Книга, която не можах да дочета!!!

  • 50 994
  • 737
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 7 831
Stardust* , никът ти ми напомни, че и едноименната книга, не успях да изчета от първия път.

# 76
  • Мнения: 1 735
"Черна книга: на Орхан Памук някак не успях да прочета. Но мисля скоро пак да се пробвам.

# 77
  • Мнения: 2 486
Не обичам да оставям недочетени книги, щото съм любопитна за развръзката, ако има такава, но някои просто ми дотягат...
Все още не съм дочела Доктор Живаго, все къмто средата ми зацикля, започнах я веднъж като студентка, след това направих още един опит, но... Embarassed

Наскоро оставих "Бар Последен шанс" на Мариан Кийс, четеше ми се нещо леко, а то се оказа абсолютна боза Rolling Eyes

# 78
  • пак там
  • Мнения: 2 896
Аз имам направо автори, които не мога да дочета Simple Smile Достоевски, Булгаков, Толкин - каквото и да започна от тях, рекордът ми е 54-та страница... При това съм се опитвала да ги чета в различни периоди от живота си, не е да кажеш до израстване. Или просто още не съм дорасла до тях  Mr. Green

# 79
  • Мнения: 2 309
"Човекът, който се смее"

към нея присъединявам и "Дите, рожба човешка". няколко пъти почвани и все недочетени.

а подхванати и недовършени през изминалата година останаха  Биографията на Ришельо и Името ми е Червен на О.Памук. надали ще ги завърша някога.

# 80
  • Мнения: 34 964
Не ми ли допадне някоя книга до средата въобще, я оставям.

# 81
  • Мнения: 509
"Сред лилии красиви" на Джон Ъпдайк. Ами не можах да я изтърпя. Тази е единствената до момента.

# 82
  • Мнения: 15
Stardust* , никът ти ми напомни, че и едноименната книга, не успях да изчета от първия път.
Аз нея все още не съм я чела,никъде не мога да я намеря. Cry

# 83
  • Варна
  • Мнения: 1 734
"Името  ми е Червен". Памук май не е моят автор. Гор Видал също - при цялото ми уважение към енциклопедичните му познания, както и любовта ми към историята, НЕ МОЖАХ да се насиля.. Ужасно е тегав в изказа си. От 'Сътворението" ми остават само стотина страници, а "Юлиан" е до половината..... Ми не ми е увлекателен автор. Пол Дохърти е далеч по-завладяващ.
Това май е за което се сещам. Иначе имам правило, не ме ли грабне на 50-та страница - не е за четене.

# 84
  • Sofia
  • Мнения: 820
Аз не успях да прочета нищо докрай на Орхан Памук дадох много от себе си но не стана.
С Гор Видал положението беше същото много се обяснява ,прекалено даже.

# 85
  • София
  • Мнения: 721
Присъединявам се към недочелите Орхан Памук - Сняг толкова я мъчих, е не мога и това е, супер тъпа ми е Rolling Eyes

А иначе имам и една книга, която ме разболя, ако искайте вярвайте. И магарето видя ангела на Ник Кейв - чета, чета, все по-зле ми става, накрая така се тръшнах и хвърлих проклетата книга, ужасна е! Много го уважавам Ник Кейв, израсла съм с неговата музика, но сега втората му книга няма да си купя Naughty

# 86
  • София
  • Мнения: 2 671
"Паула" на Изабел Алиенде - много ми дотежа  Confused

# 87
  • Universe
  • Мнения: 1 560
Аз съм от инатлиите в четенето и гледането на филми - все очаквам нещо да се случи /давам шанс за развитие на автора и идеята/  и накрая се нервя, че съм си изгубила времето  hahaha Не бих казала, че е тотална загуба, все нещо съм научила, но не са наситени естетическите ми сетива  Hug
Не дочетох "Случаят Джем"  - Вера мутафчиева Embarassed
А в далечните ми ученически години - "Илиада" на Омир   Sad

# 88
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
И аз мъча, мъча с години разни книги, които са ми се опънали. С променлив успех. Един приятел ми беше казал - "Животът и без това е прекалено кратък, за да изчетеш всички, книги, защо да упорстваш, като не ти върви". Ама аз, на.

Махалото на Фуко и Сатанински Строфи, има и други, но за тези се сещам отведнъж. Не знам ще ги бъде ли някой ден.

Друга категория са книгите, които ме дразнят, обаче ги довършвам. Цялата поредица Здрач. Български издания с правописни/преводни/фактологически грешки. Най-тъпото нещо, което сравнително наскоро ми попадна - "Как оглупях" на един френски автор, в превод на български. Оглупял е, я.

# 89
  • Mars Hotel
  • Мнения: 5 409
Много рядко ми се случва да оставя книга недочетена. Чувствам се сякаш не съм си свършила работата и ме човърка отвътре. Така че обикновено се насилвам и я довършвам. Единствената, за която се сещам в момента, е Махалото на Фуко. Опитвах, опитвах - е, не можах да продължа след 20 страници.
Странно, наистина, колко са различни вкусовете на хората.
Параграф 22 е любимата ми книга, мога да я препрочитам непрекъснато и да се кискам над някои части.  Grinning
Цар Плъх също много я харесвам.

Последна редакция: вт, 05 яну 2010, 21:01 от svetlitsa

Общи условия

Активация на акаунт