Споделете любимото си стихотворение за любовта

КАРТИНА В ЗАМЪКА

Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,
но беше ли тя свобода?


Летяха години. Рисувах картини
по черни и влажни стени.
И вещица хитра с измамна палитра
мечтите ми дълго скверни.


Но в чудна година роди се картина
и в нея аз тебе видях.
Достъпна и жива, небесно красива,
родена от слънце и смях.


Сега е начало и времето спряло
ни кани във своя файтон.
Да тръгнем далече - към синята вечност,
наречена обич и дом.


Качи се до мене! Такова летене
дори не сънува човек!
При него юздите са само мечтите
и пътят е светъл и лек!


Летяха години! Горяха картини!
Накрая яви се и ти!
След тъжния пламък най чистият замък
за мене отвори врати!

Ясен Ведрин

Мите, кутията ти е препълнена, изтрии я:)

Регистриран на

На моето сърце 


За него ти недей да плачеш! 
Не го наричай щастие едничко! 
За него нищо вече ти не значиш! 
Хайде затупти отново пак сърце мъничко! 
Недей да викаш името му в тишината! 
Безмислено е,разбери! 
Недей потъва в самотата! 
Съживи се,другаде любов търси! 
Извинявай,че ви запознах 
с неговото уж добро сърце. 
Влюбих се и след това че е жесток разбрах. 
Моля те не умирай,сърчице! 
Не ме вини,че го обикнах. 
Ти най-добре знаеш какво е любов! 
Виновната съм аз,че свикнах 
и сега гаснеш по човек суров. 
Хайде мъничко сърце,върни се! 
Недей да бъдеш като него камък! 
С нови сили възпламени се! 
Нека в тебе се запали онзи нежен светъл пламък! 
Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи! 
Нима очакваш той жестокия да се извинява..!? 
Остави го и следвай своите мечти 
и знай че тайно някой ден ще съжалява!

Не знам на кой , но много ми хареса и вярвам, че и на вас ще хареса.

Страхотно е!

СРЕЩА

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

                                                 Дамян Дамянов

Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато,
Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.
Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.
Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.
Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.
Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.
Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.

"Обичам те" на Пабло Неруда

Намерих те

Намерих сините очи,
в тях само топлина откривам.
И усмивката прекрасна
с която всяка вечер аз заспивам.
Намерих мойто слънчево момче
и повече не ще унивам.
Защото въпреки далеч
от него вечно ще отпивам.

Ще бъда ли в ръцете властни?
Ще вкуся ли от тези устни страстни?
Ще мога ли да устоя
на чувствата бушуващи, опасни?
Не мога повече да питам.
От всичко искам да опитам.
И все към него аз ще тичам,
защото толкова ОБИЧАМ!

Ева Георгиева

Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса!
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! – отвръщам, но си мисля:
“Какво му става и какви ги плещи?!”
Туй - бившият... Ама, от много време
дори и бивш не е. Отдавна е забрава...
В чужбина беше хукнал да се жени.
(Ожени се, де... много... чак си страда.)
- Такова... мисля си да се прибирам...
(Не гледам правописните му грешки.
Разбирам го, вълнува се човекът.)
- Избрал съм за децата модни дрешки...
- Аха... Чудесно! – а на ум: “Едва ли,
да пазаруваш е сензация световна...”
- Ще им се радват, както и на тебе... –
а, бе, какви ги дрънкам! (Чувствам се виновна.)
- За отпуската ли ще си пристигнеш само? -
защо го питам?... Сякаш ме касае!
- Самичък ли ще си?... Или пък двама? -
животът е театър и ... играя.
- Самичък... (Ясно! За това в принцеса
превърнах се. Добре, че не - в царица...
Със сигурност и сам се е досетил,
че ще римувам твърдо с магарица.)
- Е, мисля да остана, да се върна...
че тука нещо май не ми понесе...
(Усмивка праща, сякаш на майтап е,
а мен от “перспективата” ме втресе.)
- Решенията сам ги вземаш, знаеш.
(То беше някога, сега е вече друго.)
- Но да не вземеш после да се каеш... -
опитвам се да не подходя грубо.
- Аз мисля да опитаме... отново...
Да не е превъртял?! И май не мисли!
Изплю си камъчето и готово...
(А аз определено си се вкиснах!)
- Че рано си се сетил да опитваш! –
Гневът ми вече пламна като факла.
- Когато искаш тръгваш и се връщаш...
Сърцето ми да не е празна ракла?!...
- Ядосана си ми! Но трябва да го кажа...
... Остана си в сърцето ми едничка!...
- Дори така да е! Дори да вярвам...
... но моето - не е, не е самичко!...
Пропадна връзката... (Май токът спря.
Или доставчикът на интернет фалира)
Дописах:
“Силна съм, ти сам ми го призна.
Сега изпий за мойта сила чаша бира!”

