Честит Втори Рожден Ден на порастващите днес мартенчета!
Да растат весели и безгрижни дечица
Да растат весели и безгрижни дечица
- Публикувана: 24 дек. 2009, 22:59 ч.
- Последно мнение: 2 март 2010, 00:12 ч.
Коледни камбанки вън звънят,МАРТенските мами с трепет подаръци редят!
Честит рожден ден на мартенчетата ни!Честит рожден ден на Мария,Кари,Михаил,Янес/със закъснение 
/
Изпитите ми минаха успешно
Рожненния ден на Натали е в неделя и много се вълнувам,днес като се наспи на обяд ще ходим да й купим някой нова дрешка за РД.
Аз си търся работа,че няма пари,но няма работа,не стига,че е криза и почти обяви няма ами и аз съм с претенции за работното време,за да мога да ходя на училище и да обръщам внимание и на детето си,та да видим каква ще е тази работа,дето ще я намеря
/Изпитите ми минаха успешно
Рожненния ден на Натали е в неделя и много се вълнувам,днес като се наспи на обяд ще ходим да й купим някой нова дрешка за РД.Аз си търся работа,че няма пари,но няма работа,не стига,че е криза и почти обяви няма ами и аз съм с претенции за работното време,за да мога да ходя на училище и да обръщам внимание и на детето си,та да видим каква ще е тази работа,дето ще я намеря
Направо ще вземем да свършим темата с тая активност покрай рождените дни. 
Сега се отдавам на пълен релакс. Отидох да си купя кафе, ама какво кафе... дълго, с много мляко и бита сметана. На цвят прилича на всичко друго, само не и на напитка с кафе. Но важното е, че е вкусно и няма да ми вдигне кръвното до небесата. Аз в небременно състояние пия по няколко големи чаши капучино на ден и за това исках кафето ми да е много като количество, пък да не е силно.
Да ви кажа, като се оплаквам, че съм уморена, не става въобще въпрос за умора от някаква къщна работа или от грижи по Дея, а просто от бременността. За това най-много ме е яд. Вкъщи са ми създали прекрасни условия да се чувствам добре, а аз все се оплаквам, но за съжаление не е без причина. Не готвя, не чистя, гледам да не вдигам тежко и единственото ми занимание е да забавлявам Дея и да я преобличам. През миналата бременност пердаших из цяла София, подържах си дома сама, готвех, до това време бях подготвила, изпрала и изгладила всички дрешки, даже на лекции ходех, а сега...абе не ми се говори, че яд ме хваща като се сетя на какво съм заприличала от недоспиване и болежки.
Малеееее, напоследък само се оплаквам. Голямо мрънкало съм станала ... или винаги съм била такава
Тъкмо разбрах, че мога да направя рождения ден на Дея в детски клуб и че няма да ми излезе толкова много, колкото си мислех първоначално, а на половина и се оказа, че 2 двойки братчета и сестричета няма да могат да дойдат, защото родителите им са на работа в събота и неделя. Ами като още от сега отпадат 4 деца и то такива, които Дея много обича, то направо няма смисъл. И сега пак съм на стария вариант - празнуване вкъщи, на два или три пъти, защото нямам достатъчно място да събера всички наведнъж. Капацитетът ни е само 1 семейство от 4 човека. Бая подготовка ме чака, но много искам да зарадвам Дея. Тя вече разбира, че рождения ден е нещо специално, радва се безкрайно на всякакви торти със свещички, прави й впечатление и украсата, знае, че тогава се правят подаръци, даже отива да целуне рожденика, /явно е видяла от някъде и е запомнила, че така се прави/ и за това искам да се наслади напълно на празника си. Мъжът ми ме гледа строго и се опитва да ми обясни, че плановете ми са доста грандиозни и несъвместими с парите, с които разполагаме, но аз съм категорична - рождения ден успешно ще конкурира циганска сватба.
Хайде стига глупости от мен, че ще изгоня от форума и малкото мами, които четат.
Надявам се, че поне до края на деня няма да имам повече такива изблици.
