Раздяла! Как да се справим, след като загубим всичко?

Не си самичка.
Трябва да ти кажа, че навремето - когато бях почти в твоята ситуация, с тази разлика, че ми беше втори опит след развода и имах и дете, ме измъкна споделянето във форума. Е, не точно тук, но помага много. Особено когато срещнеш сродни души, видиш, че нещата както при теб, са се развивали и при други жени, които вече са се справили.
Много ми помогнаха и различните статии как да преодолеем раздялата. И един чисто практически съвет - когато се сетиш за въпросния мъж и те връхлетят спомени, да се ущипеш силно на чувствително място - например сгъвката на лакътя. Отрезвява моментално - просто едната болка измества другата.
Споделянето с приятели, излизанията, хвърлянето в нова работа и времето помагат да преодолееш. Самоиронията и мисли от типа, че не си многострадална Геновева, или Пенелопа, дето рони сълзи край езерото, също помагат много.
Хобита, нови интереси, нови начинания - всичко, което си искала някога да направиш, а си отлагала заради "Него"...
Няма да те лъжа, че няма да ти е лесно. Но колкото повече време минава, толкова по-леко ще ти става. Особено ако срещнеш друг мъж, макар че сега сигурно само мисълта за това ти се вижда невероятна.
Ако си позволиш да се връщаш назад, да се поддаваш на неговите опити, да даваш нови "шансове" - има да се лашкаш години. Ти си знаеш, но обикновено хората в зряла възраст трудно се променят и стават коренно различни от това, което са. За любимия ти иде реч.

Ето това е много умен съвет! Убедена съм, че си се лишавала от желани неща заради този човек, защото той не е станал такъв егоист преди три месеца, а винаги е бил такъв, но сега си го усетила болезнено върху себе си. Подари си тези неща! Вкуса на свободата е прекрасен. Аз я имам в брака си и това е още по-хубаво. Но когато не се получава и се налага да си я извоюваш като самостоятелна личност и се радвай, и я оцени отново! Твърде млада си била, когато си заживяла с този човек и нищо не си разбрала от живота всъщност! Открий го отново.

как друг мъж?! не мога да си представя че някой може да бъде с мен. много ми е прясна раната. но честно да си кажа от извесно време се подготвям за момента на раздяла. в момента в който си тръгнах почувствах облекчение. но снощи и днес преди да пиша тук направо треперих от страх "какво направих??/"
обзема ме паника...
а на майка ми не мога да се оплача, че на жената какво и причиних направоооо

Той другият мъж ще се появи, когато му дойде времето. Не те карам да го търсиш зорлем, но пък ако се появи подходящ, когато малко се поуспокоиш - защо пък не? Особено ако е мил, добър и внимателен, подкрепя те и те изслушва. Може и приятел такъв да имаш - я се огледай...
Възстанови си старите познанства, защото без приятели е много трудно. Така навремето останах без приятели, когато се омъжих - мъжът ми уж не можеше да ги понася, а целта е била да ме лиши от така нужната ми подкрепа. Е, впоследствие ги възстанових, но не беше лесно.
Добре е родителите ти да са на твоя страна - моите ми помогнаха страшно много, помагат ми и досега.
Не се паникьосвай. Много картинно си спомням, когато реших да се разведа и се преместих при нашите, тръгнах да си вземам душ. Стоях в банята и заедно с водата сякаш се стичаше от мен с години натрупано напрежение...
Сега оценям развода си като едно от най-щастливите неща в живота ми. И не можеш да си представиш колко много хубави моменти имах след него, колко много пъти съм се чувствала по-жива отвсякога, колко много пъти съм пяла в колата си сутрин, колко много съм се смяла...

Значи карам поред: Ще има друг мъж. Не казвам утре, веднага, но ще има и той ще те накара да забравиш предишния. Но аз нямах точно мъж предвид като написах горното, а за живота ти по принцип.
Значи си осъзнала, че нещата вървят към раздяла! Сега остава да осмислиш и приемеш и раздялата. Не винаги семейство се получава от раз и за това не си виновна ти.
Облекчение! Ето тук е ключът! Значи всичко това ти е тежало и те е измъчвало. Несъзнателно си изпитала облекчение, значи това ти е пречило.
Нямаш повод за страх! Направила си това, което вероятно отдавна е трябвало да направиш!
Майка ти няма да живее твоят живот, нищо не си и причинила! Млада си, мисли за себе си. Какво общо има тя с това, че ти си решила да се отърсиш от неприятно съжителство.
И пак казвам - защо този човек постъпва така с теб!? Изведнъж? Може би паралелна връзка, с идеята за която не искам да те наранявам повече, а да ти помогна да изровиш причината и да осъзнаеш още по-бързо, че той е бил нечестен с теб не само с това, че те нагрубява и те гони, а и евентуална причина защо го прави.

Здрасти и от мен. След като те е изгонил така брутално какво толкова има да му мислиш? Момичетата хубаво ти дадоха доста съвети и аз не искам да се повтарям, но все пак ще кажа: Успокой се и ще видиш как нещата ще си влязат в коловоза... Няма незаменими мъже, не и след това, което той ти е причинил. Горе главата! Гледай напред ! Животът не свършва тук!!!

