Подсъзнанието може всичко 20 /Линкове за всички техники има на първа стр./

напълно те разбирам  и аз съм в същото положение... от години насам  и последното разочарование дойде преди няколко дни и като че ли тотално ме прекърши. при нас със съпруга ми става дума за закупуването на наше жилище. все удряме на камък.  започнах да губя надежда, макар да знам, че не трябва. по принцип не се отчайвам, винаги гледам положително на нещата и смея да твърдя, че съм човек с късмет, винаги още от дете съм усещала, че Бог ме закриля. старая се да мисля, че всичко е за добро и не сме получили поредния дом, за да имаме още по- хубав. всеки път ( става дума за всичко- работа, жилище, някакви отношения) визуализирам нещата в ума си ( така съм от дете, от тази тема разбрах, че е някаква практика за привличане на хубавото), но след като не се получат и се разочаровам много. като че ли това ме умори след последния път.
прегръщам те силно 

Момичета, определно, когато човек вземе решение за промяна, се явяват предизвикателственца, изпитанийца и други подобни екстри като проверчици, които явно тестват, дали сме твърди в решението си за развитие и че искаме ново и по-добро вместо старото познатото, но компромисното.

Както вече стана ясно, аз съм в значим период на промяна. Знам какво и защо искам и последователно го следвам. Но старото надига главица и ме работи по чувствителни теми като съчувствието и състраданието.

Открих начин да се защитавам - задавам въпроси. Когато само получа кратко "становище", сама си измислям какво е искал да каже човекът и си го тълкувам по познатия ти начин. Да, ама той човекът си е такъв, какъвто ме е предизвикал да се променям. И с въпросите изваждам наяве основата, която ме спасява от залитането.

Не е лесно, но е ефективно. Е, има сълзички и усмивки на облекчение след тях. Има звънене на приятелки и молба "просто ми кажи, че си с мен". Има писане към вас "имам нужда от любовта ви". И така   

      

Напълно съгласна съм с това изказване и да ви кажа на много пъти съм изпадала в такова положение да желая нещо толкова силно и в един момент разбирам че няма да се получи .Имало е моменти, в които търпението ми е отказвало просто самата аз съм решавала да спра да искам за дадено нещо ,но има и неща след като не се получат от първия път аз не се отказвам и продължавам да си ги желая да станат и в един момент те наистина се случват.Наистина както казва Триумфатор това е като,, изпитанийца,, , да ни провери Вселената дали сме готови за желанието което искаме да се осъществи.И след толкова чакане най-накрая получавам най-хубавото.

Nadia79     

Всички хубави мечти могат да се сбъднат , ако имаме смелостта да се борим за тях .Не се страхувай да опиташ !
МИСЛИ ! ВЯРВАЙ!МЕЧТАЙ !  РИСКУВАЙ!

Nadia79, от мен един подходящ за ситуацията цитат от "Монахът, който продаде своето "Ферари"  на  Робин Шарма

"Провалът означава да нямаш смелост да опиташ нищо повече и нищо по-малко. Единствената пречка между повечето хора и мечтите им е страхът от провал. И все пак провалът е от основно значение за успеха във всяко начинание. Провалът ни поставя на изпитание и ни позволява да растем. Той ни дава уроци и ни води по пътя към просветлението. Учителите от Изтока ни учат, че всяка стрела, която се забива в центъра на мишената е резултат от 100 несполучливи изстрела.
Фундаментален закон на природата е да печелиш чрез загуба. Никога не се сттрахувай от неуспех. Неуспехът е твой приятел."


    П.П. Едисон направил около 2000 неуспешни опита преди да успее да създаде електрическата лампа. Тъй като бил непоправим оптимист той по-късно твърдял, че освен принципа на лампата е открил и още нещо - 2000 начина как не може да бъде направена електрическа лампа. Вероятно мнозина, имайки знанията и уменията на Едисон, не биха изобретили никога лампата, защото евентуално щяха да се откажат на 100-ния или 500-ния неуспешен опит.

