължават да наблюдават тази необходимост от безсмъртие. Доказват, че я използваме, за да се предпазим от неизбежното, че един ден ще умрем. Всички познаваме пленителната сила на парите, властта и лукса .Необходимости, които задоволяват егото. И търсенето на безсмъртие на едно още по-отчаяно.  Безсмъртието гарантира на егото една вечна стимулираща доза
и безусловна любов, да не говоримза преодоляване на страха от смъртта. Но ако това е било основната мечта на егото, не е подействало.Защото върху него се налага истината, че живота има край. Защото живеейки в материалният свят прави безспорен акта на смъртта.
Но ако обратното е вярно? Ако усещането за безсмъртие е най-голямата истина съществуваща в нас. Ако, умирайки не е душата, която изоставя тялото, а тялото, което изоставя душата. Защото в действителност не се намираме в света. Светът се намира в нас, не се намираме в тялото тялото е в нас, не сме в ума, умът се намира в нас.
Всичко се случва в душата единственият компонент, който е реален. В тишината, минавайки почти незабележима душата е предприела едно пътуване през неосезаемият свят на вечността, където смъртта не съществува. Душата е нашата връзка с безсмъртието. Според египетската религия, човешката душа напускайки този свят взимала със себе си всичко, което й принадлежало. Когато погребвали фараоните го правели с техните богатства, за да ги придружават в другият живот. Пред голямата пирамида на Хеопс е почти невъзможно да не се усети присъствието на една сила равна на най-големите височини. Когато наблюдавам голямата пирамида си представям хора, които жадуват за физическо безсмъртие. Позволявам си да твърдя, че светите учители, от която и да е религия, са опитвали да бъдат достатъчно точни. В тяхната мъдрост душата е нещо, като свръзка между света на петте сетива и един неосезаем свят с аспекти като вечност, безкрайност, чистота и милост.
Как митологията съвпада с нашият живот?
Казва се, че нашите подсъзнателни мотивации се пораждат в митологичният свят, че в основата си сме потенциални богове и богини. В света на бизнеса например, когато някой ръководи една фирма добре, това се сравнява с построяването сам за себе си на една пирамида.  Да разширим нашето въображение за възможностите.  В Индия митологията илюстрира как Бог се проявява в човека, в животните и минералите. Тук смъртните се съобразяват с митологията всекидневно.  В култа към Боговете и Богините в градовете и селата. Пътуват до тях с таксита, мотори и велосипеди. Намират се на всякъде по изненадващи причини, защото представляват различни състояния на съзнанието. Проявяват всички възможни състояния на човека към които се стремят индийците, един Бог с много лица. В индийската традиция, духовните търсения започва с интроспекцията и завършва с достигане на истинското просветление.
Има една молитва за просветлението.
<i>"Води ни от тъмнината към светлината,</i>
<i>от невежеството към истината,</i>
<i>от смъртта към вечността"</i> Молитвата завършва казвайки - "Ом Шанти" Традиционното призоваване
на мира.
Майка, ми четеше приказки от митологията те за мен бяха по-истински от всичко друго съществуващо в реалността. Онези разкази ме вдъхновяват за всичко, което съм направил до сега. Абстрахираха ме от мирското, насочваха ме към магическото където всичко е възможно. Какво е лоялност и състрадание? Те са Хануман - Богът маймуна, който повдигнал планината занесъл я на един умиращ човек, за да се излекува с билката, която растяла на нея.
Какво е романтичната любов?
Връзката между Рама и Сита, която е по-силна от смъртта. Митологията ме водеше от всекидневното към вълшебното, карайки ме да разбера, че и двете се намират в мен. Можех да летя във въздуха, можех да присъствам на чудеса и изцеления, можех да усетя случайността, трансформацията и магията. Всичко, което ме заобикаляше съдържаше елементи от митологията. Свързвах крясъците на маймуните по дърветата с Бога Хануман, който притежава като качества надежда, познание и интелект. След това беше Шива, който символизира разрушението, но също така и възможността за подновяване и възраждане. Шива не е Бога на смъртта, по-скоро е част от един вечен цикъл, в който е натоварен със задачатада унищожи старото, за да даде път на новото. Индия направи една стъпка по-далеч от Египет, придавайки на смъртта единтворчески и съзидателен аспект. Детето на Шива е Ганеша, един много популярен Бог в цяла Индия. Ганеша е натоварен със задачата да ни освободи от препятствията.Има слонски хобот, атрибут, който го отличава. Има огромни уши, за да ни напомня, че трябва да слушаме активно. Има огромен корем, за да поберев него проблемите на целият свят. С единият крак на земята и другият във въздуха, се намира в света, но не е част от него. Във всички традиции има една Богиня майка
Изида в Египет например е Богинята майка. В Индия, Ганг е позната като майката Ганг. Дава живот и поема отговорността за мъртвите .Тази част от живота ми, бе създаден от основната материя на моето въображение. Митовете бяха станали част от моят дух и душа, позволявайки ми да направя неща, за които дори не бих си мечтал. Докато божествата на други цивилизации, приемаха форма на животни и други създания.
Гърците и римляните обожавали божества създадени според критериите им за красиво човешко тяло. Опитвали се да обяснят своя свят, чувства и импулси чрез митологията. Тези божества се появявали в стотици истории за героизъм, предателство и сексуално желание. Между тях се намирала Афродита богинята на любовта и сексуалното желание, Венера за римляните. Тя била вдъхновителка за любовта. Меркурий, посланикът на богове, Хермес за гърците, бил богът на игрите и бизнеса. Марс бил римският бог на войната склонен към гняв, отмъщение и насилие. Зевс - върховният бог на гърците отговорен за морала, раздавал справедливост и наказвал злото докато за неговите капризи всичко е било позволено. Участвали в истории с любов надежда и страх.
Векове наред митологията превръщала неприкосновеното в реално един извор на върховната сила.
Днес какво намираме на нейно място?
Едно общество, което се отказва от своите митове ,за да построи градове като Лас Вегас.Ако искам да намеря тук някой мит трябва да се регистрирам в някой хотел казино. За по-голяма част от хората митологията не отговаря на основният въпрос. Кой е Бог? Нормалното в съвременният живот е да оставим митологията на една страна да вярваме, че всичко, което се случва в природата е случайно, хаотично и хазартно.
Античните митове могат да бъдат заменени от една нова духовност в която съюзът с Бог ще бъде нейната най-голяма привлекателност.В това лице на Бога, божественото стига до нас посредством нашите мисли и чувства. Образа на Бога, като един патриарх с бяла брада седнал на своя трон на небето, е много ограничен. Вече не си представяме Бога, като подобие на нас самите това, което си представяме е безкрая. Да опознаем безкрая е осъзнаване на цялото ,където не можем да се разграничим от Бога. Все едно, да можем да гледаме един филм, да участваме в него и да бъдем самият филм в същото време.
Ако попитаме, кой е Бог? И кой си ти?
Има само един отговор.- Аз съм.
В митологията на светите места ни казват, че ние сме възхитителни създания, които би трябвало да правят чудесни неща. Можем да видим това в космически център "Кенеди" Където има една ракета с огромни размери. Но ракетата също е една идея идеята, че ще разкрием нашият произходи нашето космическо семейство. Започваме да разбираме, че науката и религията не са тотално противоположни, а различни форми в опита ни да разберем универсума.
Една единствена бактерия открита в пространството може да ни накара да преразгледаме произхода на живота. Космическото изследване отговаря на нашите необходимости да знаем, че продължаваме да бъдем божествени. Подаваме ръце, за да достигнем до Бог. Тази игра на светлината е в началото на Биг-Банг. Един много прецизен феномен, който ако беше объркал равновесието между основните сили на природата дори само с една милионна част не биха съществували звездите, галактиките, и никоя от уникалните форми на живота. Как да не познаем интелекта, който стои зад тази прецизност.
Корабът Вояджър, направил една снимка, на излизане от слънчевата система в едно пътуване, което може би ще продължи по-дълго от съществуването на земята. Днес сме достигнали до външното пространство, само остава някой да ни чуе. Няма нещо по-очарователно от това да гледаме как ограниченията на науката се разтварят в духовното. Но може ли науката да задоволи изискванията на обективност когато става въпрос за Бог?
Съзерцавайки сътворението доказва съществуването на Бога. Според Алберт Айнщайн можем да знаем какво мисли Бог, изследвайки вселената. Не като нещо идентично, а като сбор от закони и принципи. Той трансформирал времето и пространството в числени стойности, след като това е така времето би могло да върви назад, да се замрази или да изчезне. Ако Бог мисли по този начин, значи всички обекти във вселената,звезди, атоми, вие и аз сме проява на мислите на Бог. Човек може да разбере какво мисли Бог, само ако се превърне в Бог. Някои учени вярват, че сме по-близо до теорията за всичко или ТДТ както я наричат учените. ТДТ ще обясни произхода на универсума и краят на времената. За един материалист това е теорията, с която физиката ще може да обясни мистерията на съзиданието.
Но ще видим ли Бога в тази цялостност?
Или ще изгоним създателя от неговото собствено съзидание?

