Звучи ли ви достоверно това?

Синът ми е захранен по БГ схемата и е най-злоядото дете на света, просто уникален. В детската гредина казват, че такова чудо не са виждали - яде с часове, не обича нищо освен ориз и пържени картофи, кошмар! 
Бебката е захранена от 6-тия месец. Вече подкара осмия, но не обича нищо и не яде нищо с апетит (не я гледайте, че е дебеличка, тя си е такава от преди захранването, за тези, които не знаят!  ) - каша не близва, заленчуково пюре яде по около 80 гр, но с много кандърми, месо не харесва, бабан тоже, на плодовото също се опъва... Абе не мога да кажа, че изобщо яде нещо с апетит!  И досега яде основно кърма, което не е чак толкова лошо, доколкото поне съм чела тук, но не знам кога и как ще изгради вкус към другите храни... Няма да преживея още едно такова злоядо дете! 

тук е често срещано явление да видиш голямо дете да пие мляко от шише, както и да смуче биба и да се вози в количка до 5 години. също е вярно, че много деца и след 2 годишна възраст ядат основно храна от бурканчета. аз го отдавам на нежеланието на майките им да им сготвят, да ги научат да пият от чаша и т.н. ми не са видели друго децата...и аз да съм яла 3 години пюре пък после да ми бутнеш мусака ще гледам е така
иначе това за късното захранване и нежеланието да се приема твърда храна аз също съм го чела в книга, която тук е много популярна- The Contented Little Baby Book of Weaning
Research carried out by clinical psychologis Gillian Harris found that babies introduced to a wide range of non-alergy-forming foods between the ages of 4 and 6 months accepted a wider range of food at one year....
I have found that parents who miss this window of opportunity for weaning (4-6 months) end up feeding their babies excessive quantities of milk, which results in their babies refusing most solids and becoming very fussy eaters.
не мога да вляза в спор вярно ли е или не, имам само едно дете и не мога да правя сравнения .

Не. Така са децата дето ги дават по разните програми по телевизията за проблемни деца, когато проблема се оказва в родителите: че не могат да оставят детето да порасне, ами го третират като бебе и не му позволяват да премине на следващия нормален етап от развитието си. Имам наблюдения, че това най-често се случва с първо дете, особено ако майката (ех, за всичко сме виновни ние майките  ) не се осведомява редовно кое е нормално на дадения етап. Имам и директни впечателния за това от моя позната и детето й, ама не върви тука да разказвам.

Що бе, ние ще пазим тайна

Описаната история сигурно е вярна, но не е традиционна схема за "късно захранване" на Запад, а става въпрос за някакво объркано семейство-изключение.
Имаме приятелски семейства от Франция и Швеция. По Великден френското семейство (живеят в Париж), бяха в България и дойдоха на обяд на гости. Детето тогава беше на 11 месеца, извадиха му бурканче, пълно с манджа, която били готвили за себе си предишната вечер - боб.
Швейцарчето лятото беше тук - тогава беше на година и 4 месеца, ядеше си обща храна и на обяд си хапваше сладко кюфтета.
И двете бебета са захранвани по препоръчваните от техните педиатри схеми.

Това е последица не от късното захранване, а от страха на майките да дават твърда храна.
Дъщеря ми на 7-8 месеца гризеше бисквити и кора от хляб, а една майка в градинката само ми се жалеше, че нейното на година и нещо яде само гладко пасирано, в противен случай повръща.
Малкият ми беше с много трудно и мъчително хранене, заради дефект на небцето, операция и тн, но на година и половина вече си ядеше хубаво обща храна.
Логопедката ни съветваше да давам парченца, ама не насред eзика, за да го глътне и да се задави, а отстрaни на венеца, за да опитва да дъвче и много бързо се научи.
Номерът е да се даде нещо наистина твърдо, като обикновена бисквита, за да се научи да дъвче, а не да му се слажи в пасираното парченца. Бебето очаква пасираното да е гладко и гълта направо и се задавя и после отказва, щото се е наплашило.