10 РИТУАЛА ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ СИЛАТА НА КАЙДЗЕН /яп. - постоянно развитие и  разширяване на съзнанието/ ПО РОБИН ШАРМА

Отделете поне  1 час дневно в продължение на 30 дни, за да практикувате „десетте ритуала за лъчезарен живот” – така инвестирате в себе си /и, хайде, без оправдания, че нямате време  /

1. РИТУАЛ НА УЕДИНЕНИЕТО - той не изисква нищо друго, освен да включиш в ежедневния си график задължителен период на спокойствие – от 15 до 50 мин – през който изследваш лечебната сила на мълчанието и постепенно разбираш кой точно си ти.
Това е един вид спиране по пътя за почивка на душата. Може да се прави навсякъде /в спалнята, в парка,в офиса/ - важно е мястото да е спокойно и красиво /красивите образи носят спокойствеие на измъчената душа/. Действа много добре ако се практикува по едно и също време всеки ден /така скоро се превръща в навик/
2. РИТУАЛ НА ФИЗИЧНОСТТА /”Както се грижиш за тялото, така се грижиш за ума” Йоги Раман / – свързан е с грижите за тялото – поне 5 часа седмично трябва да се инвестират в някаква физическа дейност /енергично ходене, упражнения, копаене.... – въпрос на предпочитание/
3. РИТУАЛ НА ЖИВОТО ХРАНЕНЕ  /”Както храниш тялото си, така храниш и ума си” Йоги Раман / - вегетарианско хранене. Ако не искаш да станеш пълен вегетарианец – на всяко хранене си осигури салата и плодове.
4. РИТУАЛ НА ИЗОБИЛНОТО ЗНАНИЕ – да продължаваш да учиш и да разширяваш кръга на познанията си до края на живота си в името на собственото си благо и благото на всички около теб.   Знанието е само потенциална сила. За да се прояви силата трябва да го приложиш.      
–   чети редовно – поне 30 мин./дневно;
–   недей да четеш безразборно – избирай такива неща, които ще донесат подобрение на теб и околните;
–   за да извлечеш най–доброто от хубавата книга, трябва не просто да прочетеш книгата, а да я изучаваш;
–   чети подходящите книги – научи как тези преди теб са се справили с трудностите, пред които си изправен ти сега. Прилагай техните стратегии за успех.                                                                                                  
Книгите просто ще ти помогнат да видиш това, което вече е в теб – в това се състои просветлението  
5. РИТУАЛЪТ НА ЛИЧНАТА МЕДИТАЦИЯ – това не е нищо друго, освен навикът да мислиш. Всяка вечер размишлявайте върху събитията от деня /дали са позитивни или негативни, за да могат последните да бъдат коригирани./ Дори може да ги записвате на хартия.                                                                      
Единственият начин да подобриш утрешния ден е като знаеш къде /в какво/ си сбъркал днес.
6. РИТУАЛЪТ НА РАННОТО СЪБУЖДАНЕ – няма „идеален час” /”Не изпадай в крайности, прави всичко умерено!” Йоги Раман /.                                                                    
6 часа сън са достатъчни – човек трябва да се стреми не към количествен сън, а към качествена почивка.                                                                                                      
Десетте минути преди сън и десетте минути след събуждане  оказват дълбоко влияние върху подсъзнанието ти  - програмирайте в ума си само най-лъчезарните и вдъхновяващи мисли.                                                                                                        
Малко след като се събудиш остани неподвижен и се фокусирай. После си задай въпроса: „Какво бих направил, ако днес е последният ден от живота ми?!?” Представи си как вършиш тези неща много енергично.
7. РИТУАЛЪТ НА МУЗИКАТА – отделяй малко за нея всеки ден.
8. РИТУАЛЪТ НА ИЗРЕЧЕНАТА ДУМА /МАНТРА – фраза, чиято цел е да освободи ума/ - на ум, на глас, писани думи/мантри, утвърждения, афирмации/– всеки ден да правиш все повече и повече, за да изграждаш характера си.                                                              
 „Ако посееш мисъл, ще пожънеш действия.  Ако пожънеш действия, ще посееш навик. Ако посееш навик, ще пожънеш характер. Ако посееш характер, ще пожънеш съдба” Йоги Раман
10. РИТУАЛЪТ НА ПРОСТОТАТА  - да водиш скромен живот.  „Никога   недей да живееш, затънал в незначителните неща. Съсредоточи се само върху приоритетите си, върху онези действия, които имат истински смисъл. Наградата ти ще бъде безметежен и изключително спокоен живот.” Йоги Раман   Престани да живееш в окото на урагана. Живей в по-бавен темп и винаги ще намираш време да помиришеш розите.    Ако не намалиш потребностите си, винаги ще се чувстваш неудовлетворен. Винаги ще искаш повече, отколкото имаш.                        
      