Преди Големият Взрив не е имало нищо, което бихме могли да схванем. Но там се е намирал потенциала за всичко. Според ведическите мъдреци не е имало съществуване или несъществуване, защото тези термини се прилагат само върху стойности, които имат начало, централна част и край.Физиците наричат това състояние сингулярност Пространството, времето и цялата материална вселена ограничени в една точка.Това е точката на виртуалната действителност или виртуална и не локална област едно място отвъд времето и пространството за това е невъзможно даси го представим като едно място.
<i>В началото бе словото.</i>
Преди да съществува времето и пространството е имало една фина вибрация в космоса.
<i>И словото беше Бог.</i>
Тази вибрация съдържала всичко.Всички вселени, всички случки, всичкото време и пространство
<i>"В началото бе словото и словото бе Бог"</i>
В момента на Големият Взрив,,това, което се разпръснало,във вселената било основната единица на електромагнитната енергия - фотонът. За един опитен физик един фотон е един квант светлина. Точно сега със скоростта на светлината фотоните се намират на границата на разширяващата се вселена. Когато искаме да опознаем Бога, се изправяме пред същият проблем ,който срещаме, когато искаме да разберем какво има извън вселената. Без да се налага да изоставяме този свят можем да наблюдаваме обекти, които ще ни заведат при него, както например една черна дупка. Вярва се, че черните дупки са остатъци от звезди пострадали от колапс. Тяхната голяма концентрация на материя генерира едно гравитационно поле, което разкъсва пространствено времевият континуум , отваряйки един прозорец на границата на безкрая. Дори светлината не може да се скрие от тази гравитационна сила. Остава само тъмнината. Когато фотоните светлина и каквато и да е друга форма на енергия са абсорбирани от една черна дупка, изчезват от нашата вселена това означава, че отиват някъде на друго място. За това биха могли да се завърнат при нас през бели дупки. Дело на сътворението, също както и Големият взрив. Не познаваме Бога до тази точка. Има други измерения,които съществуват извън космоса. Но нямаме достъп до техните закони, за да го получим трябва да се откажем от нашите закони. По тези причини тялото и разума, не могат да останат живи, ако преминем през една черна дупка или пътуваме с по-голяма скорост от светлината. Ако се опитаме не бихме могли. Времето се забава, масата се увеличава и пространството се изкривява. Физиците наричат тази граница:
"Хоризонт на хода на събитията"</i> - Линия, която реалността на две. От тази страна информацията и енергията могат да пътуват максимално със скоростта на светлината 300 000 км. в секунда. От другата страна пространството, времето, енергията, информацията и материята преминаватв едно неделимо състояние, корелация, всичко е взаимосвързано.
Какво има зад "Хоризонта на хода на събитията"?
Може би една нова вселена населена с разумен живот. Или един хаос претъпкан с измерения. Това е една граница на несигурността. Една линия,която разделя реалността на позната и непозната. Включително човешкият мозък има своя "Хоризонта на хода на събитията.Това е границата, до която фотоните се организират в мисли. Трябва да преминем от другата страна, за да намерим Бога. Квантовата физика позволява да прескочим тази граница макар и за много кратко време.
Когато един ускорител на частици бомбардира атомите една субатомна частица излиза от мястото си за няколко милионни от секундата <i>"Хоризонта на хода на събитията" е прескочен.</i> Науката се е върнала назад в еволюцията до момента на създаването. 8, 7, 6, 5
От всички следи, които Бог ни е оставил, най-важната е светлината. Шехина.
Първият ядрен опит бе наречен "Тринити" Науката бе открила светлината зад силата на съзиданието и разрушението. Когато разделиха първият атом, учените за тяхна голяма изненада асистираха на един .мистичен опит. Физика Робърт Опенхаймер, цитирал от индийските ръкописина "Бхагавтгита",в които Кришна убеждава Арджуна да поведе хиляди към смъртта на войната.
"Превърнах се в смъртта разрушителят на светове"
Прескачането бариерата на материалното беше необратимо. В действителност вие и аз се намираме там сега. Когато физиката овладява нови измерения, това се отнася и за нас самите и последиците са неизбежни. Виждаме се все по-близо до владенията на Бога. Неговата изключителна територия пълна с необятен потенциал за създаване на светове беше пресечена от нашите умове.
Къде да намерим Бога?
Бог се намира в светлината, красотата на светлината. Импулса на любовта е нежна и мека светлина. Комуникациите между невроните в мозъкаса мигновени светкавици от невидима светлина. Колкото различни да изглеждат в същността си, всички неща произлизат от една и съща материя прима. Нашият поглед не може да се организира без светлината.Функцията на мозъка, която прави възможнода видим едно дърво като дърво, вместо спектрален рояк от атоми, може да ни помогне да видим и Бог. За щастие по-солидните и надеждни неща от животаучастват в мистерията на Бог. Ако вярвате в един камък означава, че вярвате в Бога. Материалният свят е пълен с добре познати вещи и предмети, които можем да видим, усетим, докоснем, вкусим и помиришем. Когато тези обекти се приравнят до размера на атомите им нашите сетива ни изневеряват. Появява се ново ниво на реалността. Непривично е да вдигнеш ръката си и да мислиш, че на едно по-дълбоко ниво е само един сбор от невидими вибрации, намиращи се в празно пространство. На ниво атоми, всички обекти са 99,99% празно пространство. Електроните са вибрации, които се създават и разпростират милиони пъти за секунда. За това цялата вселена е един квантов мираж, илюзия, която се поражда и разпространява милиони пъти в секундата. Квантовите светкавици са бързи, и не бихме могли да ги видим. За това мозъка използва една уловка и вижда солидни обекти, които са постоянни във времето и пространството. Спектакъла от квантова светлина обхваща нашето тяло, мисли, желания и събитията,в които участваме.