Сега се отдавам на пълен релакс. Отидох да си купя кафе, ама какво кафе... дълго, с много мляко и бита сметана. На цвят прилича на всичко друго, само не и на напитка с кафе. Но важното е, че е вкусно и няма да ми вдигне кръвното до небесата. Аз в небременно състояние пия по няколко големи чаши капучино на ден и за това исках кафето ми да е много като количество, пък да не е силно.
Да ви кажа, като се оплаквам, че съм уморена, не става въобще въпрос за умора от някаква къщна работа или от грижи по Дея, а просто от бременността. За това най-много ме е яд. Вкъщи са ми създали прекрасни условия да се чувствам добре, а аз все се оплаквам, но за съжаление не е без причина. Не готвя, не чистя, гледам да не вдигам тежко и единственото ми занимание е да забавлявам Дея и да я преобличам. През миналата бременност пердаших из цяла София, подържах си дома сама, готвех, до това време бях подготвила, изпрала и изгладила всички дрешки, даже на лекции ходех, а сега...абе не ми се говори, че яд ме хваща като се сетя на какво съм заприличала от недоспиване и болежки.
Малеееее, напоследък само се оплаквам. Голямо мрънкало съм станала ... или винаги съм била такава
Тъкмо разбрах, че мога да направя рождения ден на Дея в детски клуб и че няма да ми излезе толкова много, колкото си мислех първоначално, а на половина и се оказа, че 2 двойки братчета и сестричета няма да могат да дойдат, защото родителите им са на работа в събота и неделя. Ами като още от сега отпадат 4 деца и то такива, които Дея много обича, то направо няма смисъл. И сега пак съм на стария вариант - празнуване вкъщи, на два или три пъти, защото нямам достатъчно място да събера всички наведнъж. Капацитетът ни е само 1 семейство от 4 човека. Бая подготовка ме чака, но много искам да зарадвам Дея. Тя вече разбира, че рождения ден е нещо специално, радва се безкрайно на всякакви торти със свещички, прави й впечатление и украсата, знае, че тогава се правят подаръци, даже отива да целуне рожденика, /явно е видяла от някъде и е запомнила, че така се прави/ и за това искам да се наслади напълно на празника си. Мъжът ми ме гледа строго и се опитва да ми обясни, че плановете ми са доста грандиозни и несъвместими с парите, с които разполагаме, но аз съм категорична - рождения ден успешно ще конкурира циганска сватба.
Хайде стига глупости от мен, че ще изгоня от форума и малкото мами, които четат.
Надявам се, че поне до края на деня няма да имам повече такива изблици.
Ааааа, Марги - все така продължавай с изблиците във форума
Ние с Галя ми ударихме една дълга игра с топката, там където няма сняг в двора
Поне не се страхува от него, както беше в първите дни - сега си прави малки стъпчици и си гледа отпечатъците отстрани
Много ми е интересна, като си вземе топката и тя е била в допир със снежеца, тя започва да я изтръсква за да махне снега, сякаш е нещо мръсно по нейната "тааата"
На баща си ще да е, едно време той по цял ден седял в градината и не пипал нищо за да не се изцапа 
Ама сме едно семейство... 
Космо, така е за съжаление - едно, че е криза, друго, че вече сме малко по-претенциозни за времето през, което ще сме на работа заради дечицата. Миналата седмица ми се обади новия ми шеф за да пита какви са ми плановете за връщане
Малиии, да ви кажа някак ми се сви сърцето като се сетих, че има - няма след 2-3 месеца и хайде пак на работа. 
Ама няма начин - пари си трябват, а и в тази криза хич и няма какво да отлагам - ще се почва
За спането - имаме и по-добри нощи, и по-лоши, ама не искам да се хваля, че после ми излиза през носа. Не мога да си обясня на какво се дължи, но ми се иска да се укротява опърничавата, защото и на мен няма да ми издържат нервите в един момент и на работа, и нощни дежурства с нея, че и възпитание...