     Ако практикуваш тези стратегии и си служиш с тези средства, след 1 месец ще забележиш определено подобрение. Ще имаш повече енергия, по-малко тревоги, повече креативност и по-малко стрес във всеки аспект от живота си.      

lenny_pld  
    много ми липсваше цяла седмица

Малко бях поспряла да пиша в темата, но тези постове ме провокираха. caprice, не знам дали си чела назад, мила, аз бях една от тези, които споделиха за покупката на мечтаното жилище. И за разлика от вас, не просто удрях на камък, ами привидно нямах никакъв шанс. И търпението и постоянството ми се увенчаха с успех - получих най-доброто. Може би и при вас е така. Явно не сте стигнали до най-доброто.

Инак, след дълги размисли установих, че при мен нещата се получават не когато правя практиките така че желаното да изглежда като вече завършен факт, ами когато изглеждат сякаш фактът става действителност в момента. Точно продължителността, която Лозиър описва беше слабото звено при мен. След като го овладях, нещата започнаха да идват по местата си. Знам, че някои автори го отричат, но при мен персонално резултатите идват, ако си се представям като активен участник в процеса, т.е. ако пак трябва да използвам ситуацията на caprice, бих предпочела да визуализирам нещата случвайки ги, за сметка на визуализирането като вече случили се. Тоест, намирам брокер, търся, намирам предложение, договарям се, купувам и т.н. Именно аз да съм активната страна е нещото, което при мен дава резултат на 100 %, разбира се със съдействието на Вселената, Създателя или както лично предпочиташ да го приемаш ти, caprice. . С други думи, макар че съзнавам, че в момента противореча на някои от предишните си постове, може би не е зле да се замисли човек и по въпроса "как". Все пак, ако ти си активен по подходящ начин участник в това "как", то носиш неизменно силата със себе си.

Кафе с Канела,  Много полезен пост- накара ме да се замисля.

Аз си бях пожелала някои неща миналата година, но някак, с едно наум - това или по-добро, за доброто на всички заинтересовани. Всички, без изключение, изискваха активно действие от моя страна - нови знания, заплата, жилище и почти всичко, което се сетите. Да, обаче аз дълго време се ослушвах. Визуализирах, почвах да се движа към сбъдването на нещо и все изникваха пречки. Спирах, замислях се и виждах, че образът не е най-доброто, което може да ми се случи и ми идваха на ум нови възможности. Показателно е, че буквално секунди по-късно виждах и възможността за реализирането им. Експериментирах да упорствам с първата визуализация. Резултат: появяваха се възможности за тях, но с препятствия, които определено не се отразяваха добре на близките ми. А в новите варианти е добре за всички. И по няколко пъти съм променяла картината, буквално на часове от сбъдването съм се отказвала и пожелавала друго. Когато нещо не е както съм си го представяла, понякога откривам, че е в противоречие с други желания и трябва да се коригира нещо, преди да се продължи към реализацията.

А сега се връщам към Крион, че нещо напоследък книгите за него са ми в главата.

да споделя нещо за енергийните вампири, че темата е актуална при мен а и при много хора


В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората. Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отрзява върху физическото и психическото здраве на човека. “Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат. По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветвни в черно.

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удувлетвори своя постоянен енергиен глад. Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали! Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската съшност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него. Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората. Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Ообеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с тоси човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош. Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите. Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.

Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него. Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план. Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да всемат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора. Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”. Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с чужда енергия, той мъчително ще агонизира.