От интернет

Ти си част от мен,от дните,сънищата и сълзите.....
Ти си въздуха в морето,
в надеждите,в мечтите.
Ти си топлината на ръцете,
целувката,усета,небето.
Ти си улица и лабиринт,
дъжд проливен,зимен сън.
Ти си утро,залез,нощ,
сън дълбок,омая и разкош.
Ти си ласка и магия,
приятел,враг и орисия.
Ти си добротата в дните,
щастие от висините.
Ти си и дъга,
вечен блян,мечта.
Ти си пътешествие в света,
оазис в пустошта.
Ти си обич и омраза,
желание което ме изгаря.
Ти си моето сърце
аз съм твоите ръце.
Ти си спокойствие,отмора
вятър които тихо преминава.
Ти си толкова неща....
Но аз какво съм и къде ли съм сега?....
Мики

Беше тъжно, беше тихо
Нежно изсветля,
Дланите ти ме откриха,
После заваля.

После беше с цвят на вино,
После с цвят на кал -
Сякаш покрай мен си минал,
А не си се спрял.

После беше утаено,
После беше мрак
И до сълзи уморено...
А те търся пак...

Дарина Маринова

Парче от Рая

Една любов от мрежата излезе
и в сънищата тайничко навлезе.
За теб на всички исках да разкажа
а чувството не можех да покажа.
Зарази ме с цветното си настроение...
Обичам те – това е крайното ми мнение!
Приятелите твоята усмивка виждат
и често даже малко ти завиждат.
Има ли причина да те искам?
В ръцете си сърцето ти да стискам?
Понякога си сляп и безразличен.
Понякога дори и мъничко критичен.
Но утре пак във тебе ще се сгуша,
съмнението ти с целувки ще запуша.
Докажи че мой ще си до края
и ще ти донеса парче от рая...

Ева Георгиева

Сияна Георгиева - Kак тихо си отива любовта

Безкрайно тежко е да виждаш,
как тихо си отива любовта,
а в очите и две сълзи кристални,
които галят твоята душа.

Как тъжно е да искаш
с всички сили да я спреш,
но тя си тръгва без да вижда,
че ти за нея готов си да умреш.

Пред теб светът се срутва бавно,
горчи в сърцето ти тъга.
Ах,колко трудно е да вярваш,
че можеш да си върнеш любовта.

НАЛИ В ТОВА Е СМИСЪЛА

Нали в това е смисъла на 
живота,някой някого да обича, 
към него влюбен и щастлив да
тича,всичко в него да го привлича.

Нали в любовта са истинските
неща,тези искрени и чисти
без лъжи и скрити мисли,
нали към това всеки се стреми?

Нима всичко друго има смисъл,
работа,пари,богатство и коли?
Ако нямаш любим човек уви,
който успеха ти да сподели?

Нима има смисъл някакъв друг
обратно на любовта и щастието
напук,нима има разни хора на
обич и страст да не са готови?

Нали в това е смисълът на 
живота-да си влюбен,щастлив
и омагьосан,да имаш някаква 
опора и утеха до теб в човека.

Христо Митев

ИЗПИЙ МЕ....
Valentin Jeliazkov /Napolitano/
------------------------
Кипяща кръв съм в чаша тънкостенна,
забравена на масата след пир,
като дух горещ във тяло тленно,
в студената ръка на луд "Вампир"...
Кипя горещ - безкрайно нежен,
бълбукам и искря, като шампанско,
дъхът ми... хладен и небрежен
... на старо вино - Италианско...
Излях се сам - по воля своя...
Изпий ме! Глътките не брой!
Докоснеш ли ме с устни - ще си моя!
А аз завинаги ще стана твой...
Ще плисна бурно в твойте вени,
ще лумна като огън в твойта плът,
Ще те превърна в част от мене,
докрай ще бъда - твоят път...
В чаша тънкостенна съм притихнал,
заложил съм се - като стръв
с надеждата... да те усмихна,
да заживея в твойта кръв...

Ела... и докосни ме с устни!..

За смелите с любов

„Прекрасна си“ – шепнеше ми нежно ангела:
„Върви, кажи му чувствата без страх“.
„Не се разкривай“ – отвръщаше веднага дявола:
„Разбити ще са пак мечтите ти на прах“.
Две малки крачки и отново колебание,
замръзнаха краката ми без грам кураж...
Дявола измъчва грубо моето съзнание -
„Не се излагай скъпа, че ще си тръгнеш без багаж“.
„Не можеш да отлагаш, направила си избора.
Добър ли е, или е лош, ще трябва да опиташ“.
„Върни се мила - ще бъде той поредна авантюра,
от болка и страдание обратно ще залиташ“.
„С голямата любов умират само смелите,
преследват щастието си достигайки до ада!
Нима предпазвайки душата си от нараняване,
ще бъдеш ден и нощ сама на вечна клада...“
А вятъра на гарата пронизва ми лицето -
Какво да правя? Не мога да се върна, не и в този час...
Една усмивка беше нужна на сърцето,
да тръгне с него без да чува ничий глас...

Ева Георгиева