И аз като pina си мечтая за нещо подобно. Искам да имам малък семеен ресторант, в който да готвя лично аз. Е, ще ми трябват и помощници. И всеки ден ще има различно меню и за ястията, и за десертите. Но ми се иска посетителите да бъдат ценители, а не само залъгващи глада си.
- Публикувана: 5 ян. 2010, 18:16 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 23:36 ч.
Мечтали ли сте.......... за ресторант?!
Мечта №2:
Малко язовирче, зарибено и поддържано от нашето семейство, с няколко вилички за нощувка,беседки, кейчета, места за палатки, малко кипро заведенийце, в което да предлагаме направени от нас ракийци и винца (мъжът ми е с такава специалност), гозби, забъркани с любов - такива простички, селски. За риболовци, а не месари.
Надявам се някой ден да можем да я осъществим!
Малко язовирче, зарибено и поддържано от нашето семейство, с няколко вилички за нощувка,беседки, кейчета, места за палатки, малко кипро заведенийце, в което да предлагаме направени от нас ракийци и винца (мъжът ми е с такава специалност), гозби, забъркани с любов - такива простички, селски. За риболовци, а не месари.
Надявам се някой ден да можем да я осъществим!
За ресторант - Не , за сладкарница - Не ...по скоро нещо като "кейк шоп" .
Но тук при нас е по-лесно - може да се направи и в къщи , стига къщата да има 2 кухни . ( затова ще трябва да почакам още година )
Иначе на Лео ресторанта много ми хареса ...мечти , дай боже един ден на всички да се сбъднат
Но тук при нас е по-лесно - може да се направи и в къщи , стига къщата да има 2 кухни . ( затова ще трябва да почакам още година )
Иначе на Лео ресторанта много ми хареса ...мечти , дай боже един ден на всички да се сбъднат
За собствен ресторант (или друго общо с хранителния бизнес в Б-я) - не, мерси! Честно казано се сещам само за едно-две места, където изобщо държат на качествените продукти. Имам чувството, че заради пустата печалба, навсякъде се готви с най-евтините и долнокачествени неща, които могат да намерят. Два скорошни примера от сравнително скъпи заведения, не вериги, а ресторанти с претенции за изискани- в едното крем Брюлето, което си поръчах, покукуросана от сервитьора, беше направено от кремче на прах. В другото предлагаха шоколадов мус, който си беше 100% шоколадовия крем на Д-р Йоткер без варене. Много ме потресе как обаче клиентите явно не се впечатляват от такова нещо сякаш толкова сме свикнали с изкуствените вкусове, че сме загубили усет за вкуса на нещата, направени от яйца, мляко, масло, а не прахчета и есенции 
Мой'те кулинарни мечти са да си намеря работа в някой хубав, малък ресторант във Франция или Италия, където се готви автентична кухня и имат шеф, от който да я науча
Иначе си мечтая да има за кого да готвя, бих разботила като доброволец в кухня на детски дом или хоспис.
Мой'те кулинарни мечти са да си намеря работа в някой хубав, малък ресторант във Франция или Италия, където се готви автентична кухня и имат шеф, от който да я науча
Иначе си мечтая да има за кого да готвя, бих разботила като доброволец в кухня на детски дом или хоспис.
Аз съм си осъществила тази мечта още преди 20 години и наистина в началото се борихме сами с мъжа ми- абсолютни ентусиасти,но и доста по- млади. После съм си казвала,че ако някой ми беше казар с какво ще се сблъскам през всичките тези години и колко е трудно и неблагодарно ресторантьорството,може би нямаше да опитам. Но и сега си го имам удоволдствието от това сам да п риготвиш нещо вкусничко,а да не говорим,че въреки ,че вече си наемам готвачи упорито си и м вися над главите ,за да съм сигурна че всичко е наравено както трябва. В тази работа наистина трябва да влагаш сърцето си и душата си.
Ние с една приятелка често си мечтаем за малък семеен хотел на гръцки остров и даже сме си разпределили задълженията - тя отговаря за хотелската част, а аз за ресторантчето, което ще е много семпло и изчистено и определено всеки ден ще се предлагат различни гозби, включително и по желание на клиентите 
Мечта №2:
Малко язовирче, зарибено и поддържано от нашето семейство, с няколко вилички за нощувка,беседки, кейчета, места за палатки, малко кипро заведенийце, в което да предлагаме направени от нас ракийци и винца (мъжът ми е с такава специалност), гозби, забъркани с любов - такива простички, селски. За риболовци, а не месари.
Надявам се някой ден да можем да я осъществим!
Малко язовирче, зарибено и поддържано от нашето семейство, с няколко вилички за нощувка,беседки, кейчета, места за палатки, малко кипро заведенийце, в което да предлагаме направени от нас ракийци и винца (мъжът ми е с такава специалност), гозби, забъркани с любов - такива простички, селски. За риболовци, а не месари.
Надявам се някой ден да можем да я осъществим!
Вуйчо ми миналата година осъществи точно това, което си описала - наистина е много готино
Искам и аз ресторант, макар да не мога да готвя. Всъщност, ако може предпочитам хотел с ресторант. Ресторанта си го представям елегантен, средно голям, в тъмни тонове, приглушена светлина, пиано, хубави вина
С няколко вида кухни - даже с няколко тематични зали в различен стил 
Leo страхотна тераса на ресторанта. Моля те не забравяй да ме поканиш като отворите врати:) До тогава се надявам да съм отслабнала!
Страхотни мечти, страхотни ресторанти. Дано да се сбъднат всичките ви мечти!