Кармическите корени на вампиризма винаги се концентрират, изразявайки глобален егоцентризъм. Вампирите добре знаят, че най-примитивният и лесен начин да подхранват биополето си с чужда енергия е да обидят или да оскърбят някого. Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като дондор по отношение на други.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняванв на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти. Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

Вампирът е властен, той изисква от донора си пълно себеотдаване и гаранция за емоционално подчинение. “Искам да ми се възхищаваш!” – това е, което липсва на вампира. Вампирът е алчен и капризен, постоянно недоволен, изискващ още и още. Той е подозрителен. Затова без да се колебае ще ви обвини и в най-страшното – че сте го окрали.
Психическото напрежение, което изпитват вампирите не е постоянно. То е в определена зависимост от типа на болестта – лунен или слънчев вампиризъм. При слънчевите енергийни вампири психическото напрежение се проявява веднъж в денонощието, а при лунните цикличността е по-честа.

Голямата житейска трагедия на вампира е неговото неумение да съхрани в душата си радостта и добротата. Разбира се както всички хора и вампирите изпитват човешка радост, но това, което най-силно ги привлича е лъжливият и опустошен свят на суетата. Вампирът не изпитва щастие и душевно спокойствие, защото постоянно е раздиран от вътрешни съмнения и противоречия. Той живее в непресъхващото чувство на огорчение и самосъжаление. Мисълта, която го измъчва е, че не е получил това, което заслужава от живота.

Не е възможно истински творческата личност да попадне в лапите на вампиризма. Но за съжаление благодарение на неговата необятна чиста енергия съществуват посредствени вампири, които му устройват непонятни за здравия човек фойерверки от злоба и завист. Вероятно всеки човек преминава през подобно състояние, което се нарича “мъртва точка”, но не всички остават на нея. Любовта и радостта подтикват здравите хора към взаимно хармонично и духовно обогатяване на нивото на чистите емоции и познание, докато вампирът използва чувствата на хората за своите енергийни цели. Вампирите ни дебнат навсякъде и от това дали ще успеем да намерим най-добрата защита срещу техния груб натиск зависи психическото ни здраве.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!
 
Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!


Откъс от книгата “ЕНЕРГИЙНИТЕ ВАМПИРИ” от Александър Александрович
Превод от руски: Надежда Чехомска

Днес е много показателен ден за мен откъм откровения. Като имах изпитанийцата си казвах, че аз имам подкрепа. Само това без да дефинирам рамки и измерения. И в останалата част от деня няколко приятели и важни за мене хора дойдоха по тяхна инициатива, да са с мен. Или се оказаха на места (примерно в България), където не се очакваше да бъдат (аз не знаех, че ще са там/ тук), а това беше важно, за да получа подкрепа и окуражение. Така че вярвайте, че заслужавате и получавате и това става 

Момичета, аз отдавна не пиша в темата, защото нямам какво да кажа, а не искам да я спамя. Днес беше много особен ден в моя живот и искам да споделя, а и да ви попитам за мнение какво се случва, защото вечерта беше най-странната в живота ми досега. В темата за децата индиго и кристали ме обвиниха за луда, но тази вечер луди по дъщеря ми бяха поне стотина човека - снимаха я като ненормални, на една изложба на японската калиграфия, на която присъстваха разни посланници, журналисти и университетски преподаватели.... Имаше и други деца, но нещо привличаше всички към моето. А то, милото, беше изплашено и изнервено - държеше се ужасно, а аз умирах от срам. Утре ще разпитам моите приятели японци, които ни поканиха на откриването, защо всички проявиха такъв интерес към моето дзверче. Събитието беше уникално за Рим, след откриването на изложбата художничката и журналистите се отправиха към пресконференция, на която не сме ходили, но ми стига изживяното в залата...