С други думи, пресъздавани сме постоянно и непрекъснато. Генезисът не е бил само в началото генезисът продължава и сега. Атомът не е като една солидна материя, прилича повече на слънчевата система.  Можем да получим повече доказателства за енигмата на съзиданиетопосредством един телевизор. Когато стана от стола и мина през стаята изглежда, че моето тяло се движи. Но на квантово ниво не се случва нищо такова.Една серия от виртуални частици създават илюзията на движението. Нищо не се движи от дясно на ляво на този екран единственото, което се намира там са проблясъци от частиците, червени, зелени и сини върху повърхността на тръба с катодни лъчи. По същият начин тази топка за голф, не се движи, но се появява и изчезва с голяма скорост на различни места. Частицата А отива в празното пространство, частицата Б едно ново творение,се намира малко по-близо до целта. Но тук има още мистерии, когато топката изчезне за част от секундата, за да се появи малко, по-наляво или надясно, защо не се е разпаднала? В края на краищата е отсъствала за един промеждутък от време и няма никакво обяснение за това, как си е запазила формата, размера и цвета.
Квантовата физика може да изчисли дори възможностите топката да не падне в дупката. Кой е в състояние да премести вселената и да я върне на мястото й за част от секундата?
Всичко, което усещаме като материална действителност се ражда в една невидима област отвъд пространството и времето. Много е трудно да приемем, че нашият произход нашето начало не е от този свят. Намирам се тук с всичките си характеристики, хората ме виждат и ме чуват вярват в моето съществуване, но моето съществуване е почти несъществуващо. На квантово ниво не съществуват звуци, картини тъкани, цветове и нищо познато.
Душата е точката, която свързва моето виртуално Аз и моето физическо Аз.  Това е организиращият разум, който ме поддържа цял. Това е нещо необикновено, защото атомите на тялото ми са чисто и празно пространство прекъсвано от внезапни енергийни пориви, за милионни части от секундата.
Това е силата на творението- една сила, която си играе с нашето съществуване за миг. Където прахът създава звездите ,звездите се превръщат в светове, световете подслоняват органичната материя и ДНК. ДНК е съставена от прости въглехидрати и аминокиселини. Какво е накарало тези молекули да се съединят, да се организира според даден модел и да се научат да се размножават?
Възможен отговор е, че съществува една постоянна невидима сила, по същият начин както гравитацията е постоянна. Но тази сила е по-интелигентна. Необходимостта на живота да размножава сам себе си е основна. Но, необходимостта на химическите субстанции да се възпроизвеждат е несъществуваща. Така, че включително на най-ниско ниво доказваме, че действат определени характеристики на съзнанието, разпознаването, паметта, инстинкта за самосъхранение и идентичност.
Сега да добавим компонента - време.
 За да се зачене едно дете само една оплодена клетка трябва да съдържа модела на целият план. Органите на тялото съществуват във вид на зародиш само в една -единствена нишка ДНК. Но за да се развиват правилно е необходимо да го правят, когато им дойде времето. Една основна клетка, която трябва да стане мозъчна клетка по някакъв начин го знае. Разкрива го не на химично ниво а на ниво съзнание. ДНК е материя. За да може едно дете да смени млечните си зъби с постоянни,   ДНК трябва да знае за хода на времето.  Когато сме били в матката на майката вече се е знаело какво ще ни се случи.  Всички цивилизации непрекъснато еволюират.  Ембрионалните клетки могат да съдържат кода до края на смъртта.
Едно племе от млади членове са в състояние да се борят и събират храна много по-добре от възрастните индивиди. Майко мила, къде ще спрат тези младежи? Фиксирала ли е ДНК възрастта до 70 г. като разумна причина да поддържа жизнеспособни човешките същества. Когато ДНК направила голямата стъпка и се научила да възпроизвежда сама себе си придобила и власт над времето присъщо за особеностите на живота. Нейното пътуване започнало от звездите така, че може би ДНК може да ни разкрие нашето място във вечността.
Всички течем с реката на времето в същото време седим на нейните брегове и наблюдаваме. Времето е една космическа хитрост ,която предотвратява всичко да се случва едновременно. С други думи, в този миг докато вие ме наблюдавате аз знам, че съществувате цялата вселена стига до една точка подобно на една гигантска леща, която концентрира слънчевата енергия в една точка.Било е необходимо цялото творение, за да стигнем до тази точка. Времето улавя нашето внимание и ни завлича до подходящите обстоятелства. Но, ако решим, че в същото време можем да бъдем и създателите на обстоятелствата, се отваря възможността
Бог да създава заедно с нас.

