
и пак не й се получава 
Иначе и аз получавам похвали за гозбите си

*Nikita*, много ви е джижана полата, а щерката си знаеш какъв е бонбон

Гледам всяка си хвали гарджето, нека и аз да кажа за мойто. Не споделям често, тъй като мойта щерка отдавна се изправи, бърбори и т.н, което смятам е нормално за възрастта, а не уникално
Въпреки, че за всяка майка си е уникално
Преди няколко дни, вечерта се бориха с татко й, а след това си лазеше хавсякъде из всекидневната, както обикновено. По едно време гледам, че го няма ластичето от косата й
След това се окопитих и се опитах да обясня на миличкия, че ластика не е толкова малък, че да го глътне. Търсихме го доста, на следващия ден също, но не го открихме. Сутринта, като я нахраних я пуснах пак на земята, а баща й каза - Хайде слънчо, ти намираш и най-дребните прашинки, намери ластичето. След 5мин Вики излиза от под масата и ми подава ластитето
Помислихме с миличкия и стигнахме до извода, че най-вероятно ластичето се е закачило някъде под масата, но пък детето ни е изпълнително





Единственото, в което съм постоянна е, че сутрин показвам как да казва Чао на тате, ама още не е схванал... Така като се замисля, май само Боц дава...
Сега съм цялата в синини и отоци.
Сигурно от зъби, днес ми се стори, че и трети се е задал. Но не спи, от това съвсем се разкривява и оттам нататък става лошоооо.
Ама с истински интерес опипва и разглежда всичко, или ти тегли устните с все сила, отвътре устата ми е на рани вече
. 