Оставям ви засега
Ние с Галя ми ударихме една дълга игра с топката, там където няма сняг в двора
Поне не се страхува от него, както беше в първите дни - сега си прави малки стъпчици и си гледа отпечатъците отстрани
Много ми е интересна, като си вземе топката и тя е била в допир със снежеца, тя започва да я изтръсква за да махне снега, сякаш е нещо мръсно по нейната "тааата"
На баща си ще да е, едно време той по цял ден седял в градината и не пипал нищо за да не се изцапа Ама сме едно семейство... Космо, така е за съжаление - едно, че е криза, друго, че вече сме малко по-претенциозни за времето през, което ще сме на работа заради дечицата. Миналата седмица ми се обади новия ми шеф за да пита какви са ми плановете за връщане
Малиии, да ви кажа някак ми се сви сърцето като се сетих, че има - няма след 2-3 месеца и хайде пак на работа. Ама няма начин - пари си трябват, а и в тази криза хич и няма какво да отлагам - ще се почва За спането - имаме и по-добри нощи, и по-лоши, ама не искам да се хваля, че после ми излиза през носа. Не мога да си обясня на какво се дължи, но ми се иска да се укротява опърничавата, защото и на мен няма да ми издържат нервите в един момент и на работа, и нощни дежурства с нея, че и възпитание...
Оставям ви засега
Мили дами, питах ли ви вече за мнение относно дилемата ми за имената? Много се колебая, всъщност въобще не съм сигурна какво име харесвам и се мятам като риба на сухо. Все пак сведох имената до три, още от миналата бременност се чудих за тях, но дори и само три пак са прекалено много. Как ви се струват Бояна, Биляна и Диляна? Вкъщи не ме улесняват въобще, защото към което и име да наклоня везните, се съгласяват с мен и така до следващия ден, когато си променям мнението, съответно те пак са единодушни с мен и дилемата си остава същата. Друго щеше да е мъжът ми да тропне с крак и да каже, че държи да е Вътка да речем, веднага щях да се хвана за едно от трите имена и да не давам и дума да се издума за друго.
Честито на всички празнуващи и празнували февруарски мартенчета!
Това все едно аз съм го казала;))
Марги,ти знаеш моята дилема от миналия път между Биляна и Диляна:) пък в последната вечер преди секциото Биляна стана Белослава. Кой знае и вашето как ще се казва. Пък ти си по-лесна, имаш някаква идея и съответно избор... а аз идея си нямам изобщо как ще се казва моя нероден Петко. А времето си минава. Чакам пак мъжо да измисли нещо. Иначе аз имам готов вариант ако не измислим нищо друго, но някак не го чувствам, не е това ИМЕТО...
Аз за рд реших,че ще празнуваме у нас, но в доста по-намален състав в сравненеие с миналата година,защото просто нямам сили за подготовка. Мъчно ми е, че не мога да поканя всички,които ми се иска... но пак 2 купона просто не мога да направя... 
Сави,успех в бебеправенето! Нищо не се знае, винаги има шанс! Дано скоро ни се похвалиш!
Малеееее, напоследък само се оплаквам. Голямо мрънкало съм станала ... или винаги съм била такава
Марги,ти знаеш моята дилема от миналия път между Биляна и Диляна:) пък в последната вечер преди секциото Биляна стана Белослава. Кой знае и вашето как ще се казва. Пък ти си по-лесна, имаш някаква идея и съответно избор... а аз идея си нямам изобщо как ще се казва моя нероден Петко. А времето си минава. Чакам пак мъжо да измисли нещо. Иначе аз имам готов вариант ако не измислим нищо друго, но някак не го чувствам, не е това ИМЕТО...
Аз за рд реших,че ще празнуваме у нас, но в доста по-намален състав в сравненеие с миналата година,защото просто нямам сили за подготовка. Мъчно ми е, че не мога да поканя всички,които ми се иска... но пак 2 купона просто не мога да направя...
Сави,успех в бебеправенето! Нищо не се знае, винаги има шанс! Дано скоро ни се похвалиш!
Сави, страхотно и аз ти пожелавам успех не само в начинанието, но и по отношение на желания пол.