Възможността на ДНК да направи план във времето е една от най-големите тайни за   еволюцията на човешкият разум. Умът  тълкува  света и го дарява със значение. Ако имам в ума си една картина на залеза,   мозъкът ли го е създал?   На квантово ниво, мозъкът една тъмна и полутечна смес от вода и протеини, създава виртуални фотони във форма на модели.  Не съществува картина на залеза в тази тъмнина.  Нуждаем се от ума,да интерпретира химични и електрични модели, като реалност.
Нашето търсене на Бога е едно мисловно упражнение. Във вътрешността на мозъка електронни импулси възникват на много места преместват се след появата на всяка нова мисъл. Нашият мозък е подобен на телефонна централа, която получава 1000 обаждания  за секунда. Създаването на една мисъл е по-сложен процес  от различаването на едно съобщение между всичките телефонни обаждания на света. В този водовъртеж от химически субстанции и електрони къде се намира умът?
Невролозите не са го открили не са открили дори нещо толкова обичайно, като спомените Знаем, че мозъкът има нещо общо със спомените, но къде са тези спомени преди да ги открием в съзнанието си.
Съхранени са в мозъка?
Предполагаме, че е така, но никой не знае как. Няма съмнение, че мозъкът консумира енергия. Но така, както извличаме енергия от атомите на храната, за да я превърнем в мисли тя не се канализира към паметта. Няма нужда от храна, за да съхрани картината за това къде сме били на рожденият си ден преди 10 г. Изглежда, че не е необходима  енергия, за да активираме един спомен, когато си спомням празника за рожденият ни ден се премества от настоящето в картини от миналото само със силата на намерението. Това е телетранспортация на ментално ниво. Окото на ума вижда една сцена от моето детство. Виждам се абсорбиран от това, от звуците, картините, ароматите.
Но за ума, няма голяма разлика между преживяването от един спомен и едно събитие тук и сега. В коя част на мозъка можем да намерим творчеството познанията, взимането на решения, вдъхновението интуицията, разбирането, въображението или Духът? Мозъкът не може да създаде качествата, които ще ни направят по-човечни. Да си припомним, че един неврон не е съставен от солидни молекули. Това са модели от невидима енергия, с привидна поява на частици. Ако се задълбочим още, тези модели изчезват енергията се разпада на в спектрални вибрации докато се завърне в нищото.
Може ли паметта да бъде съхранена в нищото?
Отговорът е: Да.

