Притчи

Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.

– Какъв вкус има? – попитал той.

– Горчив – отвърнал ученикът.

Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:

– Пий сега от езерото.

Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:

– Какъв вкус има?

– Сладък – гласял отговорът този път.

Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:

– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.

*******

"Една жена имала две делви. С тях си носела вода с кобилица на раменете си. На едната делва с течение на годините се появила пукнатина, а другата била здрава, като нова. Здравата делва винаги доставяла цялото количество вода, а тази с пукнатината по пътя от извора до къщата оставала наполовина.
Две години, жената доставяла по една делва и половина вода до вкъщи. И разбира се, здравата делва била безкрайно горда със своята цялост и здравина. Бедната, спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че можела да върши само наполовина това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича половината вода, докато стигнеш до дома си.
Жената се усмихнала и отвърнала:
- А, видяла ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, благодарение на твоята пукнатина, защото аз засадих цветни семена, знаейки, че ти ще ги поливаш всеки път, когато се връщаме от извора. През тези две години, аз берях тези красиви и уханни цветя и украсявах масата в къщи.

Всеки човек си има своята уникална пукнатина. Но, точно тези недостатъци и пукнатини, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден. Трябва да се научим да възприемаме всеки човек такъв, какъвто е и да търсим доброто в него."



*******


Притча за дъщерята

Младо семейство решило да прекара ден в усамотение и да не отваря вратата никому.
Рано сутринта потропали родителите на мъжа. Не им отворили.
По-късно потропали родителите на жената. Първоначално не отворили и на тях, но жената не издържала и се разплакала.
Мъжът пък не устоял на сълзите ѝ и отворили вратата.
В годините им се родили няколко момчета и накрая една дъщеря.
По случай раждането на момиченцето бащата устроил голям празник. Попитали го:
- Но защо? Ти не постъпи така при раждането на нито един от синовете си.
- Че как няма да празнувам?! - отвърнал той. - Роди се тази, която ще ми отвори вратата!

Я да взема да побутна малко темата - пак аз.

Не допускай да угасне НАДЕЖДАТА!


Четири свещички бавно догаряха в една стая...
А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.

Първата каза:

- Аз съм МИРЪТ!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.
Усещам, че скоро ще угасна...

И не след дълго пламъкът ѝ постепенно намаля, намаля и...
Изгасна съвсем...

Втората промълви:

- Аз съм ВЯРАТА!
Вече почти всички ме смятат за ненужна.
Затова няма никакъв смисъл да горя повече...

И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...
Угаси и нейният пламък...

Щом дойде редът на третата свещичка,
тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:

- Аз съм ЛЮБОВТА!
Но нямам сили да горя повече.
Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.
Забравиха да обичат дори най-близките си хора.
За тях аз вече не нося същия смисъл...

И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...

В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.
В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички.
Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:

- Вие защо сте изгаснали?
Не знаете ли, че трябва да горите до края?...

Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...

В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:

- Не плачи, не се страхувай!
Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички.
Защото аз съм НАДЕЖДАТА!

                                                      Притча за семейното щастие

В един малък град живеели в съседство две семейства. Едните постоянно се карали, обвинявайки се един друг за всички проблеми, а при другите било тихо и спокойно.

Чудила се сприхавата домакиня на щастието на съседите. Завидяла и казала на мъжа си:

- Отиди и виж, как така се получава при тях, та всичко да е тихо и гладко.

Отишъл този при съседите, влязъл тихо в къщата им и се скрил в един тъмен ъгъл. Започнал да наблюдава. А домакинята си подпявала весела песничка и привеждла всичко в дома в порядък. Взела една скъпа ваза и внимателно избърсала от праха. В този момент звъннал телефонът, жената се разсеяла и поставила вазата накрая на масата.

Тогава мъжът и влязъл в стаята да търси нещо и минавайки покрай вазата я бутнал, тя паднала и се счупила.

“Какво ли ще стане сега?” – си помислил съседът.

Дошла жената, въздъхнала със съжаление и казала на мъжа си:

- Прощавай, скъпи. Аз съм виновна. Така небрежно я поставих върху масата.

- Ти какво, мила? Аз съм виновен. Бързах и не забелязах вазата. Е, добре, дано повече да не се случват такива работи.

…Свило се сърцето на съседа, върнал се вкъщи разстроен. Жена му го попитала:

- Защо толкова се забави? Видя ли нещо?

- Да!

- Е, как са нещата при тях?

- Ами там всички са виновни, а пък ето при нас, всички сме прави…

 

Един човечец, беден имал жена и 6 деца. Отишъл при ходжата и се оплакал:
 -Ходжа, в нас тясно, сиромашия, беднотия.
 Ходжата му рекъл: - Магаре имаш ли?
Имам. -отвърнал човека.
Ходжата казал: - Ами вкарай го и него вътре.

Човека го послушал, вкарал и магарето. Минало се не минало време и пак отишъл при ходжата.
- Ходжа в нас тясно и с това магаре, абе  направо ужас. Теснотия, беднотия.
 Ходжта рекъл: - Кози имаш ли?
- Имам. отвърнал човека.
 Ходжата- Еми вкарай ги и тях вътре..

Послушал го човека, вкарал и козите. Минало се не минало време, пак при ходжата.
-Ходжа, в нас деца, кози, магаре абе  направо е ужас, какво да ти разправям.
Ходжата рекъл: - Еми изкарай магарето.
Минало време, видели се, ходжата го питал: - Как е сега, по-добре ли е.
Човека рекъл. Бе по-добре е. Бива, бива.
- Е ми изкарай и козите тогава.
Послушал го човека изкарал козите, след време се срещат.

Как си човече, как е у вас? -попитал ходжата.
- Е супер е ходжа, широко, чисто, много е добре.

ЗАВИСТТА НЕПРОГОНЕНА

Библейска притча

През целия ден Каин дебнел брат си Авел. За да го убие. Защото Господ погледнал благосклонно на приноса му. А неговия отминал.
Огорчено било сърцето на Каин. Лицето – помрачено. Гняв и завист обзели душата му.
Най-сетне издебнал Авел. Сред полето. Уцелил го първо с камък. След което насочил нож към гърдите му.

"Какво правиш братко?!" – извикал изумено Авел – "Това е братоубийство! Историята ще го запомни. И хората може би ще се оправдават с тебе. Гласът на братовата кръв ще вика към Господа на земята."

"Нека вика!" – замахнал с ножа Каин – "Защото ако за завистта има лекарство, няма лекар. Ако има лекар, няма лекарство!"

И забил ножа в гърдите на брат си.
Господ го проклел да бъде беглец и скитник на земята. Но пропуснал да прогони завистта. Която и до днес гризе душите на хората.