Като цяло обстановката беше много странна - в една от множеството средновековни сгради в Рим, в подземен етаж. През цялото време изпитвах странно усещане, а когото докоснех, прескачаха искри между мен и него, въпреки че бях с един пуловер, дето от три дена ползвам и не ми се е случвало нито веднъж да натрупам статично електричество. Като цяло нито една от дрехите ми не бе по-различна от тези, които използвах през последните три дни - яке, шал, пуловер, панталон (мъжът ми много се дразни, че пера прекалено много и за да не го дразня, не смея да сменям повече от два комплекта връхни дрехи на седмица, за бельото просто няма думата, там си търпя скандала за разхищаването на вода за един душ всяка вечер, но за връхните дрехи - склоних). Та, моята японска приятелка закъсня (съпругът й е журналист и главен организатор на събитието, т.е. той беше там преди всички). Когато тя дойде и я целунах (по италианска традиция всички се млящят), отново прескочиха искри и ни бодна статично електричество. Споделих й, че така е цялата вечер - когато целувам мъжа ми, когато галя детето, когато се докосна до някого или нещо... След като разгледахме изложбата и стигнахме до раздаването на автографи (италианците се изнесоха почти веднага след официалната част в посока бюфета  ), се приближихме до художничката и тя се загледа особено в мен. Стана и ме приближи. Каза, че имам особено силно енергийно излачване. Моята приятелка й каза за искрите, дето ги мяткам насам-натам. Аз също й казах, че горя от енергия. Тя поиска да обменим енергия и ми сложи ръцете лявата с дланта нагоре, дясната с длан, обърната на долу. Сложи нейните длани срещу моите, по същия начин, на 3-4 см разстояние, без да се допираме. Усещах въздуха между ръцете ни горещ. Тя също. Една моя приятелка италианка поиска и тя да опита, и също усети горещото. Художничката обмени енергия и с две от децата на моята японска приятелка (и никой друг, освен по-късно с моята дъщеря, но това беше също голям цирк). Тя ни каза, че картините й и афтографите, които раздава тази вечер са заредени с енергията й - и наистина, като си сложиш ръката над подписа й, на 3-4 см разстояние, се усеща силна топлина. Усетиха го и такива скептици като мъжа ми и мъжа на италианската ми приятелка.

Между другото, разни присъстващи споделиха, че на фотоапаратите им се вижда енергия, генерирана от художнчката - на повечето снимки над главата й се вижда бяло кълбо, на някои е като облак/чадър над нея. Не е от осветлението, защото беше сумрак и само картините имаха осветление. Мястото, където тя седеше почти не беше осветено. Междувременно моята дъщеря продължаваше с капризите си и се беше настанила до стената, в поза, подобна на "Лотус" - в смисъл - с кръстосани крака, с ходилата нагоре и си ровеше калта от подметките. Не бях забелязала, че имаше скупчена група японци, които я снимаха. Тя се ядосваще и съскаше като "тигър" срещу тях, опита се да се скрие с огромната плюшена играчка, която мъкнеше, захлупи се по очи с играчка върху себе си... Те продължаваха да я снимат. Опитах се да я извикам - не исках да се набутвам между камерите, но отказа да дойде - ревеше, че иска да я оставят на мира, питаше защо я снимат и защо са всичките тези хора... Моята японска приятелка се опита да я вдигне и да ми я доведе, но не успя.

Между другото, художничката цяла вечер гледаше в нея и й се усмихваше. Някои от журналистите също ни снимаха и преди тази сцена. Един възрастен японец, с вид на будистки монах от филмите, ни следваше на всяка стъпка и ми обясняваше смисъла на картините на английски, без да има откъде да знае, че говоря този език (италианците не говорят английски, а той не знаеше, че не съм италианка). Малката цялата вечер се опитваше да избяга навън, след като забеляза вниманието към нея. Успях да я убедя, да си даде ръцете на художничката, въпреки че тя много настояваше, че не иска, че енергията й пречи да мисли. Даже попита: "Защо енергията е червена?" (ставаше дума за енергията между ръцете на художничката и моите или на другите трима, с които поиска да обмени енергия). Моята приятелка преведе въпроса на японски и художничката обясни, че червеното е цветът на императорите. Понеже мястото е било в древността антична термална баня, вероятно там все още се носи енергията на императорите. След дългите ми увещания, убедих малката (обещах да й купя всичко, което пожелае, май поиска 13 пликчета с конфети, които подхвърлят тук покрай карнавала), та си подаде ръцете. След секунди избяга и каза, че тя е приключила с това. Художничката беше много учудена и много искаше да я върне, но малката се изнесе от залата навън. Така и ние стигнахме до масите с храни и напитки. По-късно дойде художничката. Все така гледаше към моето зверче и все се опитваше да го заговори, но моята маймунка я избягваше. Накрая все пак благоволи да й махне за довиждане и се изнесе от сградата окончателно.

