Споделете любимото си стихотворение за любовта

Две  от Добри Жотев. Любовни. Красиви.

Балада за единака

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли? В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра - не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.
А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!
В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгнат вой, сто века неумрял,
изтръгнат зов, сто века неизказан.
На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща премаляла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.

Тогава ти ме спри с милувки - мълнии!
Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!


и най-любимото ми:
Светъл облак изгря над полята.
От житата прохлада свежи.
Пак сме двамата с теб, пак е лято
но какво помежду ни тежи?
"="
Дай ръка!... Ти усещаш, в покоя
вечно свежата нежност кълни.
Нежността на ръцете е твоя -
само твоя! Вземи я! Вземи!
Като тичинка в цъфнала чашка
приюти се до мен и копней!
Нежността на ръцете до капка
обсеби! Но ръцете - недей!
Не вковавай ръцете в окови!
Нека волни творят красота!
Неусетно така ще отровиш,
ще отровиш във тях нежността.
"="
Погледни ме, за миг погледни ме!
Във очите ми слънце искри!
То е твое, трепти и не стине -
то е твое, за тебе гори!
Да те гледам не стигат години.
Ти на живият огън се грей!
Светлината в очите, любима
обсеби! Но очите - недей!
Пред очите простора не скривай -
те са жадни, тъй малко видях.
С тая обич, до болка ревнива
ще смрачиш светлината във тях!
"="
Несломена до днес, неспокойна
във гърдите ми диша любов.
Тя е твоя, тя цяла е твоя -
да я дам до троха съм готов!
Триста века любов са три мига!
С прояснена душа пламеней!
Любовта ми нима ти не стига?
Обсеби я! Но мене - недей!
Не заключвай духа във килия!
Той е цял устремен към света.
Неразбрала, така ще убиеш
и у мен, и у теб любовта!
"="
Светъл облак гори в небесата.
Всеки миг е по-хубав, по-нов.
Да вървим не с вериги в душата
а с великата радост - любов!
                                                                 Д. Жотев

Да вървим не с вериги в душата
а с великата радост - любов!
                                                                 Д. Жотев
[/quote]
Прекрасно е.

Абсолютна истина! "..не го насилвай, то си знае..."  Много хубави стихове!

Една жена душата си съблече.
Обви я на врата ми като шал,
наметна я връз мен като елече
и стопли ме, преди да съм разбрал,
че зъзнел съм по съмнало без нея,
че вечер в мен е стенела нощта...
Живял съм, без дори да проумея,
как топли в мрака женската душа.
А тя в студа пред мен се разсъблече
и стопли мен - мъжагата - в нощта...
Аз всяка нощ сънувам нея вече -
жената с разсъблечена душа.
Николай Дялков

Красиво нали?
И моля за извинение, ако дразня някой. Чувствам се като обсебил темата и пишете ми моля да се коригирам.

Трудно ми е, често ме боли...
Сякаш ме разкъсва нож отвътре.
По лицето ми валят едни сълзи
само днес... Усмихната съм утре.

Студено ми е, търся топлина,
чакай да погледна по-навътре.
Ще разровя, ще потърся Любовта,
някъде потъна в мрачно утро...

Тъжно ми е, но защо - не знам.
Просто ще прегърна в мен тъгата.
Ще се помоля в моя светъл храм
и на гости ще отида на съдбата...

А пък тя с какво ще ме дари?
С някой нов урок, за да се справя.
От уроци много често ме боли,
после плувам... Без да се удавя....

Десислава Церовска /Звезда Христова/

 

Знам...

Знам, че няма да повярваш че те любя!
Знам.... И от това сърцето ме боли....
Дори и да не казваш, виждам че те губя
Дори и да не казвам, душата ми гори..

Знам, че няма да повярваш че те искам...
Знам... Но писна ми от тази самота...
Макар, че думите във мене все потискам...
Макар, че няма да ти кажа пак ,,ела"...

Знам, че няма да повярваш във мечтите.
Знам... Но моите са толкова добри..
Понякога ми пълнят със надежда дните.
Понякога се скитат просто тъй, сами..

Знам, че няма да се вслушаш и в Луната.
Знам....А толкоз нежно, хубаво шепти..
Копнее за любов и ласки даже тя самата.
Копнея за любов и аз...А, може би и ти?

Знам, че няма да повярваш че те любя!
Знам...Но нищо няма да се промени..
Обичам те! Не искам никога да те загубя..
Обичам те ти казвам! Обичай ме и ти!

Добромир Радев

Любовта е страшна язва.
Тя те гали и те смазва...
Силна е, но слабост дава,
топли те, а студ остава.
Тя е нежна и позната,
а те изправя до стената.
Искрена и всеотдайна,
но случва се да пази тайна.
Достатъчна е, но не стига,
мила е, а после мигом
цялата от тебе бяга
и целия те в бримка стяга.
Умът ти става на кристали,
а чувствата ти като хали
разпиляват всичко живо,
пътя ти рисуват в сиво.
И сред тези тъмни краски
бленуваш за предишни ласки.
Боли те не че си се вричал,
а от това, че наранил си...
човека когото си обичал.

Добромир Славчев

Добро утро на всички.
На вън мъничко вали,
но тук е топличко нали?

Не! Няма да се моля за любов!
И няма да нашепвам мили думи!
Макар на всичко аз да бях готов,
разбрах, че всичко свърши помежду ни.

Не! Няма да се моля за любов!
И няма да те хващам за ръката..
Живота е безмилостен, суров,
вината не е в теб, а във съдбата...

Не! Няма да се моля за любов!
Макар да мислех тайно, че ме любиш.
Понякога съм толкоз голослов,
понякога пък съм богат на думи...

Не! Няма да се моля за любов!
И без това ме просто подминава.
Дори и да надавам силен зов,
тя няма да ме чуе, просто заминава..

Не! Няма да се моля за любов!
Много щастие и радост ти желая.
Понякога се сещай пак за мен..
Аз вечно ще съм тук и ще мечтая...

Добромир Радев

Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев

А дали тя заслужава да мечтаеш за нея? Може би някъде там една друга жена те чака и ще те направи невероятно щастлив? На колко много неща ни учат стиховете...

Една жена

Квартално кафене, аромат на курабийки,
една жена във ъгъла седи
привлича погледите на новодошлите.
И без да вижда никой от кафето си отпива,
защо ли толкова тъга излъчват и очите.

Мъжкото предателство сърцето е разбило
и всякаква надежда за прошка е убило.
От спомена за срещата потръпва цялата
със нож пронизват двете думи при раздялата.
„Обичам друга“ – успял е само да и каже,
и цялата и хубост без капка жал той да накаже.
Не вярва тя, че друга обич ще получи
и чужди устни с толкова любов ще вкуси.
Но някой мъж за нея ще попита,
косите и с ухание на маргаритки ще опита.
Ще целува до полуда изящното и тяло,
за страст и нежност отново закопняло.
Ще държи в ръцете си неговия ангел,
а той ще гледа отстрани, но само като зрител!

Ева Георгиева

One Good Girl

Прекрасно е. Благодаря ти. Притеснявам се, че само аз пиша тук и сега съм още по щастлив. А още повече, че това е женски форум и не ми е мястото тук, но вие момичета пишете прекрасно и съм като запленен от таланта на Мари, Mari_inf, Mam4e, Margalo и още и още.