Нищото, празното пространство в материята е най-подходящото място. Защото същото това празно пространство, създава всичките модели и редът в космоса. За щастие нашите мозъци са невероятно чувствителни приемници на информацията произлизаща  от квантовата празнота. Мозъкът дава нещо повече от здрав смисъл и значение на нещата, дава ни един цял свят. И в този свят, който сме си създали има един Бог, който обхваща всичко.
Умът не е ограничен от времето и пространството всяка точка от празното пространство  съдържа всичко. Пространството на синапсис между две нервни окончания в мозъка заключава потенциала на  целият придобит опит. както казваше един невролог - мечтател,
Бог се намира в синапсиса.
Без човешкият ум, ще има само една квантова супа милиони случайни и необикновени отпечатъци и импресии. Творческата гениалност създава майсторски творби, разширявайки ума в области на съзнанието, непознати все още във всекидневният живот.
Моцарт създал една симфония на 9 годишна възраст, а първата си опера на 12 г. Едно чудо не произлиза от нищо оформя се от един невидим интелект, който е ускорил процеса на обучение, с по-голяма скорост от нормалното. Ако това, което см е подарък от Бога, в това, което се превръщамее   нашият подарък за Бога.  гениалността е един прозорец към безкрайни възможности. Всички тръгваме с еднакъв потенциал, за да станем гении. Творческият капацитет на ума трансформира една какофония без тонове и унисон в елегантна мелодия. Ако разумът на Бога е гениалността водеща към безкрая, значи съществува един тотален ред  във всичките събития.
Хаосът е само илюзия.
Това е, което виждаме, когато погледът ни не стига по-далеч от заобикалящото ни. Когато се разпръсне илюзията на времето е възможно да видим по-далеч от настоящето. Можем да експериментираме с ясновидството, възможността да видим в бъдещето. Ясновидецът навлиза в една реалност, която все още не се е проявила. Какво е това, което позволява на вътрешната бомбардировка на невроните да съвпадне с външни събития, които все още не са се случили. Няма определени събития във времето , съществуват само безкрайни възможности вътре във всяка случайност -ние решаваме- кое събитие ще се прояви. Във виждането на ясновидеца бъдещето има две местоположения. Тук и по-нататък. Големите пророци и мъдреци живеят в това разширено съзнание, където не съществува миналото, настоящето и бъдещето, всичко е свързано. Те са като нишките на ДНК на цялата човешка раса или свързващата тъкан на една мрежа от души.
Античната обсерватория в Джантар-Мантар в Индия, измервала позициите на слънцето, звездите и планетите. според индийската астрология Джойтиш кодираната информация в енергията има зна защото засяга човешкото съществуване. Джойтиш означава светлина. Светлината е преносителят на събитията във времето. Бъдещето се известява посредством светлината. Астролога интерпретира фотоните оформящи точните модели, които в продължение на времето ще се превърнат в събития. Ясновидството предлага самовглъбяване на ума, неограничено от времето. Това е последното чудо от нещо толкова базисно като бомбардировката на мозъка от фотоните. Всеки момент може да бъде един портал към безкрайни възможности. И ако всичко се случва поради някаква причина, ключът е в разкриването на причините.
Една следа може да се намери в съвпаденията. Някой в последният момент решава да не се качи на един самолет, който по-късно катастрофира. някой мисли за свой приятел, когото не е виждал отдавна и изведнъж той се обажда.Тези значителни съвпадения се наричат синхронности.Когато времето управлява нечия съдбаизглежда, че зад него има една невидима ръка.Да запитаме как двама непознати се влюбват от пръв поглед?На мен лично често ми се случват тези синхронности. Един седнал до мен пътникможе да бъде гласът, който имам нужда да чуя, за да реша някой проблем. Или липсващият детайл от един пъзел, който трябва да подредя.
Бог тук ли е?
Не е необходимо човек да излезе от себе си, за да намери Бога. Бог е навсякъде, дири в нас самите.
Моя приятелка се качила на един влак. Питала се трябва ли да обърне внимание  на съветите на своя духовен учител, когато изведнъж един непознат й казал: Вярвай му! Вярвам, че съвпаденията са послания от непроявеното. Внезапни, неочаквани пресичания на повърхността на живота с едно по-дълбоко ниво. На научен план, се съмнявам, че никога не се случват съвпадения.
В духовната реалност всичко се случва защото има едно намерение, всичко на този свят има някакво значение. Толкова сме свикнали да приемаме света такъв какъвто е, че пропускаме нашата творческа роля в него. Когато отстраним представата си за съвпаденията, срещите няма да стават случайно, а поради нашето намерение. Не бихме могли да търсим следите на всичко ,защото има разпръсване във времето и пространството. Но можем да чувстваме връзката между нас, за да видим как събитията следват един модел. Да използваме намерението и стремежа и да оставим детайлите на Бога. Ключът е да намалим съпротивата си и да наблюдаваме до каква степен светът е способен да се организира сам.