Цялата тази история с енергии ми е много странна. Сега споделих на една приятелка, която каза, че знае, че имам особено дете и че я е виждала да прави енергийно кълбо (не знам какво значи). Самата тя също може, но не го прави, за да не нарани някого (не знам защо). Каза ми, че когато ни е била на гости, малката й е четяла мислите (както и на мен ми се случва непрекъснато - тя да говори за нещата, за които си мисля, все едно съм й казала...). Между другото, предишната нощ имаше кошмари и се наложи да я пренеса при мен в малките часове. Според приятелката ми е предвиждала стреса от изложбата, който е предстояло да изживее. Във всеки случай, ако допуснем, че аз съм луда и си внушавам, защо всички тези хора се бяха втренчили в малката и я снимаха цяла вечер?! Присъстващите бяха предимно японци и спокойно можеха да не ни забележат, да минем за италианци, като останалите...

Иначе в личен план ми се случи нещо много хубаво днес. Отдавна търся информация за организиране на бизнес в Италия и все удрям на камък (на час по лъжичка, след много ходене, питане и звънене по телефоните). Днес се появи оферта за бизнес курс, предназначен за чужденци извън европейския съюз, но намерих начин да се вмъкна. Все още не е станало, но вярвам, че ще ми се отвори парашута. Във всеки случай вече бях там и получих доста полезна информация, а и убедих един азиатец да участваме с общ проект, та има шанс да ме огрее, ако одобрят проекта ни... Може би затова съм толкова пълна с енергия днес, че чак искри прехвърчат около мен, знае ли човек... 

Извинявайте за дългия пост, обещавам да позатрия повечето подробности, след като видя някакви коментари от вас какво се случи тази вечер и защо всички бяха пощурели. И какви са тези странни енергии, дето ме вакраха в шок тази вечер (досега подобно чудо не ми се беше случвало).

x-x-x, може би има значение мястото, където сте били - казваш, че е средновековна римска сграда. Ако там има особено излъчване на енергия, заради миналото, това сигурно се е отразило и на вас  и сте го усетили. Не всички хора са "отворени" за такива възприятия. Ако към енергията на мястото се добави и енергията на художничката и произведенията и сигурно става интересна "композиция" за тези, които я "улавят". Поставени в особено енергийно поле е нормално да се чувствате по-различно.

Между другото малко по-рано тази вечер си мислех, че отдавна не си писала в темата.

Здравейте отново от мен благодаря ви за съветите   
Кристофер, има ли я книгата на Майкъл Лозиър качена някъде? толкова съм зле финансово, че не мога и да мечтая да купувам книги..
Dani Avramova, jd, по много ли пъти си повтаряте формулата? в смисъл, докато не стане?
тия дни се чудя защо по-рано не съм започнала да чета темата, а после сама си отговарям, че сигурно не ми е било времето за това

много ценни неща сте писали  - извор на мъдрост за мен
като писах в предишните постове, бях в много дълбока дупка - не знаех какво да правя с живота си, нямах идея за нищо; с каквото и да се захвана не върви и го зарязвам..
както ви бях писала, нямах и идея за живота си..
хубавото е, че малко по малко започвам да вървя нагоре 

покрай четенето на темата, прочетох първата книга за Крион и съм във възторг
(вече се отчетох в специалната тема )

х-х-х, интересно изживяване си имала
Съгласна съм с обясненията на Вела, може би и хората, които са били поканени да са били по-навътре в материята и наистина да са виждали аурата на детенцето ти. Явно имаш много специално дете и ти пожелавам търпение и кураж за да не позволиш на системата да го пречупи и смачка. Опитай се по някакъв начин да стимулираш дарбите и заложбите й,може би училище по методиката на Монтесори, Щайнер....

Момичета, да споделя, че сколасах да прочета "Не пипай тази книга" - за мен беше като откровение, не казва нищо ново, но така комбинирани и предадени нещата, просто нямам думи...Случайно някъде да има други книги от този автор, някои от забранените му?
х-х-х, в книгата той говори и за новите деца, сигурно би ти било интересно, но има и отделна книга за тях, която е била забранена, мисля...

Кафе с канела, и аз винаги така ги правя визуализациите