Ники, помня, че Биляна беше сред твоите фаворити, но за Диляна нямам спомени. И аз се замислях миналия път за Биляна, но Дея още в 6-ти клас си я харесах, така че изборът ми беше доста по-лесен. Е, не че не го усложних като реших да се колебая в последния момент, но нещата си дойдоха на място и любимото име надделя. Сега като че ли клоня най-много към Бояна - звучи ми хем красиво, хем сериозно, хем много българско. Единственият ми проблем е, че не мога да измисля хубаво галено име, но все ще се справим.
Аз пък съм много категорична за мъжко име. Ако случайно всички, които видяха пола, а те не са малко, се окаже, че грешат и се роди момче, ще се казва Николай.
Иве, майтапа настрана, ама преди 3-4 години си мислех, че ще имаме пълна къща с деца или иначе казано, поне три. Като забременях втория път, гинекологът ми ме посрещна с изричното искане да му обещая това да е последната ми бременност, заради секциото, заради съпътстващите заболявания и т.н. Аз му се хилех насреща и го майтапех, че две са твърде малко, че няма да се отърве от мен и още ред глупости от тоя сорт, ама сега самата аз не се виждам бременна още веднъж, щото ми дойде в повечко. Бай Боже всичко да е наред и май ще спра до тук, въпреки че мечтая за три дечица. Ако ме чуе лекарят ми, веднага ще му направи впечатление това "май" и ще се хване за него.
Ники, помня, че Биляна беше сред твоите фаворити, но за Диляна нямам спомени. И аз се замислях миналия път за Биляна, но Дея още в 6-ти клас си я харесах, така че изборът ми беше доста по-лесен. Е, не че не го усложних като реших да се колебая в последния момент, но нещата си дойдоха на място и любимото име надделя. Сега като че ли клоня най-много към Бояна - звучи ми хем красиво, хем сериозно, хем много българско. Единственият ми проблем е, че не мога да измисля хубаво галено име, но все ще се справим.
Аз пък съм много категорична за мъжко име. Ако случайно всички, които видяха пола, а те не са малко, се окаже, че грешат и се роди момче, ще се казва Николай.
Марги, щом не ти се отстъпва за никое от имената - давайте още 3 момиченца и няма да го мислиш толкова
Иве, майтапа настрана, ама преди 3-4 години си мислех, че ще имаме пълна къща с деца или иначе казано, поне три. Като забременях втория път, гинекологът ми ме посрещна с изричното искане да му обещая това да е последната ми бременност, заради секциото, заради съпътстващите заболявания и т.н. Аз му се хилех насреща и го майтапех, че две са твърде малко, че няма да се отърве от мен и още ред глупости от тоя сорт, ама сега самата аз не се виждам бременна още веднъж, щото ми дойде в повечко. Бай Боже всичко да е наред и май ще спра до тук, въпреки че мечтая за три дечица. Ако ме чуе лекарят ми, веднага ще му направи впечатление това "май" и ще се хване за него.
Сега се зачетох в списъка на първа страница и видях, че наистина много, ама много мами не пишат вече. Може би покрай рождените дни ще се сетят за нас и ще кажат как са...
Сави, пак от списъка видях, че Георги и Николай са били с прекрасни килограми. Аз все си мислех, че близнаците се раждат доста по-мънички. Въобще не мога де си представя как си се чувствала накрая. Помня, че докато беше в МД беше почти денонощно на легло, и че коремът ти наистина беше голям, но представа си нямах за това, на колко големи бебета е бил убежище.
Колко време преди термина ги роди?
Сави, пак от списъка видях, че Георги и Николай са били с прекрасни килограми. Аз все си мислех, че близнаците се раждат доста по-мънички. Въобще не мога де си представя как си се чувствала накрая. Помня, че докато беше в МД беше почти денонощно на легло, и че коремът ти наистина беше голям, но представа си нямах за това, на колко големи бебета е бил убежище.
Колко време преди термина ги роди?
Честит 2-ри Рожден Ден на Мадлен на мама yana-varna!
Да расте щастливо и здраво детенце! /и мама да намине и пише как са/
Да расте щастливо и здраво детенце! /и мама да намине и пише как са
/Марги, нищо не се знае... Както си мислиш, че няма да си готова за следващо детенце, така ще си и дойде - още повече щом си искате
Пък като мине някоя годинка, като започне да става весело във вас - ще се ориентирате 