В помощ на кандидат-осиновителя

Пепси77, на мен форумите посветени на осиновяването ми дават много, именно да науча за  осиновяването, такова каквото е на практика, какви са особеностите му, помагат ми (както и други четива по въпроса) да си задам въпросите дали съм готова и дали ще мога да се справя с предразсъдъци – в мен първо и после у хората.

Хубаво е, че си започнала да четеш тук и да си задаваш въпроси. Ако се разровиш, ще видиш, че тук пишат и мами, които имат  едновременно и биолигични и осиновени деца. Сигурно техните постове ще са ти от полза да намериш за себе си доста отговори, а предполагам че и няма да откажат да отговорят на конкретни твои въпроси как са се чувствали и какви трудности са имали в началото, а и по-късно.

Но ако смяташ, че хората ще се подиграват на биологичното ти дете, защото ще има осиновено братче/сестриче, какво ли ще трябва да изтърпява самото осиновено дете? Притесняваш ли се как ще се справи то със ситуацията си или засега се притесняваш по-скоро за семейството си? В 21-ви век да се крие осиновяването като нещо срамно звучи малко странно. Още повече, че в българското законодателство вече е предвидено, че детето от 16г. възраст нататък може да поиска от съда да получи информация за биологичните си корени, ако важни обстоятелства налагат това. Как смяташ да го подготвиш за такава евентуална ситуация? Това също е сериозен въпрос, чийто отговор определя доста каква ще е комуникацията, доверието и връзката ти с детето.

За подмятанията на околните, предполагам от собствен опит си наясно, че всяко чудо е за 3 дни. И да се клюкари, че виждате ли, второто им дете е осиновено, ако вие сте сигурни в решението си и не се впечатлявате, и дъщеричката ви би имала сигурност по въпроса и хората бързо ще се върнат към собствените си проблеми, които са им по-важни от това кой бил осиновил или родил инвитро, например.

Колкото до последния влак, за някои може и да е първи, всеки има своята история. Важното е да можеш за себе си да си отговориш дали това е твоят влак.

Успех напред

Ето това е объркващото, pepsi77, нищо не ни става...  И ти не се изразяваш особено точно... Аз си взех от времето и ти обясних каквото знам без квалификации и ще се радвам, ако и ти се опиташ да си спестяваш възклицанията...  

Разбира се, че ТРЯБВА да обмислиш ситуацията от всичките и страни - как ще се чувства дъщеря ти, какви деца има в домовете и що за хора са биологичните им създатели, какви трудности могат да възникнат след време (при конфликти с децата) - изобщо, разнищи всички "питанки", изчисти всички притеснения и едва след като решиш, че имаш желание да поемеш по този път, можеш да се наречеш "кандидат-осиновител"... В момента си много далече от този етап... Ти не мислиш за евентуално осиновено дете като за СВОЕ...

Pepsi, това е първият ти пост по темата:


Ние го разбрахме буквално - че искаш да ходиш в който си град искаш и да се запознаваш докато си избереш и се опитахме да ти кажем - не става. Ако сме те разбрали погрешно - съжалявам. Но ще ти кажа и друго - да, имаш право на отказ, но с твоите изисквания за здраво бебе с неромски произход и при положение че вече имаш дете няма да имаш възможност много да отказваш, защото предложенията няма да са много, а и може доста да почакаш до първото.

Колкото до притесненията ти относно голямата ти дъщеря - потърси назад в темите тук или в архива. Има мами, които имат големи биологични деца по време на осиновяването. Даже една от тях продължава да пише тук, обаче се сдоби и с бебче и няма време често да го прави.  

Anitza, Chandra, писали сме заедно 

ани мерси за съветите ще прочета някои мнения,но за помощ точно тук се отказвам мила,нямах пред вид да крия от детето,напротив мисля че докато е по малко трябва да се подготви за истината,тогава просто споделих какво ли не ми е минавало през ум за момента.как няма да се притеснявам какво ще е и за детето ,казах ви в малък град сме и чувам как се говори за др хора,а вие едва ли не щом имам притеснения и опасения ми казвате да се откажем,явно съм сбъркала темата

 Chandra_Den Ти не мислиш за евентуално осиновено дете като за СВОЕ... тота което си написала е отвратително,мн ме обиди

Не съм целяла да те обидя и затова ти се извинявам! Просто такова ми беше впечатлението, тъй като изразените от тебе притеснения са свързани с всичко друго, но не и с евентуално осиновено дете (ще се подиграват ли на ДЪЩЕРЯ ТИ в училище; ако нямаш право да избираш, няма да осиновяваш; дали биологичните родители са верижни пушачи и наркомани, какво може да ти каже детето, ако му се скараш или го шамаросаш и т.н.). Според мене това е и причината и други съфорумки да ти пишат, че не си готова... Но още веднъж - извинявай, че съм те засегнала.
Успех!

няма да ви пиша повече,искам да обеся обаче защо казах за шамаросването на детето,обеснявам:
не вярвам на тези които казват че осиновяват за да направят някое дете щастливо,защото не могат да са сигурни къде би било наи щастливо в неговите представи,дадох пример с шамаросването

Блодни, ти просто не можеш да приемеш, че тук не намираш отговорите, които те устройват. Такива отговори просто няма. Момичетата се аргументираха с достатъчно търпение.
Ти искаш да ти кажем :
1. Разбира се, че трябва да си избереш детето, нали ти ще го отглеждаш - не, няма да ти го кажем;
2. Разбира се, че няма да приемеш болно дете или дете от ромски произход - няма да ти го кажем;
3. Разбира се, че трябва да е бебе, за да може по-лесно да прикриеш факта, че не си го родила - няма да ти го кажем.

Ако някой може да ти даде утвърдителни отговори на горното - обърни се към него.
Най-много в твоите постове ме подразни факта, че питаш, а не желаяш да чуеш какво ти се отговаря тук. Безпредметен е този разговор.

сислие нищо не питам
ти си изклщчително съвършенна и много добри4ка-няма да ти го кажа
разбира се че ще избера дето
разбира се че няма да е болно циганче

Ами добре, Блонди, успех!

не вярвам да го казваш с добро чувство но мерси все пак,и на теб успех в семеиството ти

blondiiiii, всяка една тук е с най-добри намерения. Няма да задълбавам, но да си призная, че ми стана неудобно да чета какво си писала.
Ти си знаеш какви са ти мотивите да осиновиш дете. Ти питаше, а момичетата ти отговаряха съвсем добронамерено. Това, че на теб не ти допаднаха техните отговори, не означава, че са го казали с лоши чувства и да влизаш в спор с тях.

Каквото и решение да предприемеш, ти желая успех! Нещата нито са толкова сложни, нито са и толкова прости... Разбери го, както искаш.
 

Здравейте мами!Моля някой ,който вече е осиновил да сподели кога да си търсим удостоверението за раждане.Адвокатката каза,че ще ни вземе препис от решението,от съда ще изпратят по служебен път решението в есграон .От там  кога да си търсим  удостоверението ориентировъчно?

Можеш и сама да си отнесеш преписа на решението в служба ЕСГРАОН по местоживеене и да задействаш процедурата по генериране на нов акт за раждане. Тук, в София от районната община носят документите в някакъв централен регистър (поне така беше преди 4 години) и от този регистър зависят сроковете. Доколкото си спомням стана в рамките на 1 седмица.

Ако не се лъжа и във Варна отнема около седмица.