Иска ми се да ви препоръчам и да ви споделя накратко впечатленията си от една книга, която случайно се озова в ръцете ми, а неусетно и в сърцето ми...
Книгата е българска, съвременна художествена литература. В сюжетната линия, наред със случващото се с главната героиня, като тънка червена нишка върви темата за изоставеното дете, за намереното дете, за двете майки, за двете имена, за двата живота, преди и след... Думата „осиновяване” нито веднъж не се споменава в книгата и не присъства като концепция по начина, по който я формулираме днес. Изоставянето и преживяванията около него в никакъв случай не са центърът на книгата, но дори неприсъстващи като акцент – докосват изключително дълбоко и дават нови измерения, нови осъзнавания и нова чувствителност към темата за изоставянето в човешкия живот. Към изоставянето в конкретния човешки живот, описан в тази конкретна книга:
„Елада Пиньо и времето”, Керана Ангелова.
http://www.helikon.bg/books/118/61290_elada-pinio-i-vremeto.html
За мен лично четенето на книгата беше истинска наслада. Книга - изключително българска, чувствена, дълбока и разтърсваща. Невероятен стил, невероятен език, невероятна дарба да пишеш по един толкова докосващ, проникващ и запомнящ се начин за неизбродимите пространства на човешката душа.
Давам ви линк с откъси от самата книга:
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=265&WorkID=10317&Level=1
Тук обаче липсва началото на книгата, това са само 4 малки фрагмента от нея, между които има още доста страници.
Надявам се тези от вас, които решат да прочетат книгата, също да открият в нея нови светове и дълбочини. Както и да се докоснат и преживеят изоставянето, без обричащо звучащите „травми” и „първични рани”. Изоставянето – разказано от главната героиня, Елада Пиньо, българка, изоставена, изгубена и намерена... И намираща себе си отново и отново из пътищата на живота и сърцето си.
Желая на всички ви Прекрасна Коледа и Щастлива Нова Година!
Весели празници! 
! Поръчах си я с удожолствие 