Питай Кремчето от другата тема,тя е по Ана Каренинските истории 
- Публикувана: 4 ян. 2010, 12:40 ч.
- Последно мнение: 27 март 2010, 23:17 ч.
Как вярваме (ли) на половинките си?
Ей, за майтап станах. Вярвам, но умерено. Умерено ревнива съм и умерено разпитваща. Не чета смс-и, не подслушвам разговори, не му се обаждам през 5 минути. И все пак и на себе си не вярвам напълно, така че...
Пише се безпрекОсловно.
Вярвам на мъжът си, но както казва баща ми - не мога да имам пълна вяра на някого, като дори за себе си не мога да гарантирам
.
Вярвам на мъжът си, но както казва баща ми - не мога да имам пълна вяра на някого, като дори за себе си не мога да гарантирам
.
. Що да се пише с О? да, лошия опит в миналото си влияе на настоящето, но пък честно ли е това? и може ли защото предишния ни е лъгал, да не вярваме на сегашния? и как се живее с недоверие?
Старая се да не ми личи.
И все пак и на себе си не вярвам напълно, така че...
belinda - а как вярваш? или не вярваш?
Това в най-общ смисъл де. Не си губя времето да подлагам всякак негова дума на съмнение, напротив. Но да речем ей така, съвсем философски погледнато, съм допуснала отдавна в съзнанието си възможността да ме излъже. Знам, че е способне на това
А как се живее с недоверие ли? Миии - като с всички други недостаъци на мъжете си, които преглъщаме. Няма разлика. Моят ме лъже за цигари. Борих се десет години, писнА ми
И просто вече не вярвам... 
azaf - без съмнение е така, но това че ние мислим така означава ли че и половинките ни? и как разбираме дали е така, или е само за пред нас?
corset - сигурно успяваш да не ти личи, но сама за себе си как се чувстваш? не се ли стараеш някакси да си докажеш, че сегашният ти партньор "не е такъв"
вярвате ли че пред вас е такъв какъвто и зад гърба ви?
corset - сигурно успяваш да не ти личи, но сама за себе си как се чувстваш? не се ли стараеш някакси да си докажеш, че сегашният ти партньор "не е такъв"
вярвате ли че пред вас е такъв какъвто и зад гърба ви?
azaf - без съмнение е така, но това че ние мислим така означава ли че и половинките ни? и как разбираме дали е така, или е само за пред нас?
corset - сигурно успяваш да не ти личи, но сама за себе си как се чувстваш? не се ли стараеш някакси да си докажеш, че сегашният ти партньор "не е такъв"
вярвате ли че пред вас е такъв какъвто и зад гърба ви?
corset - сигурно успяваш да не ти личи, но сама за себе си как се чувстваш? не се ли стараеш някакси да си докажеш, че сегашният ти партньор "не е такъв"
вярвате ли че пред вас е такъв какъвто и зад гърба ви?
Животът ме научи, че няма идеални хора. И той си има своите недостатъци и допуска грешки, приела съм го такъв какъвто е. Важното е че ме обича и аз него.
Пише се безпрекОсловно.
Вярвам на мъжът си, но както казва баща ми - не мога да имам пълна вяра на някого, като дори за себе си не мога да гарантирам.
Вярвам на мъжът си, но както казва баща ми - не мога да имам пълна вяра на някого, като дори за себе си не мога да гарантирам
.. Що да се пише с О?Не Не идва и се пише безпрекОсловно. Самото звучене си показва. И да аз вярвам на моят мъж.
Вярвам му, но в същото време очаквам всичко от всички. В това число и от самата себе си. Защото лично аз не мога да гарантирам за всяка моя реакция във всяко едно състояние.
Т.е. не е сляпо доверие, но не живея в съмнения, не проверявам, не ровя. Просто една част от мен винаги е подготвена, че ВСЕКИ може да ме излъже, предаде, подведе. Дори и семейството. Приемайки това, ми е всъщност много по-лесно да допускам хора до себе си, да се доверявам - просто знам къде да сложа границата и коя част от мен да пазя само за мен.
Колкото до мъжа до мен - в много ситуации през годините ми е доказвал, че мога да му вярвам, че ще ме подкрепя и помага. Това ми стига. Знам кои са му приоритетите, знам, че семейството за него е най-важното. Но разбира се, това не е гаранция, че някой ден нещо няма да се случи. Просто предварително съм приела подобна възможност и съм спокойна.
Т.е. не е сляпо доверие, но не живея в съмнения, не проверявам, не ровя. Просто една част от мен винаги е подготвена, че ВСЕКИ може да ме излъже, предаде, подведе. Дори и семейството. Приемайки това, ми е всъщност много по-лесно да допускам хора до себе си, да се доверявам - просто знам къде да сложа границата и коя част от мен да пазя само за мен.
Колкото до мъжа до мен - в много ситуации през годините ми е доказвал, че мога да му вярвам, че ще ме подкрепя и помага. Това ми стига. Знам кои са му приоритетите, знам, че семейството за него е най-важното. Но разбира се, това не е гаранция, че някой ден нещо няма да се случи. Просто предварително съм приела подобна възможност и съм спокойна.
azaf - без съмнение е така, но това че ние мислим така означава ли че и половинките ни? и как разбираме дали е така, или е само за пред нас?
...
...
Аз говоря само за себе си и за нашето семейство. За другите - не знам.
Животът ме научи, че няма идеални хора. И той си има своите недостатъци и допуска грешки, приела съм го такъв какъвто е. Важното е че ме обича и аз него.
Как?
Ето така - като в горния цитат!