сега ще кажа всичко. март месец той се разболя (депресия), много тежко мина, но мина. колкото беше спокоен, стабилен толкова сега е ядосан, нервен нетърпим. всичко разбирам само не разбрах ЗАЩО се промени и озлоби към мен, като аз бях единствения човек който бвше плътно до него през всичките 9 години. как можа? не го ли е срам? напрво докато пиша ярост ме хваща...
ще ви занимавам цяла вечер с мойте работи и ще се чувствам зле?
и за кво?
неблагодарник

Чакай малко сега! Нещата се попроменят когато човек научи повече за дадена ситуация.
Депресията е ужасно състояние. Понякога не подлежи на лечение и променя индивида до неузнаваемост и непоносимост от околните, че и от самия себе си.
Казвам ти това от опит, защото майка ми, с която не поддържам контакт от около две години, започна с депресия. Гонеше ме, обиждаше ме, а аз нищо не бях направила и на разбирах защо се случва така. Гонеше не само мен, а и съпругът ми и децата ми. Състоянието е изключително неприятно за съжителстващите с човека в депресия, но ако той не пожелае да се лекува и да взима редовно лекарства става все по-зле и непоносимо. Показателното е, че при този вид нелекувана депресия, болният човек (защото приеми го, той е болен!) избира обект до себе си, когото да тормози и да обижда. След като аз реших, че не мога повече, и прекъснах връзките с майка си, тя започна да се опитва да тормози баща ми. Той обаче е пълен непукист и не се терзае от нейните обиди и нападки. Тогава майка ми се прехвърли на братовчед ми. Следствието от това е, че вече и с него не си говорят. После дойде ред на леля ми, сестра и. Вече не си говорят. Всъщност тя не говори с повече от половината ни роднини...Сега тормози съседите, който успее да докопа... Мъчително е повече за околните, защото самият човек не разбира какво им причинява и на тях пък и на себе си.
Ако не се лекува твоят мъж, ти няма да си последната, върху която ще се опита да издевателства. Ако се върнеш при него и той не се лекува, ще продължи и ще става все по зле...
Той има нужда от помощ, за да разбере, че му е нужно лечение, но ти не можеш да му помогнеш, освен да се опиташ да го убедиш, че наистина трябва да му се помогне. Което също е много трудно, защото тези хора не осъзнават, че имат проблем!
Майка ми беше и в психиатрия. Докато там я наблюдаваха и строго следяха да си пие лекарствата все едно пред мен беше друг човек, но после... нещата се разразиха с нова сила и понастоящем вече са необратими. Между нас имам предвид. Аз не мога насила да я накарам да взима лекарства, баща ми не си го слага на сърце и сега ми е жал за хората, които са около нея.
Това мисля по въпроса при новите пояснения по твоята ситуация.

ПП. И той не знае, че е неблагодарник. Той просто е болен.

пиеше лекарства и се оправи. лекарите казаха че е добре. ние много говорихме на тази тема. той ме молеше да му се доверя отново, всичко беше долу горе ок. после изведнъж аз съм виновна. не ме харесва каквато съм. била съм маминото детенце, никога съм нямали да порасна, за нищо не съм ставала, не съм му помагала. а вие не  можете да си представите за какво става въпрос! боли ме като пиша. само ми повярвайте че всичко друго заслужавам само не и неблагодарността, унижението и обидите му! всичко търпях защото го обичах, а сега не чувствам нищо. нищо!

Пиеше и се оправи... За момента! сега не пие и отново не е добре. Това е типично поведение. Повярвай ми, живях с такъв случай 8 години и после още 8 отделно, но не по малко тормозещо.
Този човек има нужда от добър психиатър и лечение!

благодаря ви много. помогнахте ми невероятно. прекрасни сте. вечно ще съм ви благодарна. ще пиша отново. изтощена съм и ще ляга, че ми се събраха 48ч безсъние. надявам се че не съм ви била досадна

бижу разбираш ли че нямам сили
не мога да направя нищо повече
въпроса вече е или той да е здрав или аз

Боже, това аз ли съм го писала .Със сигурност това са моите мисли.
Към авторката: Много по-добре е ч,е нямате деца ,иначе става супер сложно. А съм убедена,че ще срещнеш човека , който ще те цени и уважава

спокойно
даже си късметлийка  и ще ти обясня защо, нищо не си загубила просто си натрупала безценен опит.
късмет имаш че си на 27 без деца , а това не ти се случва на 47 с 2 деца, тогава говорим за объркан живот и то на повече хора
щом той си позволява сега така да се държи с теб , смятай какво ще стане след 10г , няма промяна не се заблуждавай веднъж мине ли им номера  позволиш ли край
особено когато се роди дете конфликтите има дори при най- перфектните двойки , а при тези на които нещо им куца допълнително се изострят , проявяват се изненадващи черти в характерите на партньорите .

в края на крайщата коледа е - сега ако не те обича кога , когато му омръзнеш след 5 години ли?
така че аз не бих говорила с него изобщо защото насилниците когато разберат че изпускат жертвата си могат да станат много обаятелни и да се заблудиш

в стрес си защото си свикнала с него и промяната те плаши, а майката ти да не е от онези които си мислят ''какво ще кажат хората'' че се притесняваш какво си и причинила на нея нищо не си и причинила не тя живее с него.

не си проваляй бъдещето ; какво значи изгони ме ?- да не си му кученце?
интелигентните хора когато разберат че няма смисъл да продължават заедно , изчакват емоциите да отминат и сядат и започват да говорят .

ама трябва не да се тормозиш , ами да черпиш че сега ти се е случило това  когато имаш реален шанс да започнеш начисто без наранени деца и да създадеш семейство със стойностен човек

Да, разбирам те! Точно така е наистина - или ти или той. Така беше и при нас. Избрах себе си, защото имам три деца и съм длъжна да се грижа за тях нормална. А на майка си няма как да помогна, защото тя самата не желае да си помогне и обвинява всичко и всички...
Т.е. ти остава да съхраниш себе си и да тръгнеш по своя път! Иначе ще се погубиш до него. Може и да звучи егоистично, но въпроса наистина стои така - или ти, или той.