И аз мисля, че е свързано по-скоро с твърдата храна.
И аз пасирах предимно, верно гледах да е по-наедро, но си посирах, допреди два месеца. Дори попарата сутрин. И една сутрин, понеже притогвям и моята и неговата закуска заедно, като го видях с какъв изгарящ поглед ми гледа сандвичите, му дадох да опита. И , той си ги сдъвка като пич. Цял сандвич изяде. Пък имаше само 6 зъба.
Инстинкт явно. От тогава дъвче всичко, пасатора го ползвам само като бързам и искам да го нахраня набързо.
Затова смятам, че това е по-скоро единичен случай.

Просто се успокой и не давай зор. Както споменах по-горе, едното ми дете е с дефект на небцето и до 9 месеца е хранено не просто с мляко, хранено е през сонда, която се излива направо в стомахчето. И мен ме плашеха, че трябва да опитва на вкус храната и тн и че ще стане злояд, ако не го науча по-най-бързия начин и тн... Много съм закъснявала с храните, не можело на 8 месеца да яде само мляко (хемоглобина му беше нормален обаче!) Колкото и да се мъчех през уста да го храня, той се давеше ужасно, плашеше се от лъжицата и въобще ужас... Детето се оправи чак след операцията, сега е на 2 год и половина и е ужасно ящен, не е дебел, просто е лаком...
НО!!! Винаги съм спазвала правилото - нищо не давам насила. След операцията постепенно почна да опитва това и онова - на година и 4 месеца, забележи, и да си хапва каквото му харесва, на година и половина вече дъвчеше хубаво и ядеше обща храна.
Аз и сега не го карам. Той си иска. Според мен се дължи на това, че седи с нас на ядене.
Ние сядаме и ядем и аз или каката даваме на него. Като ни гледа всички и той яде. Това е много важно, цялостното отношение към храната.
Злояда съм била аз, и ще ти обясня защо. Майка ми ме е гиздела с рокли с дантелки и да не се цапам, ме е хранила до 1 клас с лъжица... На детската е трябвало да ям сама, а аз съм смятала, че щом учителката не ме гушка и храни, значи не ме обича. Заключвали са ме в кухнята при чиниите (в детската) - пак не съм яла, естествено...
В къщи ми забраняваха плодове, трябвало да ям "силна храна" демек манджа, защото много съм боледувала... Пила съм антибиотик след антибиотика...
Моя съвет е да прочетеш книгата на Лидия Ковачева, тази за глада, ама прочети не са глада, а за децата... Там има раздел за храненето за злоядите деца... (Споко, за деца не се препоръчва гладуване, тя говори за отношение към хараната) Мисля, че децата е много права,  колкото повече настояваш да ядат, толкова по-зле става положението.  На масата трябва да се сяда винаги с радост, да не се говори за проблеми по време на хранене,  да се дъвче бавно и спокойно и тн. Просто и елементарно, ама ако с е замислиш, често го пропускаме...
Понеже написах, че съм била злояда - оправих се в 1 клас. Учителката ни беше страхотна, мислеше за всичко. Беше поръчала да си носим всеки ден закуска от къщи, за да не ни тормозят големите ученици за стотинки и да ни пререждат на опашката... И междучасието всички заедно вадим закуските и ядем, а после играем... и постепенно взе да ми се отваря апетит. А в същото време майка роди брат ми и явно си е пренасочила там излишното усърдие и на мен просто ми стана вкусно и започнах да се храня... Т.е. когато майка беше много заета с бебето, за да ми виси на главата и да се тревожи дали ям...
Ей това е положението... Спри да се притесняваш и дай на детето положителен пример за ядене... и ще се оправи, а второто ще си яде

Мерси много за съветите!  Радвам се, че детенцето ти вече е добре и си хапва нормално.  Дано и моите "проядат"!