Понякога Бог прави чудеса, понякога Бог ни кара да се качим на самолета всичко е възможно. Ако ме попитат защо трябва да се стремим да опознаем Бога ,моят отговор ще е егоистичен.  Защото също искам да съм творец. Това е основният белег на духовността. Човек сам да бъде творец на своето съществуване ,създател на своята лична съдба.
Ако сътрудничим на Бога при създаването на реалността, можем да се опознаем, нашите ограничения, дарби и потенциал. Можем да направим реалност нашите мечти. Голяма част от хората вярва в една от двете версии за реалността.
Първата версия е материалната перспектива. Съществува само материалният свят, всичко, което не се подчинява на физичните закони не е реално.Този материалистичен поглед изключва възможност за чудеса в този случай реалността определя убежденията.
Втората версия е духовната перспектива , творческият процес започва от ума преди да се прояви в материалния свят. В този случай убежденията определят реалността. От всяка мисъл,спомен или желание, започваме едно пътуване от нашият свят до този на Бога. Втора версия на реалността позволява на Бога да действа заедно с нас. В края на краищата си сътрудничим, формата за комуникация между нас и Бог е молитвата.За много вярващи молитвата е едно пътуване до съзнанието.  Където не са ограничени от тялото.  Молитвата има силата да променя външните събития, да свързва физичното с метафизичното. За мен молитвата не е мистичен акт по-скоро е духовно преживяване една форма да се осигурим, че продължаваме да бъдем свещени.
Ако има две версии на реалността защо трябва да отхвърлим едната. Светът не го е грижа призмата през, която гледаме. Безкрайният Разум не би прекъснала близка връзка, заради нещо толкова дребнаво ,незначително, като недоверието. Материалното и духовното виждане са едно и също.Да се свържеш с Бога и да имаш розов "Кадилак" не е несъвместимо. Бог не оставя видими следи в света. Но, ако човек разчисти пластовете от материализъм. И се погледне.
Какво вижда?
Дори в случай, че е крал това не дава описание на истинското му Аз. Това е само една роля за даденият момент. Отдолу под всичко, човек е вечен изпълнител на временни роли. Ако това е душата, въпросът:
Кой съм Аз?
Придобива едно ново измерение. Когато се присъединим към душата си, което е същото да завършим една задълбочена интроспекция, сме в състояние да чуем в тишината фините послания на мъдростта ,когато нашият ум се обедини с разума на Бога, си даваме сметка, че Бог е във всичко, че сме вечни. От човешка гледна точка това е едно безкрайно пътуване, което накрая ни завежда в света на Бога. Но от гледната точка на Бог, никога не сме се разделяли, човешките умове винаги са били свързани с Бога.
Като дете се чувствах духовно пренебрегнат, защото никога нямаше да се запозная с Буда или Кришна, никога нямаше да видя някой, който да се издигне над смъртта. Сега разбирам, че не чудесата дават създават вярващият, а вярващият предизвиква чудесата.
Безкрайната пустота и историята за създаванетосе намира във всички клетки на нашето тяло.
Микрокосмоса преповтаря  макрокосмоса атомът и космоса са едно.
В края на краищата нашият ум е умът на Бога и нищо повече. Изненадващите събития, които наричаме чудеса, оставят следа към тайните на неизразимата интелигентност. Но същото правят и всекидневните събития, които достигат до всички нас. Долавяме я, когато един непознат предизвиква в нас мигновено привличане. Когато погледнем в очите едно дете виждаме, че ни гледа една душа. Когато съзерцаваме небето с усещането за безкрайно пространство.  Когато имаме тези преживявания си взаимодействаме в едно потайно място.
Ние сме Бог взаимодействайки си с Бог.
Когато имате един нов импулс една насърчителна мисъл,  Един порив и вдъхновение, което не сте последвали по-рано приемайки непознатото. Бог живее в непознатото, непознатото е единственото, което реално се занимава със съдбата на душата, за това трябва дълбоко да го почитаме,както се почита святото.
През 1890 г. индианският вожд Гарванов Крак агонизирал. Тихо прошепнал на ухото на един отец - мисионер: Какво е живота? Това е проблясъкна светулка в тъмна нощ. Дъхът на бивол през зимата. Малката сянка преминаваща през обширна прерия, която губи при залеза.Животът, такъв какъвто го познаваме изгасва прекалено бързо. Със смъртта се завръщаме към светлината към извора, от който произлизаме.
Значи цялата реалност има един-единствен източник.
Вие сте този източник.
Бог е нашият висш инстинкт да опознаем себе си.
Персийският поет - мистик Руми казал: Когато умра ще полетя с ангелите,  когато умра за ангелите какво ще бъде не можете да си го представите"