Но в България си представям как идват едни хора от ХЕИТО, с големи вратове и ти искат много кинти под масата и това ме убива... Защото аз искам да сервирам кафе, чай, какао, без алкохол, но ако има и алкохол. Сякаш ужасът става по - голям. Дано да се оправим скоро и да станем цивилизована Европейска държава, която подкрепя малкият и среден бизнес и спокойно да можем да осъществим мечтите си.
Страхотни мечти, страхотни ресторанти. Дано да се сбъднат всичките ви мечти!
Но в България си представям как идват едни хора от ХЕИТО, с големи вратове и ти искат много кинти под масата и това ме убива... Защото аз искам да сервирам кафе, чай, какао, без алкохол, но ако има и алкохол. Сякаш ужасът става по - голям. Дано да се оправим скоро и да станем цивилизована Европейска държава, която подкрепя малкият и среден бизнес и спокойно да можем да осъществим мечтите си.
И си мисля - колко е лесно да осъществиш мечтата си в страна, в която хората имат пари...Тук всеки порив бива потъпкан още в зародиш и обикновено животът ни преминава на ниво намерение.
•ºtreisyº•, къде е язовирчето на вуйчо ти - някой ден може да отидем?
•ºtreisyº•, къде е язовирчето на вуйчо ти - някой ден може да отидем?
Безден - до София. Още има какво да се прави, ама поне започна
Има хляб в такава дейност - освен рибарниците там има хора дето гледат прасета, овце..селска история 
Обаче събота и неделя място не може да си намериш... Хората си ловят рибата и я дават да им я сготвят направо, хапват, пийват и деня приключил
Ха ха, Пина, все едно мойте мисли си изразила с думи........ И аз минах през какво ли не, включително и през мислите на Румия, след работа да ходя да се цаня в пицарията под блока, почти без пари да работя, само и само да науча занаята.... Аз дори не веднъж съм си споделяла мислите тук.....
Мечтая си и аз за уютен, малък, ама наистина мъничък ресторант, да има няколко ястия, не много, но правени така, както никъде другаде не биха ги направили..... Количеството, големия оборот, голямата посещаемост разваля нещата.... И понеже както и да го мисля, няма как да стане така, че да изкарвам пари от него, съм го оставила за някакъв хипотетичен момент в бъдещето, когато ще ида някъде в планината и ще направя това, което си мисля, ще предлагам и стая-2 за нощувка...... но то ще бъде просто за удоволствие, за социален контакт ако щете, за да сготвя и вложа емоцията си.....но ще съм си осигурила спестявания, които да ме хранят, а това да е моето занимание - удоволствие аааа уж децата са ми обещали, да ми връщат инвестицията, която правя в тяхното образование...... да видим, може пък и да ме огрее.....
Мечтая Пина, мечтая всеки ден..............
Мечтая си и аз за уютен, малък, ама наистина мъничък ресторант, да има няколко ястия, не много, но правени така, както никъде другаде не биха ги направили..... Количеството, големия оборот, голямата посещаемост разваля нещата.... И понеже както и да го мисля, няма как да стане така, че да изкарвам пари от него, съм го оставила за някакъв хипотетичен момент в бъдещето, когато ще ида някъде в планината и ще направя това, което си мисля, ще предлагам и стая-2 за нощувка...... но то ще бъде просто за удоволствие, за социален контакт ако щете, за да сготвя и вложа емоцията си.....но ще съм си осигурила спестявания, които да ме хранят, а това да е моето занимание - удоволствие
аааа уж децата са ми обещали, да ми връщат инвестицията, която правя в тяхното образование...... да видим, може пък и да ме огрее.....Мечтая Пина, мечтая всеки ден..............
Абсолютно... не си мечтая. Нищо, че понякога с колегите се майтапя, че ако се наложи да се преквалифицирам, ще отворя сладкарницо-сандвичарница (или както тук им казват, "салон за чай").
Работното време в ресторант не ме устройва, стресът е голям, пък и нямам свободни 100-200 хиляди евро, които да вложа в начинанието
.
По-сериозно - не искам хобито ми да се превръща в работа. Бързо ще ми писне всеки ден да готвя едно и също (дори и менюто да се сменя вендъж на две седмици или на месец). Обичам да пробвам нови рецепти, да импровизирам... да научавам нови неща, нови техники (май в душата си винаги ще остана изследовател).
Това, за което си мечтая е - голяма, добре екипирана кухня, с много дневна светлина (за снимките), достатъчно средства (та да не ми се налага да работя за издръжката на семейството) и купища свободно време, през което да се уча да снимам и готвя на спокойствие и да си поддържам блога...
Мечтииии...
Нищо, че понякога с колегите се майтапя, че ако се наложи да се преквалифицирам, ще отворя сладкарницо-сандвичарница (или както тук им казват, "салон за чай").Работното време в ресторант не ме устройва, стресът е голям, пък и нямам свободни 100-200 хиляди евро, които да вложа в начинанието
.По-сериозно - не искам хобито ми да се превръща в работа. Бързо ще ми писне всеки ден да готвя едно и също (дори и менюто да се сменя вендъж на две седмици или на месец). Обичам да пробвам нови рецепти, да импровизирам... да научавам нови неща, нови техники (май в душата си винаги ще остана изследовател
). Това, за което си мечтая е - голяма, добре екипирана кухня, с много дневна светлина (за снимките
), достатъчно средства (та да не ми се налага да работя за издръжката на семейството) и купища свободно време, през което да се уча да снимам и готвя на спокойствие и да си поддържам блога...Мечтииии...