Енита, миличка, от 2 месеца при мен нещата тръгнаха точно наопаки на това, в което вярвах и се надявах. Освен с една голяма виртуална прегръдка, с друго не мога да помогна

Реших да изпълня ритуала за посрещане на духа на учителя Коледа. Простичък е и макар и за малко ме зареди с добро настроение.
Изгорих списъка със желанията, ще се разделя и с руническите амулети. Случайно или не, те не ми свършиха никаква полезна работа.

Аз си купувам ето тези масла за арома-лампа и ги ползвам за дома и да пиене/ мазане. Като цяло за ползването на етеричните масла и функциите/ способностите на отделните аромати научих на тези курсове.

Тъй като Лени споменава Руми в последния си пост, използвам случая да ви поздравя с тези любими строфи от Руми  

...my place is the Placeless, my trace is the Traceless...

Green Splash, добре си решила - изхвърли Руните, както и списъка с желанията  
P.S. Писах ти на ЛС

Много съм благодарна, че ви открих тази година! Благодаря ви, че ви има!

Ако ще и 100 желания да напишем, ако в мислите ни витаят страхове, претенции, обиди, неприемане ........ и всякакви други негативни емоции, вероятно нищо няма да стане.

Няма да ви препращам към Лазарев по въпроса, защото не всеки го възприема. Но Свияш в книгата си "Какво да сторим когато нещата не вървят така, както ни се иска" го е обяснил много добре с едно съдче на преживявания, което се пълни с гореупоменатите негативни емоции, а от него се отлива чрез няколко неща, едно от които е наказателни акции от съдбата. Когато съдчето се препълни, се включва механизма на отливане ...... 

Green Splash, почти всички от нас са имали тежки моменти ...... сигурно и затова сме в тая тема )))))))) ....... но дори само по постингите ти личи неприемане ....... Промяна в мислите му е майката, според мен. Така наизуст никой не може да каже какво става, трябва дълъг разговор за да се разбере кое откъде идва. Ако искаш прочети първо Свияш, после може да ти премерим радиестезично проценти запълване на съдчето и разни други неща, ако искаш.

за неприемане ...... нещо да споделя

всички го имаме, може би 3-4 човека съм срещала през живота си, които като че ли нямат неприемане, т.е. приемат всичко, което им се случи, както и всички хора, както и всички неща ........ еееее, те пък от друга страна са на такова ниво на осъзнаване, че то и няма какво толкова да им се случва (щото доста неща са отработили, както се сещате)

така, че размисълът и самонаблюдението касае всички ни    

всяка фраза от рода на "Това не го разбирам, как може ......." , "Случи ми се нещо много лошо ......" е израз на неприемане

искате ли да поровим тази тема с неприемането? според мен е много важна, защото не се усещаме какво правим  
но нека този път не преписваме, а заформим диалог с наши думи
кои изречения смятаме, че изразяват неприемане на нещо - ситуация, хора, събития, места .........

Мале, колко нумерологии, ако имах време щях да попресметна нещо, но за сега няма да стане.

Днес е 21-ви, честно казано няма да правя нищо съществено, самоч е днес ми започва силния период. според вас дали е добре да съчетая писането на желания за силния период с датата 21-ви, дали е хубав ден за това?

Светлина, страхотна тема си подхванала.
Аз винаги съм се възхищавала на моя съпруг- никога(съвсем честно говоря) не му се е случвало да НЕприеме нещо. Ако се случи нещо хубаво- радва се и продължава напред, ако се случи Нещо лошо- въобще не се сдухва, концентрира се върху нещо друго и пак продължава напред. не коментира държанието на хората, приема ги такива, каквито са, който не му изнася- ги избягва.............абе, страхотен човек е в това отношение. От доста време се старая да се "уча" от него, по принцип приемам всичко, което се случва, просто то е факт, няма смисъл да неприемам, да се тюхкам и т.н., дори и нещо лошо да се случи мога единствено поука да си извадя от ситуацията, щом ми се е случило така е трябвало да стане.
Имам обаче един проблем- понякога не мога да приема държанието на някои хора- разни клюкари, невъзпитани люде, надути такива.....на моменти се хващам как неволно се чудя на такива хора, дори коментирам държанието им, после разбирам, че не съм била права.

mijjjka, отговорих ти и аз

svetlina_8, не споря, че изразявам неприемане, но при положение, че всичко се обърна наопаки, няма как да твърдя, че методите работят правилно при мен.  Така че темата с неприемането ми е интересна. Ако се заформи дискусия, ще я следя с интерес и ще се включа където мога.


Искам Ще си сваля Свияш от spiralata.net

Момичета, като пишете едно желание 21 пъти за 21 дни, после какво правите с листа - изгаря ли се, хвърля ли се, пази ли се някъде до сбъдване на желанието?

За неприемането, кого не приемаме?!

   "Разкажи ми за пътя!
Младата жена се обърнала към старицата с препълнени от очакване очи. Старицата отвърнала:
-   Кой път дъще? Пътища не са ти нужни - спри да ги дириш! Те единствено отлагат бъденето...Всичко друго освен туй, що е тук и сега е копнеж по бягството от същността!
Младата жена смръщила вежди и продумала отново:
-   Разкажи ми за любовтта тогава? Нима пътя към любовтта не е правилния, по който да вървим?
Старицата бавно изрекла:
-   Любовтта не е път дъще. Любовтта е оназ есенция, която е в основата на нашето творене. Не творенето ни доближава към любовтта, а самата любов ни прави творци. Обърнати първоначала! Как да вървиш към нещо, което вече е? Нима вървяйки не сътворяваме отдалечаването, наместо доближаването? Ако някой ти издума, че неговия път е този на любовтта, знай, че той е също толкова далеч от изживяването и, колкото и онзи, който я отрича. Стремящият се и отхвърлящия не съзнават, че не са нито стремящи се, защото те са самото стремление, нито отхвърлящи, защото не можеш да отхвърлиш себе си!
Старицата замлъкнала и присвила клепачи, сякаш отнасяйки се в друга реалност. Двете жени – младата и старата потънали в мълчание. Изведнъж по-младата попитала:
-   А всичко останало?
Старицата потъркала дланите си една в друга и отвърнала:
-   Всичко останало е от онези другите пътища, които водят до Някъде – безполезните... Любовтта е единствения път за Никъде, там откъдето идеш и където отиваш, и където винаги си бил и нивга не си напускал – Никъде. Никъде е еднственото тук и сега, защото липсват там и тогава, за да го определят като Някъде. Да поемеш по пътища безбройни те прави пътник към целта. Но аз ти казвам, че ти си пътника и пътя, водача и целта! Тогаз какви пътеки дириш, щом вече си това? Познай се като любовтта, затуй си ти дошла. Не я дири, защото не можеш да намериш нещо вън, когато ти си единствената цялост в сън. А пътищата остави за онез изгубени  души, които пак си ти и чрез тях уловки в себе си единственото си гради. Инак как ще е възможна илюзорната игра? Върви и спри – нима различни са тез думи в единственото – тук, сега?
Старицата замлъкнала. Младата жена отворила уста като да запита нещо наново...

И така до Края на Безкрая единственото си говорило в различните лица... " Жени Тодорова

При мен нещата не вървят както искам. Понякога са в застой, друг път става обратното на това, което искам. От 5месеца и половина съм зациклила с едни взаимоотношения ( направя стъпка после две назад).
С поста си Svetlina_8 ме накара да осъзная, че и при мен има неприемане. Книгата на Свияш се опитвам да чета от компа, но не ми се отдава, ще трябва да си я купя. Как да открия всичко, което не приемам и как да се освободя от това неприемане. А не е само неприемането, като че ли имам и чувство, че не заслужавам.
За мен ще е интересно да разнищим неприемането.

Наистина,въпросът с неприемането е важен и актуален за много хора.Но при желание има лесни начини за успешно разрешаване на този ''проблем-възможност '' за развитие.
Слагам тук откъс от книгата ''Духовно израстване'' на С.Роман.Книгата я има в спиралата.Дано ви е полезно
Позволете на хората да ви дават.

Вие наистина ли сте отворени да получавате любов и добри неща от други хора? Позволете на хората да ви обичат. Получавайте тяхната любов по всички начини, по които те ви я дават.
Хората ви дават любов по начини, по които те искат да я получите. Тяхното даване не винаги може да съвпада с вашата картина на това, което вие искате. Научете се да разпознавате любовта във всички начини, по които тя ви е давана.
Една жена искаше съпругът и да остава в къщи с нея всяка вечер и, когато той не оставаше тя мислеше, че той не я обича. Мъжът често оставаше до късно на работа и беше объркан от това, че тя мисли, че той не я обича. В неговия ум неговата работа през многото часове беше подарък за нея, създавайки едно солидно бъдеще за тях и правейки сигурен техния живот, организиран по един практичен начин. Тя се научи да разбира, че неговата упорита работа е израз на неговата любов. Разбра, че той я обича, но изразява тази любов по един различен начин от този, който тя очаква.
Отворете се да получите вярата, че вие заслужавате дори много повече от това, което можете да си представите, че вие да имате. Ако получите един чек за огромна сума пари от приятел, който е пожелал да ви ги даде, вие ще ги приемете ли свободно? Или ще търсите скрити условия? Сега си представете, че този приятел има безгранично богатство и желае да ви даде, понеже ви обича и няма никакви обвързаности с условия. Бихте ли ги приели? Мислете за своето Висше Аз като за един обичащ приятел с безкрайно богатство, готов да ви даде всичко, което вие сте отворен да получите. Духовно израстване, любов, радост и изобилие - всичко това ви очаква да го приемете в своя живот.
Вашето Висше Аз ви обича и иска да ви даде истинско щастие, дълбока, истинска радост и всичката любов, която може да си представите. Разберете, че всеки път получавате нещо, като знаете, че вие заслужавате да го имате и вие сте му позволили да дойде. Когато се научите да позволявате на малките неща в живота ви да се случват, ще се научите да позволите също и на по-големи неща - като вашето духовно израстване, както и живот, изпълнен със смях, изобилие и любов. Колкото повече вие се отваряте към усещанията да допущате и да приемате, че заслужавате, толкова по-бързо ще растете и ще бъдете своето Висше Аз.

Допуснете своето по- висше добро.
Медитация

Целта на тази медитация е да повиши вашата способност да получите любов и енергия от вселената и от вашето Висше Аз и да бъдете способен да си представяте, че всяка област от вашия живот работи съвършено.
Стъпки:
1. Седнете спокойно, поемете дълбоко дъх и си представете, че сте отворили сърцето си да позволи добри неща във вашия живот. Наблюдавайте усещането на получаване на толкова нива, на колкото вие можете. Как се чувства тялото ви, когато вие получавате? Променят ли се вашето дишане или позата ви? Как се чувствате емоционално? Можете ли да засилите усещанията, които получавате?
2. Останете с тези чувства на получаване, умствено поканете и дайте разрешение да дойдат добри неща към вас. Представете си как получавате всички добри неща, които вашето Висше Аз има за вас. Забележете колко много вие можете да получите и оставете себе си отворен, за да получите дори повече. Отворете се за нови мисли, по-хармонични емоции, физическа енергия и изобилие във всяка област на вашия живот. Когато направите това, вие ставате едно с изобилието на своя Висш Аз.
3. Когато привличате тези добри неща, представете си, че вие създавате пространство - умствено, емоционално и физическо - за тях. Всичко, което трябва да направите е да си представите, че вие отваряте енергията около вас, за да се създаде стая за добрите неща, когато те дойдат.
4. Представете си вашето Висше Аз да ви поднася една сребърна купа, изпълнена с животворна енергия и пълно изобилие. Когато сте готови да имате повече в живота си, пийте от нея. Изпълнете себе си с толкова голямо изобилие и енергия, колкото можете да получите. Когато се върнете в стаята, почувствайте се отворен да получите дори повече добри неща и потвърдете, че сте готови да ги имате.

Изтървала съм цели 6 страници 
lenny_pld  благодарности за прекрасно оформената тема   
И на всички останали-Благодаря за всичко   

Момичета, страхотна тема! 
Приемам го като знак, това че точно на тази дата я откривам